№ 58
гр. Велико Търново, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000295 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд
Русе е признато за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска
банка“ АД срещу длъжниците Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А., дължимо при условията на
солидарност, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от
14.11.2011 година, за което е издадена Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016
година по описа на Районен съд Русе, за суми, дължими към 28.07.2016 година, а именно:
36 896.61 лева – главница, законна лихва върху главницата от 29.07.2016 година до
изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година –
27.07.2016 година.
С посоченото решение е отхвърлен иска за установяване съществуването на
парично вземане в размер на 20 971.40 лева – наказателна лихва за времето от 25.08.2013
година до 27.07.2016 година.
Със същото решение Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А. са осъдени да заплатят на
„Обединена българска банка“ АД сумите: 2 158 лева – съразмерни разноски за
производството пред окръжния съд; 1 902 лева – съразмерни разноски за заповедното
1
производство, включени в издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4380/2016 година на
Районен съд Русе.
С Определение № 183/23.04.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен
съд Русе е допълнено Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе в частта за разноските, както следва:
„Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. В. В. сумата
300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Г. Д. Н. по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Отхвърлени са исканията за присъждане на адвокат В. В. Т. на сумата 505 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на Г. Д. Н. по т. д. № 4380/2016 година на Районен съд
Русе, и за сумата над 300 лева до 820 лева на адвокат С. В. В. – възнаграждение по т. д. №
430/2016 година на Окръжен съд Русе.
„Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат К.И. Б. сумата
300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Отхвърлени са исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на 505 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен
съд Русе и за сумата над 300 лева до 820 лева за адвокатска защита по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе.
„Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на адвокат К.И. Б. сумата
300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Отхвърлени са исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на 505 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен
съд Русе и за сумата над 300 лева до 820 лева за адвокатска защита по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе.
С Решение № 133/10.06.2019 година по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен
съд Велико Търново е отменено Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за установяване
съществуването на парично вземане в размер на 2 258.11 лева – наказателна лихва; признато
е за установено съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД
срещу длъжниците Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А., дължимо при условията на солидарност, за
сумата 2 258.11 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски за главница за периода
25.08.2013 година – 27.07.2016 година, произтичащо от Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което са издадени Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 1.08.2016
2
година и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4380/2016 година по описа на Районен съд Русе.
Със същото решение е потвърдено Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. №
430/2016 година на Окръжен съд Русе в останалата обжалвана част.
С посоченото решение Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А. са осъдени да заплатят на
„Обединена Българска банка“ АД сумите: 1 213.04 лева – разноски пред първостепенния съд
с оглед уважената част от иска; 510.84 лева – разноски пред въззивния съд.
Със същото решение „Обединена българска банка“ АД е осъдено да заплати на
адвокат К.И. Б., адвокат С. В. В. по 791.40 лева на всяка една – адвокатско възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за оказване на безплатна правна помощ по делото на
ответниците Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А..
С посоченото решение е оставена без разглеждане Частна жалба с вх. №
5263/10.05.2018 година, подадена от адвокат В. В. Т., като недопустима.
Със същото решение са оставени без уважение исканията в частни жалби с вх. №
5235/9.05.2018 година, подадена от адвокат С. В., вх. № 5262/10.05.2018 година, депозирана
от адвокат К.Б., за присъждане на разноски в производството по чл. 248 от ГПК в размер на
по 15 лева за частните жалби.
С Определение № 245/24.09.2019 година по в. т. д. № 398/2018 година на
Апелативен съд Велико Търново е потвърдено Определение № 183/25.04.2018 година по т.
д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлено искането на
адвокат Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на по 505 лева за защита
на длъжниците К. И. А. и Д. П. Р. в заповедното производство.
С Решение № 60068/14.07.2021 година по т. д. № 816/2020 година на Върховен
касационен съд на Република България е отменено Решение № 133/10.06.2015 година по гр.
д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
С Определение № 60268/14.07.2021 година по ч. т. д. № 815/2020 година на
Върховен касационен съд е оставена без разглеждане частната жалба на адвокат К.Б. (в
лично качество) против Определение № 245/24.09.2019 година на Апелативен съд Велико
Търново, с което е потвърдено Определение № 183/2018 година на Окръжен съд Русе за
отхвърляне на искането на адвокат Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение за
защита на К. И. А. и Д. П. Р. в заповедното производство.
Производството по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново
е образувано въз основа на следните жалби:
3
Въззивна жалба с вх. № 928/23.01.2018 година, депозирана от адвокат С. В. В. –
пълномощник на К. И. А., против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе в частта, с която е признато за установено съществуването на
парично вземане на „Обединена българска банка“ АД спрямо К. И. А. (дължимо при
условията на солидарност с останалите ответници – Г. Д. Н., Д. П. Р.), произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена
Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 лева на Районен съд Русе за суми,
дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва върху
главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва
за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Във въззивната жалба са изложени
подробни съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Въззивна жалба с вх. № 929/23.01.2018 година, подадена от адвокат В. В. Т. –
пълномощник на Д. П. Р., против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе в частта, с която е признато за установено съществуването на
парично вземане на „Обединена българска банка“ АД спрямо Д. П. Р. (дължимо при
условията на солидарност с останалите ответници – Г. Д. Н., К. И. А.), произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена
Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 лева на Районен съд Русе за суми,
дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва върху
главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва
за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Във въззивната жалба са развити
подробни аргументи за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Въззивна жалба с вх. № 930/23.01.2018 година, депозирана от адвокат К.И. Б. –
пълномощник на Г. Д. Н., против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе в частта, с която е признато за установено съществуването на
парично вземане на „Обединена българска банка“ АД спрямо Г. Д. Н. (дължимо при
условията на солидарност с останалите ответници – К. И. А., Д. П. Р.), произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена
Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 лева на Районен съд Русе за суми,
дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва върху
главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна лихва
за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита; развиват се доводи за
недопустимост на иска спрямо Г. Д. Н. на основание чл. 147, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, при условията на евентуалност – за неговата неоснователност.
Въззивна жалба с вх. № 1395/1.02.2018 година, подадена от „Обединена
българска банка“ АД против Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година
4
на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен иска за установяване съществуването на
парично вземане в размер на 2 258.11 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски
за главница за времето от 25.08.2013 година до 27.07.2016 година по чл. 7 от договора за
кредит.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби на Д. П.
Р., представляван от адвокат В. Т.; адвокат С. В. – пълномощник на К. И. А.; Г. Д. Н.,
представляван от адвокат К.Б., от „Обединена българска банка“ АД, в който се излагат
аргументи за тяхната неоснователност.
При първоначалното разглеждане на делото от втората инстанция процесуалният
представител на „Обединена българска банка“ АД е оспорил въззивните жалби.
При повторното разглеждане на делото от Апелативен съд Велико Търново не се
е явил представител на „Обединена българска банка“ АД.
В срока по чл. 263, ал. 1, от ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба на
„Обединена българска банка“ АД от адвокат С. К. – пълномощник на К. И. А.; адвокат Н.
И. – пълномощник на Г. Д. Н.; Д. П. Р., представляван от адвокат К.Б., с които я оспорват;
излагат доводи за неравноправност на клаузата на чл. 7, ал. 1 от Договора за предоставяне на
потребителски кредит от 14.11.2011 година.
При първоначалното и повторното разглеждане на делото от въззивната
инстанция адвокат Б. – пълномощник на К. И. А.; Г. Д. Н.; Д. П. Р., оспорва въззивната
жалба на „Обединена българска банка“ АД.
Постъпила е частна жалба от адвокат С. В. – пълномощник на Г. Д. Н., против
Определение № 183/24.05.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в
частта, с която е отхвърлено искането за присъждане в полза на адвокат С. В. на адвокатско
възнаграждение за сумата над 300 лева до 820 лева за правна помощ и защита в
производството по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.
Депозирана е частна жалба от адвокат К.Б. – пълномощник на Д. П. Р., К. И. А.,
против Определение № 183/24.05.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд
Русе в частите, с които са отхвърлени исканията за присъждане в полза на адвокат К.Б. на
адвокатско възнаграждение за правна помощ и защита на Д. П. Р. и К.И. Антова в
производството по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе, т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе.
