РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1452
гр. Пловдив, 28.07. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Петя Петрова и с участието на прокурор при
Окръжна прокуратура – Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1047 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Г.Л.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника му адвокат В.С., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди причинени му по
време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в
„Затворническо общежитие от открит тип“
/ЗООТ/ „Смолян“ и Затвора Пловдив, изразили се в болки, страдания,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и др. Твърди се, че
същите са настъпили като резултат от нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора. Претендираните периоди на пребиваване в ЗООТ
„Смолян“ и Затвора Пловдив, първоначално са заявени в исковата молба
№7649/18.04.2022г. (л.2-3), впоследствие при изпълнение указанията на съда дадени
с определение № 1888/22 г., са уточнени в молба вх. № 22416 от 28.11.2022 г.
(л. 77), във връзка с което е допуснато и изменение на иска, както следва:
- 12 500 лева за периода от 20.02.2020 г. до
20.10.2020 г., когато твърди, че е пребивавал в ЗООТ „Смолян“;
- 12 500 лева за периода от 07.05.2021 г. до 28.02.2022
г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив.
Въпросните нарушения, които се твърди да са били
допуснати от затворническата администрация и за двата искови периода са се
изразили според ищеца в следното: пренаселеност на помещенията по настаняване
на ищеца, като се излагат твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 2 кв.
м.; липса на постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и
студена вода, като последната е с лошо качество и не става за пиене; лоши
условия касаещи поддържането в помещенията на ниски температури през зимата и
високи през лятото, в резултат на малкото часове, в които е работило парното
отопление, както и от ламаринения покрив на сградата; наличието на гризачи в
столовата, дървеници и хлебарки в спалните помещения, както мухъл и влага
създаващи задушлива атмосфера в помещенията, в следствие на които са му
поставяни инжекции против ухапванията от насекоми, а против задух и алергии е
приемал медикаменти; липсата на достатъчно чист въздух, естествена светлина и
възможност за раздвижване на л. св.; лошо състояние на банята – л. св. се къпят
за 30 мин. 100 човека при налични само 8 душа, като след посещение на банята
преминават през открита площ, което през зимния сезон води до различни
заболявания; понеже е работил не му се полагало каре, а при извършваната
трудова дейност в особеното производство е работил с материали отделящи вредни
частици без да му са предоставени предпазна маска и дрехи, в помещение без
изградена аспирация.
Прави се искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. В съдебно
заседание пълномощникът на ищеца адв. С. поддържа иска, като сочи, че е
основателен и доказан.
Ответникът ГДИН –
София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по
исковата молба, както и в съдебно заседание, неоснователност и недоказаност на
исковите претенции. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП –
Пловдив, задължително участващ по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, изразява
становище, че исковата претенция е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Пловдивският административен съд, на първо място,
намира, че исковете са допустими. С
оглед на съдържанието на всяка от двете отделни
искови претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно
основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за
вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът Г. претендира
вреди от посочени нарушения за два отделни периода на задържането му в ЗООТ
„Смолян“ и Затвора Пловдив. Исковете са предявени от надлежна страна,
предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца
са налице данни да е бил действително задържан в посоченото място за лишаване
от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а
според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според
правилото на чл. 205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град
София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на
специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от
свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС,
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални
служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва
да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация
да отговаря по предявения иск.
По същество исковата
молба е частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Г.Л.Г.
е постъпил през първия период в ЗООТ „Смолян“ за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода на 27.02.2020 г., като до 29.02.2020 г., ищецът пребивавал в Приемно отделение стая № 311, с
площ от 38,16 кв. м., без санитарния възел, с два отварящи се прозореца с
размери 1,60 х 1,70 м, има осветителни тела и се отоплява с радиатори. Стаята
не разполага със самостоятелен санитарен възел, а се използва обща тоалетна на
същия етаж. За всеки л. св. е осигурено
легло с размери 80х190 см. и с височина
40 см. Стаята е оборудвана с три шкафа с по четири отделения с размери 35х100
см. и височина 195 см., както и две маси, три стола и нощно шкафче. По време на
престоя на Г. в стаята не са настанявани повече от седем лишени от свобода, включително
с него. От 01.03.2020 г. до освобождаването си на 16.10.2020 г. Г. е преместен
в стая № 210. Същата се състои от две помещения с обща площ 32,34 кв. м., с
отделен санитарния възел 1,70 кв. м., който не е включен в посочената
квадратура. Има два отварящи се прозореца с размери 1,54 м. х 1,72 м. и 0,48 х 1,15
м. Помещенията са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори. За
всеки л. св. е осигурено легло с размери
80х190 см. и с височина 40 см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири
отделения с размери 35х100 см. и височина 195 см., както и три маси, четири
стола, две закачалки, нощно шкафче и две секции. По време на престоя на Г. в
стаята не са настанявани повече от седем лишени от свобода, включително с него.
Ищецът Г. *** на 07.05.2021 г., като за времето от
07.05.2021 г. до 13.05.2021 г. вкл., пребивавал в Приемно отделение, в спално
помещение „ОП-2“, което е с площ от 26,28 кв. м., без площта на санитарния
възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,44 х 1,18 м. и 0.98 х 1,18 м. и
самостоятелен санитарен възел с площ от 2,7 кв. м. с един отваряем прозорец с
размери 0,35 х 1,18 м. В тази стая Г. пребивавал за посоченото време заедно с
още седем лица на 07, 08, 09, и 10.05.2021 г., с още осем лица на 11.05.2021 г.
и девет лица на 12 и 13.05.2021 г. Стаята разполага с осветителни две
осветителни тела.
Съгласно протокол № 2695/14.05.2021 г. от 14.05.2021
г. до 24.05.2021 г. включително Г. е преместен и пребивава в стая № 25, която
била с площ на спалното помещение от 31,32 кв.м., без санитарният възел. Помещението
разполагало с два отваряеми прозореца с размери 1,20 х 1,20 м. и 0,50 х 1,20 м,
а санитарният възел бил с площ от 4,49 кв. м. и също разполагал с отделен
отваряем прозорец с размер 0,40 х 1,20 м. В това помещение в различните дни на
престоя там ищецът пребивавал най-малко с още пет лица и най-много с още осем
лишени от свобода. Считано от 25.05.2021
г. до 28.22.2022 г. вкл., Г. бил настанен в стая № 35 (съгласно протокол №
2880/25.05.2021 г.), с площ от 27,91 кв. м., без санитарният възел. Помещението
разполагало с един отваряем прозорец с размери 1,20 х 1,20 м., а санитарният възел
бил с площ от 4,60 кв. м. и също разполагал с отделен отваряем прозорец с размер
1,20 х 1,20 м. В тази стая Г. пребивавал най-малко с още седем лица и най-много
с още девет лишени от свобода.
През 2018 г. на етажите в ЗООТ „Смолян“, където са
общите помещения, които се използват за сушилни, както и общите бани е направен
ремонт. В санитарните помещения, с които разполагали всички стаи по настаняване
на Г., лишените от свобода можели да ползват течаща студена вода.
През 2017 г. в Затвора Пловдив се извършило боядисване
на спалните помещения, дограмата и подовата настилка били подменени. По време
на престоите на ищеца в Затвора Пловдив за всеки лишен от свобода, включително
и за ищеца, имало осигурено легло, като след ремонта, няма данни стаите с какви
шкафове, маси и столове били оборудвани. През периодите на престоите на ищеца
такива текущи ремонтни дейности се извършвали за смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителни тела, подмяна на счупени прозорци
и пр. В санитарните помещения, с които
разполагали всички стаи по настаняване на Г., лишените от свобода можели да
ползват течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в
банята на Затвора Пловдив и ЗООТ „Смолян“, съгласно утвърдени графици за
използването ѝ по два пъти седмично, съобразно с настаняването на
лишените от свобода на конкретните постове в затвора. Всички работещи лишени от
свобода имали осигурена възможност след приключването на всеки работен ден да
използват банята, като по време на описаните престои в пенитенциарните
заведения на ищеца в ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив същият бил назначен на
работа : във ВО „Овцеферма“ на длъжност „почистване и товарно-разтоварна
работа“, цепене на дърва в ЗООТ „Смолян“
и „Обособено производство“ в Затвора Пловдив, където е спиран от работа за
нанесен побой на друг л. св. съгласно заповеди № Л-2528/05.10.2021 г. и №
Л-2523/05.10.2021 г. (л. 32 и 33). Спалните помещения в ЗООТ „Смолян“ и Затвора
Пловдив и по-конкретно тези, в които бил настанен ищецът по време на всеки от
двата му престоя там, разполагали с отваряеми прозорци с размери, предоставящи
възможност за проникване на дневна светлина, като в килиите имало монтирано и
изкуствено осветление. В ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив липсвала изградена
вентилационна система, но всички прозорци били отваряеми, като проветряването
на стаите ставало по желание на лишените от свобода. Хигиената в спалните
помещения се осъществявала също от лишените от свобода, които за целта
получавали съответните прибори, като можели и да ги закупуват от лавката на
Затвора Пловдив, или такива да им бъдат донасяни от близките им, съгласно
списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от
свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. При престоите си в
Затвора Пловдив на ищецът Г. е
предоставян комплект спално бельо и завивки, като при нужда домакинът
осигурявал колкото комплекта са необходими. Отделно от това, лишените от
свобода имали право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла и да
използват лични такива в ротация със служебни. По отношение на ЗООТ
„Смолян“ следва да се отбележи, че с
постъпването на л. св. се зачисляват дюшек, възглавница и определен брой одеяла
в зависимост от сезона, предвид планинското разположение на пенитенциарното
заведение. По време на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и при двата процесни престоя ищецът не бил
депозирал молби в ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив за допълнително осигуряване
от затвора на завивки през зимата, като отоплението в затвора се извършвало
посредством изградено парно, както и други жалби свързани с лоши битови
условия. Прането на дрехи и смяната на спално бельо се осъществявали по усмотрение
на самия лишен от свобода ръчно, или чрез изнасяне за пране от близките, или в
пералнята при Затвора Пловдив и помещенията определени за пране в ЗООТ „Смолян“,
за което били изготвени седмични графици за ползването им, включващи два дни в
седмицата.
По време периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив
и ЗООТ „Смолян“ на територията им били осъществявани дейности по ДДД обработка,
съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирани
фирми (л. 39-45). За 2020 г., 2021 г. и 2022 г. била извършвана редовна
дезинсекция и дератизация на различните помещения на пенитенциарните заведения по
график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на
помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, каквито
дейности били документирани с протоколи (л. 16-26).
Приложена е документация относно график за периодичен
достъп до медицинско обслужване и амбулаторни прегледи в Затвора Пловдив. От медицинската документация за ищеца по
отношение на втория от разглежданите престои в затвора Пловдив не се установява
да му е назначавана терапия с медикаменти против ухапвания от насекоми и за
получени състояния на пристъпи на задух, което не може да подкрепено и от
свидетелските показания на свидетелите Б.В. и М.Л..
По делото, във връзка с искане на адв. С. е приложен
отговор от Агенцията Държавна финансова инспекция (АДФИ), във връзка с изискана
информация, касаеща текуща проверка на фирмите, извършващи дезинсекция,
дератизация на територията на затворите в страната. Съгласно получената
информация АДФИ същата не е извършвала финансова инспекция относно фирмите
извършващи дезинсекция и дератизация на територията на затворите в страната,
която да е свързана с описания в протоколното определение на съда предметен
обхват. Поради това обстоятелство не е търсена допълнителна информация за
финансовата проверка извършвана от АДФИ в ГДИН – София.
Посоченото от фактическа страна се установява от
приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на
свидетелите чиито показания съдът кредитира, но само отчасти и то само
доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда писмени доказателства.
На базата на
установените факти и анализа на доказателствата, от правна страна, съдът намери
следното:
На първо място, по отношение на първата от исковите
претенции, установява се категорично от приетите писмени доказателства, че
ищецът не е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ от посочения в исковата му молба начален
момент 20.02.2020 г., защото е започнал изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода считано от 27.02.2020 г. и не е приключил изтърпяването на
наказанието си лишаване от свобода на 20.10.2020
г., тъй като е освободен на 16.10.2020 г. Поради това и съдът намери, че само на това
основание неоснователна е претенцията на ищеца за частите от предявения исков период,
а именно за времето от 20.02.2020 г. до 26.02.2020 г. вкл. и от 17.10.2020 г.
до 20.10.2020 г., тъй като не се установи в рамките на посочените периоди
ищецът да е бил изобщо задържан в ЗООТ „Смолян“, както твърди в молба вх. №
22416/28.11.2022 г. (л. 77), във връзка с направено конкретизиране на
претендираните периоди на задържане в пенитенциарното заведение.
