РЕШЕНИЕ
№ 6810
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100500562 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № № 11263 от 17.10.2022 г. по гр.д. № 63137 по описа за 2021
г. на СРС, 163-ти състав се: ОТХВЪРЛЯТ като неоснователни и недоказани
предявените искове от "К.-С" АД срещу ответник С.П.С., ЗА ПРИЗНАВАНЕ
НА УСТАНОВЕНО, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 8481,
90 лева, представляваща умишлено нанесена вреда и намаляване имуществото
на ищеца от ответника чрез невнасяне в касата на дружеството на сума от
продажби на билети, предадена на ответника на два пъти - на 11.5.2019 г. в гр.
Пловдив от каса на фирмата в размер на 3233, 10 лева и на 11.5.2019 г. в гр.
София от каса на фирмата на Централна гара в размер на 5248, 80 лева, които
не е отчел надлежно на дежурен отчетник в офиса на фирмата на същата дата
при оставяне на автобуса в местодомуване, ведно със законна лихва от
27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по ЧГД № 43983/2021 г., по описа на 163 състав,
СРС, на основание чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 203, ал. 2, пр.1 КТ и чл. 45 ЗЗД и
1
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца са възложени разноските в процеса.
Подадена е въззивна жалба от „К.-С“ АД, ищец пред СРС.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Сочи, че изводите на СРС не почиват на установените по делото,
факти. СРС не се бил съобразил с посочените задължения на ответника в
длъжностната му характеристика. На ответника били предадени два плика с
парични средства, които той следвало да занесе в централната каса на
дружеството в гр.София, ул.“****. Противно на приетото от СРС, никакви
допълнителни и специални инструкции от страна на работодателя не били
необходими. Задължение на ответника било да „съхранява и отчита
поверените му средства“, т.е. когато закара автобуса в гаража на дружеството,
да предаде сумата в централната каса на отчетника. Счита, че ответникът е
бил съвсем наясно какво е получил и какво следва на направи с парите.
Позовава се на показанията на свидетелката Г.М.. Ответникът изчакал
описването на банкнотите от страна на свидетелката и бил възприел лично
слагането им в плик, както и вписването на името си и сумата върху плика.
Той прибрал плика и положил подпис в отчетната тетрадка. Свидетелката
сочи, че и друг път било възлагано на С. да предава парични суми за отчитане
в централата на работодателя в гр.София. От показанията на свидетелката Р.Т.,
на която ответникът следвало да предаде парите, се установявало, че същият й
обяснил, че имал „бяло петно“ и не знае къде са парите. Счита, че това
противоречи на правната и житейска логика. Сочи, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява присвояването на парите от
страна на ответника. Счита за неоснователен извода на СРС за приложението
на чл.45, ал.2 ЗЗД. Сочи, че вината в гражданското производство се презумира
и задължение на ответника е да обори тази презумпция. Решението било
постановено в разрез със съдебната практика на ВКС по този въпрос.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго с което претенциите на ищеца/въззивник да се
уважат като основателни. Претендират се разноски.
От ответника пред СРС – С. П. С. е постъпил отговор по въззивната
жалба. Излага се становище за нейната неоснователност и правилност на така
2
постановеното решение. Счита, че при постановяването на обжалваното
решение не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и
процесуален закон. Изводите на съда били основани на съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че основното
задължение на работника било „превоз на пътници“, тъй като длъжността,
която заемал бил „шофьор на автобус“. Именно тази дейност извършвал
ответника на процесната дата -11.05.2019 г. по маршрут гр. София - гр.
Пловдив-гр. София. Извън трудовите му задължения било „съхранение и
отчитане на парични средства“, макар и на процесната дата -11.05.2019 г. да
бил натоварен, според твърденията на ищеца, с такава работа. Твърди, че за
възлагането на тази работа липсвала заповед на работодателя, както и приемо-
предавателен протокол за предаване на паричните средства. В полза на
ответника била издадена само командировъчна заповед за осъществяване на
превоз на пътници. Намира за правилен извода на СРС, че посоченото
задължение в т.5 от длъжностната му характеристика за събиране и отчитане
на парични средства било просто бланкетно. Правилно СРС бил възприел, че
по делото не се установило работодателят да е дал разяснения на работника
как да изпълнява задължението по т.5 от длъжностната характеристика.
