№ 247
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502126 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 262, ал.3, вр.чл.279, вр.чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. А. Р. с ЕГН-********** с посочен адрес в гр. С.
****, ж.к.Л., ул.Д. В. № ** против Разпореждане № 269973/27.09.2021г. по гр.д. №
9917/2019г. по описа на РС-Бургас, с което е върната на осн.чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивната
му жалба против Решение № 260273/12.02.2021г. постановено по посоченото гражданско
дело, поради неотстраняване на нередовностите и по-точно непредставяне в срок на
документ за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. Моли, обжалваното
разпореждане да бъде отменено като неправилно. Твърди, че държавната такса е внесена
съобразно и в деня на получаване на указанията на съда, за което съдът е уведомен с писмо
получено в съда на 17.09.2021г., което се установява от приложено към жалбата пощенско
известие за доставяне. Прилага и платежни документи за внесена държавна такса,
включително и от 10.09.2021г. за изпълнение указанията на съда в срок. Допълва, че
първоначално е внесена държавна такса по сгрешена с една цифра сметка на Окръжен съд-
Бургас, но след установяване на грешната сметка, таксата е внесена по с/ка на БОС. Счита,
че съдът неправилно е изчислил дължимата държавна такса в размер на 245,10лв., като
твърди, че дължимата такса за въззивно обжалване е в размер на 321лв., от които той е
внесъл 220 с въззивната жалба и допълнително е следвало да внесе 110лв., а не както БРС е
указал неправилно доплащане от 245,10лв..
Насрещната страна по частната жалба не е уведомена и не й е връчван препис от
жалбата по правилото на чл.129, ал.3, пр.2-ро ГПК.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери
за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице, против акт
подлежащ на обжалване при наличие на правен интерес и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е ответник по гр.д. № 9917/19г. по описа на РС-Бургас, по което с
решение № 260273/12.02.2021г. е осъден да заплати на Г.И. сумата от 5250лв.,
1
представляваща връщане на полученото от него по развален договор за изпълнение на
медицинска услуга/поставяне на 7бр. зъбни импланти/ от 25.04.2018г., сумата от 1455,20лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди и сумата от
8300лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
причинени от ответника Р. в следствие неправомерното му поведение по поставяне на зъбни
имплатни, ведно със сборната лихва за забава върху главниците считано от 27.06.2019г. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 616,88лв., както и лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба-21.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите,
като на ответника са възложени и сторените от ищеца съдебни разноски съобразно
уважената част от исковете.
Против решението частният жалбоподател и ответник В. Р. е депозирал въззивна
жалба вх.№ 279247/09.07.2021г.. В заключителната част на въззивната жалба е посочено, че
се подава ведно с адв.пълномощно и документ за внесена държавна такса, каквито не са
налични. Това е установено по-късно при администриране на жалбата, като с разпореждане
от 09.08.2021г. по делото въззивната жалба е оставена без движение, с указания за
представяне на доказателства за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване по сметка
на ОС-Бургас в размер на 245,10лв. в едноседмичен срок от връчване на разпореждането,
като е указано, че при неизпълнение следва връщане на въззивната жалба. Тук следва да се
посочи, че настоящият съдебен състав споделя становището, че в действителност дължимата
държавна такса за въззивно обжалване е в по-висок размер от 312,60лв..
Видно от приложен отрязък от съобщение, разпореждане от 09.08.2021г. по гр.д. №
9917/19г. на БРС е връчено лично на В.Р., чрез адв.Кр.Недев на 10.09.2021г.. Даденият срок
е изтекъл на 17.09.2021г..
В указания срок не е представен документ за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване по сметка на ОС-Бургас в посочения по-горе размер.
С обжалваното Разпореждане № 269973/27.09.2021г. въззивната жалба е върната на
осн.чл.262, ал.2, т.2 ГПК поради неотстраняване на нередовностите по въззивната жалба в
дадения едноседмичен срок.
С постъпилата против разпореждането частна жалба е представено платежно
нареждане от 10.09.2021г. за внесена такса от 245,10лв., по което суми не са постъпили суми
по сметката на съда, съгласно служебна справка.
Със същата частна жалба е представено и платежно нареждане от 28.10.2021г. за
сумата от 245,10лв., по което сумата е постъпила на с/ка на БОС, съгласно служебна
справка.
Разпореждането е правилно и съобразено със закона.
Предпоставките за връщането на въззивната жалба са визирани в чл.262, ал.2 от ГПК,
към съответното приложение на която разпоредба препраща чл. 275, ал. 2 от ГПК. В горната
норма е предвидено, че жалбата се връща от администриращия съд, ако е подадена след
изтичането на срока за обжалване или когато не са отстранени в срок допуснатите
нередовности. Други предпоставки за връщането й няма.
Данните по делото очертават фактическа обстановка, която съответства на втората от
горепосочените хипотези-непоправяне в срок на нередовностите, които Районен съд-Бургас
е установил при администрирането на жалбата. Констатацията на съда за нередовностите е
правилна, т. к. чл. 261, т. 1, 2 и 3 от ГПК изискват с жалбата да се представи документ за
внесена държавна такса за обжалването.
Настоящият съдебен състав разпореди служебна проверка в „Български пощи“ ЕАД с
оглед твърденията на частния жалбоподател, че след получаване на съобщението, че
въззивната му жалба е оставена без движение на 10.09.2021г. е изпълнил указанията на съда
като е внесъл указания размер на дължимата държавна такса и е изпратил доказателства за
2
това ведно с придружителна молба, които съгласно приложено пощенско известие за
доставяне са доставени в съда на 17.09.2021г.. За коректност и улеснение при справката,
копие от представеното от частния жалбоподател известие за доставяне е изпратено на
„Български пощи“ ЕАД.
От постъпил отговор вх.№ 1254/01.02.2022г. на БОС от „Български пощи“ ЕАД след
извършена справка и вътрешна проверка е установено, че няма данни за приемане,
обработка и доставка на препоръчана пратка с баркод № PS662000O424T.
При тези данни следва да се приеме, че указанията на съда за отстраняване
нередовностите по депозираната въззивна жалба не са изпълнени от частния жалбоподател в
дадения срок/срокът е изтекъл на 17.09.2021г., плащане е извършено на 28.10.2021г.,
следователно след изтичане на срока, включително и след постановяване на разпореждането
за връщане на въззивната жалба, не е поискано продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите, нито е поискано възстановяване на срок/, поради което и с обжалваното
разпореждане правилно е приложена хипотезата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
На жалбоподателя е било надлежно указано от съда дължимото процесуално
поведение (да поправи пропуските в жалбата), съобразно горните изисквания на закона,
предупреден е за санкциите при неизпълнение и му е даден срок за отстраняване на
нередовностите, който не е спазен.
Съобразно изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 269973/27.09.2021г. по гр.д. № 9917/19г. по описа
на РС-Бургас, с което е върната на осн.чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от В. А. Р. с ЕГН-
********** с посочен адрес в гр. С. ****, ж.к.Л., ул.Д. В. № ** въззивна жалба с вх.№
279247/09.07.2021г. на БРС против Решение № 260273/12.02.2021г. по гр.д. № 9917/19г. по
описа на РС-Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3