Следва в тази връзка да се разгледат по същество
оплакванията на ищеца конкретно за времето, за което се установява действително
и реално същият да е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, а именно от
27.02.2020 г. до 16.10.2020 г. и 07.05.2021 г. до 28.02.2022 г., включително и
с оглед установеното по отношение наличието или липсата на всяко от тях, съдът
ще осъществи и преценката си за евентуалното кумулативно въздействие върху
ищеца на условията, в които е бил лишен от свобода, като вземе предвид и
продължителността на всеки от престоите му в място за лишаване от свобода,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора, което пък е предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената
разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща
изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно така визираното в чл.
3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на
лишените от свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия,
бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото
приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната
администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от
свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото
достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не
подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със
задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата.
При наличие на посочената нормативна уредба и с оглед
на конкретните доказателства по делото, съдът намери, че изцяло неоснователна и
недоказана е първата от исковите претенции, а втората се явява само частично
основателна и доказана. В тази връзка и по-надолу в мотивите на съдебното
решение ще се разгледат поотделно всяко от оплакванията на ищеца, формулирани
иначе общо и за двата искови периода.
Конкретно досежно оплакването за пренаселеност на килиите по настаняването на ищеца Г. и при
двата от престоите му в затвора, то следва да се има предвид общо, че според
нормата на чл. 3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази
разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице
разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу
България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че
желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири
квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а
недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно
отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да
представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може
да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на
условията на задържане, като
например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация,
липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо
отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание,
надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and
Others). От това, според ЕСПЧ следва, че при оценката на това дали е
налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда
сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.
В случая, според съда, независимо от факта, че разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, която сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е влязла в сила след
постъпването на Г. в място за лишаване от свобода, а именно през февруари 2017
г., то това не означава, че за държавата в лицето на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, не е съществувало задължение за
изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ и преди този
момент, като в тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на
Конституцията е самата КЗПЧОС.
На първо място, що се касае до първия от предявените
искове, макар да е установено от доказателствата по делото, че в рамките на
периода от 27.02.2020 г. до 16.10.2020 г. ищецът Г. действително е бил задържан
в ЗООТ „Смолян“ по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, то
твърдението за пренаселеност на помещенията по задържането на Г. остана напълно
недоказано. Посочените твърдения на ищеца не се установяват и от
ангажираните свидетелски показания на св. В. пребивавал с него по това време в
ЗООТ Смолян и по-късно в Затвора Пловдив. Прави впечатление, че свидетелят посочва
приблизителна бройка на лицата, когато са настанени в едно спално помещение с
ищецът Г., която дори в максималния си размер не надхвърля капацитета на
спалното помещение. По делото, от страна на ответника, чиято е
доказателствената тежест да установи конкретните условия на задържане и тя му е
била надлежно указана са представени конкретни писмени доказателства Докладна
записка рег.№ 259/23.05.2022 г. (л.46-47) за броя настанени л. св. в стаи № 311
и № 210, в които Г. е пребивавал в периода 27.02.2020 г. до 16.10.2020 г., от
които може да се направи категоричен извод, че не е надхвърлен капацитета на
спалното помещение.
Предвид посоченото съдът намира, че не може да приеме
за установено твърдението на ищеца за налична пренаселеност през този му първи
период за престой в ЗООТ „Смолян“.
