№ 1217
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110110554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от К. СТ. Й. с искане за налагане на мерки за защита
от домашно насилие срещу сина й КР. Н. Й..
Молителят поддържа, че е подложена на системен физически, емоционален и
психически тормоз от страна на сина си. Г-жа Й. живее в непрестанен страх за живота си,
страхува се дори да остане сама в дома си. Синът й системно злоупотребява с алкохол и й
нанася побои. С влязло в сила решение по гр.д. № 5979/2013 г. по описа на ВРС е уважена
предходна молба на молителката срещу сина й за защита от домашно насилие. Конкретно
молителят се позовава на следните актове на насилие, извършени в срока по чл. 10, ал.2 от
ЗЗДН: На 08.07.2021 г. около 20.00 часа молителката се прибрала в жилището си, находящо
се в гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15, където заварила сина си, заедно с трети лица да
употребява алкохол в двора на къщата. Молителката помолила сина си и останалите лица да
си ходят, за да може тя да изчисти къщата. Тогава Красимир започнал да псува и да я обижда
с думите „курва добруджанска“, „майка ти да еба“, „мръсница“, „няма да стане твойта
работа дърта курво, аз докато съм жив, тука нищо няма да се чисти и да се прави“, „ще
хвърчат глави, ще те убия“, „майната му, аз ще вляза в затвора, но няма да стане твойта
работа“. Молителката се изплашила и казала на ответника, че повече не е нейн си. Тогава Й.
станал и започнал да гони майка си от къщата с думите „ махай се от тука“. После взел една
бутилка, замахнал срещу нея и крещял „ще те хлопна“. Молителката се изплашила много.
Нейният познат Течно Царацорков, който я придружавал при случката, подал сигнал, на
който се отзовали служители на I РУ на ОД на МВР. Пред полицаите ответникът продължил
да обижда, въпреки отправеното му от органите на реда предупреждение. Отказал да
1
напусне къщата.
Молителят излага, че се страхува за живота и здравето си. Въз основа на изложеното
се претендира за уважаване на молбата за защита, като на ответника бъдата наложенимерки
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и т.5 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителят, чрез адв. М. настоява за уважаване на молбата.
Претендира разноски.
Ответникът по молбта КР. Н. Й. лично и чрез процесуалния си представител адв.
Жожев оспорва молбата. Поддържа, че не е налице съвместно обитавано от страните
жилище, тъй като имота на ул.“Драган Цанков“ е бил опожарен на 11 април и оттогава не се
обитава от молителката. Оспорва да е извършил твърдяния акт на насилие. Поддържа, че на
8.07.2021г. между страните е възникнал единствено спор за собственост. Въз основа на
изложеното настоява за отхвърляне на молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от приложените удостоверения се установява, че
молителката и ответника по молбата са майка и син. Следователно молбата е подадена от и
срещу легитимираното по закон лице съобразно чл. 3, т.5 от ЗЗДН.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в.
чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда молба и декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН за това, че вечерта на 08.07.2021 г ответникът отправил към майка си
думите: „курва добруджанска“, „майка ти да еба“, „мръсница“, „няма да стане твойта работа
дърта курво, аз докато съм жив, тука нищо няма да се чисти и да се прави“, „ще хвърчат
глави, ще те убия“, „майната му, аз ще вляза в затвора, но няма да стане твойта работа“,
опитал да изгони майка си от дома й с думите „ махай се от тука“ и замахвал срещу нея с
бухалка, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено
психическо насилие, извършването на което се установява от събраната доказателствена
съвкупност по следните съображения:
2
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
В случай чрез събраните по почин на ответника гласни доказателства не се
опорвергават фактите, посочени в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Свидетелят Стефко
Колев, чиито показания съдът преценява принципно за незаинтересовани не е възприел
пряко конфликтната ситуация, която се е разиграла на 08.07.2021г. Св. Колев изнася пред
съда, че на коментираната дата молителката К.Й. е дошла заедно с Тенчо Царацорков/ също
свидетел по делото/ и още 5 момчета и е поискала да изгони Красимир, за да извършат
ремонт на жилището. Вътре в къщата започнал скандал и дошла полиция .Свидетеля Колев,
обаче сочи, че свадата се е разразила вътре в къщата, а той самият е бил отвън. Колев, макар
да загатва за повода за скандала, не сочи нищо относно началото на конфликта, лицето което
го е провокирало и какво е било отношението на отделните участници в ситуацията.
Показанията на св. Мирослав Марков нямат съществена доказателствена стойност, тъй като
този свидетел изобщо не е присъствал на случката, разиграла се на 08.07.2021г.
Съдът намира, че освен че ответната страна не съумя да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила, ищцовата страна ангажира и допълнителни доказателства,
които кореспондират на удостовереното с декларацията по чл. 9 от ЗЗДН. Така от
показанията на свидетеля Тенчо Царацорков, без родство и дела със страните, става ясно, че
на 8 юли ищцата, заедно със свидетеля отишли в имота на ул. Драган Цанков и водели със
себе си едно момче, което се занимава с ремонти дейност. Имали идея да се оправи една стая
в имота, който бил компроментиран след пожар, за да може молителката да живее там.
