Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.05.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадест и
шести април две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 17086
по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.
„ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: *********, с адрес:
***, с която се претендира да бъде прието
за установено по отношение на Е.П.Й., ЕГН:**********,
с адрес: ***, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д.
№ 14045/2017г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумата
от 2359,44 лв.
/две хиляди триста петдесет и девет лева и четиридесет
и четири стотинки/ представляваща незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит №**********/12.10.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 15.09.2017 г.
В исковата молба се сочи, че на 12.10.2016г. между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит №**********/12.10.2016г., съгласно
който ищецът предоставил на ответника сума в размер на
950 лв. при уговорена лихва в размер на 41.17% /общо 459,52 лв./
и ГПР 49,89 %. Кредиторът
превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***о
споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни
услуги срещу възнаграждение в размер на 949,92 лв. Задълженията по кредита и
допълнителното споразумение на обща стойност 2359,44лв. били разсрочени на 24
вноски по 98,31 лв. Твърди се, че
към датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК,
ответникът не е погасил
нито една от падежиралите
вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 12.3
от ОУ към договора, за което заемателят
бил уведомен по пощата. Дружеството депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като на ищеца
е указана възможността да предяви иск относно вземането си. С оглед на указаната възможност, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, предявява иск за
установяване съществуването
на вземане. Претендират се разноските в исковото и заповедното
производство.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявения иск.
Не оспорва наличието на сключен договор за заем и получаването на сумата
по него. Сочи, че общите условия и
договора противоречат на чл. 143 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Счита,
че едновременното претендиране на лихва и неустойка е недопустимо. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 14045/2017 г. на ВРС се установява, че в полза на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е.П.Й., ЕГН:**********.
От писмените доказателства
- копие от договор за
потребителски кредит №
**********, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за
потребителски кредит, разпечатка на транзакции,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, погасителен план към договор
за потребителски кредит, уведомително писмо, извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит, удостоверение изх. №
20170714164807/14.07.2017г., се установява, че: На 12.10.2016г.
между „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК: ********* и Е.П.Й.,
ЕГН:********** бил сключен Договор за потребителски кредит № **********/12.10.2016г., съгласно
който ищецът предоставил на ответника сума в размер на
950лв. при уговорена лихва в размер на 41.17% и ГПР 49,89 %.
На същата дата било предложено
допълнително споразумение към договора, с което на клиента били описани
възможни допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 949,92 лв.
Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 2359,44 лв.
били разсрочени на 24 вноски по 98,31 лв. П.К.Б.”
ЕООД превел на 12.10.2016г.
сумата от 950 лв. по банкова сметка *** Е.П.Й.. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. т.
12.3 от ОУ към договора с писмо от 08.02.2017г.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 .
Искът е допустим, тъй като
е подаден в срок вследствие на своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията
посочени в заповедта по чл. 410
ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Предвид горепосочените материалноправни
норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
установено от ищеца наличие на да установи
при условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидна договорна
връзка между страните по силата
на договор за потребителски кредит, по която
е изправна страна, от която е възникнало
задължение на ответника за заплащане
на претендираните суми; обявяване на предсрочната изискуемост на процесния потребителски кредит по смисъла
на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, респ. ответникът следва да установи обстоятелството,
че е върнал заетата сума по договора за кредит на цесионера
или цедента или, че задължението за връщането й е
погасено по друг правнорелевантен способ.
По
делото не се спори, че от страна на заемателя липсват
плщания по договора.
В
случая формулираният от ищеца петитум, съвпада с вземането посочено в
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, което е присъдено с издадената заповед за
изпълнение на основание - главница по договора на стойност 2359,44 лв.
Видно
от подадената от ищеца уточнителна молба по реда на чл. 145 ГПК, в
действителност в това вземане са включени сумите за 459,52
лв - договорено възнаграждение /лихва/ и 949,92
лв. - възнаграждение за допълнителни услуги.
При
така въведените твърдения, искът за горницата над сумата за главница от 950 лв.
не следва да се разглежда, доколкото не е част от присъденото със заповедта
вземане, поради което е недопустимо да бъде въведено и като предмет на иска
предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК - в т. см. Решение
№123/30.11.2017 по дело №1627/2015 на ВКС, ТК, II т.о.
По същество за остатъка, съдът намира, че процесният договор попада в хипотезата
на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з.
/в редакция към датата на сключването му -
ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014 г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на
заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на
заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК,
доколкото при сключването на договор за потребителски
кредит е действал
извън рамките на своята професионална
или търговска дейност.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които съдът следва да следи и служебно.
В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора,
с който са уредени възнаграждението за заемодателя /договорна лихва/ и допълнителни услуги срещу
възнаграждение, противоречат на императивните норми за
съдържанието му регламентирани в чл. 5 /относно
дължимата от кредитора преддоговрна информация/ и чл. 11 ал. 1, т. 9а /методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а/.
Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това противоречие не води до
недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а
целия договор е недействителен.
Нормата
на чл. 23 ЗПК разпорежда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това в тази част искът за лихви и услуга „Допълнителен пакет“ би бил неоснователен.
В т.см. е трайната съдебна
практика - пр. Решения по в. т. д. № 128 /2018 г. на
ВОС, в.т.д. № 1518/2017г. на ВОС и др.
По делото не се спори, че заемателят е получил уговорената с него сума от 950 лева,
поради което искът в тази част следва да бъде разгледан досежно
наличието на надлежно обявена предсрочна изискуемост, каквато в случая според
съда не е налице, доколкото от ищеца е представено единствено писмо адресирано
до кредитополучателя, за което няма данни да е било изпратено, а още по-малко
получено. В заявлението не са посочени и индивидуализирани конкретни вноски падежирали на дати преди подаване му.
Искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно, тъй като не са представени доказателства за реалното им
извършване и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес:
*** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието по отношение
на Е.П.Й.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д.
№ 14045/2017г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 950 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит №**********/12.10.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 15.09.2017 г., като ОТСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска за
разликата до горницата от 2359,44 лв.
/две хиляди триста петдесет и девет лева и четиридесет
и четири стотинки/ включаща сумата от 459,52
лв
- договорено възнаграждение /лихва/ и 949,92 лв. - възнаграждение за допълнителни услуги и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: