Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260075
14.09.2020г,
гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито заседание на
четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
като разгледа докладваното от
съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1798/
2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от ЗД “Евроинс“ АД –
гр.София , представлявано от изп.директор Р. Б. и Прокуриста Д. Д., чрез
упълномощен проц.представител – юрк.С.К. срещу Постановление с изх.№ 2374/
12.03.2020г. по изп.д.№ 20208260400115 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№
826, с район на действие – ОС-Пловдив , с което по искането на жалбоподателя е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение претендирано за събиране по
изп.дело от взискателя Е.С.Т.,
представлявана от проц.представител Д.С.Д.. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на обжалваното постановление и уважаване на възражението за
прекомерност на адв.възнаграждение на проц.представител на взискателя.
Ответникът по жалбата Е.С.Т., представлявана
от проц.представител Д.С.Д., взискател по изп.дело, редовно уведомена, не взема
становище.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ПЧСИ С. И. при ЧСИ Ангел Ангелаков, в които се излага становище за
неоснователност на жалбата, като правилно изчислен с оглед материалния интерес по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери
следното:
Жалбата изхожда от
надлежна страна и е в законния по чл.436, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е инициирано от Е.С.Т.,***
представлявана от проц.представител Д.С.Д. за събиране на вземане по изп.лист от
10.02.2020г. по т.д.№756/ 2018г. по описа на ОС-Пловдив, потвърдено с решение
по т.д.№ 794/ 2019г. по описа на АС-Пловдив в размер на сумата 60 000
лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба 05.10.2018г. до окончателното изплащане
на сумата срещу длъжника ЗД “Евроинс“ АД – гр.София. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен ДПЗС от 12.02.2020г. от взискателя,
представляван от адв.Д. , за договорен и заплатен адвокатски хонора в размер на
1365 лева .
Депозирано е възражение от длъжника за прекомерност на
адв.възнаграждение и поискано на основание чл.78, ал.5 ГПК същият да се намали
до размера от 200 лева, както и поради липса на доказателства за заплащане на
сумата.
Основателността на възражението е оспорена от
взискателя по делото с доводите за отразеното
относно факта на плащане брой в представения ДПЗС, както и формиране на сумата за
адв.възнаграждение в съответствие с Наредбата
№ 1 за минималните размери на адв.възнаграждения, съответно 200 лева за образуване на изп.дело и 1165
лева за проц.представителство по делото. Претендираните суми следва да се
изплатят, тъй като не е налице
доброволно изпълнение от страна на длъжника.
С обжалваното постановление на
ЧСИ са отчетени доводите на взискателя
по делото като основателни , вкл. факта
на липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника, както и наличието на присъединен взискателя по право
– НАП за сума в размер на 140 561 лева и необходимостта от изготвяне на
разпределение поради недостатъчност за погасяване по изп.дело сума.
С
частната жалба се поддържат доводите за прекомерност на приетото
адв.възнаграждение за проц.представител на взискателя, както и искането за намаляването
му в размера от 200 лева по идентични съображения, предмет на възражението по изп.дело,
вкл. с изтъкване на съображението, че е налице доброволно изпълнение чрез представяне към жалбата на платежно нареждане
от 14.02.2020г. за внасяне на сумата 74 709,50 лева, както и липса на извършвани извън образуване на делото
действия от страна на проц.представител на взискателя.
Към момента на образуване на
изп.дело на 12.02.2020г. е действаща редакцията на Наредба №1/ 2004г на Вадв.С
за МРАВ –изм. ДВ, бр.7/ 2019г., в която редакция размерът на минималното
адв.възнаграждение възлиза за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 от наредбата
– на 200 лева, а по чл.10, т.2 за процесуално представителство и защита с цел удовлетворяване на парични вземания –
½ от възнаграждението по чл.7, ал.2 от наредбата. В случая неоспорено от
жалбоподателя е дължмостта на възнаграждението по чл.10, т.1 от наредбата в
размер на 200 лева за образуване на изп.дело. Материалният интерес , изчислен
за вземаниията по изп.дело, определени в общия им размер по ПДИ в размер на
74 709, 50 лева , от която сума следва да се приспадне процесната спорна
сума за АВ от 1 365 лева при изчисляване на сумата по чл.7, ал.2, т.4 от
наредбата. Изчислена в този размер
определената сума по чл.7, ал.2, т.4 от наредбата възлиза на 2 730,
34 лева, кяото във вр. с чл.10, т.2 от наредбата за водене на изп.дело възлиза
в точния размер от 1 365,17 лева, колкото всъщност е и договореното
възнаграждение по представения ДПЗС от 12.02.2020г. Видно от този ДПЗС е
вписано и заплащането на договорената сума от 1365 лева, в която част договорът
има характер на разписка, както еднозначно се приема от съдебната практика.
Действително е представено към
настоящата частна жалба платежно нареждане се удостоверява внасяне на сумата,
определена като дължима по ПДИ, но останалите обстоятелства , свързани с
недостатъчност на внесената сума за удовлетворяване на присъединен взискател
НАП, в каквато насока са представени от жалбоподателя и платежни нареждания, не могат да бъдат
проверени в настоящото производство с оглед наличието или липсата на факта на
погасяване на задълженията на жалбоподателя в пълен размер по отношение на
присъединения взискател Държавата и обосноваване на извод за липса на условия
за извършване на каквито и да е необходими по-нататъшни действия във връзка с
приключване на изп.дело.
С оглед на това жалбата се намира за
неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗД
“Евроинс“ АД – гр.София, представлявано
от изп.директор Р. Б. и Прокуриста Д. Д., чрез упълномощен проц.представител –
юрк.С.К. срещу Постановление с изх.№ 2374/ 12.03.2020г. по изп.д.№
20208260400115 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег.№ 826, с район на
действие – ОС-Пловдив, като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: