Решение по дело №1363/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1886
Дата: 15 декември 2021 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20213100501363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. В., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

И. Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20213100501363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е образувано по подадената от ,,Орион Инвестмънт“ ООД
ЕИК 14817897 въззивна жалба вх.№ 284109/19.04.2021гт срещу решението на ВРС-
XXIVс-в № 261048/24.03.2021г по гр.д. № 7776/2020г, с което е уважен положителният
установителен иск за собственост, като е прието за установено по отношение на ответното
дружество, че всеки от ищците В. Й. К. ЕГН ********** от гр.В. ул.”Л.П.” № 1, М. К. Н.
ЕГН ********** от гр.В. ул.”Л.П.” № 1, и Н. К. Н. ЕГН **********, гр. В., ул.”Л.П.” № 1, е
собственик на 1/3ид.ч. от СКЛАД с идентиф.№ 10135.2575.1659.6 с площ от 16кв.м. по КК
и КР, одобрени със Заповед № РД– 18–92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, находящ се
в гр.В., район „Приморски“ ул.“Ц.Б. III“ № 34 А, разположен в ПИ с идентиф.№
10135.2575.1659, състоящ се от едно помещение, в което допълнително са изградени две
преградни стени, а съобразно заключението на СТЕ, изготвена от в.л.Дим.Куртева –
представляващо сграда с площ от 18кв.м., състояща се от три помещения, както следва:
помещение № 1 със застроена площ от 5,3кв.м., в което е монтирана мивка с отвор, обособен
за врата от помещение № 2; помещение № 2 с площ от 8,7кв.м. с вход откъм ул.”Ц.Б. III”,
чиято западна стена е изградена от метални пана, и помещение № 3 с вход откъм ул.”Ц.Б.
III” със застроена площ от 4,5кв.м. с отвор, обособен за врата от помещение № 2, придобито
по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г до подаването на ИМ на
8.07.2020г, присъединявайки владението на наследодателя К. К.в, поч.на 10.11.2016г, за
периода от 1999г до смъртта му, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е дружеството-
1
ответник „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ООД ЕИК ********* гр. В. да заплати на тримата ищци
общо сумата от 795лв - сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
това бъде постановено друго за отхвърлянето на предявените искове.
Претендират се сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 288526/27.05.2021г от
М. К. Н., Н. К. Н. и В. Й. К., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова молят за
неговото потвърждаване.
Претендират сторените за въззивното производство разноски.


Производството по делото е образувано по предявен от тримата ищци М. К. Н.,т Н.
К. Н. и В. Й. К. срещу ответното дружество „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, ЕИК
*********, като излагат, че тримата са наследници по закон на починалия на 10.11.2016г.
наследодател К. К.в, на които с решение № 195/15.01.2019г. по гр.д.№ 16755/ 2017г на ВРС е
било признато правото им на собственост спрямо Потребителна кооперация „Възраждане“,
явяваща се праводател на „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, на 5/6ид.ч. от ПИ с идентиф.№
10135.2575.1659, целият с площ от 225кв.м., находящ се в гр. В., ул.“Ц.Б. III“ № 34 - А, въз
основа на реституция по ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, приключила с
решение от 17.07.1997г, постановено по адм.д.№ 1269/1995г на ВОС.
Със същото съдебно решение, на осн.чл.537 ал.2 ГПК, е отменен НА № 161 т.II, рег.
№ 5807, н.д.№ 270/2015г за 5/6 ид.ч., за които ПК„Възраждане“ е била призната за
собственик на описаното дворно място.
След влизане в сила на съдебното решение, ПК „Възраждане“ е отчуждила с договор
за покупко-продажба от 30.06.2020г, за който е съставен НА № 114 т.I рег.№ 3069 н.д.№
98/2020г правото на собственост върху сграда – СКЛАД с идентиф.№ **********, находящ
се в гр.В. ул.“Ц.Б. III“ № 34 А, построена в ПИ с идентиф.№ 10135.2575.1659 в полза на
отв.дружество „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД.
При изповядване на сделката от 30.06.2020г прехвърлителят се е легитимирал като
собственик на процесната сграда с КНА № 10 т.I рег.№ 105 н.д.№ 4 от 2017г, издаден въз
основа на писмени документи, измежду които и горепосоченият отменен от съда НА № 161
т.II рег.№ 5807 н.д.№ 270/2015г.
Твърди се, че ответникът не е придобил собствеността върху сградата - предмет на
делото, тъй като и праводателят му не е притежавал такива.
2
Процесната сграда е възникнала в периода между отчуждаването, извършено през
1967г, и възстановяването на терена през 1997г в патримониума на наследниците на М.Я.,
сред които е бил и К. К.в.
Първоначално сградата е била експлоатирана като автобусна спирка, а по-късно като
павилион за продажба на слънчоглед. Същата е била предадена на наследодателя на ищците
от ползвателя през 1999г и от него момент същият е установил фактическата власт върху
нея, считайки я за своя до смъртта му, а след 10.11.2016г - от неговите законни наследници –
преживялата съпруга и двете деца – ищците по спора.
Опитът на ПК „Възраждане“ да отнеме фактическата власт върху сградата от ищците
бил осуетен през 2017г.
Въз основа на изложеното молят за постановяване на решение, с което да се признае
за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на 1/3ид.ч.
от процесната сграда – СКЛАД с идентиф.№ **********, цялата с площ от 16кв.м. по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД–18–92/ 14.10.2008г на Изп. директор на АГКК, находяща се
в гр.В., Р-н„Приморски“ ул.“Ц.Б. III“№ 34А, разположена в ПИ с идентиф.№
10135.2575.1659, състояща се от едно помещение, в което допълнително са изградени две
преградни стени, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г.
до деня, предхождащ подаване на исковата молба–8.07.2020г, присъединявайки владението
на наследодателя К. К.в, поч.10.11.2016г, за периода от 1999г до смъртта му.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ОРИОН ИНВЕСМЪНТ“ ООД е оспорил
предявените искове, заявявайки свои права на собственост, изключващи правата на ищците.
Поддържа се, че ответникът е собственик на процесната сграда въз основа на договор
за покупко–продажба от 30.06.2020г, а праводателят му ПК„Възраждане“ е придобил
собствеността върху нея при образуването си от ПК„В.–юг“, чиито праводател е ПК
„Напредък“ с безвъзмездни сделки, оформени единствено в писмен протокол или в решение
на управителния орган в съответствие с обичайната за този период практика. След
придобиване на собствеността ПК„Възраждане“ е предала държането върху нея на К. К.в
пред 1999г, който заявил интерес да я ползва за складиране на лични вещи.
В периода от 1999г до смъртта си К. К.в е бил държател, който е упражнявал
фактическата власт за собственика. Промяна в намерението за своене не са били
демонстрирани и неговите законни наследници.
Поради изложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

Така предявените в условията на активно кумулативно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с
3
въззивната жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства,
приема от фактическа страна:
С Решение от 17.07.1997г по адм.д.№ 1269/1995г на ВОС, влязло в сила в деня на
постановяването му, е отменено решението № 389/7.08.1992г на Кмета на Община В. и е
отменено отчуждаването, извършено по реда на ЗПИНМ/отм./,на посочените в оценителен
протокол № 27/11.05.1967г на Комисията по §85 от ППЗПИНМ недв.имоти: празно дворно
място от 737кв.м. – част от имот пл.№ 290 в кв.39-а на кв.„Виница”-гр.В., така както е
посочено със син цвят на скица – Приложение № 2 на в.л.К., неразделна част от него, като е
възстановена собствеността върху същото на наследниците на М.К.Я. – Н.Я., К. Н. Я. и
В.М. /л.10 от гр.д.№ 16755/2017г на ВРС/. Със същото решение друга част от имот пл.№ 290
с площ от 650кв.м. е била възстановена на друга група лица - наследници на К.К..
В постановеното решение е прието от съда, че по реда на §85 ППЗПИНМ през 1967г
/видно и от протокола, приложен на л.9 по гр.д.№ 16755/2017/ са били отчуждени части от
празно дворно място пл.№ 290 в кв.39-а кв.„Виница” на гр.В. за осъществяване на
мероприятия – магазин на „НАРКООП” и битов комбинат, по-късно за „временен
кооперативен пазар”, а с последното преотреждане – „за жилищно строителство, магазини и
озеленяване”, което строителство фактически не имало започнато към влизане в сила на
ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС. Затова били налице предпоставките за
реституирането му на две групи наследници. Счетено е, че монтираните постройки били с
временен характер и можели да бъдат демонтирани.
Наследници на починалата на 3.07.1990г М.К.Я. са преживелият й съпруг Н.Я. и
децата й К. Н. Я. и В. Н. М. /л.15 от с.д./.
На 25.11.2000г Н.Я. починал, като със саморъчно завещание, обявено с протокол от
6.12.2000г, същият е завещал на своя син К. Н. Я. цялото си движими и недвижимо
имущество.
К. Н. Я. е починал на 10.11.2016г, като от своя страна е бил наследен от преживялата
съпруга В.К. и децата М.Н. и Н.Н..
С НА № 114/30.06.2020г /л.20-I/ ПК“Възраждане“, чрез председателя й М.Г., е
прехвърлила на отв.дружество „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД чрез договор за покупко–
продажба., правото на собственост върху сграда с идентиф.№ 10135.2575. 1659.6 с площ от
16кв.м., разположена в имот № 10135.2575.1659, намиращ се в гр.В. кв.”Виница” ул.”Ц.Б.
III” № 34–а, състояща се от едно помещение и сервизен възел с предназначение: складова
база, склад.
В НА е посочено, че продавачът се е легитимирал като собственик на сградата въз
основа на НА № 10 т.I рег.№ 105 н.д.№ 4/10.01.2017г на н-с Тодор Милков. Копие от
последния е приложен на л.18 по I-инст.д. и от неговото съдържание е видно, че
ПК„Възраждане” е била призната за собственик на процесната сграда въз основа на
представени писмени документи, а именно: НА № 71 т.LXX н.д.№ 14840 вх.рег.№ 26879 от
17.11.2015 и НА № 161 т.3 н.д.№ 270 от 16.11.2015, и двата на н-с № 237, както и
4
разделителен протокол от 31.12.1988г на ПК „Възраждане” и у-е за търпимост №
118/20.07.2016г, изд.от Гл.архитект на Р-н „Приморски”.
Приложена е по делото телеграма /л.181,182-I/, изпратена от К. К.в на 11.03.2004 и
получена от ПК“Възраждане“, чрез Председателя й М.Г. на 12.03.2004г, обективираща
поканата за освобождаване на 430кв.м. от собственото му дворно място, представляващо
част от пл.№ 391 в кв. 39а на кв.“Виница“, както и да вдигнат монтираните в него
павилиони.
На 1.04.2013г Община В. е разрешила на ПК„Възраждане” да постави върху
собствения на Община В. имот № 1659 шест броя модули по 15кв.м. за срок от 5 години
/л.194-I/.
По искане на ПК“Възраждане„ Община Врана ,Р-н „Приморски“ е издала у-е за
търпимост № 118/20.07.2016 за търговска сграда № 01 със ЗП от 17кв.м. и склад № 06 със
ЗП 16,60кв.м., търговска сграда № 05 със ЗП 48,37кв.м. в имот с идентификатор №
10135.2575.1659, на осн.§ 127 ал.1 ПЗР на ЗУТ по заявление на ПК„Възраждане” /л.127-I/. В
същото е посочено, че наред със заявлението бил представен и НА № 71/2015г. Такъв не се
намира в кориците на нот.дело, нито е представен по настоящото.