Намира, че от страна на работодателя не били доказани кумулативно дадените
предпоставки на чл.203, ал.2, предл.1 КТ вр. с чл.45 ЗЗД. Признава, че по
делото било установено предаването на два пощенски плика, в които според
свидетелите се намирали парични средства, представляващи оборота от
продадените билети, за които суми двете свидетелки предполагали, че
ответника знае. Претенцията на ищеца, обаче, не можела да бъде уважена на
база на предположения. Правилно СРС бил ценил показанията на
свидетелката Г.М. в хипотезата на чл.172 ГПК, тъй като същата била в трудово
правоотношение с ищеца; свидетелката била предубедена. По делото
липсвали писмени доказателства, установяващи задължение на ответника да
транспортира, да съхранява и да отчита парични средства. Липсвали
доказателства той да е инструктиран как трябва да действа в такива случаи.
По отношение на доводите на въззивника във връзка с вината, сочи, че
разпоредбата на чл.203, ал.2, предл.1 КТ изисква умисъл като формата на
вината била елемент от фактическия състав. Затова правилно СРС бил приел,
че от страна на ищеца не се доказва умисъл като форма на вината.
Установяването на вината при тази нейна форма съгласно съдебната практика
3
на ВКС било в доказателствена тежест на работодателя. Това било така,
защото при умишлено причиняване на вредите следвало да се установи, че е
налице съзнаване настъпването на вредата, т.е. действието на ответника
следвало да е насочено именно към настъпването на причинените вреди. В
случая доказателства за умисъл не били събрани. В случая не била установена
и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и
изчезването на процесната сума – оборота от продадени билети. Ищецът бил
установил, че сумата е изчезнала, но при неизяснени обстоятелства. Това
обяснявало и използвания от ответника израз „имам бяло петно“, което
показвало липсата на обяснение за случилото се. Обстоятелствата изключвали
умишленото причиняване на вреда на работодателя от страна на ответника,
при което той да е съзнавал противоправния характер на извършеното. Дори
ответника да бил съзнавал какво има в пликовете, на него не му било ясно как
да действа. От показанията на свидетелката Т. се установило, че в гаража,
където било местодомуването на автобуса не се спазвали специални правила
за контрол и защита. Счита, че в случая риска е за ищеца. Претендират се
разноски.
По допустимостта на жалбата:
Срокът по чл.259, ал.1 ГПК ще тече от датата на връчването на
решението на въззивника–27.10.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 08.11.2022 г., поради което съдът
намира, че същата е подадена в срок.
Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявените
от него по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове не са били уважени, то за
въззивника е налице правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
4
За издадената на 25. 08.2021 г. по ч.гр.д.№ 43983 по описа за 2021 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е
уведомен лично на 10.09.2021 г.
На 20.09.2021 г. е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
06.10.2021 г.
Исковата молба е предявена на 04.11.2021 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
страна на ищеца не са доказани кумулативно дадените предпоставки за
уважаване на иска по чл.203, ал.2, предл. 1 КТ във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Умисълът като форма на вината подлежал на доказване, което не било сторено
пълно и главно от страна на ищеца. Дори да се приемело, че съгласно
длъжностната характеристика ответникът има заложено задължение да
приема и отчита парични средства, то по никакъв начин не било доказано
работодателят да е уредил реда за събиране и отчитане на паричните средства
от страна на ответника, който бил назначен като шофьор, каквото било
основното му задължение. След запознаване с длъжностната характеристика
на ответника, СРС е достигнал до извода, че изречението в длъжностната
характеристика на ответника във връзка със задължения за събиране и
отчитане на парични средства било просто бланкетно, без никакви разяснения
как става това. По делото не се събрали доказателства как от страна на
работодателя е било разяснено на ответника задължението му да приема,
съхранява и отчита парични средства от работодателя и по какъв ред следва
да прави това. Действително, при ищеца била установена липса, но след като
не се доказало умисъл у ответника, неясно останало по делото кога и как
твърдяната сума е изчезнала след паркирането на автобуса в гаража на
фирмата, както и не ставало ясно колко и кои лица били имали достъп до
автобуса освен ответника. Ищецът не бил доказал основния елемент от
фактическия състав за реализиране на отговорността по чл.203, ал.2, предл.1
КТ, затова без значение било дали другите елементи са налице. Налагало се
извод, че предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
5
следното:
Не се спори по делото, а и видно от представените по делото / пред СРС/
писмени доказателства - трудов договор от 23.09.2015 г. и анекс към същия от
27.10.2016 г. страните са били обвързани от трудово правоотношение /ТПО/ по
силата на който ответникът се е задължил да престира работната си сила като
„шофьор на автобус“. Това обстоятелство е обявено от СРС с доклада по
чл.140 ГПК за безспорно, виж л.32 от делото пред СРС.
