Решение по КНАХД №1537/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Г. К. Ж., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], бл.196, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представляван от адвокат Д. К.- пълномощник, обжалва Решение №584 от 29.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330202708 (2708) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., I-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №25-1030-001483 от 21.03.2025г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), [населено място], с което на жалбоподателя Ж. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и постановяване на решение по същество, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Евентуално, да бъде отменено оспореното решение и се постанови решение по същество, с което да бъде отменено изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноски.

Ответникът в производството- Началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор А. Т., дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 03.03.2025г., около 17:11ч., е извършена проверка на място, в [населено място], на [улица]до №59, от служители в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че касаторът Ж. управлява моторно превозно средство (МПС), представляващо товарен автомобил “ФОРД ТРАНЗИТ КУСТОМ“, с Рег.№[рег. номер], чужда собственост, с посока на движение от изток към запад. В рамките на проверката е прието за установено, че Ж. използва мобилен телефон по време на управление на автомобила, без наличието на устройство, позволяващо използването му (на телефона) без участие на ръцете на водача.

За установеното в рамките проверката, К. Г. Г.- полицай (мл. автоконтрольор) в С“ПП“ в ОД на МВР - Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA №3591463 от 03.03.2025г., с който деянието на Ж., изразяващо се в използване на мобилен телефон по време на управление на автомобила, без наличието на устройство, позволяващо използването му (на телефона) без участие на ръцете, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.104а от ЗДвП. Видно от съставения АУАН, същият е подписан от Г. Ж. за “нарушител“, като в акта няма вписано възражение от жалбоподателя.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно и обосновано възприема фактическата обстановка по делото и на основата на верните фактически дадености прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид констатираните му правилност и законосъобразност.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Що с отнася до възраженията в касационната жалба, то същите са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, в редакция към 03.03.2025г., на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Според разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, в редакция към 03.03.2025г., с глоба от 50 лева се наказва водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Според разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове (АУАН) актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

А според легалните определения на §6, т.т.10, 11 и 25 от ДР на ЗДвП, по смисъла н този закон: 10) “пътно превозно средство” (ППС) е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари; към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата; 11) “МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства; 25) “водач” е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В случая, обстоятелствата, че в рамките на извършената проверка на място на 03.03.2025г. касаторът Ж. е управлявал товарен автомобил, представляващ МПС по смисъла на ЗДвП, респективно, притежава качеството на водач (на МПС) по смисъла на ЗДвП; че Ж. ползва мобилен телефон по време на движение (управление) на товарния автомобил; както и че ползването на мобилния телефон е направено без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете на Ж., са установени по делото. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на касатора Ж. административно нарушение.

Също така, както правилно приема районният съд и противно на възраженията на касатора, административнонаказателното производство е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от компетентни за целта органи.

Ето защо, оспореното пред районния съд НП е правилно и законосъобразно и като потвърждава същото, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Вярно е, че в процесните АУАН и НП не е отразено в какво конкретно се изразява ползването на мобилния телефон от Ж., но пък в самата норма на чл.104а от ЗДвП, в редакция към 03.03.2025г., се съдържа общо формулирана забрана за ползване на мобилен телефон от водача на МПС, като липсва и легално определение за “мобилен телефон“.

При това положение, настоящият състав на съда приема, че под “използва мобилен телефон“ следва да се има предвид не само говорене (включително слушане) по мобилен телефон, а всякакво използване на мобилния телефона според функциите му, тъй като целта на забраната за използване на мобилен телефон по време на управление на МПС е именно да не се пречи на управлението на МПС и да не се отклонява вниманието на водача.

Вярно е също така, че в процесните АУАН и НП не са отразени марка и модел на използвания от Ж. мобилен телефон, но посоченото не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, респективно на изискванията за форма (съдържание) на АУАН и НП, тъй като не се препятства правото на защита на наказаното лице против отразените в АУАН констатации, не се препятства правото на защита на наказаното лице против обективираното в НП волеизявление на административнонаказващия орган, с което се засягат правата и законните интереси на наказаното лице, нито пък се препятства съдебният контрол.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №584 от 29.05.2025г. по Н.А.Х. дело №20255330202708 (2708) по описа на Районен съд- Пловдив за 2025г., I-ви наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №25-1030-001483 от 21.03.2025г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР – Пловдив, с което на Г. К. Ж., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 50,00 лева.

Решението е окончателно.