На 14.09.2017г е бил съставен Протокол/ л.88-I/, подписан от представители на
ПК„Възраждане”, представители на Полицията, „ВиК–В.“, „Енерго–Про В.” и на
Административно-техническо обслужване- кв.Виница, в който е удостоверено
принудителното отваряне на магазина, затворен за продължителен период от време от
неизвестно лице. В протокола е удостоверено, че при отваряне на магазина били намерени
фазери и плоскости.
От у-е от 8.02.2021г, изд.от Директора на Дирекция „Общинска собственост,
икономика и стопански дейности” при Община В. /л.193-I/е видно, че към настоящия
момент ПИ с идентиф.№ 10135.2575.1659 и разположените върху него сгради с идентиф.
№№ 10135.2575.1659.1, 10135.2575.1659.4, 10135.2575.1659.5 и 10135.2575.1659.6 не са
общинска собственост.
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ /л.169 и сл.-I/, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че сграда с
идентиф.№ 10135.2575.1659.6, находяща се в имот с 10135.2575.1659, е едноетажна и
представлява складова база, склад, със застроена площ от 16кв.м съгл.КК и КР, одобрени
със Заповед № РД–18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК.
Към настоящия момент процесната сграда е масивна, разположена на бетонова основа
с външни носещи тухлени зидове от източната, северната и южната страна. Част от
западната стена е с метални пана и тухлен зид. Покривът представлява бетонова плоча,
обща за всички помещения. Сградата е електрифицирана, водоснабдена и външно измазана,
като част от мазилката е частично олющена.
След направените измервания, в.лице е установило, че застроената площ на сградата е
18кв.м. и се състои от три помещения:
5
Пом.№ 1 е със ЗП от 5,3кв.м., в което е монтирана мивка с отвор, обособен за врата от
помещение № 2.
Пом.№ 2 е със ЗП от 8,7кв.м. с вход от ул.”Ц.Б. III”, чиято западна стена е изградена от
метални пана.
Пом.№ 3 е със ЗП от 4,5кв.м., също с вход от ул.”Ц.Б. III”, с отвор, обособен за врата от пом.
№ 2.
В КП на с.Виница, изработен през 1957г, в имот пл.№ 290 е отразена сграда,
съответстваща на местонахождението на процесната, а в РП от 1966г такава липсва.
В РП, одобрен със Заповед № 105/05.05.1981г, процесната сграда е отразена като
паянтова жилищна сграда, а в КП от 1983г пом. № 1 е отразено като „паянтова сграда”, пом.
№ 2 като „навес”, а пом.№ 3 – като „паянтова жилищна сграда”. Общо трите помещения
съответстват на сграда с идентиф.№ **********.
По РП от 1985г и Заповед № РД–279/03.05.1995г трите помещения съответстват на
процесната сграда.
В КК, одобрена със Заповед № РД–18-92/14.10.2008г на ИД на АГКК, пом.№ 1
съответства на сграда с идентиф.№ 10135.2575.1659.6, а пом.№ 3 - на сграда с
10135.2575.1659.5.
И двете сгради са отразени като „сгради за търговия”. След попълване на имот
10135.2575.1659 сградите с идентификатори №№……1659.6 и ……….1659.5 са
преномерирани под №№…….1659.2 и……...1659.3.
В.лице е посочило, че след справка в архива на АПО“Виница“и Р-н “Приморски“ на
община В. за процесната сграда с ид.№ …1659.6 не се намерили издадени разрешения за
строеж на временна постройка или разрешения за ползване на преместваем обект. При
съобразяване на издаденото в проза на ПК“Възраждане“ у-е от 2016г, се установява, че
посоченият обект е бил сторен без разрешение в период
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Д.Г. и
К.Й.Р., водени от ищците, както и М.Г. Г. и П. Н. Т., сочени от ответната страна.
