№……………….………………….../22.06.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно
заседание, проведено на втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при
секретар Славея
Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 666
по описа за 2016
г.,
за
да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът „Тексимтранс”
АД, гр. Варна твърди, че е собственик на реални части с обща площ от 5970 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр.
Варна, м. „Малка чайка”, целият с площ от 13802 кв.м., при граници на реалната
част: езеро, ПИ № 10135.5200.105 и останалата част от ПИ № 10135.5200.100,
основан на твърдения за придобиване на собствеността, както следва: за реалната
част с площ от 3000 кв.м., защрихованата с червен цвят на скицата на лист 79 от
делото по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ посредством преобразуване на ДФ „Варна-автотранспорт”
- Варна в търговско дружество „Тексимтранс” ЕООД,
преобразувано в последствие в „Тексимтранс” ЕАД и
преименувано на „Тексимтранс” АД, като с разделителен
протокол от 28.08.1991 г. процесния имот е внесен в баланса на дружеството и в
евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 28.02.1978 г.
до предявяване на иска в съда – 04.04.2016 г. и за реалната част с площ от 2970
кв.м., защрихованата със син цвят на скицата на лист 79 от делото в резултат на
естествено приращение към част от реалната част с площ от
3000 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100, защрихованата с червен цвят на скицата на
лист 79 от делото чрез наноси откъм водата на езерото завършило към 31.12.1995
г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 29.12.1995
г. до предявяване на иска в съда – 04.04.2016 г. С влязло в сила протоколно
определение от 18.11.2016 г. производството по делото е прекратено по отношение
на реалната част с площ от 2970 кв.м., защрихованата със син цвят на скицата на
лист 79 от делото поради оттегляне на иска в тази му част на основание чл. 232
от ГПК. Със същото протоколно определение е допуснато изменение в размера на
иска досежно реалната част с площ от
3000 кв.м., защрихованата с червен цвят на скицата на лист 79 от делото като
вместо за площ от 3000 кв.м., същият да се счита предявен за площ от 8970 кв.м.
С протоколно определение от 02.06.2017 г. е допуснато изменение в размера на
предявения иск на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като площта на реалната част
от процесния имот се счита 8524 кв.м. вместо 8970 кв.м. Отправеното до съда искане е да бъде признато по
отношение на ответника Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, че „Тексимтранс” АД, гр. Варна е
собственик на реалната част с площ от 8524 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100
по КК на гр. Варна, м. „Малка чайка”, целият с площ от 13802 кв.м., при граници
на частта: ПИ № 10135.5200.1 и останалата част от ПИ № 10135.5200.100, защрихованата с червен
цвят на скицата на лист 79 от делото. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
оспорва изцяло предявения иск. Твърди се, че претендираният
имот от 3000 кв.м. не е идентичен с този описан в АДС № 13919/28.02.1978 г. и
предаден за оперативно управление на Автокомбинат –
Варна за изграждане на „Морска спортна база”. Оспорва се, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и
управление на ДФ „Тексимтранс” към датата на
преобразуването му и е включен в активите му. Излага се, че частноправни
субекти не могат да придобиват земя по естествено приращение.
Увеличената площ на сушата е обект на самостоятелно право на собственост, което
следва да бъде придобито въз основа на предвиден в закона способ, а според
нормативната уредба земите образувани в резултат на естествени процеси,
настъпили във водоемите, са публична държавна собственост, такава е и земята
покрита от водите на Варненското езеро. Оспорва се придобиването на
претендираните реални части по давностно владение. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение на ИК на ОНС – Варна, обективирано в
Протокол № 11/24.06.1975 г. /лист 15/ е определена окончателна площадка за
строителството на „Морска спортна база” на ДАП – Варна с площ от 3 дка, находяща
се на южния бряг на Варненското езеро на 300 м. западно от м. „Баба Борун” между водната площ и стръмния бряг, като теренът
представлява необработваема земя на ДЗС „Д. К.” – Варна.
Представено е писмо с вх. № 19-120/21.10.1975 г. на Зам. министъра на
транспорта /листи 16, 17/, от което е видно, че се Комисията за земята при
Министерския съвет да вземе решение да се предостави на ДСО „Автотранспорт” за
изграждане на „Морска спортна база” на ДАП – Варна 3 дка необработваема земя,
находяща се на южния бряг на Варненското езеро на 300 м. западно от м. „Баба Борун” между водната площ и стръмния бряг, стопанисвана до
момента от ДЗС „Д. К.” – Варна.
С решение № К3-18/05.11.1975 г. на Комисията за земята при Министерския
съвет е предоставена на „Автотранспорт”
за изграждане на водна спортна база на ДАП – Варна 3 дка държавна
необработваема земя от V категория, стопанисвана от ДЗС „Д. К.” – Варна /лист
120/.
Представени са протокол – опис от 04.10.1977 г. /лист 20/ за предаване на 3
дка необработваема земя от V категория от АПК – Варна на Автокомбинат
– Варна за изграждане на Морска спортна база и акт за въвеждане във владение и
окончателно трасиране границите на обект „Морска спортно-туристическа база” на Автокомбинат – Варна от 04.10.1977 г. /лист 19/.
Представени са строителни книжа във връзка с изграждането на Морска спортна
база от 1977 г. /листи 528 – 532/, където като инвеститор е посочен Автокомбинат – Варна.
Съставен е АДС № 13919/28.02.1978 г. /лист 148/ 3000 кв.м. площ
/необработваема земя – V категория/, отредени за „Морска спортна база” при
граници: изток – м. „Баба Борун”, север – водната
площ на Варненското езеро, юг – стръмен бряг. В т. 7 от АДС е записано, че
имотът е отстъпен за ползване на Автокомбинат –
Варна. На гърба на АДС е вписана забележка от община Варна, че съгласно Заповед
№ 10/05.11.1991 г. на Министерство на транспорта, Решение № 50/30.03.1989 г. на
МС, решение за регистрация от 04.05.1989 г. на ВОС, решение за вписване на
решение на ВОС, разделителен протокол, справка за разпределение на осн. фондове, на „Тексимтранс”
ЕООД се предава Морска спортно-туристическа база.
От представения разделителен протокол от 28.08.1991 г. /листи 150 – 155/ се
установява, че Отрасловата комисията, назначена със заповед № Ф-44 от 27.06.1991
г. във връзка с реорганизирането на ДФ «Варна - автотранспор»
, е съставила разделителен протокол, по който е извършено разпределение
на активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирмата по
баланса към 30.06.1991 г., като в т. 7а е посочено, че фирма «Тексим-транс»
получават акттивите по приложение № 11 и 14. В приложение № 11 е видно, че фирма „Тексим-транс”
получава част от основните фондове от социалната база при фирма „Варна –
Автотранспорт”, а именно: Морска спортно-туристическа база и етаж
административна сграда на ул. „Ал. Стамболийски”.
С решение № 10/05.11.1991 г. на Министерство на транспорта /лист 33/ Морската
база, заедно с оборудването е предоставена на „Тексим
транс” ООД. С приемо-предавателен протокол от
29.11.1991 г. /лист 273/ в изпълнение на Решение № 10/05.11.1991 г. на
Министъра на транспорта, Решение № 50/30.03.1989 г. на МС и съзадавенето
на фирма „Тексим-транс” се извършва предаване на
Морска база от ДФ „Варна-автотранспорт” на ДФ „Тексим-транс”,
в това число земя, сгради и съоръжения, както следва: терена на морска база с
площ от 8970 кв.м. с постройките върху него, общо 24 бр. по инвентарен опис от
11.11.1991 г., оборудване по инвентарен опис, стопански инвентар, обзавеждане
по инвентарен опис и плавателни съдове – общо 23 бр. по инвентарен опис.
Представени са инвентарен опис от 11.11.1991 г. и главната книга на ДФ „Тексим-транс” към 31.12.1991 г. /лист 274/.
С Решение № 50/30.03.1989 г. на МС на НРБ /лист 161/ се образува фирма с
държавно имущество с наименование „Варна-автотранспорт”, като правоприемник на
Технологичен автомобилен комбинат – Варна. С решение от 04.05.1989 г. по ф.д. №
8/1989 г. по описа на ВОС /лист 157/ е вписана в регистъра за държавните фирми
ДФ „Варна-автотранспорт”.
Представен е разделителен протокол от 29.06.1989 г., справки и спораземителни протоколова към
него /листи 499 – 510/, с който активите и пасивите на прекратения като
юридическо лице Технологичен автомобилен комбинат – гр. Варна се разпределят
между ДФ „Варна-автотранспорт”, гр. Варна, ДФ „Девня-автотранспорт”, гр. Девня
и ДФ „Провадия-автотранспорт”, гр. Провадия по баланс към 01.01.1989 г.
Представен е и баланс на Технологичен автомобилен комбинат – гр. Варна към
01.01.1989 г. /листи 511-519/.
С Решение от 13.12.1991 г. по ф.д. № 9279/1991 г. по описа на ВОС /лист
32/, в ТР е вписано „Тексимтранс” ЕООД, като
дружеството приема съответна част от имуществото и дейността на фирма „Варна –
автотранспорт” и имуществото и дейността на АС „Товарни превози 2”, гр. Варна,
съгласно утвърден разделителен протокол. С Решение от 19.12.1995 г. по ф.д. №
5134/1995 г. по описа на ВОС /лист 34/ в ТР е вписано преобразуване на „Тексимтранс” ЕООД в „Тексимтранс”
ЕАД. С Решение от 23.06.1997 г. по ф.д. № 5134/1995 г. по описа на ВОС /лист
41/ в ТР е вписана промяна в наименованието на дрежеството
от „Тексимтранс” ЕАД в „Тексимтранс”
АД.
Съставен е АДС № 7488/19.12.2009 г. /лист 42/ за ПИ № 10135.5200.100 по КК
на гр. Варна, м. „Малка чайка” с площ от 13804 кв.м. с правно основание за
съставянето му чл. 68, ал. 1 от ЗДС и
чл. 104, ал. 1, т. 8 от ППЗДС.
От заключениято на вещото лице
по допуснататите и приети от съда основна и допулнителна ССЕ /листи 250 – 253, 442-454/, кредетирани като обективно и компетентно изготвени се
установява, че земята на Морска спортна база и постройките върху нея са
включени счетоводно в активите на новото търговско дружество „Тексимтранс” ЕООД през декември 1991 г., още при отделянето
от ДФ „Варна-автотранспорт”. През м. декември 1991 г. има счетоводни записвания
по счетоводна сметка 201 „Земя” за актив на стойност 120 лева, като в
количествено отношение тази земя е 3000 кв.м., съгласно АДС № 13919/28.02.1978
г. Превишението от 5970 кв.м. е заведена в счетоводството на ищеца по задбалансова сметка за активите, тъй като няма нотариален
акт и АДС. Постройките върху земята, които са изградени по стопански начинсе водят в баланса на дружеството по сметка 203
„Сгради и конструкции”. Стойността на обект „Морска спортна база” към 1978 г. е
120 лева по данни на АДС № 13919/28.02.1978 г. В справка за разпределяне на
основните фондове от социалната база на ДФ „Варна-автотранспорт” към
разделителен протокол от 28.08.1991 г. е видно, че остатъчната балансова
стойност на Морска спортно-туристическа база е 120 лева. Със споразумителен протокол от 28.08.1989 г. правоприемниците
на Технологичен автокомбинат – Варна, зам. министъра
на транспорта разпределят стопанисването и ползването на социалните бази на
бившия ТАК – Варна, като е видно, че на ДФ „Варна-автотранспорт” се предава за
стопанисване Морската база от 9 дка и път към нея. Видно от справка ца разпределение на основните фондове към разделителен
протокол от 28.08.1991 г. остатъчната стойност в размер на 120 лева е за фирма
„Тексим-транс” за обект „Морска спортно-туристическа
база”. По регистъра Главна книга има записване за месец декември 1991 г. по
дебита на синтетична счетоводна сметка 201 „Земя” за сумата от 120 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
съда СТЕ /листи 359 – 378/, кредетирано като
обективно и компетентно изготвено се установява, че между процесният
имот, представляващ реална част на актуална схема на лист 79, защрихована с
червен цвят, с площ от 3000 кв.м. преди допуснатото увеличаване на площта и ПИ
№ 10135.5200.100 по КК на гр. Варна е налице частична идентичност, изразяваща
се в това, че първият от имотите попада изцяло във втория.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда тройна СТЕ /листи 456 – 465/, кредетирано като
обективно и компетентно изготвено и разясненията дадени в съдебно заседание се
установява, че площадката, отредена за ДСО „Автотранспорт” – Варна попада
изцяло в границите на ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр. Варна. Площта на целия
имот, който се владее от ищеца е по-голяма от първоначално отределия
терен от 3 дка и е в размер на 8524 кв.м. Реалната част в червено на скицата на
лист 79 е с площ 3041 кв.м.
