№ 1441
гр. Русе, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520103328 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, а в
условията на евентуалност искове - по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Е. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Д. Г.,
твърди, че между него, в качеството на кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. София, в качеството на кредитор, на 28.08.2023 г. бил
сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 40019658312, при
следните условия: 3 500.00 лева - главница; 41 % - годишен лихвен процент;
49.00 % - годишен процент на разходите; 30 месечен срок за погасяване на
кредита; 5643.38 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя. В
договора били включени и следните допълнителни услуги: Фаст –
предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, за което била начислена допълнително сума в размер
1400.00 лв. и Флекси – предоставяща право на промяна на погасителния план
на потребителския кредит, за което била начислена допълнително сума в
размер 3010.00 лв. По този начин, общата сума на заема не била обявената в
договора - 5643.38 лв., а 10053.38 лв. Твърди, че към момента на входиране на
исковата молба е извършил плащания на първите 9 погасителни вноски в общ
размер на 3015.99 лв.
Ищецът счита клаузите „Фаст“ и „Флекси“ за нищожни, а договорът
недействителен, поради неточно посочен ГПР. Счита, че услугите по тези
клаузи, представляват действия по усвояването и управлението на кредита и
не са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Твърди, че тези
клаузи са сключени в негова вреда като потребител, по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като следвало да заплаща 30 месеца по 147.00 лв. за нещо, което не
1
ползва, като изискуемостта за заплащане на възнаграждението за
предоставяне на допълнителни услуги е настъпила от датата на сключване на
договора и без значение било дали някоя от тези услуги ще бъде използвана, с
което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето - потребителят да заплаща такси за реалното ползване на
определена услуга, поради което клаузите били неравноправни на основание
чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Според него клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради
накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на възнаграждението за тези
услуги от общо 4410.00 лв., надхвърля размера на предоставения кредит от
3500.00 лв. и ако същите са били включени в ГПР, би се стигнало до
надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова в
договора били отделени като допълнителни клаузи. Тези клаузи не били
индивидуално уговорени по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, тъй като не е имал
възможност да влияе върху тях и не е могъл да ги откаже, без да се откаже
сключване на самия договор за потребителски кредит.
Твърди се, че процесният договор е недействителен поради неспазване
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая уговорените в възнаграждения за
допълнителни услуги са разходи по кредита и е следвало да бъдат включени
при изчисляването на годишния процент на разходите, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи този размер са
нищожни, съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Добавяйки допълнителни 4410.00 лв.
към сумата за погасяване при същия лихвен процент и същия срок, размерът
на ГПР би бил в пъти по-висок от допустимия съгласно ЗПК и затова, според
ищеца, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което
бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт № 40019658312 от 28.08.2023 г., сключен между него и
ответното дружество, като твърди, че той е недействителен на основание чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение с
което да признае клаузите, уреждащи закупени допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ от същия договор за нищожни на горните основания. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, гр. София, депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи
за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за
потребителски кредит при посочените в исковата молба условия, но счита, че
в настоящия случай, всички императивни изисквания са спазени. Пояснява, че
възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от годишния процент
на разходите и в договора за кредит няма неточно посочване на ГПР. Според
ответника дори да е налице неправилно посочване на ГПР, то не може да се
2
приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а
именно нищожност на целия договор за кредит. Ползването на
допълнителните услуги било по искане на кредитополучателя, а размерът на
възнаграждението за тези услуги бил уговорен индивидуално с неговото
съгласие. В приложимите към процесния договор общи условия било
посочено, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не е условие за сключването на договор.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че на 28.08.2023 г. между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
като кредитор и ответника Е. М. М. като кредитополучател е сключен Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40019658312 от
28.08.2023 г., съгласно който ответното дружество в качеството на кредитор е
предоставило на ищеца в качеството на кредитополучател /клиент/ отпусната
в заем сума в размер на 3500 лв., при годишен лихвен процент по заема 41,00
%, лихвен процент на ден 0,11 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,00
%. Срокът за погасяване на заема е 30 месеца, с месечна вноска по кредита в
размер на 188,11 лв., или общото задължение по кредита е 5643,38 лв. В същия
е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът
изрично е поискал за закупи допълнителна незадължителна услуга, като
допълнителната услуга "Фаст" е предоставени и използвана от клиента към
сключването на договора, а редът за използване на закупената незадължителна
допълнителна услуга "Флекси" е описан подробно в общите условия на
дружеството към договорите за потребителски кредит на физически лица.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 1400,00 лв.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси" е 3010,00 лв.
Размерът на вноската за допълнителна услуга е 147,00 лв. и същата е дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общото задължение
по кредита става 1053,38 лева, а размерът на вноската е 335,11 лв.
В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел "Декларации"/, че е
подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на
клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва. Отбелязано е /б. А от раздел "Декларации"/, че клиентът декларира, че
са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в
ясна и разбираема форма, информация втв формата на Стандартен европейски
формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко
предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му
състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на
просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги.
Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и
закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора.
3
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ,
услугата "Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без такава
закупена услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането за отпускане
на потребителски кредит в системата на ответното дружество, а съгласно чл.
15. 2 от ОУ, услугата "Флекси" представлява право на кредитополучателя да
променя едностранно погасителния се план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Страните не спорят, че сумата в размер на 3500,00 лева е била изцяло
усвоена от ищеца. Видно от погасителния план към договора падежната дата
на всяка месечна погасителна вноска е 1-во число на месеца.
Ищецът е представил Общи условия към договор за потребителски
кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потрбителските кредити и същите са подписани от договарящите се страни -
ищеца и ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019658312 от 28.08.2023 г
поради противоречието му със закона.
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест
съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на
възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е
пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
4
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за
потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването
им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит
следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това
следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни
изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до
неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни
доводите на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен
процент на разходите по договора.
От събраните доказателства се изясни, че между страните е постигнато
съгласие за предоставяне на допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" срещу
заплащане на възнаграждение от страна на ищеца - кредитополучател за
закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 1400,00 лева и за
допълнителна услуга "Флекси" – 3010,00 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според чл. 19, ал. 1
ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 и ал. 5 на
цитираната разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадено определение на понятието "Общ
разход по кредита за потребителя", според което това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
5
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Правото на кредитора да определя такси, свързани с договора за кредит
се урежда от разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, въз основа на която на
кредитора е предоставена възможност да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но съгласно ал. 2 на същия член кредиторът не може, респективно
няма право, да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
В случая не се касае за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, тъй като таксите за услуги "Фаст" и "Флекси", дължими по процесния
договор за кредит, са пряко свързани и представляват действие по усвояването
и управлението на кредита, поради което клаузата, която ги урежда, се явява
неравноправна и в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с оглед
на което същата е нищожна. Цените, уговорени за тези две услуги осигуряват
на кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне на заетата
сума, като по отношение на услугата "Фаст" следва да се отбележи, че същата
се отнася до действия, свързани с отпускане на кредита. Относно услугата
"Флекси" се установява, че същата касае действия по управление на кредита,
като прави впечатление, че ако услугата бъде закупена, кредитополучателят
следва да придобие правото едностранно да промени погасителния план по
договора, но същевременно за извършената промяна е необходимо сключване
на анекс между страните. Следователно, услугите "Фаст" и "Флекси" са част
от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
поради което подлежат на включване в ГПР, като това е видно и от начина, по
който е уговорено плащането на възнаграждението за тях - заедно с
погасителните месечни вноски по кредита и то независимо дали услугите
реално са били използвани от кредитополучателя. Следва да се има предвид
също така, че общият размер на възнагражденията за допълнителните услуги
"Фаст"- 1400 лв. и "Флекси" е 3010 лв., а размерът на отпуснатия кредит е
3500 лв., т. е. уговорени са допълнителни услуги, които икономически не
съответстват на отпуснатата сума, доколкото общата стойност на
възнагражденията на допълнителните услуги – 4410 лв. надвишава размера на
кредита. Следователно налице е и противоречие с добрите нрави, тъй като се
цели да се заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с
допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът
може да се сключи и без тях.
Цената на описаните услуги следва да е инкорпорирана във
възнаграждението на кредитора, което се претендира от длъжника, а неговият
размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на тези допълнителни услуги
се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-
високо такова, което не следва да се допуска. В случай, че възнагражденията
за закупените допълнителни услуги се включат в изчисляването на ГПР, то
той би се променил в посока повишаване на същия и очевидно би надхвърлил
законоустановения максимум. Практиката на СЕС /т. 90 от решение на СЕС по
6
дело С-377/14; съображения 31 и 43 от Директива 2008/48; приема, че от
особено важно значение е потребителят да е бил информиран за общия разход
по кредита под формата на процент, изчислен по единна математическа
формула. Това води освен до прозрачност, но и до предоставяне на
възможност на потребителя да направи сравнение относно предлаганите на
пазара оферти и условия за отпускане на кредит, както и да прецени обема на
задълженията, които поема. Също така, посочването в договор за кредит на
по-нисък и/или по-висок от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следователно относно
цената, което пък следва да се окачестви като заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29/ЕО относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква
или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Невключването на услугите "Фаст" и "Флекси" в ГПР се
явява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, като
клаузата, която ги урежда - чл. 6 от процесния договор, следва да се счита за
неравноправна и съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Именно по посочените
причини законът въвежда задължението в договора за кредит да бъде
подробно описан начинът на формиране на ГПР, като по делото се установи,
че в процесния договор за кредит това не е направено, което води до засягане
на правата на потребителя в още по-съществена степен, тъй като последният е
поставен в положение да тълкува клаузите на договора, а тази част от договора
се явява особено важна за интересите на потребителя, поради което
неяснотите и подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание,
законът регламентира като порок от най-висока степен. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му и макар формално процесният договор да съдържа изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, въз основа на цялостна преценка на всяка от
уговорените клаузи, съдът намира, че неправилното посочване и липсата на
оповестяване на действителен ГПР в договора за кредит, е достатъчно
сериозен пропуск, който се приравнява на непосочен ГПР. Изложеното дава
основание да се приеме, че процесният договор противоречи на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до неговата
недействителност, на основание чл. 22 ЗПК, а оттам и до основателността на
предявения иск, с оглед на което същият следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да разглежда,
респективно да се произнася, по евентуално предявените искове с правно
основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЗД, че клаузите на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит № 40019658312, относно таксите за допълнителни
услуги "Фаст" и "Флекси", са нищожни като противоречащи на чл. 10а, ал. 2 и
чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави.
7
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 402.14 лв. Ищцовата страна претендира и заплащането на
адв. възнаграждение в размер на 1304.80 лв. в полза на процесуалния си
представител, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът е
направил възражение за прекомерност в случай, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищцата надвишава минималния размер по
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което съдът счита за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение се
претендира в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. минимален
размер. Поради това и предвид действителната фактическа и правна сложност
на делото, съдът счита, че следва да бъде уважено искането на процесуалния
представител на ищщеца за заплащане в негова полза на минимално
адвокатско възнаграждение, като определя същото в размер на 1304.80 лева.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт с № 40019658312 от 28.08.2023 г., сключен на
28.08.2023 г. между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж. к.
Мотописта, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н.Н. и Н.М.Л., и Е. М. М., ЕГН **********, с адрес: **************, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, поради противоречието му със
закона и поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж. к.
Мотописта, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на Е. М. М., ЕГН **********, с адрес:
************** сумата от 402.14 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж. к.
Мотописта, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н.Н. и Н.М.Л. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Д. Г.,
вписан в АК – Ловеч с № ******, с адрес за упражняване на дейността:
*******, адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на
1304.80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8