Не така стои въпросът по отношение на твърдението за
пренаселеност в установения втори период на престой на ищеца от 07.05.2021 г. до 28.02.2022 г., за който се
установява действително Г. да е пребивавал в Затвора Пловдив. От представените
справки става ясно, че за част от дните, които ищецът е прекарал в Приемно
отделение стая „ОП-2“, както и в стаи № 25 и № 35, същият е търпял наказанието
си при условията на действителна пренаселеност. При това положение се
констатира, че в рамките на посочения втори период на практика ищецът е бил в
условия на пренаселеност за общо 294 дни. Същевременно за 41 от тези общо 294
дни /част от времето в стая ОП-2/ се установява и ищецът да е бил поставен в
условия на особено съществено нарушение на изискванията относно разполагаемата
площ на лишен от свобода, а именно под 3 кв. м. разполагаема площ на един лишен
от свобода, съобразно с този стандарт, възведен в практиката на ЕСПЧ по
тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС, като самият ищец също е направил конкретно
оплакване в тази насока, като в исковата молба твърди, че помещенията по настаняването
му да не са надвишавали 2 кв. метра. Все
пак, предвид общото оплакване за пренаселеност, съдът установи такава за
посочените 294 дни, като тук взе предвид освен посоченото за установени в
рамките на тези 41 дни с особено съществена пренаселеност, също така и факта,
че обратно - за част от тези 294 дни се установява, че макар да е налице
пренаселеност, същата не е изобщо толкова съществена, което ще следва да се
прецени при оценяване на вредите. Така например, при престой в помещение с № 25
се установява за част от времето, включено в рамките на посочените 294 дни,
разполагаемата площ на лишен от свобода да е била 3,91 кв.м. Въпреки това и
тези дни се вземат предвид като такива с установена пренаселеност, доколкото
предвид липсата на данни за точен брой и разположение, както и размери на
мебелите, разполагаемото пространство се определя без тяхното приспадане. Извън
посочените 294 дни, през останалото време, указаният от закона стандарт, видно
от доказателствата, е бил напълно и изцяло съобразен от специализираната
администрация. При това положение и според съда следва да се уважи претенцията
на ищеца за присъждане обезщетение в частта ѝ относно неизпълнение на
нормативното задължение на специализираната администрация на местата за лишаване
от свобода за осигуряване на съответна разполагаема площ при изтърпяване на
наказанието на ищеца за общо 294 дни в рамките на периода от 07.05.2021 г. до
28.02.2022 г.
Иначе, както от писмените доказателства, така и
гласните такива, по отношение на останалите оплаквания, разгледани общо и за
двата периода на престой на ищеца, се установява категорично следното:
Недоказани
според съда са изцяло оплакванията на ищеца и за двата искови периода, свързани
с неосигуряване на достатъчно светлина и
вентилация в местата за лишаване от
свобода. Действително, не са налице доказателства в Затвора Пловдив да е била
изградена специална вентилационна система. Установява се категорично обаче, че
всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с прозорци повечето
по два, от които е била налице възможност за проникване на свеж въздух, както и
на достатъчно дневна светлина, предвид размерите им. Установено е, че в
спалните помещения на Затвора Пловдив има по два прозореца, както се каза и по
един прозорец или отдушник в самото санитарно помещение, които прозорци се
отварят и поради това е налице възможност за непрекъснато проветрение и то по
усмотрение на настанените там лица.
Установено е, че в помещенията на Затвора Пловдив е осигурено и
необходимото изкуствено осветление, като в тази насока са показанията на
свидетелят Л. по повод на втория исков период за помещения, в които се
установява тогава да е бил настанен ищецът Г.. В тази връзка, действително, с
оглед размера на стаите, съпоставен с размерите на прозорците, може да се
направи извод, че е налице известно несъответствие с широко популярните
строителни стандарти, касателно нивото на проникване на дневна светлина в
помещенията, но следва да се има предвид и типа на сградата, която не е типична
жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни
стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността,
утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.
Във връзка с оплакването относно липсата на вентилация, се установява от
доказателствата, че такава практически се е осъществявала по възможните начини
чрез отваряне на прозорците, за проникване на свеж въздух отвън. Установява се
също така, че и през двата искови периода за съществена част от времето Г. е
бил устроен на работа, във втория период на шест дневна работна седмица, което
е индикация, че в по-голямата част от деня той е бил извън спалните помещения.
Поради това и според съда, дори и да се приеме, че проникването на дневна
светлина в спалните помещения и на свеж въздух не е било достатъчно, което не е
доказано категорично, то като се вземе предвид и факта, че за ищеца практически
е била налице възможност да е извън тези помещения през деня, не може да се
счете, че са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, като дори и
разпитаните по негово искане свидетели не са дали показания в такава насока.
Поради това и тези оплаквания и за двата установени периода на престой съдът
намира за недоказани. Недоказани са твърденията за липса на условия за
раздвижване в ЗООТ „Смолян“, тъй като е бил устроен да работи полагайки
физически труд на осем часов работен ден при шест дневна работна седмица
(цепене на дърва и товаро-разтоварни дейности), което се приема за напълно
достатъчно за поддържане двигателните способности на опорно-двигателния апарат
на тялото. Отделно според заповед за дневния режим на л. св. в т. нар. „лично
време“ имат право да посещават залата за вдигане на тежести. Не се установява,
нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от кашлица или задух, при
това именно вследствие на липсата на въздух, както се твърди, като за подобни
негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства и не
се установяват отразявани такива в медицинската документация. Не могат да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля Л., тъй като касаят общ здравословен
проблем на Г., който не е кокретизиран. Както от писмените доказателства, така
и гласните такива, се установява категорично, че в стаите в Затвора Пловдив,
през разглеждания период на задържане на ищеца, са били изградени и са
съществували санитарни възли с осигурена
течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по
определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично.
Установено е според съда поради това и при пълно съобразяване с изискването,
възведено в разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, съобразно с което на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Не се
установява, нито от гласните, нито от писмените доказателства, в някое от
помещенията по настаняване на ищеца, по време и на двата престоя, да не е бил
изграден санитарен възел. Установява
се от писмените доказателства, че санитарните възли, прилежащи към всяко спално
помещение, са били отделени от спалното помещение, като на практика са отделни
помещения, разполагащи и със собствени врати, прозорци или отдушници.
От приложената справка е видно, че при наличие на повреди се осъществява
своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове и пр., като поради това
и оплакването за претърпени вреди от наличие на сочените обстоятелства на
повреди, които обичайно се появяват, не се доказва изобщо.
Не е доказано и твърдението относно липсата на
възможност да се ползва топла вода и
съответно за лоши условия за ползване банята при затвора Пловдив, доколкото
се установява, че е бил въведен график за използването ѝ по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице са били активни
действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което
да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните
отделения и групи. Отделно, от показанията на свидетеля става ясно, че лишените от
свобода са можели да ползват банята именно по предназначение и не е посочил да
не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед
хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане. По отношение на
твърдението, че след баня л. св. мокри преминават през открито пространство
(карето), което е предпоставка за възникването на различни заболявания, особено
през зимния период, също не е доказано. Не
са констатирани заболявания на ищецът, които да са в пряко отношение с
моментното преминаване след баня през открито пространство. Освен всичко
останало, установява се, че в периодите от време, когато ищецът е бил работещ,
като според предоставените от администрацията на затвора документи ищецът Г. е
активно работил в и му е била предоставяна възможност извън определения общ
график, ежедневно да се ползва от банята на ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив.
Не е основателно и оплакването на ищеца за лошото състояние на настилката в помещенията, тъй
като същата се дължи на злоумишлени вредоносни действия на лишени от свобода, за
което не може да бъде държана отговорна администрацията на затвора.
Оплакването на ищеца относно ламариненият покрив на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ и горещина, поради лесно
нагорещяване през лятото и бързо изстиване през зимния сезон от администрацията на Затвора Пловдив и
при двата му престоя там, също са неоснователни. На първо място, установява се
от представените от ответника писмени доказателства, а това е потвърдено и от
гласните доказателства, че в затвора отоплението през зимата се осъществява
посредством изградено локално парно, работещо по график през отоплителния
период. Установено е, че покривната част на затвора не е специално изградена с
изолация, но следва да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно
установено задължение на ответника. Освен това, налице са данни, че през 2017
г. е била подменена дограмата на прозорците, като е поставена нова ПВЦ дограма,
което в значителна степен има отношение към запазване на вътрешната температура
и изобщо изолацията на помещенията, респективно подобряване на условията на
престой. Поради това и общите твърдения, че през зимата е студено, като се има
предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и
съответното географско място, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение на
задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да съставляват
обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
Недоказани са
твърденията на ищеца, че не са му били
предоставени защитни средства при извършваната трудова дейност в „Особено
производство“. Въпреки твърдяното от свидетеля, че е поставен да работи без
необходимите за целта предпазни средства в помещение без вентилация, не са
налице данни Г. изобщо да е депозирал такива молби до администрацията на
затвора, съгласно
утвърдения за това ред и съответно да му е било отказвано. Що се касае до
оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи
в помещенията и по-конкретно в леглата на лишените от свобода, то от
доказателствата по делото се установява, че и за двата периода на престой на
ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите,
като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода. Установява
се от представените и приети писмени доказателства и за двата периода, че
ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация
на помещенията на ЗООТ „Смолян“ и Затвора Пловдив, включително и спалните
такива, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително
с отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на
вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми
– дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не
са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените
два искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото
справка, честотата на смяна на спалното бельо се определя от страна на самия
лишен от свобода и това не е задължение на администрацията на затвора,
доколкото това е място за лишаване от свобода, а не туристически обект за
настаняване. Налице са доказателства за
утвърден график за изпиране на спалното бельо в служебна пералня, а при
неговото изхабяване и възможност лишеният от свобода да подаде молба за замяната
му с ново. Затова и въпреки, че принципно наличието на инсекти в спалните
помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не може да се
приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на ответника за двата
посочени периода, доколкото се установява същият да е положил необходимата и
дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и
извън условията на затвора.
С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко едно
от оплакванията на ищеца Г., то съдът счита, че следва изцяло да отхвърли
първия от предявените искове, касаеща изтърпяването на наказанието в ЗООТ
„Смолян“, както и че отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде
ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие,
свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти
относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното
време на престой за първия от исковите периоди. По останалите оплаквания, съдът
счита, че не следва да уважава този първи иск, предвид неговата недоказаност.
Отговорността на държавата в лицето на
специализираните органи по изпълнение на наказанията във връзка с нарушение по
чл. 3 от ЗИНЗС е обективна. Предвид редакцията на чл. 3 от ЗИНЗС, въведена след
2017 г., която вече не съдържа изискване действията/бездействията по поставяне
в неблагоприятни условия на задържаните лица да са умишлени и това е в
съответствие и с практиката на ЕСПЧ, сочеща, че липсата на умишлено поведение
не пречи неблагоприятните условия на задържане да съставляват нечовешко или
унизително отношение в нарушение на член 3 от КПЧОС, всички посочени като
установени условия, свързани с пренаселеност на помещения по настаняване на
ищеца, съдът счита, че съставляват нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. При наличието
на така установените по-горе неблагоприятни условия, при които ищецът Г. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив през втория
установен период от време, при прилагане на подхода за оценка на въздействието
им върху психическото и физическото състояние на задържаното лице, съобразно с
периода, за който се установяват по категоричен начин такива нарушения, а също
и предвид разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът намери, че в случая
действително е налице доказано причиняване на неимуществени вреди в резултат от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора по осигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което
осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. В случая, налице е поставяне в
неблагоприятни условия на ищеца Г., над нормално присъщите на лишаването от
свобода, като в тази връзка и според съда
се установява твърдението за причинени неимуществени вреди в резултат от
престоя му в пенитеницарно заведение при условията на пренаселеност, защото
посочените и по-горе неблагоприятни условия, макар да не е доказано да са в
кумулативна съвкупност и с другите твърдени такива по исковата молба, сами по
себе си са от естество да причинят описаното от ищеца чувство на унижение на
човешкото му достойнство. Пренаселеността в помещенията по престояване на ищеца
е такова обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към
човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство.
В тази връзка и описаното от ищеца като претърпяно унижение е реална последица
от посочените неблагоприятни условия. В тази насока съдът взема предвид и
факта, че съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Н. и
др. срещу България“, не е необходимо доказването на настъпили вреди при
наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в ареста, като
съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се
предполага до доказване на противното. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства, които да водят до противен извод.
Що се касае до интензитета
на търпените неимуществени вреди, то съдът го определя като нисък, като взема предвид, от една
страна, продължителността на установения общ брой дни, за който категорично е
доказано да са били налице вреди от конкретно установена пренаселеност, а
именно 294 дни, както и включения в този брой дни общ брой от 41 дни, в които
пренаселеността е била особено съществена – под 3 кв. метра на лишен от свобода
в стая „ОП-2“ на приемно отделение (2 дни) и стая 35 (39 дни), всичко това в
рамките на периода от 07.05.2021 г. до 28.02.2022 г., а от друга страна –
фактът, че значителният период на престой на ищеца в затвора е предпоставен от
негово предходно поведение по осъществяване на престъпление, за което същият е
получил и осъдителна присъда и то при условие, че вече е пребивавал в затвора и
би следвало да му е известно какви са условията там. Същевременно, съдът
преценява и факта, посочен по-горе, че в рамките на така посочения общ брой дни
на пренаселеност, в значителна част от времето ищецът е разполагал с площ
съвсем малко под изискуемите 4 кв.м. При
това положение и съдът намери, че справедливо и отговарящо на действителния
интензитет на търпените от страна на ищеца Г. неимуществени вреди като резултат
от незаконосъобразно бездействие, осъществило нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде такова
в общ размер на 1764 лева. В тази насока и съдът се съобразява и с разрешението
на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото обезщетение, посочен в приложение
към Решение „И. и др. срещу България“, както и „Й. и Д. срещу България“, „И.
срещу България“ и др. и взема предвид като основа за преценката си и
присъдените по тях обезщетения от ЕСПЧ, а също и съобразява обстоятелството, че
по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела,
са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията
в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както
взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна
заплата за страната, както и размера на месечен размер на гарантирания
минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи в
страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид
посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че
определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и
съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият
стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са
по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v.
Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението от 1764 лева, което ще
присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване на
неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че в
редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди
становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави,
то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд
е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др./.
Затова и съдът счете, че следва да уважи отчасти
втория от исковете за неимуществени вреди до посочения размер от 1764 лева, като го отхвърли до пълния
предявен такъв от 12 500 лева,
като неоснователен и недоказан. С оглед на това и основателна е акцесорната
претенция за присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди
върху сумата на обезщетението, считано от 28.02.2022 г. до окончателното
ѝ изплащане.
При този изход
от производството и съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лева – държавна такса за
образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат,
съразмерно с уважената част от втория от исковете. Ищецът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и съдействие
се установява, че адвокат С., упълномощен от ищеца за представителство по
делото, е следвало да представлява последния безплатно като лице, което е
близък приятел на пълномощника, сиреч на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция за присъждане от 650 лева,
но съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на
възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и предвид на адв. В.С.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая,
съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр.с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата,
което, с оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част
исковите претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на 45, 86 лева.
Що се касае до искането на ответника за присъждане
юрисконсултско възнаграждение, то същото не може да бъде уважено, защото
независимо от това, че е налице частично отхвърляне на искова претенция, то
нормите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални
и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно
което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки само
частичната основателност на втората искова претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност. Същевременно, по отношение на първия от
исковете, който съдът отхвърля изцяло, тълкуването на нормата на чл. 286, ал. 2
от ЗИНЗС също тази насока под понятието „разноски“, посочено в тази разпоредба,
следва да се разбират не дава такава възможност, независимо, че искът се
отхвърля изцяло. В деловодни разноски, сиреч средства, заплатени за процесуални
действия, като те не включват юрисконсултско възнаграждение. Аргумент в тази
насока е и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, която изрично разграничава
разноските от възнаграждението за адвокат. Нормата е специална по отношение на
общите правила на чл. 78 от ГПК, както се
каза, поради което ищецът в това исково производство не дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, дори и когато искът му е отхвърлен изцяло.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Л.Г., ЕГН **********, с адрес ***, иск против ГДИН - София с правно
основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за причинени му неимуществени вреди в
размер на 12 500 лева, ведно със законна лихва от 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане, като резултат от бездействия на администрацията на
Затвора Пловдив, довели до нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, за периода от 27.02.2020
г. до 16.10.2020 г., като неоснователен
и недоказан, както и по отношение на частта от заявените искови периоди от 20.02.2020
г. до 26.02.2020 г. вкл. и от 17.10.2020 г. до 20.10.2020 г., и за останалите
оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, за които няма данни да е задържан в
ЗООТ „Смолян“.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на Г.Л.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 1764 лева.
/хиляда седемстотин шесдесет и четири лева/, ведно със законна лихва от 18.04.2022
г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в
рамките на периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 07.05.2021 г. до 28.02.2022
г., в резултат от нарушения по чл. 3
от ЗИНЗС, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 294 дни в посочения
период, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния
ѝ предявен размер от 12 500 лева, както и по отношение на частта от
заявения исков период от 07.05.2021 г. до 28.02.2022 г. и за останалите
оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на ищеца Г.Л.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 10 лв. /десет
лева/, съставляваща заплатената от ищеца държавна такса за образуване на делото и за адвокатско
възнаграждение 45, 86 лв. (четиридесет и пет лева и осемдесет и шест ст.)
съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: