РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Радомир, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20251730200034 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в РУ - Радомир е наложил на
жалбоподателката С. К. А. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.
Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
По делото се установява, че на 20.10.2024 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля Н. Г. Й. в присъствието на свидетеля С. С. С.,
срещу С. К. А., за това, че на 20.10.2024 г., в 22,30 ч., в с. И., с посока на движение към с. Д.
л., жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ., собственост на М. И.
А., като при извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 05.06.2024 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателката.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № .5 г.,
като е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú отнети общо 10 контролни точки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът
счита, че както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи, видно от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП
съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради
което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта;
датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени;
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН
и НП са спазени и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН
и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и жалбоподателката неправилно
е санкционирана с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. Това е така по следните съображения:
Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета,
спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и
2
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са уредени
в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на МПС може да бъде прекратена от
собственика или служебно, видно от раздел III. Служебно прекратяване се предприема и по
чл. 18б, т. 8 от Наредбата, по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд.
Както в ЗДвП в чл. 143, ал. 10, така и в Наредбата, в чл. 18б, ал. 2, е регламентирано
задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.
От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото по безспорен и категоричен начин е
установено, че жалбоподателката е управлявала автомобил, който е бил с прекратена
регистрация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП сочи, че служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е., че не е сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от
съдържанието на акта се установява, че именно поради липса на задължителната застраховка
автомобилът е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на изпратената
административнонаказателна преписка е видно, че не са били събрани доказателства за това,
че собственикът на автомобила е бил уведомен за прекратяването на договора за
застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията, считано от
05.06.2024 г. Следвало е да бъде получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. В случая е настъпил единствено фактът на прекратена служебна
регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ за това, че ППС не е застраховано,
като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен. След като не се доказва
по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10
ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от
жалбоподателката умишлено, то следва изводът, че същото не е съставомерно от субективна
страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че
в административнонаказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се
предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички
доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че
жалбоподателката виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство,
3
което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели, поради
което не може да ú се вмени вина, че е осъществила състава на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения, обжалваното наказателно постановление № .5 г.,
издадено от началник група в РУ – Радомир, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.г., издадено от началник група в РУ -
Радомир, с което на С. К. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. И., ул. „Без име“, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са ú
отнети общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4