Не се спори по делото, а и от представената с исковата молба
командировъчна заповед № 7496-1/10.05.2019 г. /л.30 от делото пред СРС/ се
установява, че ответника на процесната дата – 11.05.2019 г. е изпълнявал
превоз на пътници по маршрут София-Пловдив-Пловдив-София.
Не се спори /с оглед обстоятелствената част на исковата молба и
съдържанието на отговора по същата/, че на 11.05.2019 г. на ответника преди
да потегли по маршрут Пловдив-София е бил поверен пощенски плик за
предаване в гаража на дружеството в София, като при завършването на курса
в гр.София, спирка Централна гара, му е бил предаден втори плик, също за
предаване в гаража в София. Не се спори, че при отиване в гаража на
дружеството-ищец ответникът не е предал двата плика.
Горните обстоятелства също са обявени за безспорни с доклада по
чл.140 ГПК, обективиран в определение № 11125 от 03.05.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ за вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не
при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се
определя от трудовия закон.
Съгласно ал.3 на чл.203 КТ имуществената отговорност на работника
или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административно-
наказателна и наказателната отговорност за същото деяние.
Спорно по делото е налице ли са предпоставките на чл.203, ал.2,
предл.1 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника С. П.
С..
В срока по чл.131 ГПК от страна на ответника е оспорено да има
задължение по длъжностната характеристика да съхранява и отчита парични
средства. Твърди да не е знаел какво е съдържанието на предадените му
пликове, че същите са му предадени за съхранение, както и, че е следвало да ги
6
отчете в гаража на дружеството.
В чл.1 от трудовия договор изрично е посочено, че работника приема
да изпълнява длъжността съобразно длъжностната характеристика, която
представлява неразделна част от трудовия договор. В чл.14 от трудовия
договор изрично е посочено, че с подписването на същият, работникът
декларира, че се е запознал с длъжностната си характеристика, както и с
Правилата за вътрешния ред на работодателя.
Видно от раздел Четвърти, т.5 от длъжностната характеристика /л.50 по
делото пред СРС/ работникът носи отговорност за събиране, разходване,
съхраняване и отчитане на поверените му от работодателя парични средства
и/или материални ценности.
Противно на соченото от въззиваемия, длъжностната характеристика му
е сведена до знанието и същият се е подписал в уверение на това, че е запознат
с нея, виж л.50 от делото пред СРС.
Всичко горе обсъдено води до извода, че страните са били обвързани от
трудово правоотношение и съобразно задълженията на ответника по това
ТПО, същият има качеството на отчетник.
От показанията на свидетелката Г.М. се установява практиката в
дружеството-работодател, а именно: „всички колеги /има се предвид
шофьори/, които пътуват първа кола независимо за къде Видин или Пловдив
знаят, че връщайки се от курс трябва да дойдат на касата да вземат оборота; …
ние трябва да отчетем и да предадем парите и след това той трябва да занесе
парите в главната каса на фирмата, която е при гаража.“ „Това е всеки ден. И
през 2019 г. и сега, и преди това е така“. Свидетелката сочи, че ответника е
стар колега, с който поне от 8-9 години са работили заедно. Имало е и
предишни случаи да са му предавани отчети- когато е на път и първа кола.
„Той взима оборота и го предава“. Тази практика се потвърждава и от
показанията на свидетелката Р.Т.: „Използваме първата кола, която се прибира
в гаража, за да може да ги оправим /парите/ счетоводно преди края на
работния ден“. Сумите се носят в пликове, хартиени. Пише се отгоре от коя
каса е изпратено. Тази свидетелка също сочи, че С. неколкократно е отчитал
при нея пари като за 2019 г. това е ставало повече от 5 пъти.
За процесната дата – 11.05.2019 г. свидетелката си спомня, че когато С.
/ответника/ дошъл на работното й място, тя правела опис на банкнотите и още
7
не била приключила. Той бил първа кола, която се прибира. Когато дошъл тя
описвала банкнотите от оборота. Описали ги и ги завила в пликче „като
писмо“. Предала му два такива пакета. Собственоръчно написала двете имена
на С. върху пликовете и размера на сумите, които са в плика; предала му ги и
той ги прибрал и се подписал в тетрадката, че ги е получил. За всеки ден се
съставяла такава тетрадка, която се съхранява и след като изтече годината се
предава на отчетниците. После се предава в счетоводството на фирмата. С.
видял, че поставя сумите в плик. „Той знае какво има във въпросния плик, за
който се подписва, той знае, че взима оборота-парите, информиран е.“ Всеки
път като предавала сумите на шофьорите, свидетелката се обаждала на гаража
на отчетничките, че е предала сумите – отчета и аванса и на кого. Към 16-
16:30 часа колежката й от гаража в гр.София се обадила, че С. не е отишъл при
нея. Казали й, че С. не е отчел парите. Разстоянието от работното място на
свидетелката до гаража е около 15-20 минути с автомобил.
Видно от доклада, представляващ част от командировъчната заповед, от
страна на ответника не са отбелязани трудности при изпълнение на задачата,
вкл., че парите от оборота са „изчезнали“, каквато е защитната му теза.
Установява се още, че със заповед № 9/16.05.2019 г. /представена още в
заповедното производство/ от страна на работодателя на ответника е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за злоупотреба с доверието на
работодателя на основание чл.190, ал.1, т.4, предл. 1 КТ във връзка с
настъпилата вреда в размер на непредадената от работника сума - 8 481, 90
лв., която вреда е определена като резултат от действията на служителя,
възползвал се от служебното си положение, с цел да набави имотна облага.
Видно от отбелязването, заповедта е връчена на работника на 16.05.2019 г. и
липсват данни същата да е оспорена по реда на чл.344, ал.1 КТ.
От въззивната инстанция са събрани служебно доказателства във
връзка със съдържащите се данни пред СРС за предприети действия по
осъществяване на наказателно преследване срещу ответника С. П. С..
Видно от решение № 614 от 21.10.2024 г. по внохд № 3226 по описа за
2024 г. на СГС, НО, VI-ти въззивен състав, с присъда от 06.02.2024 г. по нохд
№ 824 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 95-ти състав, С. П. С. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.201, ал.1 НК и му е наложено
8
наказание „лишаване от свобода“ за срок от година и осем месеца при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване. С присъдата СРС на основание
чл.68, ал.1 НК е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия С. наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца по нохд № 21864 по описа за 2017 г.
на СРС също при първоначален „общ“ режим. Въззивната инстанция е
потвърдила присъдата, постановена от СРС на 06.02.2024 г. по нохд № 824 по
описа за 2023 г. на СРС, НО, 95-ти състав.
Видно от мотивите на въззивното решение № 614 от 21.10.2024 г. по
внохд № 3226 по описа за 2024 г. на СГС, НО, VI-ти въззивен състав,
гореприетата от настоящата въззивна инстанция фактическа обстановка се
потвърждава от наказателната въззивна инстанция: установява се предаването
и получаването на пликовете, съдържащи парични средства от оборота на
дружеството-работодател. Прието е още, че след като пристигнал в гаража,
подсъдимият С. паркирал автобуса, слязъл и предал на дежурния механик,
пътният лист за деня; взел от автобуса пликовете, съдържащи сумите от
оборота и напуснал територията на дружеството с тях, вземайки решение да
присвои паричните средства. Малко след това, след като всички парични суми
били изнесени от автобуса и укрити от С., той се върнал в офиса на „К.-С“ АД,
отишъл при свидетелката Р.Т.-дежурен отчетник, и й съобщил, че е загубил
пратките-пликовете с парични средства, както и, че не знае къде са.
Поведението на подсъдимия е било установено въз основа на записите от
камерите, инсталирани в гаража. Прието е, че подсъдимия има качеството на
длъжностно лице по чл.93, т.1, б.“б“ НК, т.е. длъжностно лице, което
извършва работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество.
Прието е още, че с акта на задържане на предадените му от касиерките суми,
представляващи оборота на касите, подсъдимият се е разпоредил с повереното
му имущество в свой интерес, като по този начин е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.201, ал.1 НК, съгласно,
който: Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други
ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или
управлява, се наказва за длъжностно присвояване. От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, който умисъл е обективиран в
действията му. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното от него, деяние, предвиждал е настъпването на
9
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че
започва да третира като свои принадлежащите на дружеството „К.-С“ АД
парични средства, които са му били поверени, за да пази в качеството си на
длъжностно лице и да се разпореди по установен от длъжностната му
характеристика и установената в дружеството практика начин, както и е искал
противозаконно да присвои инкриминираните суми, започвайки да и третира
като свои и разпореждайки се с тях по неустановен начин.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
При това положение въззивната инстанция приема, че от страна на
ответника е извършено противоправно деяние – присвояване на парични
средства, принадлежащи на работодателя му; това е сторено при условията на
пряк умисъл с цел набавяне на имотна облага за себе си.
Относно размера на вредите:
По делото е депозирано заключение на допуснатата, изслушана и
приета /пред СРС/ съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена след
извършена проверка в счетоводството на ищеца. При проверката в
счетоводните регистри на дружеството от вещото лице се установява, че
събраните в касите на ответното дружество – в гр. Пловдив и в гр. София за
м.05.2019 г. суми от продажби на билети възлизат на обща стойност от 8481,
90 лв. ; същите са осчетоводени на основание изготвени и подписани отчети за
продадени билети. Тези отчети, както и самите суми от продажба на билетите
от горепосочените каси за м.05.2019 г. на обща стойност от 8481, 90 лв. не са
били отчетени от ответника в касата на дружеството в гр.София, ул.“****“ **.
Вземанията са отнесени по сметка 441 „Вземания по липси и начети“. Самите
отчети са представени на л.70 и следв. по делото.
Вещото лице е достигнало до извода, че счетоводството на ищеца е
водено редовно.
Видно от приетата от въззивната инстанция присъда, присвоената от С.
парична сума възлиза на 8 481,90 лв., т.е. толкова, колкото е претендираното
от ищеца за установяване, вземане по иска по чл.203, ал.2, предл.1 КТ.
Налице е причинно-следствена връзка между противоправното
10
поведение на ответника и причинената вреда на работодателя/ищец и
съответно намаляване на имуществото на ищеца от страна на ответника чрез
невнасяне в касата на дружеството на сумата от продажби на билети в общ
размер на 8 481,90 лв.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно и като такова ще
следва да бъде отменено, а претенциите на ищеца-уважени.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца разноски се следват и такива са сторени в общ размер на
990 лв. поради което ще бъдат присъдени в пълния им размер.
На ответника разноски не се следват.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника се следват разноски. Такива
са сторени в размер на 569,64 лв.
Въззиваемият претендира разноски, но такива не му се следват
поради което не му се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 11263 от 17.10.2022 г. по гр.д. № 63137 по
описа за 2021 г. на СРС, 163-ти състав, изцяло.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от "К.-С" АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****“ **,
съдебен адрес: гр.София, бул.“****“ **, партер, офис № 2- адв.Х.Л., срещу
ответника С.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „****“,
бл.****, ап.36 и настоя адрес: гр.София, ж.к. „****, съдебен адрес: гр.София,
11
ул.“****“ № ****- адв. И.Е.-М., че ответника дължи на ищеца сумата в размер
на 8481, 90 лева, представляваща умишлено нанесена вреда и намаляване
имуществото на ищеца от ответника чрез невнасяне в касата на дружеството
на сума от продажби на билети, предадена на ответника на два пъти - на
11.5.2019 г. в гр. Пловдив от каса на фирмата в размер на 3233, 10 лева и на
11.5.2019 г. в гр. София от каса на фирмата на Централна гара в размер на
5248, 80 лева, които не е отчел надлежно на дежурен отчетник в офиса на
фирмата на същата дата при оставяне на автобуса в местодомуване, ведно със
законна лихва от 27.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
43983/2021 г., по описа на 163 състав, СРС, на основание чл. 415 ГПК, във вр.
с чл. 203, ал. 2, пр.1 КТ и чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
„****“, бл.****, ап.36 и настоя адрес: гр.София, ж.к. „****, съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ № ****- адв. И.Е.-М., да заплати на "К.-С" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****“ **, съдебен
адрес: гр.София, бул.“****“ **, партер, офис № 2- адв.Х.Л., сумата в размер
на 990 лв.- разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.
„****“, бл.****, ап.36 и настоя адрес: гр.София, ж.к. „****, съдебен адрес:
гр.София, ул.“****“ № ****- адв. И.Е.-М., да заплати на "К.-С" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****“ **, съдебен
адрес: гр.София, бул.“****“ **, партер, офис № 2- адв.Х.Л., сумата в размер
на 569,64 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13