О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/28.09.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLVI - ти състав в закрито заседание,
проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5844/2018г. по описа
на ВРС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “БНП Париба Пърсънъл
Файненсес“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А.Ж.Е. за установяване в отношенията между страните съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№2688/2018г., 20
състав.
Видно от служебно присъединеното гр.д.№ 2688/2018г., 20 състав
издадената по това дело заповед за изпълнение е в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненсес С.А“,
клон България, ЕИК *********.
С разпореждане от 12.09.2018г. съдът
е констатирал липсата на идентичност между ищеца по предявения иск и кредитора,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, като е указал на ищеца
необходимост да уточни несъответствието.
С уточняваща молба от 27.09.2018г. „БНП Париба Пърсънъл Файненсес С.А“ Франция, чрез клон България е уточнило,
че ищцовото дружество “БНП Париба Пърсънъл Файненсес“ ЕАД е прекратено след преобразуване чрез вливане
в едноличния собственик на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненсес С.А“ Франция. Настоява се исковата молба да
се счита предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненсес С.А“ Франция, чрез неговия клон в България.
Макар направеното уточнение,
настоящият състав намира, че образуваното производство с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК е ненадлежно учредено. Това е така не поради липсата на легитимация
от страна на ищеца - „БНП Париба Пърсънъл Файненсес С.А“ Франция. Няма пречка това дружество да
бъде надлежна страна в процеса, като и представителството му да се осъществява
чрез клона му в страната. В случая
недопустимостта на производството следва от издадената в полза на ненадлежна
страна заповед за изпълнение.
Видно от справка по служебно присъединеното гр.д.№ 2688/2018г., 20 състав
издадената по това дело заповед за изпълнение е в полза на заявителя „БНП
Париба Пърсънъл Файненсес С.А“, клон България, а не в полза на
принципала на клона и настоящ ищец.
Клонът на
чуждестранно юридическо лице, а и поначало клонът на търговско предприятие не е
юридическо лице, а правна форма на териториално обособяване дейността на
принципала извън населеното място, където се намира неговото седалище. Ето защо
клонът, макар да разполага с функционална и оперативна обособеност, не
притежава качеството субект на правото, поради което на основание чл. 27 ГПК
същият е неправосубектен и не притежава процесуална легитимация.
Действително по аргумент от чл. 20 вр. чл. 17а ТЗ искове
срещу клонове на чуждестранни търговци могат да се предявяват и на територията
на Република България, но това не се отразява върху поцесуалната
правосубектност на клона. Клонът, независимо на чуждестранно лице или на
българско дружество, не е правен субект, няма активна процесуална легитимация и
не може да бъде самостоятелна страна по правен спор. Той е винаги само част от
търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си –
търговец.
За да е допустим иск, произтичащ от правоотношения с клон
/в случая с клон на чуждестранен търговец/,страна по процесуалното
правоотношение следва да бъде самият принципал, /в този смисъл са Определение
№ 141/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. по описа на ВКС, І т. о. и
Определение № 215/21.04.2010 г. по ч. гр. д. № 165/2010г. по описа на ВКС, ІІІ
г. о./.
С оглед на изложеното се налага извода, че издадената
заповед за изпълнение е в полза на неправосубектно лице
–клон на чуждестранен търговец.
От друга страна исковото производство е продължение на заповедното и се
развива в рамките на издадената заповед за изпълнение. Установителният
диспозитив на решението по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК се
наслагва към осъдителния дипозитив на заповедта за изпълнение. Ето защо, след
като заповедта е издадена в полза на клона, то независимо от надлежността на
ищеца в исковото производство, решението би било недопустимо, тъй като недопустима
заповедта за изпълнение.
По изложените съображения, производството следва да се
прекрати.
Предвид прекратяване на производството по чл. 422, ал.1 ГПК, съдът намира, че издадената по гр.д.№ 2688/2018г. на ВРС, 20 състав
заповед за изпълнение следва да се обезсили от настоящия състав / т.13 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г./.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5844 по описа на Варненски
районен съд за 2018г., 46-ми състав, на осн.чл.130 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №1311/23.02.2018г., издадена по
ч.гр.д№2688/2018г. по описа на ВРС, 20-ти състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: