№ 66
гр. Г.О. , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина С. Цонева
като разгледа докладваното от Цветелина С. Цонева Гражданско дело №
20204120101584 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД при
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55,ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Кредитреформ България” ЕООД твърди, че на 16.03.2016 г.
между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си
марка „Вивус”, и В. Л. Б. е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „4финанс”
ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус” на интернет
страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус” предоставят
Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат,
спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за
кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”.
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез
натискане на бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от
кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите
Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че
е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметката или по избран алтернативен начин.
Сочи се, че на 16.03.2016 г. страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус” под № **********. В заявката си В. Л. Б. заявява желание да й бъде
1
отпусната сума в размер 3500,00 лв. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата 15.04.2016 г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от
кредитодателя посредством системата epay.bg, на името на кредитополучателя в „Изипей”
АД на 16.03.2016 г. Със сключването на договора Б. се задължава да върне на кредитодателя
сума в размер 350 лв., представляваща главница по договора за кредит.
С настъпване на падежа по договора - 15.04.2016 г., кредитополучателят не погасява
дължимите суми и изпада в забава. В т. 13.2 от общите условия е уговорена неустоечна
клауза, като съгласно същата от 16.04.2016 г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започва да
начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формира чрез надбавяне на основния
лихвен процент, определен от БНБ - 10,00% към договорния лихвен процент, върху
неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус” изпращат до четири броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма
се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена неустойка. Писмата, съгласно т. 13.4 от Общите условия към Договор
за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за
сметка на кредитополучателя.
Твърди се, че на 23.11.2018 г. „4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, е сключил
с „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания BGF-2018-033, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по
Договор № ********** в общ размер 846,48 лв., от които: главница - 350,00 лв.; неустойка -
466,48 лв. за периода от 16.04.2016 г. (денят, следващ падежа) до 22.11.201 8г. (денят,
предхождащ цесията); отписани такси за събиране - 30,00 лв.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжницата от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение
на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България” ЕООД изпраща уведомление
за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която е
върната в цялост, с отметка „Непотърсена”. В изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс” ЕООД предоставят на „Кредитреформ България”
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до
момента на подаване на исковата молба забавата на ответника е продължила.
Счита се, че „Кредитреформ България” ЕООД има изискуемо вземане срещу В. Л. Б.,
като с настоящата искова молба се претендира сума в размер 350,00 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № **********.
В условията на евентуалност, в случай че не се приеме за сключен договор за кредит
№ **********, се моли съдът да счете, че е изпълнена предпоставката за уважаване на иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дружеството - цедент „4финанс” ЕООД е превело чрез
системата за плащания epay.bg. сума в размер 350,00 лв. на името на В. Л. Б. в „Изипей” АД
на 16.03.2016г. с разписка за извършено плащане № 2000000100118017. Със същата сума
ответникът се е обогатил неправомерно, като за осъществяване на извършените преводи не е
било налице правно основание.
Моли се съда да осъди ответницата В. Л. Б., да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД сума в размер на 350,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
2
В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли съда да осъди
ответницата да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД сумата в размер 350,00 лв.,
която същата е получила без правно основание, както и законна лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират се
направените разноски.
Посочва се банкова сметка в полза на ищеца, по която ответната страна може да
заплати сумите: IBAN: *** при „Банка ДСК” ЕАД.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответницата В. Л. Б..
В съдебно заседание, ответникът не се явява, редовно призован, като няма
направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ищецът чрез пълномощника си с
писмена молба е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирали писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението
по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за
насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените
с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно
основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради
което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове следва да се уважат изцяло, като се осъди ответникът да заплати
сумата в размер на 350,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
**********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Предвид уважаването на главния иск, а и предвид характера на производството,
липсва условието за разглеждането на предявения евентуален иск.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото исковете са изцяло
уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса
в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Л. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул. *** да заплати
на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10 следната сума: 350,00 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № **********, както и законна лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба/19.10.2020г./ до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. Л. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.О., ул. ***, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10 сумата от 200 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова сметка в полза на ищеца, по която ответната страна може да заплати сумите:
IBAN: *** при „Банка ДСК” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
4