Определение по дело №41/2019 на Окръжен съд - Ловеч

 

                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                             Гр. Ловеч,     06.02.2018 г.

                  ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета  година  в  състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                        2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 при секретаря  ……………….   и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 41 по описа за 2019 г. на съда  и за да се произнесе съобрази:

 

            Подадена е частна жалба №13090/13.12.2018 г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК ********* срещу разпореждане №3759/22.11.2018 г. по ч.гр.д. №2090/18 г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендирана вземане, което е цедирано от страна на първоначалния кредитор.Посочва се, че атакуваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква, че целта на производството по чл. 410 от ГПК е бързина, съдът не проверява дали вземането съществува, а и  заявлението отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, каквото е изискването на чл.410 от ГПК. Твърди, че в закона липсва препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства за установяване на вземането, тъй като целта на производството е само да се провери дали вземането е спорно. Излага, че жалбоподателят носи отговорност само за такива действия, които са пряко зависими от действието на дружеството, а именно уведомяването на длъжника за последната цесия.Посочва,че съдът е излязъл от своята юрисдикция и се произнесъл относно спорно право което, следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство при възражение на длъжника по чл. 414,ал.2 от ГПК. Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК.

       Жалбоподателят е информиран за съдебния акт на 12.12.2018г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба е подадена на 12.12.2018 г./видно от пощенското клеймо/, като е спазен законовоустановения срок и  производството е допустимо.

        Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

                   По  заявление №10927/23.10.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД, ЕИК : *********-гр.София срещу длъжника П.К.П., ЕГН ********** за вземане в размер на 535.59 лева - главница, 101.81 лева – договорна лихва за периода от 30.05.2017 г. до 17.07.2018 г., 26.58 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, 41.96 лева – мораторна лихва за периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението..

                   Посочва се, че е  сключен договор за потребителски кредит с № 2868913, сключен на 11.05.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД  и П.К. в размер на сумата 550 лева за срок от 60 седмици. Посочва се, че на 01.07.2017 г. е сключен договор за продажба на вземането от „Провидент Файненшъл България“ ООД /с ново наименование „Файненшъл България“ ЕООД/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД .В последствие се твърди, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по силата на Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. Заявява се, че длъжникът е бил уведомен за извършената продажба на вземането на 06.07.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с писмо с обратна разписка. Кредиторът приема,че  заема не е платен до 17.07.2018 г., последната падежна дата и от този момент до датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 год. длъжника виновно не изпълнява задълженията си. Заповедният съд е постановил разпореждане № 3394/24.10.2018 г. по №2090/2018 г. и оставил без движение заявлението, с указания до заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да допълни заявлението си, като посочи към момента на сключване на договора за кредит какъв е бил договорения размер на таксата за оценка на кредитно досие и размера на таксата за услуга „Кредит у дома“, в какъв размер се претендира поотделно всяко от тези вземания и за какъв период, както и какъв е годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит, а също и кога, от кого и по какъв начин е уведомен длъжникът за първата цесия. С писмена молба №12092/20.11.2018 г. заявителят е посочил, че претенцията за присъждане на такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 26.58 лева съставлява остатък от такса за оценка на досие, която е във фиксиран размер на 27.50 лева, а годишният процент на разходите по договора е в размер на 45.90 %. Същевременно жалбоподателят не е конкретизирал кога, дали и от кого е уведомен длъжника за сключената между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ ООД цесия, като се е мотивирал, че този факт е ирелавантен за делото.Ловешки районен съд е произнесъл разпореждане №3759/22.11.2018 г. по ч.гр.д. №2090/18 г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 535.59 лева - главница, 101.81 лева – договорна лихва за периода от 30.05.2017 г. до 17.07.2018 г., 26.58 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, 41.96 лева – мораторна лихва за периода от 18.07.2018 г. до 17.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

          Настоящата инстанция намира, че заповедното производство е бързо, формално, едностранно и безспорно, като нередовностите в заявлението по чл. 410 от ГПК могат да се отстраняват в хода на процеса. В редакцията на чл. 410,ал.2 от ГПК идеята на законодателя се разви и  понастоящем има препращане към правилата на общия исков процес -относно приложение на изискванията на чл. 127 ,ал.1 и ал.3 от ГПК,чл. 128,т. 1 и 2 от ГПК /. В т.2б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е пояснено, че при заявлението по чл. 410 от ГПК обстоятелства не могат да се извличат от приложените към заявлението документи,тъй като целта е само да се установи дали вземането е спорно.С разпореждане №3394/24.10.2018 г. ЛРС е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовностите по него. С писмена молба № 3759/22.11.2018 г.заявителя е конкретизирал, че произхода напретенцията за присъждане на такси и комисионни за допълнителни услуги  не е изложил  данни кога, дали и от кого е уведомен длъжника за сключената между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ ООД.Настоящата инстанция преценява,че не са отстранени нередовностите на заявлението, които да дават яснота за формиране на вземането и същото следва да бъде отхвърлено.

                      От друга страна в производството, заявителят не е банкова институция по смисъла на чл. 60 от ЗКИ, а се позовава на действието на договор за цесия. При цедиране на вземането противопоставимостта  му на длъжника е свързана със съобщаването на последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД . Въведени са и  изисквания първоначалният кредитор не само  да съобщи на длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор.В казуса не се твърдят факти относно  съобщаване на цесията на длъжника.Доколкото се касае до частно правоприемство съдебната практика вече е утвърдена и се споделя от настоящия състав изцяло, че за да се приеме, че е основателно искането  за издаване на заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.В този смисъл не се касае до проверка, която следва да се извършва от съда по основателност на иска по чл. 422 от ГПК,както посочва жалбоподателя, а до редовност на заявлението, което да съдържа данни за този факт и е в обхвата на проверката на заповедния съд в производството по чл. 410 от ГПК .

                     Ловешки окръжен съд намира, че изводите на двете инстанции относно неоснователност на искането по заявление №10927/23.10.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД против П.К.П. са идентични и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

                       

 

 

 

Водим от горното съдът

 

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА  като  законосъобразно разпореждане №3759/22.11.2018 г. по ч.гр.д. №2090/18 г. на Ловешки районен съд.

          Определението е окончателно.

                   

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                                                1.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 2.