Решение по дело №472/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на Р. В., Н. С. „Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново против Решение № 140/10.4.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-001696/1.7.2024г. издадено от касатора, с което за извършени от Д. Т. М. от гр. Г. Оряховица, [улица] вх. Б, ет.1 ап.2 административни нарушения по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания , съответно на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 20 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т.2 от НПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН.

Основното оплакване на касатора е, че съдът макар да е установил вярната фактическа обстановка, а именно, че наказаното лице на 4.6.2024г. в 1:00 часа, на път I-4 км. 131 в посока на движение към [населено място] е управлявало МПС [Марка] с рег. № ВТ 2034, собственост на Агрокрафт ЕООД с техническа неизправност- счупено стъкло, както и липсват данни същото да е минало на годишен технически преглед, неправилно е приложил закона. Съгласно чл. 139, ал.1 ,т.1 от ЗДвП МПС следва да са технически изправни, когато се движат по пътната мрежа на страната, като в разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП изчерпателно са посочени кои МПС следва да се считат технически неизправни, като в чл. 10, ал.1, т. 6 от с.з. е посочено, че технически неизправно е МПС, което е със счупени или повредени външни стъкла. В §6, т. 71,т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП са посочени легалните определения на видовете неизправност, както следва т. 72 са описани значителни неизправности и това са тези, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за другите участници в движението по пътищата, както и при други по- значителни несъответствия. По конкретна дефиниция на видовете неизправност се съдържа в нормата на чл. 37, ал.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, наричана по- долу за краткост Наредбата, която посочва, че същите са незначителни, значителни и опасни. Съответно в чл. 37, ал.2-4 от Наредбата са посочени видовете неизправност, като попадането на един елемент в някоя от групите и нивото на сериозност на неизправността, съобразно списък в Методиката за извършване на периодичен преглед за техническа изправно на ППС – Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредбата е решаващо за определяне вида на твърдяната неизправност. Предвид естеството на неизправността в процесния случай правилно АНО е приел, че се касае за значителна неизправност съобразно горецитираните нормативни актове. Следователно нарушението по чл. 139, ал.1 т.1 от ЗДвП , което забранява предвижването с технически неизправно МПС се явява доказано от обективна и субективна страна. В конкретния казус, след като неизправността е значителна, то е следвало нарушителят да спре на съответното разрешено за това място и да извика пътна помощ, ако повредата е настъпила по време на движението.

По отношение на второто нарушение на чл. 147 от ЗДвП ВТРС неправилно е приел, че единствено собственикът на МПС, който в случая се различава от нарушителя, има задължение да представи същото на годишен технически преглед. Но ЗДвП въвежда задължение за самия водач да управлява МПС, което е преминало годишен технически преглед, поради което посоченото в НП лице може да бъде субект на този вид нарушение.

Не се споделя и извода на съда, че НП страда от формална незаконосъобразност, тъй като в него няма подробно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението , което представлява липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН.

С оглед така изложеното от съда се иска да отмени обжалваното Решение на ВТРС, и се постанови друго по съществото на спора, с което НП като законосъобразно да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява , не се представлява.

 

 

Ответникът по жалбата – Д. Т. М. чрез адв. Ч. оспорва подадената касационна жалба. Намира Решението на ВТРС за правилно и законосъобразно.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че изложените в нея възражения за неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Намира, че съдът правилно е анализирал същите и е направил законосъобразни правни изводи. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 140/10.4.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-001696/1.7.2024г. издадено от касатора, с което за извършени от Д. Т. М. гр. Г. Оряховица, [улица] вх. Б, ет.1 ап. 2 административни нарушения по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени две административни наказания, съответно на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл. 185 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 20 лева.

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 4.6.2024г. в 1:00 часа, на път I-4 км. 131 в посока на движение към [населено място] Т. М. е управлявал МПС [Марка] с рег. № ВТ 2034, собственост на Агрокрафт ЕООД с техническа неизправност- счупено панорамно стъкло, при което липсват данни същото да е минало на годишен технически преглед. Това обстоятелство е установено от св. Г. Г. – актосъставител, и св. И. Г., лице вписано като свидетел в АУАН. След като същите са подали светлинен и звуков сигнал, водачът е спрял, при което е установено , че МПС не е преминало годишен технически преглед и същото е с техническа неизправност – спукано предно панорамно стъкло. Св. Г. Г. съставил АУАН Серия GA № 1298868/4.06.2024 г, за извършени нарушения, както следва на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, в който е вписано, че нарушителят има възражения. Последният е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписа на един свидетел св. И. Г.. Същият е бил предявен на касатора, като в законоустановения по чл. 44 от ЗАНН тридневен срок не са постъпили писмени възражения срещу него. Въз основа на така съставения АУАН, касаторът е издал горепосоченото НП, връчено лично на М. на 14.10.2024г. и срещу него в срока по чл. 59 от ЗАНН е подадена жалба пред ВТРС.

 

Тази фактическа обстановка съдът е установил на база приетата по делото административна преписка, показанията на свидетелите, служители на Сектор Пътна полиция, които е обсъдил заедно и поотделно. По делото е бил разпитан като свидетел братът на нарушителя М. М., който твърди, че на посочената дата е пътувал в автомобила, като към [населено място], са настигнали камион, който карал отстрани на пътното платно и хвърлял пясък и камъчета. Тогава се е получила лека пукнатина на предното панорамно стъкло, като минути след това са били спрени от контролните органи. Посочва, че нарушителят е обяснил на полицейските органи гореописаната технология на предизвиканата от друго МПС повреда, която е била незначителна, тъй като предното панорамно стъкло е било пукнато една педя и не се е ограничавалата видимостта нито на шофьора, нито на пътника.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП.

Аргументите му за това са следните :.

В НП липсва пълно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, задължително съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и липсва задължителния реквизит по чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, тъй като е посочена бланкетна норма, без съдържанието й да бъде попълнено на относимата такава, поради което е налице непълно описание на нарушените законови норми.

С чл. 147, ал.1 от ЗДвП е въведено задължение МПС да преминават редовен технически преглед, в зависимост от вида на автомобила и годината на производство е определена различна периодичност и начин на провеждане на същия. В тази разпоредба липса конкретизация чие е задължението да се представи МПС за такъв преглед, като съответната санкционна норма по чл. 181, ал.1 от ЗДвП предвижда субект на нарушението да е собственик или длъжностно лице. При това сравнително тълкуване, ВТРС е намерил, че след като задължението е за собственика на автомобила, а наказаното лице не се явява такъв, то той не може да бъде субект на посоченото от АНО нарушение. Последният е посочил санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, която предвижда, че за всяка нарушение на нормативните актове, за което не е предвидено друго наказание, се налага Глоба в размер на 20 лева. С оглед на това, след като нормата на чл. 181,ал.1 от ЗДвП предвижда друго такова наказание, то чл. 185 от ЗДвП се явява неприложим.

Чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП посочва, че движещите се по пътя превозни средства следва да са технически изправни, като в чл. 10 от Наредбата същите са посочени изчерпателно. Съгласно чл. 10, ал.1,т. 6, б „в“ от ППЗДвП е посочена техническа неизправност, представляваща наличие на счупени или повредени външни стъкла. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната квалификация се определят в Наредбата по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, а изискванията и критериите при оценка на изправността на отделните елементи и системи на МПС са определени в Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС към Приложение № 5 от цитираната Наредба. В НП не са посочени релевантните факти за определяне на съответната неизправност като значителна, които са посочени в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП . ВТРС е приел, че след като неизправността е възникнала по време на движение, като чл. 101, ал.2 от ЗДвП посочва, че когато отстраняването на повредата и неизправността на място е невъзможно, водачът може да предвижи МПС на собствен ход до място за тяхното отстраняване, само след като вземе необходими мерки за безопасност на движението, като същата не се прилага за опасни неизправности, каквато процесната не е. В чл. 11, ал.1 от ППЗДвП са изброени изчерпателно техническите неизправности, при които водачът задължително следва да спре, измежду които не е процесната по чл. 10, ал.1, т. 6, б „в“ от ППЗДвП. След като е налице горното нормативно противоречие, ВТРС е намерил, че законосъобразно водачът на МПС с описаната в НП повреда е продължил движението си.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ВТРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, касателно първото от двете нарушения. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи касателно първото нарушение. Не са допуснати процесуални нарушения по отношение установената фактическа обстановка и за второто нарушение, като съдът единствено не споделя правните изводи досежно приложението на материалния закон. .

 

По делото няма спор, че предявените на нарушителя административно обвинения се две, едното за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗдвП, което представлява управление на МПС със значителна техническа повреда- неизправност на предното панорамно стъкло и на чл. 147, ал.1 от ЗДвП – управление на МПС без същото да е минало годишния технически преглед. Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато "едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко едно от тях. " Съобразявайки това правило административно-наказващият орган правилно е наложил наказания за всяко едно от нарушенията.

 

По първото нарушение, съдът намира следното: изцяло се споделят доводите на ВТРС в които е посочено, че НП в тази част страда от съществени пороци досежно формата, визирани в чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Правилно и въз основа на събраните доказателства съдът е формирал извод, че в НП следва да има подробно описание на твърдяната неизправност, и най вече на признаците, даващи възможност, същата да се квалифицира като значителна. ВТРС правилно е посочил, че единствено посочването, че има повреда на предното панорамно стъкло не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН: не е посочено конкретно в какво се изразява неизправността, кои са конкретните белези за определянето й като значителна вкл. Посочените в § §6, т. 72 от ДР на ЗДвП белези, с които се ограничава видимостта на водача до степен на невъзможност да управлява МПС, както и че, тази повреда застрашава безопасността на движението. На следващо място ВТРС правилно е пиел в мотивите си , че нормата чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП , както и санкционната такава по чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП са бланкетни, като тяхното съдържание следва да се попълни от конкретно нарушената норма. АНО е следвало в НП да посочи именно, нормата от Наредбата и от Методиката, посочени по- горе , които еднозначно да определят неизправността на МПС като значителна. Тези две нарушения в изискванията за форма са достатъчни за отмяна на НП само на това основание.

Въпреки това ВТРС е изложил мотиви и досежно приложението на материалния закон, които съдът изцяло споделя и на основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК изцяло препраща към тях=РС правилно и законосъобразно е посочил относимата правна уредба- чл. 139, ал.1,т.1 от ЗВП , който въвежда общото правило, че движещите се МПС следва да се технически изправни, чл. 10 от ППЗДвП, който изчерпателно изброява повредите и неизправностите, при наличието на които МПС се счита за технически неизправно, както, че описаното в НП съответства на нормата на чл. 10, ал.1, т. 6, Б. „в“ от ППЗДвП . Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната квалификация се определят с Наредбата, приета на основание чл. 147, ал.1 от ЗДвП, която е посочена по- горе, а именно Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, която по- долу се посочва като Наредбата, към която е издадена Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС към Приложение № 5 от Наредбата. Съобразно тази нормативна уредба, правилно ВТРС е посочил, че неизправностите се категоризират като : незначителни, значителни и опасни. В тази насока съдът е формирал извод за противоречие между нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 101, ал 1 от ЗДвП, който въвежда правилото, че при неизправност, възникнала по време на движение на МПС , която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и везе мерки за нейното отстраняване, като ал.2 на с.з. е посочено, че когато отстраняването на повредата не е възможно на място, водачът може да предвижи МПС на собствен ход до място за отстраняване, като вземе необходимите мерки за безопасност на движението, а в ал. 3 на с.з. е посочено изрично, че правилото в ал. 2 е неприложимо в случаите на опасни неизправности, визирани в чл. 11, ал.1 от ППЗДвП, в която посочената такава на чл. 10, ал.1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП не е посочена, следователно същата предварително не е определена като опасна. С оглед на така изложеното съдът правилно е приел, че след като изначално описаната повреда не е измежду изброените като numerus clausus опасни такива по чл. 11, ал.1 от ППЗДвП, то за същата не важи забраната по чл. 101, ал.3 от ЗДвП, че не може да се предвижи на собствен ход до място на отстраняване на неизправността. Няма спор, че повреденото панорамно стъкло не може да се поправи на място, и след като за водача е съществувала видимост, последният е взел всички мерки за обезпечаване безопасността на движение, то законът му позволява да се предвижи, следователно не е налице противоправно поведение от страна на водача. Единственият възможен извод в тази насока е, че НП е и материално незаконосъобразно в тази част.

 

По отношение на второто нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП , който посочва, че МПС могат да се движат само, ако са преминали технически преглед, съдът споделя изложените от ВТРС съображения, че това задължение е вменено на собственика на МПС, и в случай на неговото неизпълнение административно- наказателната му отговорност се ангажира на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Предвидената обаче специална отговорност на собственика на МПС за неизвършването на технически преглед не изключва същата за водача на МПС, който преди да управлява превозното средство, следва да се убеди, че същото е технически изправно и че е минало съответния технически преглед. Доколкото задължението на водача не е изрично скрепено със санкция, то се прилага общата норма на чл. 185 от ЗДвП , за нарушения на ЗДвП , които не са изрично предвидени други наказания, се налага на виновните „Глоба в размер на 20 лева. С оглед на така изложеното НП се явява законосъобразно в тази част и респ. Решението на ВТРС в тази част следва да бъде отменено.

Доколкото в настоящото производство няма искания за разноски, съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 140/10.4.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново, в частта, в която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 24-1275-001696/1.7.2024г. за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП вместо което постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 24-1275-001696/1.7.2024г. за нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. Т. М. от гр. Г. Оряховица, [улица] вх. Б, ет.1 ап.2 е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 20 лева.

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 140/10.4.2025г. постановено по НАХД 1565/2024г. по описа на Районен съд Велико Търново в останалата част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.