Когато отишли ответникът започнал на псува и да ги гони с думите: „Само през трупа ми, аз
съм собственик на тази къща“. Заплашил още, че ще ги запали. Обиждал майка си с думите
„ Аз съм излязъл от гъза ти”, “Да ти еба майката“. Й. взел една бутилка и замахвайки казал
на присъстващите: „Вас ще ви очистя, ще ви убия, ще ви запаля“. Свидетелят помолил
майстора да изведе молителката и се обадил на органите на реда. От показанията на св.
Ивайло Кръстев, които съдът кредитира като преки и непосредствени и кореспондиращи на
останалия доказателствен материал по делото се установява, че ответникът упражнявал
системен физически и психически тормоз върху Каля. На процесната дата 08.07. свидетелят
отишъл в къщата на молителката заедно с нея и другия свидетел Течо Царацорков, за да
измерят мястото с оглед бъдещия ремонт. На мястото се били събрали много хора, които
употребявали алкохол. Красимир започнал да вика: „Няма да правиш нищо. Махай се“.
Молителката започнала да трепери и заедно със свидетеля излязла навън.Преди това
Красимир крещял;“ Тук нищо няма да правите, ще има смърт“, псувал; „Махай се курво“.
Тенчо извикал полиция. За разликата от показанията на водениете от ответника свидетели,
изнесеното от свидетелите на молителя е продукт на преки лични впечатления. Те са били
вътре в имота по време на скандала. По тези причини съдът дава вяра на показанията на
свидетелите на молителя, които не си противоречат помежду си и кореспондират на
останалия доказателствен материал.
Предивид тази доказателствена установеност съдът приема, че по делото на практика
3
липсват доказателства, които дори по косвен път да опровергават твърденията на
молителката за упражнено психическо насилие от страна ответника. Поведението на
ответника към възрастната му майката, изразяващо се в отправянето на цинични обиди и
заплахи за нейното физическо здраве представлява груба проява на неуважение и
незачитане на личността на молителя. Действията на ответника са особени укорими,
предвид личността на молителя. Каля Й.а е майка на ответника и е на възраст от почти 80
години. Вместо да посрещне спокойно старините си, тя е подложена на мъчения и тормоз от
човека, който би следвало да й е най-близък, и ако не синовна обич, да прояви май-малкото
уважение и признание към нея.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие. Съдът, като съобрази
фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката, като и да не я доближава – нея и посочените от молителката места за срок от
14 месеца. Посоченият срок съдът намира за подходящ и достатъчен ответникът да
преосмисли поведението спрямо майка си. По- кратък срок няма е подходящ в случая, тъй
като е видно и се установява от събраните гласни доказателства, че дори и след наложените
мерки по издадената заповедта за незабавна защита, ответникът не е съобразил поведението
си и не е напуснал имота. Тези му действия сочат на незачитане на правовия ред, което не
може да се толерира от съда.
Съдът намира, че в случая е подходящо да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДН. На първо място следва да се посочи неоснователността на довода на ответника за
липса на съвместно обитавано жилище. Съвместно обитавано жилище по смисъла на
цитираната разпоредба е това, в което страните в производството имат общо местоживеене.
В разглеждания случай от показанията на свидетелите Царацорков, Кръстев, и вкл. от
изнесеното от водения от ответната страна свидетел Колев става ясно, че молителката е
живяла в имота на ул.“Драган Цанков“ до 11 април на текущата година, след което е
напуснала в имота, поради неговото опожаряване и непригодност за живеене. Тоест за
известен период от време молителката е престанала да обивава жилището поради
независещи от нея причини, но този период не е прекъснал връзката й с имота. Нещо повече
от показанитата на тримата свидетели става ясно, че процесните актове на домашно насилие
са провокирани или поне са в тясна връзка именно с опита на молителката да се върне в
имота, като преди това извърши ремонти дейности. Ето защо съдът с категоричност приема,
че жилището на ул.“Драган Цанков“ представлява общо обитание на страните и с оглед
естеството и интезитета на актовете на насилие ответникът следва да се отстрани временно
от имота за вече обоснованя по-горе период от време. Ако въпросната мярка не се допусне,
практически не биха могли да се приложат адекватно другите мерки.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплатят глоба в
размер от 400,00 лв.
При определяне размерът на глобата, съдът съобрази от една страна интензитета и
вида на насилието упражнено, а от друга страна липсата на проявено от ответника критично
отношение към извършените актове на насилие.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25,00 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно представените доказателства- договор за
правна помощ, на молителя следва да се присъдят разноски за процесуално
4
представителство в размер на 400 лева.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА КР. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо К. СТ. Й. с ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА КР. Н. Й., ЕГН ********** за срок от четиринадесет месеца от
съвместо обитаваното с молителя К. СТ. Й. с ЕГН ********** от жилище, находящо се в
гр.Варна , ул. „Драган Цанков” № 15, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на КР. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15
за срок от четиринадесет месеца да се приближава на по-малко на 100 метра от К. СТ. Й. с
ЕГН **********, от жилището й, находящо се в гр.Варна , ул. „Драган Цанков” № 15 и
местата за отдих и социални контакти на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ОСЪЖДА КР. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на
400,00 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА КР. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер
на 25,00 лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА КР. Н. Й., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15 да
заплати в К. СТ. Й. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Драган Цанков” № 15 сумата от
400 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,а л. 1 от ГПК
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на К. СТ. Й. с ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5