Р Е Ш Е Н И Е
№
261029/1.10.2021г..
гр.
Перник, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на 17
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 5689 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по искова молба на „НД Мениджмънт“ ООД срещу Д.М.С., с която са предявени обективно
евентуално съединени искове по чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че страните са обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор №
35550/06.08.2019 г., по силата на който на ответника бил предоставен
потребителски кредит в размер на 1080 лв., а кредитополучателят се задължил да
върне сумата на 40 равни седмични вноски по 27 лв., както и уговорено
възнаграждение за кредитора. Твърди се, че заемната сума била предадена в цялост
на кредитополучателя към момента на подписване на договора. Поддържа се, че ответникът е осъществил три
частични плащания, а кредитът бил обявен за предсрочно изискуем в хипотезата на
чл. 11, ал. 5 от Договора – при неиздължаване в срок на две седмични погасителни
вноски. Алтернативно се прави изрично волеизявление с исковата молба кредитът
да се счита за предсрочно изискуем с връчване на препис от нея. По изложените
съображения се иска осъждане на ответника да заплати сумата от 764 лв.,
представляваща непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва за забава, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане. В условията на евентуалност сумата се претендира в хипотезата на
неоснователно обогатяване.
Ответната страна
не е депозирала писмен отговор.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно евентуално
съединени искове с правна квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като чл. 9, ал. 1 ЗПК разширява предмета на договора, добавяйки или се задължава. За да бъде уважен искът, ищецът следва в условията
на пълно главно доказване да установи, че между него и ответницата е налице
налице валидна облигационна връзка по договор за заем, реалното предаване на
заемната сума, предмет на договора, уговореното задължение за връщане и
изискуемостта на задължението..
От приложените по делото искане за отпускане на кредит, вх.
№ 3550/06.08.2019 г. и договор за кредит № 35550/06.08.2019 г. се установява,
че на посочената дата страните в производството са постигнали съгласие НД Мениджмънт“
ООД в качеството си на кредитодател да предостави на кредитополучателя Д.М.С.
потребителски кредит в размер на 1080 лв.
Съгласно чл. 5 от Договора кредитополучателят се задължава
да върне заемната сума по реда и условията на договора, като в чл. 1 от същия е
уговорено, че кредитът ще бъде погасяван на 40 равни седмични вноски по 27 лв.
всяка и първа вноска на 02.09.2019 г. Уговорен е краен срок на погасяване –
01.06.2020 г., съгласно двустранно подписан погасителен план – представеното
Приложение № 1 към Договора за заем. Уговорен е и фиксиран лихвен процент 0% и
ГПР 49,80%.
Видно от чл. 5, изр. 2, кредитополучателят удостоверява, че
с подписването на договора е получил от кредитора изцяло заемната сума.
Соченото обстоятелство относно реалното предаване на сумата се установява и от
РКО № 132/06.08.2019 г. за сумата от 1080 лв., издаден на Д.М.С. по договор №
35550/06.08.2019 г.
С чл. 11, ал. 5 и ал. 6 от Договора, а също и в чл. 15
на действащите към договора Общи
условия, страните са уговорили, че при просрочие от страна на кредитополучателя
при изплащането на две поредни седмични вноски, цялото задължение към кредитора
става автоматично предсрочно изискуемо, за което не е необходимо изрично
волеизявление на кредитора в този смисъл.
Гореизброените документи са подписани от страните, като
формалната доказателствена сила на положените подписи не е оспорвана.
Видно от отбелязването в погасителния план ответницата е
извършила общо три плащания по процесния договор – на 17.09.2019 г. в размер на
108 лв., на 30.10.2019 г. в размер на 108 лв. и на 26.11.2019 г. в размер на
100 лв., които обстоятелства изрично се признават и в исковата молба.
Съдът съобрази, че изискуемостта на всички погасителни
вноски по процесния договор, с падеж на последната на 01.06.2020 г. е настъпила
още преди депозиране на исковата молба на 28.10.2020 г., поради което е
безпредметно обсъждането на изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост,
направено с нея.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на
кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
От събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице и същият е валиден.
Установи се, че ищецът реално е предал на ответницата заемната сума, като е
настъпил и падежът, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови
заетата сума при условията на Договора. Следователно, налице са всички
материални предпоставки, обуславящи основателността на искането – възникването
на валидно облигационно отношение, реалното предоставяне на заемната сума, с
което в правната сфера на заемополучателя
е възникнало насрещното задължение да върне заемната сума. При приспадане на
извършените от ответницата плащания в общ размер на 316 лв., съдът намира, че
непогасеният остатък от задължението възлиза на 764 лв., поради което главният иск следва
да бъде уважен в цялост.
С оглед постановения правен резултат, не е налице
процесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, 1 ГПК на в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените и доказани от него разноски – в общ размер на 350 лв.
за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК Д.М.С., ЕГН ********** *** да
заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“,
бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от управителя Лъвчо Данаилов Данаилов
чрез пълномощник адв. К.П., сумата в размер на 764,00 лева – непогасена главница по Договор за потребителски
кредит № 35550/06.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Д.М.С., ЕГН ********** да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 350,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.