Р Е Ш Е Н И Е № 107
гр. Сливен, 11.06.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети май,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията
административно дело № 93
по описа за 2019
година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 124 от ЗДСл, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на М.И.К. *** против Заповед № 03-14/25.02.2019 г. на Председателя на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет, с която на основание чл. 107, ал. 2
от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с М.И.К.,
считано от 01.03.2019 г., за длъжността „М.е.“, … м. ранг, с м. на р.: Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет, РПЦ с. Б..
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Същата била издадена въз
основа на докладна записка от Д. З., Д. на РПЦ с. Б., от 26.02.2019 г., ден
след като била издадена заповедта за прекратяване на правоотношението с него. В
заповедта липсвала мотивация за прекратяване на правоотношението, като
цифровият израз - чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, както и изписването: Служителят е
получил окончателна годишна оценка на изпълнението на длъжността „Неприемливо
изпълнение”, не била достатъчна, за да може той да организира адекватна и пълна
защита на правата си. Заявява, че не се е запознал с оценката. Оспорвал я е
пред Председателя на ДАБ, но резултата от това оспорване не знаел. Бил подал
възражение против извършената годишна оценка. Отговорът обаче не стигнал до
него. Заявява, че не били спазени
правилата за атестирането му като д. служител. Твърди, че обжалваната заповед
не е мотивирана, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, като били
допуснати съществени нарушения при оценяването, които водели до нарушение на
материалния закон. Бил отговорен и прецизен служител и като такъв бил п. в
длъжност, считано от 01.03.2017 г. Нямало налагани наказания за дисциплинарни и
други нарушения. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира за
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание оспорващият лично и чрез п. си адв. Г.Х.,***
поддържа жалбата.
Ответникът по
жалбата – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет,
чрез п. си юриск. Ц. В. счита жалбата за
неоснователна. Твърди, че е спазена необходимата процедура по атестирането на
жалбоподателя. Имало изготвен и приет за служителя работен план, проведена била
междинна и заключителна среща, въз основа на която е изготвена и обективирана
оценката за изпълнението на длъжността. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира за присъждане на ю.
възнаграждение.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № 01-72 от 21.12.2013 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБМС) оспорващият К. е назначен на длъжност "М.е." в ДАБМС – Регистрационно-приемателен център с.Б., Община Н.З., считано от 06.01.2014 г. За длъжността е утвърдена длъжностна характеристика от Главния секретар на ДАБМС, като служителят е запознат с нея, но липсва дата на утвърждаване и запознаване. (л.117-119). Оспорващият се е запознал и с длъжностната характеристика за длъжността при назначаването му, но от представеното копие не е видна ясно датата на запознаване. (л.157-158)
Със Заповед № 02-174/28.03.2017 г. на К. е определен … м. ранг за заеманата длъжност, считано от 01.04.2017 г.
От приложения към делото Формуляр за оценка на изпълнението
на длъжността от висши държавни служители, служители
заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни
функции е видно, че на оспорващия К. - на длъжност "М.е.” е определен
период на оценяване от 01.01.2017 год. до 31.12.2017
год.. От същия се установява, че на 13.01.2017 г. е
утвърден работният план на служителя за процесния оценяван период, което е
удостоверено с подписи на оценяващия ръководител и на оценявания, а на 10.07.2017 г. е
проведена междинна среща между оценяващия ръководител и оценявания служител - К.,
като за резултатите от проведената междинна среща оспорващият е запознат лично
срещу подпис, видно от самото отбелязване на формуляра. Поставена е годишна оценка на изпълнението от 09.01.2018 г, като
е посочено, че то отговаря не напълно на изискванията. Този формуляр е връчен
за запознаване на оспорващия на 30.01.2018 г. (л.61-63)
С Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от
висши държавни служители, служители заемащи ръководни
длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции е видно,
че на оспорващия К. - на длъжност "М.е.” е определен период на оценяване
от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год.. От същия се установява, че
на 08.01.2018 г. е утвърден работният план на служителя
за процесния оценяван период, което е удостоверено с подписи на оценяващия
ръководител и на оценявания. Целите в работния план са: 1.Провеждане на интервю
с търсещите закрила чужденци; 2.Изготвяне на решение за допустимост при последващи молби; 3.Провеждане на ускорена процедура в
производство по общия ред и изготв. на реш.; 4.Производство по общия ред, подготвяне на становище
и проекто решение; 5.Изготвяне на реш.
за спиране, прекратяване и възобновяване на пр. за межд.
закрила; 6.Провеждане на производство за съб. на семейство, изг.
на реш. по Д.; 7. Провеждане на пр. за отнемане
предоставена закрила. На 09.07.2018 г. е проведена междинна среща между оценяващия
ръководител и оценявания служител - К., като е посочено, че „Служителят не изпълнява
целите от индивидуалния работен план на нивото за изискванията за качество.
Уменията и поведението също не отговарят на изискванията. Не подобрява работата
си и не поправя грешките си след направени бележки.“ За резултатите от
проведената междинна среща оспорващият е запознат лично, като е посочил, че
оценката е крайно субективна. Счел, че написаното не отговаря на истината,
поради което отказал да се подпише. Под това изявление положен подпис, видно от
самото отбелязване на формуляра. Поставена е годишна
оценка на изпълнението от 22.01.2019 г. „Неприемливо изпълнение“, като е
посочено, че „Служителят не
е изпълнил целите от индивидуалния работен план на нивото за изискванията. Не е
подобрил работата си след междинната среща. Не показва компетентност отговаряща
на изискванията. Прилагам към формуляра решения в нередактиран вид работени от
служителя.“. Оспорващият е изложил коментар, че оценката е крайно субективна и
не отговаря на истината, поради което отказал да се подпише. Въпреки това е
подписал формуляра. Във формуляра е отразен и коментар „потвърждавам
оценката“ на контролиращия ръководител
от 31.01.2019 г. Този формуляр е връчен за запознаване на оспорващия на 11.02.2019
г. (л.34-36).
С докладна записка вх. № ЧР - 295/26.02.2019 г. до
Председателя на ДАБМС, д. на РПЦ Б. предложил да бъдат прекратени служебните
правоотношения с К. на основание чл.107 ал.2 от ЗДСл.
На 25.02.2019 год. Председателя на ДАБМС издал оспорената
Заповед № 03-14, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и докладна записка вх. № ЧР -
295/26.02.2019 г. на д. на РПЦ Б., поради получена от д. служител годишна
оценка за изпълнение на длъжността – неприемливо
изпълнение, прекратил служебното правоотношение на М.И.К. заемащ длъжността „М.е.” в ДАБМС РПЦ с.Б.,
считано от 01.03.2019 г. Заповедта е връчена лично срещу подпис на оспорващия
на 28.02.2019 г., видно от отбелязването върху самата заповед.
Жалбата до Административен съд - Сливен е подадена на 11.03.2019
г.
По делото служебно е изискано и приложено служебното
досие на М.И.К. , съдържащо длъжностна характеристика за длъжността – „М.е.“ В
ДАБМС и работния план, определен за тази длъжност.
М.К. е участвал в работата по лични дела на ч., проекти
на актове по които са приложени към формуляра за оценка за 2018 г., както
следва: Р. А. А., peг. № УП-4827 – и. орган, отразено
в констативен протокол № УП-4827/19.09.2018 г.; Ф. Ш. Х., per. № УП-1378 -
изготвил решение № 3282/17.10.2018 г.; изготвил решение № 1995/23.07.2018 г.;
присъствал по изготвянето на констативен протокол № УП-1378/10.08.2018 г.; У. У.,
per. № УП-266 - изготвил проект за решение; присъствал по изготвянето на
констативен протокол № УП- 266/13.08.2018г.; Р. Х. Ш., per. № УП-4752 -
изготвил решение № 3879/22.11.2018 г.; и. орган, отразено в констативен
протокол № УП-4752/19.09.2018 г.
Същият е участвал в обучения през 2018 г.: обучение на
служители от териториалните поделения на ДАБ при МС, проведено на 17.04.2018 г.
в гр. Х.; обучение във връзка с прилагането на „Указания за провеждане на
производство за предоставяне на международна закрила в случай на подадени молби
за международна закрила от членове на едно семейство", проведено на
25.07.2018 г. в РПЦ-гр. Х..
Лицето, подписало формуляра за оценка изпълнението на
длъжността за 2018 г. на М.К. в качеството на к. р., е Л. В. Е., д. на дирекция
АПОЧР и изпълняващ длъжността „г. с." в ДАБМС, съгласно Заповед № 02-411
от 20.12.2018 г. на Председателя на ДАБ. (л.187)
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е
установена от събраните по делото писмени доказателства и изявленията на
страните.
Въз основа на тази
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена
в законния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, от лице с правен интерес от обжалване (адресат на
оспорения акт) и пред местно компетентния съд, и като такава, е допустима за
разглеждане.
По
основателността на жалбата:
Жалбата е
основателна.
Оспорената заповед за прекратяване на служебното
правоотношение с М.И.К. е издадена от
компетентен орган – Председателя на ДАБМС. Съгласно чл.108, ал. 1 ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването. Съгласно чл.5 ал.2
т.10 от Устройствения правилник на ДАБМС, Председателя назначава държавните
служители и прекратява служебните правоотношения с тях.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена
форма и съдържа реквизитите, изрично изброени в чл.108, ал.1 ЗДСл. Посочено е правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно: чл. 107, ал.
2 ЗДСл - прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител, получил
възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. В заповедта
подробно са посочени дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск
на основание чл. 61 ал.2 от ЗДСл, които следва да бъдат изплатени на служителя.
Оспорената заповед е издадена при спазване на едномесечния
срок по чл.107 ал.2 ЗДСл, от получаване на окончателната оценка, който изтича
на 11.03.2019 г. При издаване на заповедта е допусната неточност относно
датата, доколкото административния орган се е позовал на докладна записка
получена в ДАБМС след издаване на административния акт. От това следва да се направи
извода, че заповедта е издадена на 26.02.2019 г., не както е посочена на
25.02.2019 г.. Същата е връчена по надлежния ред лично на оспорващия на 28.02.2019
г., като в самата заповед изрично не е посочена възможността на служителя да
оспори заповедта по съдебен ред.
Служебното правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, едностранно от органа
по назначението при получаване на възможно най-ниската обща оценка при
атестиране на д. служител. Правното основание за издаването на оспорената
заповед е оценка - "Неприемливо
изпълнение", получена при последното атестиране на М.К. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г..
За да е налице хипотезата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл е
необходимо наличието на две кумулативно предвидени предпоставки – поставена
най-ниска оценка на изпълнение на длъжността и законосъобразно проведена
процедура по оценяването. (Решение № 12720 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10486/2017 г., V о.)
При постановяване на оспорената заповед са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на Наредбата
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация
(НУРОИСДА). Представеният формуляр за оценка формално отразява всички етапи от
процедурата по чл. 8 от НУРОИСДА, но всъщност процедурата по атестиране на
служителя е извършена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават
определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на
служебното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се
атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценява постигането на
предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и
професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като
съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата
оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 8 - 13 от НУРОИСДА.
Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и
професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да
намери отражение в съответния формуляр по образец (чл.14, ал. 1 от НУРОИСДА).
В разглежданата хипотеза тези изисквания не са изпълнени.
Служителят е оценяван за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018
г., през който заема длъжността „М.е.” в ДАБМС РПЦ с.Б..
В нарушение на цитираните по–горе разпоредби от наредбата представеният
формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че
формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява
общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя
за оценявания период. В противоречие с нормата на чл.9, ал. 2 и ал.3 от НУРОИСДА
в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна
характеристика, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани
към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към
изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. В същият липсва
определяне на конкретни цели, срокът и изискванията/критериите за изпълнението,
които оценяваният трябва да постигне през периода.
Още с формулирането на целите за оценявания период
оценяващият ръководител не изпълнил задължението си съобразно законовите
изисквания и по този начин поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна
основа. Факта, че служителят е съгласувал индивидуалния план без възражения не
може да санира несъответността
на плана на изискванията на чл. 9, ал. 2
и 3 от Наредбата. От съвместното тълкуване на чл. 76, ал. 5 във вр. с ал. 6 ЗДСл. не
може да се направи извод, че целите в индивидуалния план трябва да повтарят
задачите от длъжностната характеристика. Вярно е, че целите не могат да бъдат
извън обхвата на задачите по длъжностната характеристика, но те, с оглед на чл.
76, ал. 6 ЗДСл трябва да бъдат в максимална степен конкретни и съгласувани с
целите на съответната административна структура, а не да повтарят задачите от
длъжностната характеристика или да бъдат толкова общи, че да не може да се
установи конкретното им съдържание. (Решение № 10379 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6890/2016 г., V о.,)
Посоченото
нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно
изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по
атестиране – не е възможна преценка на реализирането на целите на проведената
междинна среща, както и на заключителната.
Не са изпълнени изискванията на чл.12, ал. 2 и ал. 3 и на чл. 13, ал. 2 от НУРОИСДА.
Междинна среща по начина и със съдържанието, предвидено в наредбата всъщност не
е проведена - не е направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания
относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на
задълженията от длъжностната характеристика, не са посочени и конкретни
действия за подобряване изпълнението на длъжностните задължения от страна на
служителя. Този извод се налага от формуляра за оценка, в който провеждането на
междинна среща е удостоверено с подписите на оценявания и на оценяващия
ръководител, но липсват всякакви коментари или препоръки за изпълнение на
длъжностните задължения на служителя. Не е проведена и заключителна среща по
начина и със съдържанието, предвидено в чл. 13, ал. 2 от НУРОИСДА. Формулярът
за оценка относно заключителната среща е изготвен формално, връчен е на
оценявания служител от оценяващия ръководител и е подписан от страните, без да
е проведено обсъждане на степента, в която са изпълнени целите в работния план,
на степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките
задължения и на степента, в която оценяваният е показал компетентностите,
необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност. Констатираните
нарушения при процедурата по атестиране, засягащи съставянето на работния план
и провеждането на междинната и заключителна срещи се отразяват върху
показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14 ал.1 от
НУРОИСДА, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план,
а вторият – компетентностите при изпълнението на преките задължения, определени
в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на
служителя не е съобразен с изискванията на чл. 13 от НУРОИСДА, а е заменен от
декларативни, общи и неясни изводи за това, че „Служителят не е изпълнил целите
от индивидуалния работен план на нивото за изискванията. Не е подобрил работата
си след междинната среща. Не показва компетентност отговаряща на изискванията.“
Описаните нарушения на изискванията на чл.12 и чл.13 от НУРОИСДА
са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на
чл.18, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и
обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е
оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства – същата не
отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от
служителя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа
общи и неясни фрази, които не се включват в целите на атестирането,
регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани с установяване равнището на
професионална квалификация, подобряване дейността на съответното
административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя,
подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения.
С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от
служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на
нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването.
Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното
правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е
незаконосъобразна. (В този смисъл Решение № 4076 от 25.03.2013 по адм. дело № 7256/2012 г. на V отделение на ВАС.
Решение № 15673 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
4200/2018 г., V о.,
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден при нарушение на материалните и процесуалните
правила по издаването му и не съответства на целта на закона, поради което
следва да бъди отменен.
С оглед направеното искане на процесуалния представител
на оспорващия, ответника следва да бъде
осъден да заплати на М.К. сумата 450.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Сливенски административен съд, на основание чл.172, ал.2, предл.2
от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 03-14/25.02.2019 г. на Председателя на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с която на основание
чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното
правоотношение с М.И.К., ЕГН **********,
считано от 01.03.2019 г., за
длъжността „М.е.“, … м. ранг, с място на работа: Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет, РПЦ с. Б..
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет да заплати на М.И.К., ЕГН **********,*** сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева)
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: