№ 2764
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20233110100694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Ж. М. А., ЕГН
********** с адрес гр. В. срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз А.
Дондуков” № 68 иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, частичен иск от целия в
размер на 1346,35 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за
претърпени имуществени вреди на л.а „Матра Еспей“, с рег. № ХХХХ,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 18.12.2022г. Около 19:20ч. в гр.
Варна, жк. Чайка до бл. 66 по вина на водача на л.а „Шевролет Авео“ с рег. №
ХХХХ, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на действие 15.11.2022г.-14.11.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 20.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В проведеното на 03.07.2023 г. съдебно заседание е допуснато на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска. чрез неговото увеличение
до сумата от 1309.09 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е собственик
на л.а „Матра Еспей“, с рег. № ХХХХ. На 18.12.2022г. Около 19:20ч.
автомобилът му е бил паркиран в гр. Варна, жк Чайка до бл. 66, когато е бил
1
блъснат в предна лява част от л.а „Шевролет Авео“ с рег. № ХХХХ, при
извършване маневра на заден ход. За ПТП съставили двустранен констативен
протокол, в който като виновен бил вписан водачът на л.а „Шевролет Авео“
Н. С.. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от
ищеца за настъпилото събитие на 19.12.2022г. Образувана е щета №
********* в описа, по която след извършен оглед били описани
уврежданията по автомобила му - предна броня, калник преден ляв, преден
капак, ляв фар, преден ляв мигач и рамка предна решетка.
Твърди, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 747,45
лева, което счита, че е недостатъчно за покриване на щетите по автомобила
му. Това обосновава заявяване правата му пред съда, като претендира и
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба. Искането е
за уважаването на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно
ответника, с който искът се оспорва по основание и размер като
неоснователен по размер. Твърди, че търсеното обезщетение е завишено
спрямо средните пазарни цени на труд и материали, и поради това е
несъответно на реално претърпените вреди. Счита, че предвид периода на
експлоатация на МПС /с година на производство 1997г./ няма пречка
отстраняването на вредите да се извърши с части втора употреба, ако
подменените не оказват влияние на сигурността, външния вид, качеството на
возене и др. основни характеристики на автомобила. Счита, че с изплатената
от него на 05.01.2023г. сума от 747,45 лева е изпълнил точно задължението си
за плащане на дължимото се обезщетение. В евентуалност се прави
възражение за тотална щета и искане от средната пазарна стойност на
автомобила да се приспаднат запазените части. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
432 ал. 1 от КЗ, чиято основателност е предпоставена от установяването от
ищеца в условията на главно и пълно доказване на следните факти и
2
обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
ответникът - застраховател и причинителя на вредата /деликвентът/ по
договор за застраховка на МПС; деяние, осъществено от застрахованото
лице; настъпване на твърдените вреди; причинно – следствена връзка между
произшествието и настъпване твърдяните вреди и размерът на претенцията.
Между страните не съществува спор относно факта, че към датата на
ПТП е действало валидно застрахователно правоотношение по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и
собственика на л. а. „Шевролет Авео“ с рег. № ХХХХ; че в срока на действие
на застраховката е настъпило на 18.12.2022 г. ПТП с участие на застрахования
автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и за
което е изготвил опис по щета № *********; че ответникът е извършил
плащане на застрахователно обезщетение в размер на 747,45 лева, като
същите са обявени за безспорни с приетия окончателен доклад по делото.
Същите потвърждават и от приложените по делото доказателства.
Видно от приобщеното по делото свидетелство за регистрация – част І,
Ж. А. е собственик на увредения лек автомобил. „Матра Еспейс“ рег. №
ХХХХ.
Механизмът на ПТП, описан в двустранния констативен протокол от
18.12.2022 г. и увредените елементи от автомобилът на ищеца се
потвърждават и от заключението на проведената по делото първоначална
съдебно автотехническа експертиза на вещото лице М. К.. От същото се
установява, че механизмът за настъпване на събитието напълно съответства
на описания в протокола за ПТП и твърдян от ищеца. Увредените части на
лек автомобил марка „Матра Еспейс”. с per. № ХХХХ са както следва: предна
броня, калник преден ляв, преден капак, ляв фар, преден ляв мигач и рамка
предна решетка като същите са вследствие на процесното застрахователно
събитие.
По същество спорът между страните е концентриран около стойността
на настъпилите вреди върху притежавания от него автомобил и приложимия
алгоритъм за тяхното оценяване и определяне на справедливата
възстановителна стойност.
За установяване на същата по делото са проведени първоначална и
повторна съдебно автотехнически експертизи. Съобразно заключението на
3
първоначалната експертиза на вещото лице М. К. общата стойност на щетите
по увредения автомобил, по средни пазарни цени на труда, материалите и
резервните части към датата на произшествието възлиза на 1875,45 лева.
Заключението на повторната автотехническа експертиза, изготвено от
вещото лице А. В., определя стойността на увредените части поотделно за
труд и материали по средни пазарни цени към датата на застрахователното
събитие, като общата им стойност възлиза на 2056.54 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира на изготвената повторна
експертиза в посочената част, тъй като при нея са оценени поотделно
материалите и резервните части. За всеки от тях е посочена стойност по
средни пазарни цени, която е определена въз основа на предложения от
вносител на оригинална резервна част, както и на такива, предлагани от
алтернативен производител. В този смисъл заключението се явява обективно
и обосновано, базира се на действителните оферти с посочен източник. При
определянето на цената за нормочаст е извършена оценка на различни
автосервизи, половината от които със сертификат ISO, а другата без.
Заключението е защитено мотивирано при изслушването му в съдебно
заседание, поради което съдът го кредитира в посочената част като обективно
и компетентно дадено.
С оглед изложеното, действителна възстановителна стойност на
увреденото имущество съобразно правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ, възлиза на
2056.54 лева. Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като им е в тежест на претендиращият ги ищец.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде
възстановено настъпилото вследствие на застрахователното събитие
обедняване в неговия патримониум.
4
Сервизите с европейски сертификат за качество ISO не могат да бъдат
изключени от начина на определяне на средната цена на труда, тъй като не е
налице основание за ограничаване на възможността автомобилът да се
ремонтира в свободно избран от пострадалия автосервиз с оригинални
авточасти или с такива от алтернативни доставчици, но в никой случай
обезщетението не следва да надвишава средната пазарна цена на ремонта и
авточастите.
Неосноватлени са възраженията на ответника за определяне на
обезщетението съобразно Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г., тъй
като същата не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава неговата отговорност. Методиката представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е
ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. В продължение на изложеното следва да се приеме, че пазарната
цена на небходимия труд следва да се изчисли като средноаритметичното
произведение между сертифицирани и несертифицирани сервизи, като
стойността на авточастите също следва да бъде остойностена като
справедлива средна пазарна цена между оригинални и алтернативни
авточасти, без да е налице основание за изключване на оригиналните части от
определянето на стойността.
Несъстоятелни са и възраженията на ответното застрахователно
дружество относно приложението на правилото на чл. 390 от КЗ, тъй като и
изчисленията и на двете експертизи потвърждават извода, че не е налице
„тотална щета“ по смисъла на ал. 2 от цитираната разпоредба. Съдът приема,
че заключението на първоначалната СТЕ относно действителната пазарна
стойсност на автомобила към датата на застрахователното събитие следва да
бъде кредитирана, тъй като същата е по-задълбочено мотивирана, взети са
предвид релевантни обстоятелства като качеството на оборудването,
техническо състояние, мотор, и в този смисъл е защитено и при изслушването
на вещото лице в съдебно заседание, поради което следва да се приеме, че
същото е обосновано и компетентно изготвено. Съобразно него пазарната
стойност на автомобила при оценка на всички релевантни фактори възлиза на
3786.82 лева. Необходимите за неговото възстановяване разходи от 2056.54
5
лева се равняват на 54.30 %, поради което не налице „тотална щета“ по
смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Само за пълнота на обосновката следва да се
посочи, че дори и да се приеме заключението на повторната експертиза за
релевантно, то пак не са налице предпоставките за приложение на
нормативните правила за определяне на обезщетението при наличие на
тотална щета, поради което същото следва да бъде изплатено съобразно
общото правило на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
С оглед безспорното между страните доброволно заплащане на
обезщетение в размер на 747.45 лева, посочената сума следва да бъде
приспадна от определената възстановителна стойност от 2056.54 лева, като
искът бъде уважен в цялост до размера от 1309.09 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовата страна следва да бъдат репарирани сторените в производството
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 772.36 лева. Не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева с вкл. ДДС, тъй като същото
е в по-нисък от минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. ма
ВАдвС размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД ЕИК *********, със
седалище гр. София район р-н „Оборище“, бул. „Княз А. Дондуков" 68 да
заплати на Ж. М. А. ЕГН **********, с адрес: гр. В. сумата от 1309.09
/хиляда триста и девет лева и девет стотинки/ лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна
броня, калник преден ляв, преден капак, ляв фар, преден ляв мигач и рамка
предна решетка на собствено на ищеца МПС л.а. „Матра Еспейс“, с рег. №
ХХХХ, причинени в резултат на реализирано на 18.12.2022 г. ПТП в гр.
Варна, по вина на водача на МПС л.а. „Шевролет Авео“ с рег. № ХХХХ,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на действие 15.11.2022г.-14.11.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 20.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.
6
432 ал. 1 от КЗ
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане" АД ЕИК *********, да заплати
на Ж. М. А. ЕГН ********** сумата от 772,36 /седемстотин седемдесет и два
лева и тридесет и шест стотинки/ лева, представляващи сторените съдебно-
деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7