№ 6
***, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201807 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000973/05.08.2021г. на
Директора на РД“АА“-Плевен, с което на ***, представлявано от ****. на
осн. чл. 104, ал.1 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл.10 & от Регламент
561/06.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В
жалбата са релевирани следните основни оплаквания: 1. В обжалваното
наказателно постановление не е посочено вследствие на кои конкретни
действия или бездействия от страна на санкционираното лице е осъществен
състава на твърдяното нарушение и 2. Наказващият орган не е приеложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличие на предпоставките за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от от пълномощника си – адв. Кр. Д. от ПлАК, който поддържа изложените в
жалбата оплаквания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-
0000973/05.08.2021г. на Директора на РД“АА“-Плевен.
1
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На *** била извършена комплексна проверка на фирма ***,
притежаваща Лиценз № 10346 за извършване на обществен превоз на товари
в РБългария, при която проверяващите констатирали, че превозвачът не е
организирал работата на водачите по такъв начин, че да са в състояние да
спазват Глава II от Регламен /ЕО/ №561/2006г. и по този начин е допуснал
**** с ЕГН ********** на 16.06.2021г. да извърши превоз на товар с товарен
автомобил *** CF85.460 с рег. № *** по маршрут на движение *** – гр. *** -
*** с пътен лист серия ВА №147987 от същата дата без да ползва прекъсване
от поне 45 минути след период на управление от 4 часа и 30 минути, т. е.
максимално допустимия период на непрекъснато управление е било
нарушено с 29 минути /по арг. на разпечатка на данните от 16.06.2021г. от
дигитална карта на водача – общо управление 4 часа и 59 минути/.
За така констатираното нарушение актосъставителят Д.П. *** в
приссътвие на свидетеля ИВ. ЦВ. М. съставил против ***, представлявано от
****. АУАН №290150 от 30.07.2021г., в който изложил подробно
констатациите от извършената проверка и като нарушена посочил
разпоредбата на чл.10 & от Регламент 561/06.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена изцяло в
обжалваното наказателно постановление, с което на ***, представлявано от
****. на осн. чл. 104, ал.1 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл.10 & от
Регламент 561/06.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя Д.П. *** и свидетеля ИВ. ЦВ. М., които съдът приема с
доверие като обективни и непротиворечиви. От същите се установява, че при
извършена на 30.07.2021г. в РД „АА“ - *** комплексна проверка на фирма
*** било установено, че конкретен водач /сужител на дружеството-
жалбоподател/ на 16.06.2021г. извършил превоз на товар с товарен автомобил
по съответния маршрут без да ползва прекъсване от поне 45 минути, след
период на управление от 4 часа и 30 минути и нарушил максимално
допустимия период на непрекъснато управление с 29 минути. Като причина
за така осъщественото от водача нарушение провряващите възприели
неорганизиране от страна на дружеството-превозвач на работата на водачите
по такъв начин, че да са в състояние да спазват Глава II от Регламен /ЕО/
№561/2006 година. Показанията на актосъставителя и свидетеля не се
опровергават и от приобщените към доказателствената съвкупност по делото
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: НПК
наказателно постановление № 35- 0000973/05.08.2021 г., акт за установяване
на административно нарушение бл. 290150/30.07.2021 г., заверено копие от
пътен лист серия ВА № 147987, извлечение от дигитална карта, копие от
2
известие за доставяне, заверено копие от заповед №РД-08-30/24.01.2020
година.
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното наказателно постановление е необосновано, тъй като
изводите на актосъставителя и наказващия орган за противоправно
бездействие на дружеството работодател са произволни. Без да са снети
обяснения от водача или пък други лица е направен извод, че водачът е бил
изправен пред невъзможност да спази установения ред за почивки, при това
от самия работодател. Видно от представената разпечатка е че водачът е
съзнавал задълженията си за задължителни почивки и ги е спазвал почти през
всички дни и седмици на управлението. Липсват каквито и да било
доказателства че констатираното от проверяващите нарушение се дължи на
пропуск или злоумишлени заповеди на работодателя. На второ място
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. За да е
наказуемо деянието по чл. 104, ал. 1 от ЗАП от обективна страна
законодателят е заложил като обективен признак изпълнително деяние "не
осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари".
Буквалното пренасяне върху него на изпълнителното деяние, формулирано в
Закона и състоящо се в бездействие - "не организира", съвсем не е достатъчно
да конкретизира действителната житейска и фактическа ситуация, при която
превозвачът е осъществил нарушението. Не става ясно, какви конкретни
пропуски е допуснал жалбоподателят в субординерните си отношения с
шофьора, за да му се вмени инкриминираното бездействие. Защото, само от
факта, че един работник или служител е извършил нарушение далеч не
следва, че то е закономерна последица от бездействието на неговия
работодател.
Гореизложеното обуславя извода, че обжалваното наказателно
постановление е необосновано и неясно, поради което следва да бъде
отменено по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от
ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000973/05.08.2021г. на Директора
на РД“АА“-Плевен, с което на ***, представлявано от ****. на осн. чл. 104,
ал.1 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда)
лева за извършено нарушение по чл.10 & от Регламент 561/06.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4