От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от
съда тройна ССЕ /листи 587 – 591/, кредетирано като
обективно и компетентно изготвено се установява, че в главна книга на АТП-2 –
Варна за периода от 01.04.1991 г. до 31.12.1991 г. са направени следните
записвания: през м. 12 Дт сметка 201 /земи/ - 120 и
Кт сметка 498/2 – 120, през м. 12 Дт сметка 203
/сгради/ - 315010 и Кт сметка 498/2 – 315010, като за основанието на тези
счетоводни статии, както и документът, въз основа на който са съставени не може
да се даде отговор. Със Заповед №
16/14.03.1996 г. изпълнителния директор на „Тексимтранс”
ЕАД е разпоредил за осчетоводаване земя с площ от
3000 кв.м. по АДС № 13919/28.02.1978 г., която да се отчете в активите на
дружеството като дълготраен материален актив – земя в Морска
спортно-туристическа база и земя в Морска спортно-туристическа база с площ от
5970 кв.м., констатирана съгласно протокол за инвентаризация от 29.12.1995 г.
да се заведе задбалансово в дружеството на основание
същият протокол.
По искане на ищеца с оглед доказване твърденията му, са разпитани
свидетелите А.Д.Н. /без родство и дела със страните/ и Б.И. Цонев /без родство
и дела със страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право,
когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си
на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ответникът
следва да докаже фактите, които изключват това право.
Ищецът
твърди, че е собственик на реална част с площ от 8524 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр.
Варна, м. „Малка чайка”, целият с площ от 13802 кв.м., при граници на частта: ПИ
№ 10135.5200.1 и останалата част от ПИ № 10135.5200.100,
защрихована
с червен цвят на скицата на лист 79 от делото по реда на чл. 17а от ЗППДОП
/отм./ посредством преобразуване на ДФ „Варна-автотранспорт” - Варна в
търговско дружество „Тексимтранс” ЕООД, преобразувано
в последствие в „Тексимтранс” ЕАД и преименувано на „Тексимтранс” АД, като с разделителен протокол от 28.08.1991
г. процесния имот е внесен в баланса на дружеството и в евентуалност по давност
чрез владение, упражнявано в периода от 28.02.1978 г. до предявяване на иска в
съда – 04.04.2016 г.
Фактическият
състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а от
ЗППДОП /отм./, респ. в чл. 1 от ПМС
№ 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими
имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни
предприятия, включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това
държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на
държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният
ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско
дружество.
В конкретния случай не се спори
между страните, а и от представените по делото доказателства
е видно, че процесният имот представлява част от Морска
спортно-туристическа база, изграждането на който е извършено на южния бряг на
Варненското езеро с отчуждаване на необработваеим
земеделски земи, стопанисвани от АПК – Варна. С решение на ИК на ОНС – Варна, обективирано в Протокол № 11/24.06.1975 г. е определена
окончателна площадка за строителството на „Морска спортна база” на ДАП – Варна
с площ от 3 дка, находяща се на южния бряг на Варненското езеро на 300 м.
западно от м. „Баба Борун” между водната площ и
стръмния бряг, като теренът представлява необработваема земя на ДЗС „Д. К.” –
Варна. С решение № К3-18/05.11.1975 г. на Комисията за земята при Министерския
съвет е предоставена на „Автотранспорт”
за изграждане на водна спортна база на ДАП – Варна 3 дка държавна
необработваема земя от V категория, стопанисвана от ДЗС „Д. К.” – Варна. От заключенията на вещите лица по допуснатата единична и тройна СТЕ
безспорно се установява, че процесната реална част от ПИ № 100 по КК на гр.
Варна, м.
„Малка чайка”, представлява част от територията на Морската
спортна база. Т.е. към момента на преобразуването
на ДФ „Варна-автотранспорт”
- Варна спорната територия е собственост на
Държавата.
С Решение № 50/30.03.1989 г. на МС на НРБ се образува фирма с държавно
имущество с наименование „Варна-автотранспорт”, като правоприемник на
Технологичен автомобилен комбинат – Варна. С решение от 04.05.1989 г. по ф.д. №
8/1989 г. по описа на ВОС е вписана в регистъра за държавните фирми ДФ
„Варна-автотранспорт”. С разделителен протокол от 29.06.1989 г., справки и спораземителни протоколи към него, активите и пасивите на
прекратения като юридическо лице Технологичен автомобилен комбинат – гр. Варна
се разпределят между ДФ „Варна-автотранспорт”, гр. Варна, ДФ „Девня-автотранспорт”,
гр. Девня и ДФ „Провадия-автотранспорт”, гр. Провадия по баланс към 01.01.1989
г.
