Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 512 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Йо.М.Г., Н.М.Б., Б.В.К., Е.Д.М.,
П.Д.И., М.А.Т., И. Д.А., Т.Н.Н., Х.Н.Г. и В.Н.Ш. срещу П.Н.П., действащ в
качеството на ЕТ „Пейо Пеев”, при
условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
съсобственици на основание наследствено правоприемство на общо 84/96 ид. ч. от
осем поземлени имота с идентификатори: 70055.39.7, 70055.114.33, 70055.49.266,
70055.71.33, 70055.152.40, 70055.34.8, 70055.38.13 и 70055.38.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Студена, общ.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, и за осъждането на ответника да предаде на ищците владението
върху тези ид. части.
Ищците твърдят, че с Решение № 50 от 19.02.1997
г. на ОСЗ – гр. Свиленград на наследниците на Ж.Т.Ч.било възстановено правото
на собственост върху спорните земеделски земи. Посочено е, че наследодателят
бил починал на 06.03.1984 г., като оставил две деца – Т.Ж.Ч.и С.Ж.Ч.. Към
момента на възстановяване на имотите всеки от тях получил по 1/2 ид. ч. от тях.
Твърди се, че Т.Ж.Ч.починал на 28.02.2000 г. и тъй като той не бил женен и
нямал деца, неговата 1/2 ид. ч. била наследена от сестра му С.Ж.Ч.. Последната
починала на 06.11.2002 г., като към момента на смъртта си била разведена и без
деца. Тъй като родителите ѝ били починали и нямала други братя и сестри,
правото на наследят имотите ѝ били преминало върху братята и сестрите на
баща ѝ Ж.Т.Ч.. Но тъй като те също били починали, правото на наследяване
преминало върху техните деца и то само тези от тях, които били живи към момента
на смъртта на С.Ж.Ч.. Поради това считат, че те заедно със съсобственика им Н.Ж.Ч.придобили
процесните имоти съобразно посочените в исковата молба квоти. Поддържат, че в
началото на 2019 г. решили да се снабдят с документи за продажба на имотите.
Тогава разбрали, че имотите били продадени без тяхно знание. На 17.11.2017 г.
съсобственикът им Н.Ж.Ч.се бил снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение на наследствените имоти, а на 15.12.2017 г.
се разпоредил с тях посредством договор за покупко-продажба в полза на
ответника П.Н.П., действащ в качеството на ЕТ „Пейо Пеев”. Оспорват, че
съсобственикът им Н.Ж.Ч.бил придобил правото на собственост върху притежаваните
от тях ид. ч. от наследствените имоти въз основа на трайно и несмущавано
давностно владение. Той никога не се бил занимавал със земеделие, не бил
обработвал земите или сключвал договори за аренда. Също така не бил
демонстрирал пред тях или трети лица намерение да свои имотите единствено за
себе си. Тъй като съсобственикът им Н.А.Ч.не бил изключителен собственик на
имотите, не бил настъпил и вещно-прехвърлителният ефект на сключената разпоредителна
сделка с ответника по отношение притежаваните от ищците ид. ч. от правото на
собственост. Поради това намират, че ответникът владеел имотите без правно
основание. По тези съображения молят да бъдат уважени предявените искове.
Ответникът, уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не
е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От Решение № 50 от 19.02.1997 г. на Общинска служба по земеделие –
гр. Свиленград, се
установява, че на
наследниците на Ж.Т.Ч.е възстановено правото на собственост върху следните
земеделски земи по плана за земеразделяне на землището на с. Студена, общ.
Свиленград: 1) Временно неизползваема нива в местността „Читарлъка”, представляваща имот № 034008; 2) Нива в местността „Широкия трап”, представляваща имот № 038013; 3) Нива в местността „Широкия трап”, представляваща имот № 038015; 4) Пасище с храсти в
местността „Чапкънова
кория”, представляваща имот №
039007; 5) Полска култура в местността „Трапа”,
представляваща имот № 049266; 6) Полска култура в местността „Голия рът”, представляваща имот № 071033; 7) Нива в местността „Дъноджиевец”, представляваща имот № 114033; 8) Полска култура в
местността „Карабашка река, представляваща имот № 152040.
Според представените
скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, на
гореизброените имоти по плана за земеразделяне на с. Студена, общ. Свиленград съответстват
поземлените имоти, предмет на настоящия иск, описани съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1237/13.06.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК.
От представеното
удостоверение за наследници № 112/23.10.2018 г., издадено от Кметство с.
Студена, се установява, че наследодателят Ж.Т.Ч.е починал на 06.03.1984 г.,
като е оставил следните наследници по закон: Т.Ж.Ч.– син, и С.Ж.Ч.– дъщеря. С
оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН всяко едно от децата на наследодателя е
придобило по 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесните земеделски
земи. Т.Ж.Ч.е починал на 28.02.2000 г. и тъй като не е оставил низходящи,
преживяла съпруга и възходящи, на основание чл. 8, ал. 1 ЗН притежаваната от
него 1/2 ид. ч. от процесните имоти е била наследена от неговата сестра С.Ж.Ч..
От това следва, че след смъртта на своя брат тя е станала едноличен собственик
на наследствените земеделски земи. Видно от представеното удостоверение за
наследници изх. № 084/17.10.2019 г., издадено от Кметство с. Студена, С.Ж.Ч. е
починала на 06.11.2002 г., като не е оставила наследници от първи, втори или
трети ред и преживял съпруг, поради което нейното наследство следва да премине
към наследниците от четвърти ред: нейните чичовци и лели по бащина и майчина
линия, съответно техните низходящи. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 3/1994 г., ОСГК текстът
на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска
наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен
включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти
ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по
степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен изключва
по-далечния по степен роднина. Следователно призованите роднини от четвъртия
ред наследяват пряко на лично основание, те не заемат мястото на своя възходящ,
нито встъпват в неговата степен. От това следва, че най-близкият по степен
роднина по съребрена линия изключва от наследяване роднините по съребрена линия
от четвъртия ред, починали преди наследодателя. Като съобрази всичко изложено и
факта, че към датата на смъртта на С.Ж.Ч. всички нейни лели и чичовци по
майчина и бащина линия са били починали, правото на наследяване е преминало към
нейните първи братовчеди, които са роднини от четвърта степен по съребрена
линия. Към момента на откриване на наследството – 06.11.2002 г., призовани да
наследят са били първите братовчеди по майчина линия – Д.Т.С., С.Т.П., А.Т.С.,
и както тези по бащина линия: З.Д.М., Д.Д.К., Е.Д.М., П.Д.И., Ж.А.Ч., М.А.Т., И.
Д.А., Т.Н.Н., Х.Н.Г. и В.Н.Ш.. Тъй като чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН не определя дяловете, а само изключва по-далечния роднина в полза на
по-близкия негов низходящ и няма сънаследяване на заместници с други роднини от
същата степен на родство следва, че при наследяване между няколко низходящи на
по-близък по степен роднина и други роднини от същата степен, всеки от
наследниците, съгласно принципа за равенство на наследниците от един и същи
ред, получава равен дял, а низходящите не разделят дела на своя възходящ (така Тълкувателно решение № 3 от 30.12.1994 г. по
гр. д. № 3/1994 г., ОСГК). От това следва, че всеки един от първите братовчеди
на наследодателя е придобил по 1/13 ид. ч. от правото на собственост.
Те се намират в четвърта
степен на родство със
С.Ж.Ч., поради което изключват по-далечните по степен
роднини. В
тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че не споделя изразеното от
ищците становище, че правото да наследят е преминало само върху роднините по
бащина линия, тъй като законът не се интересува по
линия на кой от възходящите е получено имуществото, включено в откритото
наследство.
Аргумент в
тази насока е фактът, че кръгът на призованите към наследяване се определя
съобразно разпоредбите на чл. 5 – чл. 10 ЗН към момента на смъртта на
наследодателя, т. е. лицето, в чийто патримониум се е намирало имуществото, а в
настоящия случай това е С.Ж.Ч.. Поради това останалото след смъртта ѝ
имущество ще бъде наследено от роднините ѝ по съребрена линия от четвърта
степен, като е ирелевантно дали са по линия на нейната майка или на нейния
баща.
Също така следва да се
съобрази, че след откриване на наследството са починали З.Д.М., Д.Д.К. и Ж.А.Ч..
На основание чл. 5 ЗН З.Д.М. е наследена от ищците Йо.М.Г. и Н.М.Б., които са
придобили по 1/26 ид. ч. от правото на собственост. По силата на наследственото
правоприемство делът на Д.Д.К. е преминал върху нейния син Б.В.К.. Ж.А.Ч. е
оставил съпруга (Ж.Г.Ч.) и един син (Н.Ж.Ч.). Съгласно разпоредбите на чл. 5,
ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН те са наследили поравно дела от 1/13, т. е. всеки е
получил по 1/26 ид. ч.
С Нотариален акт № 155/17.11.2017 г., том IV, рег. № 5563,
дело № 576/2017 г. по
описа на нотариус Величка
Василева, рег. № 354, с район на действие РС Свиленград, сънаследникът Н.Ж.Ч.е признат за собственик по давностно
владение на 15/16
ид. ч. от процесните земеделски
имоти в землището на с. Студена, общ. Свиленград. По силата на Нотариален акт № 118/18.12.2017 г., том V, рег. № 5924,
дело № 660/2017 г. по
описа на нотариус Милен Крушев, рег. № 652, с район на действие РС Свиленград, сънаследникът Н.Ж.Ч.е продал на ответника П.Н.П., действащ в качеството си
на ЕТ „Пейо Пеев”, същите тези
недвижими имоти.
За да бъде уважен искът с правно основание
по чл. 108 ЗС, трябва да се установи, че ищците са
собственици на процесните недвижими имоти, както и че същите се намират във владение на ответника. В случая от представеното решение на ОСЗ
– гр. Свиленград и удостоверенията за наследници се
установява, че ищците и Н.Ж.Ч.са придобили по
наследяване собственически права върху спорните земеделски земи. Също така Н.Ж.Ч.се е легитимирал като изключителен собственик на
посочените имоти на основание давностно владение. Поради това спорът се
съсредоточава върху въпроса дали Н.Ж.Ч.е
придобил по давност процесните земи/респ. дали договорът за покупко-продажба е
породил вещно-транслативно действие за размера над наследствения му дял от 1/26 ид. ч. по отношение на приобретателя по сделката ЕТ „Пейо Пеев”.
Съгласно Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г.
по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, тежестта на доказване при оспорване на
признато с нотариален акт право се носи от оспорващата страна само когато тя не
разполага с документ за собственост за същото право. В мотивите на тълкувателното
решение изрично е прието, че когато и двете страни легитимират с нотариални
актове правото си на собственост, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК,
като всяка страна следва да докаже фактическия състав на съответното
удостоверено придобивно основание. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ влязлото в сила
решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи има
силата на констативен нотариален акт. Следователно по настоящия спор са налице
документи за съсобствения характер на имотите и за собственост на сънаследника Н.Ж.Ч.,
който впоследствие се е разпоредил със земите чрез договор за покупко-продажба
в полза на ответника ЕТ „Пейо Пеев”. Поради това в тежест на ответника е да
докаже правата на своя праводател, а именно че след смъртта на наследодателя С.Ж.Ч.
е установил фактическа власт изключително за себе си и е владял непрекъснато,
явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Когато основанието, от което
произтича съсобствеността е наследяване, както в разглеждания случай, за да се
превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния
срок да стане негов собственик, сънаследникът следва да отблъсне владението на
останалите съсобственици. Съгласно задължителните указания на ТР № 1 от
06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако
съсобственик се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене. В тежест на страната, която се позовава на придобивна
давност, е да установи всички елементи от фактическия състав на това придобивно
основание.
От показанията на свидетеля Ж.С. – кмет на с. Студена,
преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви,
се установява, че знаел, че наследниците на Ж.Ч.искали или да получават рента
за земите, или да се организират да ги продадат. Разказва, че при него били
идвали хора от гр. Шумен, за да питат кой им обработва земите и от кого да си
получат рентата. Не знаел кой обработва нивите, но със сигурност не били
наследниците, защото никой от тях не се занимавал със земеделие, вкл. и Н.Ч..
Преди да почине баща му се занимавал със земеделие, но обработвал само
собствените си земи.
Анализирайки
събраните гласни доказателствени средства и преценяйки същите в съвкупност с
писмените доказателства по делото, съдът намира, че не се установява, че сънаследникът
Н.Ж.Ч.е придобил идеалните части на останалите съсобствените от процесните
земеделски земи по давност. В случая липсват данни, че намерението на сънаследника
Н.Ж.Ч.за своене на чуждите идеални части е демонстрирано пред ищците ясно и
категорично с отричане на техните права върху съсобствената вещ. От ангажираните в
настоящото производство доказателства не се установява дори сънаследникът Н.Ж.Ч.да
е осъществявал фактическа власт върху спорните ниви. В случая не са налице
данни, че той е отнел тяхното владение, както и че не ги е допускал да ползват имотите. Не е доказано
и извършването на действия, отблъсващи владението на
останалите сънаследници и доведени до тяхното знание, които да установяват
своене.
Поради това не може да се приеме, че е владял изключително за себе
си чуждите идеални части от процесните имоти
за период
от 10 г.
В
заключение се налага изводът, че сънаследникът Н.Ж.Ч.не е станал едноличен
собственик на процесните имоти, които са в режим на съсобственост. Тъй като към
момента на покупко-продажбата – 18.12.2017 г., последният е притежавал 1/26 ид.
ч. от правото на собственост върху земеделските земи, прехвърлителната сделка
не е породила транслативен ефект за останалите 25/26 ид. ч. и те не са станали притежание
на ответника ЕТ „Пейо Пеев”.
Поради
това следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
всеки един от ищците е собственик на процесните имоти при съответните
наследствени квоти. Както беше посочено по-горе, съдът не споделя изложените от
ищците съображения във връзка с изчисляването на правата им в съсобствеността,
тъй като те противоречат на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, която постановява,
че делът на наследниците
се определя „по глава”, като всеки от тях наследява на лично основание като наследник по
закон. Ето
защо, съдът намира, че следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищците са съсобственици на процесните имоти при следните квоти: Йо.М.Г.
– 1/26 ид. ч., Н.М.Б. – 1/26 ид. ч., Б.В.К. – 1/13 ид. ч., Е.Д.М. – 1/13 ид. ч.,
П.Д.И. – 1/13 ид. ч., М.А.Т. – 1/13 ид. ч, И.Д.А. – 1/13 ид. ч., Т.Н.Н. – 1/13
ид. ч., Х.Н.Г. – 1/13 ид. ч. и В.Н.Ш. – 1/13 ид. ч. По отношение ищците Йо.М.Г.,
Н.М.Б., Б.В.К., Е.Д.М. и П.Д.И. исковете следва да се уважат съобразно
притежаваните от тях наследствени квоти, въпреки че посочените от тях са в
по-малък размер. По този начин не се нарушава действащият в гражданското право
принцип на диспозитивното начало, тъй като видно от съдържанието на исковата
молба действителната воля на ищците е да бъдат признати за собственици на
поземлените имоти съобразно придобитите по закон ид. ч., като именно това е заявеният обем на защита. Единствено поради използвания
погрешен начин на изчисляване са посочили по-малки дялове. Също така следва да
се отчете, че по отношение определените дялове решението се ползва със сила на
пресъдено нещо и този въпрос не може да бъде пререшаван повторно, като
определянето на квоти съобразно заявените от горепосочените пет ищци ще доведе
до последващи затруднения при предприемане на действия по делба или продажба. Доколкото
на ищците М.А.Т., И.Д.А., Т.Н.Н., Х.Н.Г. и В.Н.Ш. са определени по-малки дялове
в съсобствеността исковете следва да се отхвърлят за разликата до
претендираните 84/96 ид. ч., равняващи се на 7/8 ид. ч. Предвид факта, че от
представените от Държавен фонд „Земеделие” справки се установява, че ответникът
се занимава със земеделие и е декларирал, че ползва част от процесните земи,
следва да бъде уважена и претенцията за предаване владението върху ид. ч., за
които е признато, че са собствени на страните.
С оглед изхода на спора в настоящото съдебно
производство на ищците следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение и платени такси в общ размер на 966 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете
с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на П.Н.П., действащ в качеството на ЕТ
„Пейо Пеев”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че Йо.М.Г.,
Н.М.Б., Б.В.К., Е.Д.М., П.Д.И., М.А.Т., И. Д.А., Т.Н.Н., Х.Н.Г. и В.Н.Ш. са съсобственици по наследство, при дялове за всеки един от тях, както
следва:
1/26 ид. ч. за Йо.М.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***;
1/26 ид. ч. за Н.М.Б.,
ЕГН: **********, адрес: ***;
1/13 ид. ч. за Б.В.К.,
ЕГН: **********, адрес: ***;
1/13 ид. ч. за Е.Д.М., ЕГН: **********,
адрес: ***;
1/13 ид. ч. за П.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: ***;
1/13 ид. ч. за М.А.Т.,
ЕГН: **********, адрес: ***;
1/13 ид. ч. за И.
Д.А., ЕГН: **********, адрес: ***;
1/13 ид. ч. за Т.Н.Н.,
ЕГН: **********, адрес: *** ид. ч. за Х.Н.Г., ЕГН: **********, адрес: ***;
1/13 ид. ч. за В.Н.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, от следните недвижими
имоти:
1) Поземлен имот с идентификатор № 70055.34.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Читарлъка”, с площ от 1499 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
неизползваема нива, пета категория, с номер по предходен план: 034008, при
съседи: имоти с идентификатори 70055.34.382, 70055.34.5, 70055.33.326,
70055.34.6;
2) Поземлен имот с идентификатор № 70055.38.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Широкия трап”, с площ от 4001 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, пета категория, с номер по предходен план: 038013, при съседи: имоти с
идентификатори 70055.38.235, 70055.38.20, 70055.38.12, 70055.38.11;
3) Поземлен имот с идентификатор № 70055.38.15 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Широкия трап”, с площ от 2999 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, пета категория, с номер по предходен план: 038015, при съседи: имоти с
идентификатори 70055.38.235, 70055.38.16, 70055.38.9;
4) Поземлен имот с идентификатор № 70055.39.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Чапкънова кория”, с площ от 2000 кв. м.,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, шеста категория, с номер по предходен план: 039007, при съседи: имоти с
идентификатори 70055.39.14, 70055.37.234, 70055.39.6;
5) Поземлен имот с идентификатор № 70055.49.266 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Трапа”, с площ от 5999 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
четвърта категория, с номер по предходен план: 049266, при съседи: имоти с
идентификатори 70055.49.287, 70055.49.286, 70055.49.267, 70055.50.268, 70055.50.13,
70055.50.12, 70055.50.21;
6) Поземлен имот с идентификатор № 70055.71.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Голия рът”, с площ от 3500 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, четвърта категория, с номер по предходен план: 071033, при съседи: имоти
с идентификатори 70055.71.32, 70055.71.460, 70055.71.34, 70055.71.16, 70055.71.15;
7) Поземлен имот с идентификатор № 70055.114.33 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Дъноджиевец”, с площ от 4999 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, шеста категория, с номер по предходен план: 114033, при съседи: имоти с
идентификатори 70055.114.34, 70055.114.23, 70055.114.114, 70055.114.32;
8) Поземлен имот с идентификатор № 70055.152.40 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-1237/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.
Студена, общ. Свиленград, местността „Карабашка река”, с площ от 3000 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
пета категория, с номер по предходен план: 152040, при съседи: имоти с
идентификатори 70055.152.618, 70055.152.50, 70055.152.41, 70055.152.39, като
ОСЪЖДА П.Н.П., действащ в качеството на ЕТ „Пейо Пеев”, да им предаде
владението върху горепосочените ид. части от поземлените имоти.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото
на собственост и предаване владението за разликата над уважените 9/13 ид. ч. до
претендираните 84/96 ид. ч., равняващи се на 7/8 ид. ч.
ОСЪЖДА П.Н.П., действащ в качеството на ЕТ „Пейо
Пеев”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Йо.М.Г.,
ЕГН: **********, Н.М.Б., ЕГН: **********, Б.В.К., ЕГН: **********, Е.Д.М., ЕГН:
**********, П.Д.И., ЕГН: **********, М.А.Т., ЕГН: **********, И. Д.А., ЕГН: **********,
Т.Н.Н., ЕГН: **********, Х.Н.Г., ЕГН: **********, и В.Н.Ш.,
ЕГН: **********, сумата от 966 лв., представляваща сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: