№ 2578
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110204965 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. В. Я. срещу наказателно постановление
(НП) № 24-4332-020018 от 26.08.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.177,
ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска от съда да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, като се позовава на неправилно
отразена фактическа обстановка и допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител. Не се изнасят допълнително
доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки издаденото наказателно постановление се сочи за правилно
и законосъобразно; претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение и се възразява по адвокатско такова поради прекомерност на
1
размера.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал
съдът прие от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AД
№ 240775 от 02.07.2024 г., съставен от Н. Л. Л., на длъжност „младши
автоконтрольор” при СДВР, ОПП – СДВР, в присъствието на свидетел на
установяване на нарушението, е констатирано, че на 02.07.2024 г. около 12.15
часа в гр.София жалбоподателят като собственик на лек автомобил „***“ с
рег. № *** предоставя МПС за управление на ***, ЕГН **********, жив. в
гр.*** който е неправоспособен да управлява МПС и който го управлява по
паркинга на магазин „***“ на бул.***“ № 133, отворен за обществено
ползване, и става участник в ПТП, за което има вина. Действията на
жалбоподателя са квалифицирани като нарушение по чл.102, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП. Последният е подписал акта, като в графа „обяснения/възражения“ е
изразил несъгласие с отразеното в него. Жалбоподателят се е ползвали от
правото си в законоустановения срок да депозира писмено възражение срещу
АУАН, аргументирайки позицията си.
Въз основа на акта на 26.08.2024 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен лично на жалбоподателя на
21.02.2025 г. Със същото на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100
/сто/ лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателствени материали - показанията на свидетеля Н.
Л. Л., писмено възражение сведения, протокол за ПТП, писмо ОДМВР-
Благоевград, справка –картон на жалбоподателя, заповеди за компетентност,
както и от останалите материали по делото.
Съдът се довери на заявеното от св. Л., тъй като показанията му по
същество потвърждават констатациите по АУАН. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и приеобщени по предвединеия в закона
ред.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановен срок от
легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие
на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред компетентен съд.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи,
видно от приложените заповеди за компетентност. На следващо място съдът
2
намира, че са спазени и преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и
неговата вина. Съобразно заложеното от законодателя в разпоредбата
на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, посочена като нарушена в процесния случай, на
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно
превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство
на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. От своя страна санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.3, б."а" от
ЗДвП постановява, че се наказва собственик, длъжностно лице или водач,
който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на
лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или
4 или по реда на чл.69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено. В конкретния казус отговорността на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на собственик на моторно превозно средство за
това, че е предоставил управлението му на лице, което е неправоспособен
водач.
Съдът намира, че по делото не се съдържат доказателства за осъществен
от жалбоподателя състав на административно нарушение по чл.102, ал.1, т.1
от ЗДвП. В конкретния случай страните не спорят, че същият е собственик на
инкриминирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, който на 02.07.2024 г. е
бил управляван от неправоспособен водач. Това обаче не е достатъчно за
ангажиране на отговорността му в хипотезата на чл.177, ал.1, т.3 б.“а“ от
ЗДвП. Не са налице доказателства за това, жалбоподателят, а не трето лице,
да е предоставил управлението на моторното превозно средство на
неправоспособен водач. В рамките на съдебното следствие
административнонаказващият орган /АНО/ не ангажира доказателства в тази
3
насока. Напротив, от писмено възражение, както и от саморъчно вписаното от
жалбоподателя в АУАН се установява, че жалбоподателят действително е
предоставил автомобила на друго лице, но последното не е соченото в
акта/НП, а друго такова, индивидуализирано като ***, правоспособен водач на
МПС – обстоятелства, които не са били обсъдени от АНО. Нещо повече – в
процесното НП не е посочено по какъв начин жалбоподателят е предоставил
на лицето *** управлението на лекия автомобил, като настоящият съдебен
състав намира, че произволното преписване на правни норми не представлява
валидно повдигане на обвинение в извършването на административно
нарушение, без същите да бъдат запълнени с конкретно съдържание,
относимо към конкретното вменено нарушение, което предполага изричното
посочване на действието по предоставяне на управлението, което се твърди, че
е извършил Я.. Това също представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото в процесния случай е налице едно бланкетно обвинение. Налице е
съществено процесуално нарушение, доколкото посочените нарушения на
процесуалните правила на ЗАНН са довели до невъзможност за нарушителя
да реализира и изгради защитната си теза в пълен обем, което от своя страна
нарушава правото на защита на жалбоподателя. Отделно от това видно от
отразеното в акта и наказателното постановление, с първия на жалбоподателя
е повдигнато административно обвинение за нарушение по чл.102, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, докато в НП се чете нарушение по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Както вече се отбеляза по-горе визираната като нарушена законова
разпоредба съдържа различни хипотези, една от които е тази по по чл.102,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП /на водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,
5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на
лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство/. Така безспорно жалбоподателят е бил
затруднен да разбере, какво именно нарушение му се вменява да е извършил.
В заключение по делото не се събраха каквито и да било доказателства, че Я. е
знаел, че МПС-то е предоставено за управление за неправоспособен водач.
Ноторно известно е, че обвинението не може да почива на недоказани
предположения; всяко нарушение има обективна и субективна страна, като
4
при липса на която и да е от тях не е налице и нарушение. В конкретния
случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, като не е
установил по безспорен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, като е
наложил наказание на жалбоподателя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Затова съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, обусловили незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради което то следва да бъде отменено.
Предвид този извод, не се налага обсъждане на приложимостта на
института на чл. 28 от ЗАНН
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна,
поради което тя следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-020018 от 26.08.2024
г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което
на жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение
на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5