С Решение от 13.12.1991 г. по ф.д. № 9279/1991 г. по описа на ВОС, в ТР е
вписано „Тексимтранс” ЕООД, като дружеството приема
съответна част от имуществото и дейността на фирма „Варна – автотранспорт” и
имуществото и дейността на АС „Товарни превози 2”, гр. Варна, съгласно утвърден
разделителен протокол. С Решение от 19.12.1995 г. по ф.д. № 5134/1995 г. по
описа на ВОС в ТР е вписано преобразуване на „Тексимтранс”
ЕООД в „Тексимтранс” ЕАД. С Решение от 23.06.1997 г.
по ф.д. № 5134/1995 г. по описа на ВОС в ТР е вписана промяна в наименованието
на дрежеството от „Тексимтранс”
ЕАД в „Тексимтранс” АД.
Правото на стопанисване и управление като елемент от
фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а
от ЗППДОП /отм./ е уредено в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, във връзка с чл. 42
от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и
представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото
на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой
и на държавата интерес. Съгласно чл. 2 от Наредбата за държавните имоти от 1975
/отм./, върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните
организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с
предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. В
рамките на възникнал гражданско-правен спор предоставянето на имуществото за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде
доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за
предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни
протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното
предприятие и други подобни. /ТР № 4/14.03.2016 г. на ВКС/.
В самият АДС № 13919/28.02.1978 г. е записано, че
3000 кв.м. площ /необработваема земя – V категория/, отредени за „Морска
спортна база” при граници: изток – м. „Баба Борун”,
север – водната площ на Варненското езеро, юг – стръмен бряг е предоставен за
ползване на Автокомбинат – Варна. Със споразумителен протокол от
28.08.1989 г. правоприемниците на Технологичен автокомбинат
– Варна между които е и ДФ „Варна-автотранспорт”, разпределят стопанисването и
ползването на социалните бази на бившия ТАК – Варна, като е видно, че на ДФ
„Варна-автотранспорт” се предава за стопанисване Морската база от 9 дка и път
към нея.
С разделителен протокол от 28.08.1991 г. във връзка с реорганизирането на
ДФ «Варна - автотранспор» е извършено разпределение на активите и пасивите, както
и другите права и задължения на фирмата по баланса към
30.06.1991 г., като в т. 7а е посочено, че фирма «Тексим-транс» получават активите
по приложение № 11 и 14. От приложение № 11 е видно, че фирма „Тексим-транс”
получава част от основните фондове от социалната база при фирма „Варна –
Автотранспорт”, а именно: Морска спортно-туристическа база и етаж
административна сграда на ул. „Ал. Стамболийски”. С решение № 10/05.11.1991 г.
на Министерство на транспорта Морската база, заедно с оборудването е
предоставена на „Тексим транс” ООД. С приемо-предавателен протокол от 29.11.1991 г. в изпълнение
на Решение № 10/05.11.1991 г. на Министъра на транспорта, Решение №
50/30.03.1989 г. на МС и съзадавенето на фирма „Тексим-транс” се извършва предаване на Морска база от ДФ
„Варна-автотранспорт” на ДФ „Тексим-транс”, в това
число земя, сгради и съоръжения, както следва: терена на морска база с площ от
8970 кв.м. с постройките върху него, общо 24 бр. по инвентарен опис от
11.11.1991 г., оборудване по инвентарен опис, стопански инвентар, обзавеждане
по инвентарен опис и плавателни съдове – общо 23 бр. по инвентарен опис. От заключението на вещото лице по допуснататата
и приета от съда основна ССЕ, кредетирано като обективно
и компетентно изготвено се установява, че земята на Морска спортна база и
постройките върху нея са включени счетоводно в активите на новото търговско
дружество „Тексимтранс” ЕООД през декември 1991 г.,
още при отделянето от ДФ „Варна-автотранспорт”. През м. декември 1991 г. има
счетоводни записвания по счетоводна сметка 201 „Земя” за актив на стойност 120
лева, като в количествено отношение тази земя е 3000 кв.м., съгласно АДС №
13919/28.02.1978 г.
Т.е. безспорно се установи, че процесната Морска спортна база при
разпределяне активите на ДФ «Варна -
автотранспор» е включена в капитала на новоучреденото търговско дружество с държавно
имущество „Тексимтранс” ЕООД, преобразувано и
преименувано в последствие на „Тексимтранс” АД. От
заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда тройна СТЕ, кредетирано като обективно и компетентно изготвено и разясненията
дадени в съдебно заседание се установява, че площадката, отредена за ДСО
„Автотранспорт” – Варна попада изцяло в границите на ПИ № 10135.5200.100 по КК
на гр. Варна. Площта на целия имот, който се владее от ищеца е по-голяма от
първоначално отределия терен от 3 дка и е в размер на
8524 кв.м. Претендираната реалната част, обозначена в
червено на скицата на лист 79 от делото е с действителна площ 3041 кв.м.
Поради наличие на всички изискуеми предпоставки на чл.
17а от ЗППДОП /отм./ следва да се счита,
че правото на собственост върху реална част с площ от 3041 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр. Варна., целият с площ от 13802 кв.м., при граници на частта: ПИ № 10135.5200.1 и останалата част от ПИ № 10135.5200.100, защрихована в червен цвят на скицата на
лист 377 от делото е преминало в патримониума на търговското дружество със сегашно наименование „Тексимтранс”
АД, поради което предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се
явява основателен за площта от 3041 кв.м. За разликата над доказаната площ на реалната част от 3041 кв.м. до пълния
размер на претенцията от 8524 кв.м. иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен. В настоящото производство предмет
на спора не се явява цялата площ на владяния от ищеца
недвижим имот, а само реална част от него, така както е графично посочена на
скицата на лист 79 от делото, като за останалата реална част от имота е налице
оттегляне на иска по реда на чл. 232 от ГПК, поради което с влязло в законна
сила протоколно определение от 18.11.2016 г. производството е прекратено за
реална част от ПИ № 10135.5200.100 с
площ от 2970 кв.м., защрихована със син цвят на скицата на лист
79 от делото, претендирана, като придобита от
търговското дружество на самостоятелни правни основания, различни от тези въз
основа на които се претендира придобиването на процесната реална част.
Ответникът от своя
страна не доказа годен да се противопостави на ищеца правен способ за
придобиване собствеността върху имота, тъй като към момента на съставяне на АДС
№ 7488/19.12.2009 г. Държавата не се явява собственик на същия.
При този изход на спора формулираното искане от ищеца с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателно, съразмерно с уважената част от иска, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 7685.15 лева,
представляваща заплатена държавна такса,
действително заплатено адвокатско възнаграждение, заплатени депозити за СЕ,
заплатена такса за вписване на исковата молба, заплатен депозит за призоваване
на свидетели и заплатена такса за издаване на съдебни удостоверения, съобразно
приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него /листи 596 - 608/.
При този изход на спора формулираното искане от ответника
с правно основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК
за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно,
съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което ищеца следва да бъде
осъден да заплати сумата от 871.59 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 2 от ЗПрП – 450 лева, заплатени депозити за СЕ и заплатена такса
за издаване на съдебно удостоверение, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК /листи 609/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройство, че „ТЕКСИМТРАНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Западна промишлена зона, със законен представител В.Т.П.
Е
СОБСТВЕНИК
на реална част с площ от 3041 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на гр. Варна., целият с площ от 13802 кв.м., при граници на частта: ПИ № 10135.5200.1 и останалата
част от ПИ № 10135.5200.100,
защрихована в червен цвят на скицата на лист 377 от делото, която приподписана от съда съставлява
неразделна част от решението, придобита по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./,
като с разделителен протокол от 28.08.1991 г. имотът е включен в баланса на „Тексимтранс” ЕООД, преобразувано в последствие в „Тексимтранс” ЕАД и преименувано на „Тексимтранс”
АД, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
площта на реалната част от 3041 кв.м. до пълния размер на претендираната
й площ от 8524 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройство да заплати „ТЕКСИМТРАНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна промишлена зона, със
законен представител В.Т.П. сумата в размер на 7685.15 /седем хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и петнадесет
стотинки/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ТЕКСИМТРАНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна промишлена зона, със
законен представител В.Т.П. да заплати ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройство сумата в размер на 871.59 /осемстотин седемдесет и един лева и
петдесет и девет стотинки/ лева, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано
пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: