Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
635 16.05.2019 г. Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд VІ-ти нак. състав
На
18 октомври Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар:
Даниела Асенова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 01421 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Евротранс” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Балканджи Йово № 33,
представлявано от управителя С.С.С., срещу Наказателно постановление №
0333632/04.01.2018 г., издадено от Андреана Галчева - зам.директор на ТД на НАП
София, с което на дружеството, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ за извършено нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.4, т.3 от
Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата, по подробно изложени
съображения, се моли за отмяната на наказателното постановление като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. В съдебно заседание управителят на дружеството С. С. и ю.к. М.М.доразвиват
доводите в жалбата, оспорват фактическите констатации на
административнонаказващият орган и считат, че нарушението не е извършено от
дружеството, както и че административнонаказателната отговорност на последното
е ангажирана неправомерно.
Въззиваемата
страна, чрез гл.ю.к. К., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. По
изложени в съдебно заседание съображения, моли наказателното постановление да
бъде потвърдено, а жалбата – отхвърлена.
Пернишкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз
основа на акт за адм. нарушение /АУАН/ № 0294251 от 16.03.2018 г. Като
фактическа основа за съставянето му е послужила контролна проверка от органи на
ТД на НАП София, офис Перник, при която техен служител се качил на пътнически
микробус с рег. № ** **, стопанисван от “Евротранс” ЕООД и превозващ пътници по
автобусна линия № 3 в гр. Перник от регламентирана за това спирка. При
качването той заплатил цена от 1,00 лв., но не му бил издаден билет на тази
стойност. Тези обстоятелства били отразени в Протокол за извършена проверка №
0316256/27.02.2018 г., а след това срещу “Евротранс” ЕООД бил съставен АУАН №
0294251 от 16.03.2018 г., в който деянието било квалифицирано като нарушение по
чл.4, т.3 от Наредба Н-18 от 2006 г. Актът бил предявен на управителя на
дружеството Симона Славянова и тя го подписала, вписвайки че отговорността за
издаване на билета е на шофьора, а не на дружеството-превозвач. Други
възражения и обяснения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени.
На 25.06.2018 г., въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административнонаказателната преписка, административнонаказващият
орган издал срещу “Евротранс”
ЕООД – гр. Перник Наказателно постановление № 0333632/04.01.2018
г., с което на дружеството, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ за извършено нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.4, т.3 от
Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ.
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
дело е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество - същата е основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление срещу него - отменено.
Съображенията за това са следните:
Настоящото производство е от
административнонаказателен характер, поради което следва да се установи налице
ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран
да бъде описано точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и
субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен
акт. Следва да съществува и правно единство между текстовото и цифровото
описание на нарушението в акта и в наказателното постановление.
Съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да
отговарят на всички законоустановени правила относно формата и съдържанието им
и да бъдат издадени от компетентен орган.
В конкретния случай и при преценка на всички
гореизброени изисквания, настоящият
съдебен състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, а
именно:
На първо място: При съставяне на АУАН не е изпълнено
изискването за прецизно правно квалифициране на извършеното деяние. Вписано е,
че същото съставлява нарушение по чл.4, т.3 от Наредба Н-18 от 2006 г., но не
става ясно кой точно нормативен акт е нарушен, тъй като наименованието му не е
изписано в цялост, а същевременно: посочената за нарушена разпоредба не съдържа
правило за поведение, доколкото посочва лицата, които не са задължени да
регистрират извършените от тях продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД. В
този смисъл, правното квалифициране на деянието още в акта е неправилно, но
също така необосновано и незаконосъобразно, а неправилното правно квалифициране
съставлява нарушение на изискването по чл.42, т.5 от ЗАНН. Допуснато е и
преплитане на елементи от различни административнонаказателни състави, налагащо
извод за липса на логическо и правно единство между фактическото и правното
обвинение, което на самостоятелно основание ограничава правото на защита на
нарушителя да разбере за какво точно е привлечен към административнонаказателна
отговорност, въз основа на какви факти и коя законова норма е нарушил, за да
отстоява своята теза срещу това твърдение.
На второ място: при издаването на процесното
наказателно постановление, при същите данни и аналогическа фактическа
обстановка, деянието е подведено под правната норма на чл.118, ал.4 от ЗДДС във
вр. с чл.4, т.3 от Наредба Н-18 и така констатираната незаконосъобразност при
образуване на производството е задълбочена. В опит да прецизира обвинението,
недопустимо, в разрез с процесуалните правила, АНО е приел, че е нарушена ал.4
на чл.118 от ЗДДС, която обаче съдържа осем точки и не става ясно коя точно е
счел, че е нарушена от жалбоподателя. Извършеното от наказващият орган е
недопустимо, тъй като от една страна: обвинението срещу нарушителя трябва да е
ясно, точно, конкретно и да дава възможност на последния да разбере в какво е
обвинен, за да може да организира защитата си, а от друга: макар АНО да не е
обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от актосъставителя и да
има право да я прецизира, това не може да става чрез добавяне на нови, сочени
като нарушени, правни разпоредби, тъй като той не може да излиза извън
пределите на обвинението, повдигнато с акта за установяване на административно
нарушение. Недопустимо е за първи път в наказателното постановление да се
въвежда квалификация на нарушението, различна от посочената в АУАН, тъй като с
това на практика се подменя неговото съдържание. В разглеждания случай е
допуснато именно това. Безспорно правото на защита на нарушителя съществено е
било накърнено, тъй като едва с издаването на наказателното постановление
същият е узнал /въз основа на допълнените нормативни разпоредби/ за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му.
Изложените съображения са достатъчни, за да
обосноват извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт,
поради допуснати неотстраними, съществени нарушения на процесуалните правила
при образуването на производството, отразили се върху възможността на лицето,
чиято отговорност е ангажирана, адекватно да организира и упражни правото си на
защита. Този извод дава основание за отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание, без да е необходимо разглеждане и обсъждане доводите на
страните по съществото на спора.
За пълнота на изложението обаче следва да се посочи
още едно, изключително важно и съществено нарушение на процесуалните правила,
представляващо самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно, а именно: издаването му от некомпетентен
орган:
По делото няма спор, че се касае за проверка, извършена на превозно средство, извършващо
превоз на пътници по установена от Община Перник автобусна линия /маршрут/
съгласно § 1 т.3 и 22 от Закона за автомобилните превози. Съгласно същия закон -
чл 1. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г.) „Този
закон урежда условията и реда за:
1. обществените вътрешни и международни превози на
пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни
превозвачи; ...
3. контрола при осъществяването на превозите по т. 1
и 2;
Тази
обща разпоредба е доразвита в други текстове - чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на
вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска или чуждестранна регистрация ….
(2)
Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
(3)
Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
имат право:
1.
(доп. - ДВ, бр. 85 от 2006 г.) да спират моторните превозни средства,
извършващи обществени превози на пътници и товари и превози на пътници и товари
за собствена сметка, за проверка; ...
3.
(доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г.) да изискват от водачите и превозвачите за
проверка и при необходимост да задържат всички документи, свързани с превоза на
пътници и товари; ...
5.
(нова - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2006 г.) да осъществяват контрол
по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари
и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата
изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите; ...
12.
(нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г.) да изискват сведения от присъстващите при
извършването на проверките трети лица.
За нарушения
констатирани следствие упражняване на горните правомощия- чл. 92. (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от
2011 г.) „В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки
и съставят актове за констатираните нарушения…
(2)
(Доп. - ДВ, бр. 80 от 2007 г., изм., бр. 17 от 2011 г., доп., бр. 32 от 2016
г., в сила от 1.04.2016 г.) Наказателните постановления се издават от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от
него длъжностни лица…
(3)
(Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Съставянето на актовете, издаването и
обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за
административните нарушения и наказания“.
За конкретния
случай, чл.94 от ЗАП е предвидил и състава на съответното нарушение и
предвиденото за това наказание - „Който не издаде документ за платена превозна цена, включително за
таксиметровите превози, се наказва с глоба 700 лв.
Който
допусне или разпореди извършването на обществен превоз на пътници без документ
за платена превозна цена, се наказва с глоба или с имуществена санкция 1500
лв“.
При така
изложеното обжалваното наказателно постановление, като издадено от
некомпетентен орган извън неговите правомощия следва да се отмени изцяло.
Отделно следва да се посочи, че
МПС, което извършва превоз на пътници /§1, т.3 от ЗАП/ по автобусни линии /по
смисъла на §1, т.22 от ЗАП/ не е и не може по естеството си да бъде „търговски
обект“ /§1 т.41 от
ДР на ЗДДС/ (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от
2009 г., в сила от 1.01.2010 г.). Съответно нито водача, нито собственика имат
задълженията по чл.118, ал.1 ЗДДС, респ. не могат да бъдат наказани по чл.185
от същия закон.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
0333632/04.01.2018 г., издадено от Андреана Галчева - зам.директор на ТД на НАП
София, с което на “Евротранс” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Балканджи Йово № 33, представлявано от управителя С.С.С., на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.118,
ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.4, т.3 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. на МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала.
М.С.