Постъпила е частна жалба от адвокат В. Т. – пълномощник на Г. Д. Н., против
Определение № 183/24.05.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в
частта, с която е отхвърлено искането за присъждане в полза на адвокат В. Т. на адвокатско
възнаграждение за защита в производството по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд
5
Русе.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 430/2016 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявени от „Обединена българска банка” АД по реда на чл. 422,
ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК при условията на субективно и обективно съединяване
искове против Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А.. В исковата молба се излага, че вземането по
Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „Обединена българска
банка“ АД и Д. П. Р., обезпечен с поръчителство от Г.Д. Н. и К. И. А., с краен срок за
издължаване 25.10.2021 година, е обявено за предсрочно изискуемо. В полза на „Обединена
българска банка” АД против ответниците са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
4380/2016 година по описа на Районен съд Русе. Образувано е изпълнително дело и в срока
за доброволно изпълнение длъжниците са депозирали възражения по чл. 414 от ГПК.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на ответниците при условията
на солидарност съществуването на вземане на банката-ищец към 28.07.2016 година – датата
на представения документ по чл. 417, точка 2 от ГПК в заповедното производство, по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което са
издадени Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4380/2016 година на
Районен съд Русе, общо в размер на 58 296.79 лева, от които: 36 896.61 лева – главница по
договора; 428.78 лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година
по чл. 4 от договора за кредит; 20 971.40 лева – наказателна лихва за времето от 25.08.2013
година до 27.07.2016 година по чл. 7 от договора за кредит; законна лихва от 28.07.2016
година до изплащане на вземането; 1 165.94 лева – разноски по делото, 1 805.34 лева –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
адвокат К.Б. – пълномощник на Д. П. Р.; младши адвокат С. В., адвокат К.Б. – процесуални
представители на Г. Д. Н., адвокат К.Б. – пълномощник на К. И. А., с които оспорват
исковете – развива подробни съображения за липса на предсрочна изискуемост на кредита,
при условията на евентуалност правят възражение за погасяване на отговорността на
поръчителите.
Депозирана е допълнителна искова молба от „Обединена българска банка” АД, с
която е изразено становище по твърденията и доводите на Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А.. С
допълнителната искова молба се предявява при условията на евентуалност (цялостно или
6
частично отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК) осъдителен иск.
Постъпили са отговори на допълнителната искова молба от адвокат К.Б. –
процесуален представител на Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А..
В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на Д. П. Р., Г. Д.
Н., К. И. А. оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Предмет на настоящото производство е Решение № 190/21.12.2017 година по т. д.
№ 430/2016 година на Окръжен съд Русе в частите, с които е признато за установено
съществуването на парично вземане на „Обединена българска банка“ АД срещу длъжниците
Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А., дължимо при условията на солидарност, произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена
Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 година по описа на Районен съд Русе,
за суми, дължими към 28.07.2016 година, а именно: 36 896.61 лева – главница, законна лихва
върху главницата от 29.07.2016 година до изплащане на вземането; 428.78 лева – договорна
лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година; отхвърлен е иска за установяване
съществуването на парично вземане в размер на 2 258.11 лева – наказателна лихва върху
просрочените вноски за главница за времето от 25.08.2013 година до 27.07.2016 година по
чл. 7 от договора за кредит.
С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства, направеното искане, съдът счита, че предявените по реда на чл. 422, ал. 1, във
връзка с чл. 417, точка 2 от ГПК от „Обединена българска банка” АД против Д. П. Р., Г. Д.
Н. и К. И. А. искове са с правни основания чл. 430 от Търговския закон и чл. 430 от
Търговския закон, във връзка с чл. 141 от Закона за задълженията и договорите.
С иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 417, точка 2 от ГПК, се
установява съществуването на вземане, за което в полза на кредитора са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
На 14.11.2011 година между „Обединена българска банка“ АД – кредитор, и Д. П.
Р. – кредитополучател, Г. Д. Н. – поръчител, К. И. А. – поръчител е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение. Съобразно договора банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 40 800 лева с краен срок за
издължаване на дълга 25.10.2021 година. Общата дължима сума от кредитополучателя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, при параметрите, залегнали в
контракта, е 83 153.52 лева. В чл. 7 от договора е визирано, че при забава на плащането на
7
главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна
изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва,
включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в чл. 4 за редовна главница
и наказателна надбавка в размер на пет пункта, но с не повече от размера на законната
лихва. Към момента на сключване на договора лихвеният процент, който се прилага при
забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост, е 19.5%. При друго
неизпълнение на клаузите на договора от страна на кредитополучателя, банката има право
да начислява неустойка в размер на действащия лихвен процент съгласно договореното в
чл. 4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на пет пункта (чл. 7, ал. 2 от
договора). Кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни вноски в размер на 652.56
лева, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 25.11.2011 година на 25 число на месеца (чл. 10, ал. 1 от договора).
Със Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на задължение за вземания
за парични суми въз основа на документ, визиран в чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
4380/2016 година на Районен съд Русе е разпоредено Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А. да заплатят
солидарно на „Обединена българска банка“ АД сумите: 36 896.61 лева – главница; 428.78
лева – договорна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година; 20 971.40 лева –
наказателна лихва за времето от 25.08.2013 година до 27.07.2016 година, законна лихва
върху главницата от 28.07.2016 година до окончателното изплащане; 1 165.94 лева –
разноски по делото, 1 805.34 лева – адвокатско възнаграждение. Депозирани са възражения
от длъжниците.
Не е спорно, че кредитът е усвоен от Д. П. Р..
С Решение № 60068/14.07.2021 година по т. д. № 816/2020 година на Върховен
касационен съд на Република България, I т. о., с което отменено Решение № 133/10.06.2019
година по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, е прието, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Клаузата на чл. 7, ал. 1 от договора не е неравноправна – не
се установява същата да нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, не е неясна и не
съдържа елементи, които могат да бъдат променяни едностранно. Лихвата за забава на
вноските е сведена до законната лихва при забава, което е минималното дължимо с оглед
неизпълнение в срок на задължението.
Съгласно чл. 294 от ГПК указанията на Върховния касационен съд по
прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото,
включително относно предписаните процесуални действия, подлежащи на извършване.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение, изготвено от експерта Р. М.
Д., което съдът приема за законосъобразно обосновано. От заключението се установява, че
последното извършено плащане по договора за кредит е на 27.01.2015 година – 398.38 лева.
8
Изцяло погасени са двадесет и една вноски с падежни дати в периода 25.11.2011 година –
25.07.2013 година, включително и частично двадесет и втората вноска с падежна дата
25.08.2013 година. Процесният кредит е в просрочие на главницата от 26.08.2013 година, а
на лихвата – от 26.09.2013 година. Не са извършвани плащания от поръчителите по договора
за кредит. Просрочените вноски с падеж, настъпил към 27.07.2016 година, са тридесет и пет
в общ размер на 22 983.99 лева, от които: 8 560.44 лева – главница, падежирала в периода
25.08.2013 година – 25.07.2016 година включително; 14 423.55 лева – договорна лихва,
начислена за времето от 25.08.2013 година до 24.07.2016 година включително и падежирала
през периода 25.09.2013 година – 25.08.2016 година включително. Текущо начислената
договорна лихва за времето от 25.07.2016 година до 27.07.2016 година е 35.42 лева. През
периода 27.07.2016 година – 25.10.2021 година е настъпил падежа на шестдесет и три
вноски с общ размер на дължимата главница 28 336.17 лева. За времето от 27.07.2016 година
до 27.12.2016 година е настъпил падежа на пет вноски с размер на дължимата главница
1 529.56 лева. През периода 27.07.2016 година – 10.06.2019 година е настъпил падежа на
тридесет и четири вноски с размер на дължимата главница 12 544.55 лева. Размерът на
дължимата и неизплатена възнаградителна лихва за времето от 25.08.2013 година до
27.07.2016 година е 14 458.97 лева, от която: 14 423.55 лева – възнаградителна лихва,
падежирала през периода 25.08.2013 година – 25.07.2016 година; 35.42 лева – текущо
начислена възнаградителна лихва за времето от 25.07.2016 година до 27.07.2016 година.
Начислената и незаплатена наказателна лихва за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016
година при лихвен процент 19.50% е 2 270.62 лева, а при лихвен процент, равен на размера
на законната лихва – 1 168.52 лева. От Приложение № 3 към заключението се установява, че
наказателната лихва е изчислена върху просрочените вноски за главница.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата не пресъдено нещо, макар
предсрочната изискуемост да не е била обявена на длъжник преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
(Тълкувателно решение № 8/2.04.2019 година по тълкувателно дело № 8/2017 година на
ОСГТК на Върховен касационен съд на Република България).
Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 25.10.2021 година (чл. 11 от
договора за кредит), който е настъпил след връщането на делото за ново разглеждане пред
въззивната инстанция и преди даване ход на устните състезания. Съобразно чл. 235, ал. 3 от
ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Посочената разпоредба намира приложение при предявен иск
по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК по отношение на настъпилия след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди приключване на
съдебното дирене във въззината инстанция факт на изтичане на крайния срок за изплащане
на задължението по договора за кредит, уговорен от страните. С настъпването на крайния
срок (падежа на последната погасителна вноска) цялото вземане на банката по договора за
9
кредит е изискуемо, независимо от обстоятелството, че кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение (в този смисъл Решение № 184/4.07.2017 година по т. д. № 60361/2016 година,
IV г. о. на Върховен касационен съд на Република България).
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че цялото задължение по
договора за кредит е станало изискуемо на 25.10.2021 година. От заключението на експерта
Р. М. Д. се установява, че неиздължената и дължима главница по договора за кредит към
25.10.2021 година е в размер на 36 896.61 лева (8 560.44 лева – главница по вноски с
настъпил падеж към 27.07.2016 година + 28 336.17 лева – главница по вноски с падеж от
27.07.2016 година до 25.10.2021 година). Законна лихва върху главницата в размер на
36 896.61 лева съгласно чл. 86, във връзка с чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите се дължи от 26.10.2021 година – денят, следващ настъпилата в хода на процеса
изискуемост на задължението съобразно договора за кредит, а не от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (29.07.2016 година).
Предявените при условията на субективно съединяване искове за установяване дължимостта
на главница в размер на 36 896.61 лева са основателни и доказани.
За времето от 25.08.2013 година до 24.07.2016 година е начислена договорна
(възнаградителна) лихва общо в размер на 14 423.55 лева, падежирала в периода 25.08.2013
година – 25.08.2016 година; текущо начислената договорна лихва за времето от 25.07.2016
година до 27.07.2016 година е в размер на 35.42 лева (заключение на вещото лице Р. М. Д.).
Претенцията за договорна лихва в размер на 428.78 лева за времето от 25.08.2013 година до
27.07.2016 година е изцяло основателна и доказана.
В Решение № 60068/14.07.2021 година по т. д. № 816/2020 година на Върховен
касационен съд на Република България, I т. о., с което отменено Решение № 133/10.06.2019
година по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен съд Велико Търново и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на същия съд, е посочено, че лихвата за забава на
вноските по чл. 7, ал. 1 от договора е сведена до законната лихва при забава, което е
минималното дължимо с оглед неизпълнение в срок на задължението. Същевременно в чл.
33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, в сила към момента на сключване на договора
между страните, е предвидено, че при забава от страна на потребителя на дължимите
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С
оглед възприетото от Върховния касационен съд на Република България тълкуване на чл. 7,
ал. 1 от договора за кредит и заключението на експерта Р. М. Д. дължимата наказателна
лихва върху просрочените вноски за времето от 26.08.2013 година до 27.07.2016 година при
лихвен процент в размер на законната лихва е 1 168.52 лева. Предявените при условията на
субективно съединяване установителни искове за дължимост на наказателна лихва са
основателни и доказани до размер на 1 168.52 лева за периода 25.08.2013 година –
27.07.2016 година. В останалата част исковете за установяване дължимост на наказателна
10
лихва, предмет на въззивното производство, са неоснователни и недоказани.
При договор за кредит шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите започва да тече от момента, в който е настъпила изискуемостта
на целия дълг, а не на отделните вноски. Прекратяването на поръчителството е обусловено
от бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение, а не
на отделните анюитетни вноски. С Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 година по
тълкувателно дело № 5/2019 година на ОСГТК на Върховен касационен съд на Република
България е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг,
включително в хипотезата на предсрочна изискуемост. В случая изискуемостта на целия
дълг по договора за кредит е настъпила на 25.10.2021 година, поради което възражението за
изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е неоснователно.
По делото няма доказателства, които да обосновават заключение за прекратяване на
договорите за поръчителство. Следователно налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на поръчителите по договора за кредит.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че предявените по реда на чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 417, точка 2 от ГПК от „Обединена българска банка” АД против Д. П. Р., Г.
Д. Н. и К. И. А. искове с правни основания чл. 430 от Търговския закон и чл. 430 от
Търговския закон, във връзка с чл. 141 от Закона за задълженията и договорите са
основателни и доказани за сумите: 36 896.61 лева – главница, ведно със законната лихва от
26.10.2021 година; 428.78 лева – договорна (възнаградителна) лихва за времето от 25.08.2013
година до 27.07.2016 година; 1 168.52 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски
за главница за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година. Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А.
дължат на „Обединена българска банка” АД посочените суми солидарно. Предявените от
„Обединена българска банка” АД против Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А. искове за сумата над
1 168.58 лева до претендираните 2 258.11 лева – наказателна лихва върху просрочените
вноски за главница за времето от 25.08.2013 година до 27.07.2016 година, са неоснователни
и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе е неправилно в частите, с които датата 29.07.2016 година е определена за
начален момент, от който се начислява законна лихва върху дължимата главница в размер на
36 896.61 лева; отхвърлен е иска за установяване съществуването на парично вземане в
размер на 1 168.52 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски за главница за
периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от
ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се определи датата
11
26.10.2021 година като начален момент, от който се начислява законна лихва върху
признатото за съществуващо парично вземане за главница в размер на 36 896.61 лева; да се
признае за установено по предявените от „Обединена българска банка“ АД срещу
длъжниците Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А. по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 417, точка
2 от ГПК при условията на субективно съединяване искове съществуването на вземане на
„Обединена българска банка“ АД срещу Д. П. Р., Г. Д. Н. и К. И. А. за сумата 1 168.52 лева –
наказателна лихва върху просрочените вноски за главница за периода 25.08.2013 година –
27.07.2016 година, дължимо при условията на солидарност, произтичащо от Договор за
предоставяне на потребителски кредит от 14.11.2011 година, за което е издадена Заповед №
2351/1.08.2016 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016 година по описа на Районен съд Русе. Решение №
190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе в останалите
обжалвани части относно исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 417,
точка 2 от ГПК, е правилно и подлежи на потвърждаване на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
Относно разноските:
В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата възнаграждението на
адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатено такова по договор между
представляваните лица и пълномощника-адвокат. С разпоредбата се цели да се осигури
квалифицирана правна помощ на изброените в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата лица,
присъждане на възнаграждение на пълномощника съобразно изхода на делото и за
съответния вид работа.
По ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе са депозирани възражения
от адвокат Красимира Станкова (Б.) – пълномощник на Д. П. Р. и К. И. А.. Към
възраженията са приложени пълномощни, с които посочените лица упълномощават адвокат
Красимира Станкова (Б.) да ги представлява при подаване на възражение против заповедта
за незабавно изпълнение; в договорите е отразено, че услугите по същите се предоставят
безплатно от адвоката на клиента.
Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба
№ 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези,
поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/9.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се
базира на вида на процесуалното действие.
Относно възражението срещу издадена заповед за изпълнение с Наредба №
6/20.02.2008 година на Министъра на правосъдието (отменена 25.02.2020 година) е утвърден
12
образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване, включително при
признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично.
В случая е подадено бланкетно възражение от процесуалния представител на Д.
П. Р. и К. И. А. срещу издадената заповед за изпълнение.
С оглед извършените от процесуалния представител на Д. П. Р. и К. И. А.
действия по изготвяне на възражението, настоящият състав смята, че по аналогия следва да
се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби,
чиито минимален размер е 50 лева. Посочените действия са най-близки до тези, свързани с
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
При определяне на минималния размер на възнаграждението за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
издаване на заповед за изпълнение – същата се прилага единствено по отношение на
кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Депозирането на възражение
по чл. 414 от ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта – той
може да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение в частта
за разноските, да направи искане за спиране на изпълнението, поради което адвокатското
възнаграждение за този вид защита не може да се обусловя от материалния интерес.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че на адвокат К.Б. за
депозираните възражения по чл. 414 от ГПК от името на Д. П. Р. и К. И. А. е дължимо
възнаграждение общо в размер на 100 лева (за всеки един по 50 лева). При съобразяване на
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК (съразмерно с отхвърлената част от исковете) общо
дължимото възнаграждение на адвокат К.Б. за заповедното производство е в размер на 51.44
лева (по 25.72 лева за всяко от представляваните лица).
С оглед на изложеното Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. №
430/2016 година на Окръжен съд Русе относно разноските е неправилно в частите, с които са
отхвърлени исканията за присъждане на адвокат К.И. Б. на сумите: 25.72 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен
съд Русе; 25.72 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч. гр. д. №
4380/2016 година на Районен съд Русе, поради което следва да се отмени и да се постанови
друго такова, с което да бъде осъдена „Обединена българска банка“ АД да заплати на
адвокат К.И. Б. сумите: 25.72 лева – възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по ч.
гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе; 25.72 лева – възнаграждение за адвокатска
защита на Д. П. Р. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. №
13
430/2016 година на Окръжен съд Русе относно разноските в частите, с които са отхвърлени
исканията за присъждане на адвокат К.И. Б. на суми над 25.72 лева до 505 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен
съд Русе; над 25.72 лева до 505 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч.
гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе, е правилно и подлежи на потвърждаване.
С Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен
съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе относно разноските „Обединена българска банка“ АД е осъдена да
заплати на адвокат К.Б. сумата 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А.
по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе, на основание чл. 38, от Закона за
адвокатурата; отхвърлено е искането на адвокат К.Б. за присъждане на сума над 300 лева до
820 лева за адвокатска защита на К. И. А. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.
С посоченото определение „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на
адвокат К.Б. сумата 300 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по т. д. №
430/2016 година на Окръжен съд Русе, на основание чл. 38, от Закона за адвокатурата;
отхвърлено е искането на адвокат К.Б. за присъждане на сума над 300 лева до 820 лева за
адвокатска защита на Д. П. Р. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе.
С Решение № 133/10.06.2019 година по в. т. д. № 398/2018 година на Апелативен
съд Велико Търново „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на адвокат К.И.
Б. 791.40 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказана
безплатна правна помощ по делото на Д. П. Р. и К. И. А..
С оглед присъденото възнаграждение на адвокат К.Б. по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата с Решение № 133/10.06.2019 година по в. т. д. № 398/2018 година на
Апелативен съд Велико Търново – 791.20 лева, за което е издаден изпълнителен лист, съдът
приема, че предмет на настоящото производство е Определение № 183/25.04.2018 година по
т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017
година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе относно разноските в частите, с
които са отхвърлени исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на възнаграждения за
защита на К. И. А. и Д. П. Р. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе общо за сумата
над 791.40 лева до претендираните 1 040 лева (за 248.60 лева).
Общо присъденото в полза на адвокат К.И. Б. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата за защита на Д. П. Р. и К. И. А. пред първостепенния съд е в размер
на 1 391.40 лева. За посочената сума е издаден изпълнителен лист на адвокат К.И. Б..
При оказана безплатна адвокатска помощ с присъждането на възнаграждение се
цели да се възмезди положения труд от адвоката. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждението на адвоката се определя от съда. Не е налице уговорен и
реално заплатен адвокатски хонорар. При определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2
14
от Закона за адвокатурата следва да се съблюдават нормативно определения минимален
размер и принципа за възмездност на труда на адвоката (чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата). В чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е визирано, че размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован, същият не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа.
В случая адвокат К.Б. е претендирала присъждане на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете за осъществена безплатна правна помощ на двама от
ответниците, чиито интереси са идентични. Тя е депозирала отделни отговори на исковата
молба и на допълнителната искова молба, които са със сходно съдържание, взела е участие в
проведеното съдебно заседание пред Окръжен съд Русе и е представила писмени бележки от
името на двамата ответници с почти тъждествен текст. Осъществените процесуални
действия от адвокат К.Б. са еднакви за Д. П. Р. и К. И. А.. С оглед на изложеното,
настоящият състав смята, че следва да се определи общо възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на Д. П. Р., К. И. А. от адвокат К.Б., а не поотделно за всяко
едно от тези лица.
Предмет на производството пред първостепенния съд са установителни искове с
обща цена 58 296.79 лева. Съобразно изхода на спора при повторното разглеждане на делото
от въззивната инстанция е отхвърлена частично претенцията за установяване дължимост на
наказателна лихва общо в размер на 19 802.88 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 774.12 лева (сумата е
изчислена на база минималното адвокатско възнаграждение в размер на 2 278.90 лева при
цена на исковете общо 58 296.79 лева). От изложеното е видно, че в полза на адвокат К.Б. е
присъдено възнаграждение общо в размер на 1 391.40 лева за защита на Д. П. Р. и К. И. А.
пред първостепенния съд, поради което други суми в нейна полза не следва да се
присъждат.
По изложените съображения, съдът намира, че Определение № 183/25.04.2018
година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе за допълване на Решение №
190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе относно разноските в
частите, с които са отхвърлени исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на
възнаграждения за защита на К. И. А. и Д. П. Р. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд
Русе общо за сумата над 791.40 лева до претендираните 1 040 лева (за 248.60 лева) е
правилно и подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А.
следва да бъдат осъдени да заплатят на „Обединена българска банка“ АД още 68.08 лева –
разноски за производството пред първостепенния съд съразмерно с уважената част от
исковете; още 59.96 лева – разноски за заповедното производство съразмерно с уважената
част от исковете.
Д. П. Р., Г. Д. Н., К. И. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Обединена
15
българска банка“ АД сумата 1 080.26 лева – разноски за въззивното производство
съразмерно с уважената част от жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
„Обединена българска банка“ АД следва да бъде осъдена да заплати на Д. П. Р.
сумата 22.61 лева – разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част
от жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
„Обединена българска банка“ АД следва да бъде осъдена да заплати на Г. Д. Н.
сумата 22.61 лева – разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част
от жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
„Обединена българска банка“ АД следва да бъде осъдена да заплати на К. И. А.
сумата 22.61 лева – разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част
от жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
„Обединена българска банка“ АД следва да бъде осъдена да заплати в полза на
адвокат К.И. Б. адвокатско възнаграждение общо в размер на 141.83 лева за процесуално
представителство при първоначалното и новото разглеждане на делото от въззивната
инстанция, пред Върховен касационен съд на Република България (сумата е изчислена на
база минималното адвокатско възнаграждение в размер на 1 717.50 лева при обжалваем
интерес общо 39 583.50 лева за всяка от посочените инстанции) съразмерно с отхвърлената
част от въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТИТЕ, с които датата 29.07.2016 година е определена за начален
момент, от който се начислява законна лихва върху дължимата главница в размер на
36 896.61 лева; отхвърлен е иска за установяване съществуването на парично вземане в
размер на 1 168.52 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски за главница за
периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ датата 26.10.2021 година като начален момент, от който се
начислява законна лихва върху признатото за съществуващо парично вземане за главница в
размер на 36 896.61 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********,
срещу длъжниците Д. П. Р., с ЕГН **********, от гр. Русе, **********, Г. Д. Н., с ЕГН
**********, от гр. Русе, б*********, К. И. А., с ЕГН **********, от гр. Русе, **********,
тримата със съдебен адрес: гр. София, *******, офис-партер – адвокат К.И. Б., по реда на чл.
16
422, ал. 1, във връзка с чл. 417, точка 2 от ГПК при условията на субективно съединяване
искове съществуването на вземане на „Обединена българска банка“ АД срещу Д. П. Р., Г. Д.
Н. и К. И. А., за сумата 1 168.52 лева – наказателна лихва върху просрочените вноски за
главница за периода 25.08.2013 година – 27.07.2016 година, дължимо при условията на
солидарност, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит от
14.11.2011 година, за което е издадена Заповед № 2351/1.08.2016 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 4380/2016
година по описа на Районен съд Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016 година
на Окръжен съд Русе относно исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.
417, точка 2 от ГПК, в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016 година на
Окръжен съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе относно разноските В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени
исканията за присъждане на адвокат К.И. Б. на сумите: 25.72 лева – възнаграждение за
адвокатска защита на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе; 25.72
лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на
Районен съд Русе, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********, да заплати на адвокат К.И. Б., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София, *******, офис-партер, сумите: 25.72 лева – възнаграждение за адвокатска защита
на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе; 25.72 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен
съд Русе, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. №
430/2016 година на Окръжен съд Русе относно разноските В ЧАСТИТЕ, с които са
отхвърлени исканията за присъждане на адвокат К.И. Б. на суми над 25.72 лева до 505 лева –
възнаграждение за адвокатска защита на К. И. А. по ч. гр. д. № 4380/2016 година на Районен
съд Русе; над 25.72 лева до 505 лева – възнаграждение за адвокатска защита на Д. П. Р. по ч.
гр. д. № 4380/2016 година на Районен съд Русе.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 183/25.04.2018 година по т. д. № 430/2016
година на Окръжен съд Русе за допълване на Решение № 190/21.12.2017 година по т. д. №
430/2016 година на Окръжен съд Русе относно разноските В ЧАСТИТЕ, с които са
отхвърлени исканията на адвокат К.И. Б. за присъждане на възнаграждение за защита на К.
И. А. и Д. П. Р. по т. д. № 430/2016 година на Окръжен съд Русе общо за сумата над 791.40
лева до претендираните 1 040 лева (за 248.60 лева).
ОСЪЖДА Д. П. Р., с ЕГН **********, от гр. Русе, **********, Г. Д. Н., с ЕГН
17
**********, от гр. Русе, б*********, К. И. А., с ЕГН **********, от гр. Русе, **********,
тримата със съдебен адрес: гр. София, *******, офис-партер – адвокат К.И. Б., да заплатят
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *********, още 68.08 лева – разноски за производството пред първостепенния съд
съразмерно с уважената част от исковете; още 59.96 лева – разноски за заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. П. Р., с ЕГН **********, от гр. Русе, **********, Г. Д. Н., с ЕГН
**********, от гр. Русе, б*********, К. И. А., с ЕГН **********, от гр. Русе, **********,
тримата със съдебен адрес: гр. София, *******, офис-партер – адвокат К.И. Б., да заплатят
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *********, сумата 1 080.26 лева – разноски за въззивното производство съразмерно с
уважената част от жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********, да заплати на Д. П. Р., с ЕГН **********, от гр. Русе,
**********, със съдебен адрес: гр. София, *******, офис-партер – адвокат К.И. Б., сумата
22.61 лева – разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част от
жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********, да заплати на Г. Д. Н., с ЕГН **********, от гр. Русе,
б*********, със съдебен адрес: гр. София, *******, офис-партер – адвокат К.И. Б., сумата
22.61 лева – разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част от
жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********, да заплати на К. И. А., с ЕГН **********, от гр. Русе,
**********, със съдебен адрес: гр. София, *******, офис-партер – адвокат К.И. Б., сумата
22.61 лева – разноски за касационното производство съразмерно с отхвърлената част от
жалбата на „Обединена българска банка“ АД.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *********, да заплати в полза на адвокат К.И. Б., с ЕГН **********,
с адрес: гр. София, *******, офис-партер, адвокатско възнаграждение общо в размер на
141.83 лева за процесуално представителство при първоначалното и новото разглеждане на
делото от въззивната инстанция, пред Върховен касационен съд на Република България
съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19