№ 181559
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20241110159583 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Производството е образувано по заявление на ... за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу физическо лице, което има качеството на потребител за вземания по
договор за потребителски кредит.
С разпореждане № 166329 от 14.11.2024 г. заявление вх. № 315665 от 08.10.2024 г. на
заявителят, с оглед разясненията в определение от 17.01.2023 г. по дело С-379/21 на СЕС и
определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/23 на СЕС, както и Определение № 2247 от
15.02.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 7755/2023 г. на СГС както и Определение 11954 от
31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС, е указано да уточни от кои вноски
по погасителния план колко се иска и извършвал ли е длъжникът частични плащания по
договора за кредит и ако е извършвал такива – кога, в какъв размер са същите и как са
отнасяни към дълга, че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отхвърлено.
Разпореждането е връчено на заявителя на 04.12.2024 г., а в предоставения срок
указанията не са изпълнени.
Производството по чл. 410 и сл. от ГПК е едностранно и съдът не може да събира
доказателства в него. Същевременно с чл. 411, ал. 2 от ГПК му е вменено задължение да
извършва преценка дали искането на заявителя се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като при
изпълнение на това задължение съдът следва да прилага съответните относими норми на
ЗЗП и ЗПК и практиката на СЕС по тяхното тълкуване. Съдът е длъжен служебно да следи
за спазване на свръхимперативните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК,
като съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен
ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер
на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи
условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите, а следва и от изричната
разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
Както се установява от представения Индивидуален договор за заем, сключен с
1
потребителя, отпусната сума за главница е в по-голям от търсения от заявителя размер –
460,16 Евро при претендирани 413,77 евро, което сочи на извършени частични плащания.
Липсата на данни за размера на извършените от длъжника плащания по договора за кредит
възпрепятства съда да изпълни задълженията си по чл. 411, ал. 2 от ГПК в пълен обем, в т.ч.
да определи дължимата от потребителя чиста стойност на кредита, ако са налице
предпоставките по чл. 23 от ЗПК, който намира приложение към правоотношението, от което
произтичат търсените вземания.
При липса на посочени от заявителя данни за извършените плащания, каквито са
налице, и невъзможността на съда служебно да събере доказателства за техния размер при
приложение на императивните норми на ЗПК в рамките на едностранното производство, би
се стигнало до хипотеза, в която в полза на кредитора да се присъди сума за главница в
размер, по-висок от този, който действително му се дължи, а тежестта за оборване на
размера на дълга да се възложи у потребителя, което законодателят не цели.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411 от ГПК, а на
заявителя следва да се укаже да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила.
Така мотивиран, на основание чл. 411 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 315665 от 08.10.2024 г. на ... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. Р. за парични вземания.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК на заявителя, че може да предяви
гореописаните си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на
разпореждането в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за които
заявлението е отхвърлено.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2