Свид.Г. установява, че за времето от м.септември 1992г до м.декември 1998г е работил
в едно от помещенията от бетоновата постройка в центъра на кв.Виница, бивша спирка на
автобус, което е служило за продажба на ядки. Помещението било наето от Т.С.Т., който
упражнявал търговска дейност като ЕТ„ЗАРЕЗАН–Т. Т.ОВ”. Именно ЕТ сключил договор за
наем с Община В. за временното му ползване, на която заплащал и наемно възнаграждение.
За времето, през което работил, помещението от бараката било само едно и имало ток.
Сочи, че към настоящия момент помещенията са три; от двете страни на бараката
имало още две помещения. Първоначално едното било останало празно, а по-късно било
заето от часовникар. Едно от помещенията се ползвало от К., брат на В.К., а от другото - И.,
майка на В., събирала наемите за Община В..
Свидетелят не бил чувал за съществуването на ПК„Възраждане”, както и нейни
6
представители да са посещавали обектите и да са претендирали наеми от лицата,
извършващи търговска дейност. За свид.Г. собственик бил ДАП /Държавно автостопанство/.
Едно от помещенията било ползвано от брата на В.К. за продажба на захарни изделия.
След прекратяване на договора за наем с Община В., свидетелят лично предал на К.
К.в ключовете от бараката, след което последният заедно с негов приятел от кв.„Виница”–С.,
започнали да ремонтират бараката. Подменили вратите и разширили помещенията.
Ремонтът бил преустановен след смъртта на С.. К. К.в ползвал постройката до смъртта си
като склад, съхранявайки в нея материали. Не бил извършвал търговска дейност. Никой не
бил заявявал свои права по отношение на постройката.
Свид.Р., брат на В.К., установява, че от момента, в който сестра му сключила брак с К.
К.в, т.е. преди 35 години или от 1986г, оттогава К. К.в бил собственик на процесната сграда,
която се намира на ъгъла на ул.”Ц.Б. III” и ул.”Л.П.”; състои се от две малки помещения, а
между тях по-голямо, ползвано като автобусна спирка. Тази постройка отстои на 3м от
къщата-собствена на К. К.в, където той живеел и затова К. имал и ключове за постройката.
В помещенията съхранявал строителни материали - дъски и плоскости. Свидетелят ходел
там, за да взима плоскости, придружаван от К. К.в, който отключвал и заключвал вратата.
До смъртта му не бил чувал някой да е заявявал права за сградата.
В периода от 1995г до 2001г свидетелят е използвал едно от трите помещение за
продажба на цигари и пакетирани изделия, заплащайки наемно възнаграждение на Община
В.. Другото помещение било използвано от Г. и Т. за продажба на слънчоглед, а третото - от
Ж., чиято майка работела в Община В.. След като преустановил търговската си дейност,
друг колега на свидетеля върнал ключовете на К. К.в.
Излага, че понастоящем помещенията били три, но сега била премахната вратата на
едно от тях. Всички помещения около процесното съществували и към настоящия момент и
винаги са били ползвани за търговска дейност.
Свид.П. Т. е бил Председател на ПК „Възраждане” от м.март 1992г до м.юни 2013г и
член на ПК от създаването й през 1989г.
По думите на свидетеля Кооперацията била собственик на всички магазини, без
изключение, въз основа на документ за собственост и нот.актове за обектите и земята. В
периода от 1995-1997г един човек продавал семки пред обекта, намиращ се на кръстовището
на ул.”Ц.Б. III” и ул.”Л.П.”, но не бил сигурен дали търговската дейност била осъществявана
вътре или пред обекта.
Поне два пъти седмично свидетелят посещавал кв.„Виница” и имал повод да установи,
че към настоящия момент обектът представлявал стара масивна сграда.
След приключване на реституционното производство през 1999г Г. Г. освободил
процесната постройка, която за дълъг период от време останала неизползваема. След като К.
К.в загубил делото срещу Кооперацията, при случайна среща с г-н Т., наследодателят на
ищците сам отправил към него предложение да ползва обекта.
Предложението, отправено от Кооперацията, било поставено за обсъждане пред УС.
7
Тъй като нито един от член-кооператорите не изявил желание да ползва обекта, същият бил
предоставен за безвъзмездно ползване на К. К.в. Писмен договор не бил оформен, а К.К.в
ползвал обекта за склад, ключовете за който, най-вероятно, били предадени от „бившия”
ползвател, който продавал семки. Свидетелят не бил виждал фактически г-н К.в да е ползвал
постройката при посещенията си в кв.„Виница”.
Според свидетеля собственици на терена, върху който са изградени постройките, сред
които е й процесната, били ПК „Възраждане” и Община В.. Председателят на Кооперацията
предположил, че сградите принадлежали на Общината, но тъй като тя не поддържала
спорния магазин, нито човекът, продаващ семки, затова с поддръжката му се ангажирала
ПК„Възраждане”.
Свид.М.Г. е бил Председател на ПК„Наркооп” с настоящо наименование „Напредък”
от 1975г до 1988г и Председател на ПК„Възраждане” от 1992г до 2014г, и към настоящия
момент–2021г.
От показанията му се установява, че съсобственик на терена, върху който била
възстановена собствеността върху 4 бр магазини на Кооперацията, от 1974г е ПК „Наркооп”,
чиито правоприемник е ПК „Възраждане”, и на Община В.. Процесният обект се намирал на
ъгъла между две улици, преди изграждането на който се е намирала спирка на градския
транспорт и обръщач на автобуси. Свидетелят счита, че обектът е принадлежал на
ПК„Възраждане”, тъй като тя била собственик на терена.
Излага още, че не познавал лично К. К.в. От Председателя на Кооперацията узнал, че
след 1992г П. Т. договарял с него ползването на обекта. Запознат бил само, че имотът на
К.К.в граничел с терена на Кооперацията, върху която последната разположила 2 малки и 2
големи магазини. От 1975г до 1992г обектът не бил използван и не функционирал.
В качеството си на член на Контролния съвет на ПК„Възраждане” през периода от
1992г до 2014г бил присъствал на събрание на УС, на едно от които Предс. П. Т. запознал
членовете, че К. К.в поискал да ползва процесния обект. Обектът му бил предоставен за
ползване, защото не бил участвал във водените преговори.
През 2017г, вече в качеството на Председател на ПК, въз основа на у-е за търпимост и
скица, ПК„Възраждане” се снабдила с КНА.
По инициатива на свидетеля обектът бил отворен с помощта на ключар. Нарочно
съставената комисия установила, че в помещението има плоскости. На сл.ден бил уведомен
от наемател на съседен обект, че патронът отново бил сменен от този, който го бил владял
тогава и го ползвал за склад.
Свид.Г. заявява, че ПК „Възраждане” никога не е ползвала обекта понеже изгубила
делото за земята. Обектът никога не бил предаван нито от Кооперация „Напредък”, нито от
„В.–юг” и не е бил заприходен като актив в ПК„Възраждане”.

Като доказателство е приложено в цялост гр.д.№ 16755/2017, по което се е развило
8
производство по предявен положителен установителен иск за собственост между
настоящите ищци Мария К.Н., Николай К.Н., В. Й.К. и праводателя на настоящия отв.
„Орион Инвестмънт“ООД - ПК“Възраждане само досежно дворното място, представляващо
ПИ 10135.2575.1659.
ИМ е била подадена на 31.10.2017 и вписана в СлВп на 7.02.2018.
С Решение на ВРС № 195/15.01.2019г по същото дело № 16755/2017г, влязло в
законна сила на 26.06.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, е прието за установено по отношение
на ПК„Възраждане”, че ищците М.Н., Н.Н. и В.К. са собственици на 5/6ид.ч. от ПИ с
идентиф.№ 10135.2575.1659 по КККР, въз основа на реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, приключила с постановяване на решение от 17.07.1997г по адм.д.№
1269/1995г на ВОС и затова е отменен НА № 161 т.II рег.№ 5807 н.д.№ 270/2015г на н-с
Т.Милков за 5/6ид.ч. от описания ПИ, на осн.чл.537 ал.2 ГПК. /л.9-13-I/.
В определение от з.з.№ 5467/15.05.2018 за изготвяне на проекто-доклад по делото,
обявен за окончателен в с.з. на 13.07.2018г, е обективиран становището на ПК“Възраждане“
с твърдения, че в процесния ПИ с идентиф.№ 10135.2575.1659 има построени 5 магазина от
1989г, за които твърди, че се ползват от от Кооперацията от момента на тяхното
построяване. За последното имала издаден позволителен билет върху държавна земя. Затова
ПК се позовавала на законовата разпоредба на чл.2 ал.3 ЗОС, по силата на която сградите и
постройките на кооперативните организации, чието строителство е било извършено до
13.07.1991, не били общинска собственост, както и на разпоредбата на §26 ПЗР на ЗИД на
ЗК /ДВ бр.41/2007/, с който изрично е уреден и въпросът относно прилежащите терени под
построените магазини, които също ставали собственост на кооперациите при определено
условие. По този повод тогавашният Председател на ПК „Възраждане“ отправил искане до
Кмета на Община Врана с вх.№ РД-7-2601/8/29.11.2007 за деактуване на терените, където
били построени магазините на Кооперацията, както и прилежащите им площи. Затова
впоследствие ПК, въз основа на закона и действията на СИ по издадения ИЛ на ВОС по
гр.д.№ 3294/2005г на ВРС и по в.гр.д.№ 1668/2008 са дали основание на Кооперацията да се
снабди с КНА 161/16.11.2005.
Като доказателства по делото са приети заверени копия от документи : Протокол №
1/17.02.1989 /л.119 от горепосоченото дело/ за учредяване на ПК „Възраждане„. Същата е
била вписана в Регистъра на кооперациите при ВОС под № 40/27.03.1989, на осн.чл.7 и
чл.9 ЗКО, което обстоятелство е било обнародвано в ДВ бр.33/28.04.1989 /л.118-120 и л.127
от с.д./
От приложените писмени документи /л.118-129 от с.д./ се установява, че с Решение №
6-39/27.03.1986г на ИК на ОНС-В., т.4 РПК“Наркооп“-В. е преименувана в ПК“Напредък“.
С Разделителен протокол от 1.07.1986г е посочено кои активи и пасиви на
ПК“Напредък“-В. преминават към ПК“В.-юг“ за обекти, намиращи се на територията на II-
ри РНС-В., считано от посочената дата /л.121, пак там/. Към същия е приложен и списък с
обектите-дълготрайни материални активи /ДМА/ /л.122, пак там/.
9
От издадено от ПК“В.-юг“ у-е № 137/6.10.1995 /л.126 от с.д./ е видно, че
ПК“Възраждане“ е правоприемник на дейността и имуществото на ПК“В.-юг“ по
разделителния протокол и баланс, като са приложени разделителният протокол и списъкът
към него /л.123 и л.124 от с.д./.
На л.151 от същото дело е приложено копие от писмо, издадено от Варненски ГНС до
РПК“Наркооп“ № VIII-4831/30.07.1973, с което е дадено съгласие РПК да бъдат монтирани
…броя железни павилиони върху държавно дворно място, находящо се в с.Виница в кв.39,
отредено за битов комбинат и кооперативен пазар
В протокола от с.з. на 13.07.2018г по същото дело е обявено от съда за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че обектът, находящ се с лице към ул.”Ц.Б. III” № 3, се намира
в държане на В.К., М.Н. и Н.Н. /л.155, пак там, съответно на л.38-I/.
В кориците на същото дело е приложено и копие от Решение на ВРС-ХIIс-в по гр.д.
№ 72/1999, постановено в полза на другата група реституирани собственици - наследници
на Коста Каркаленджев.
Приложено е и копие от документите, съхранявани по гр.д.№ 3294/2005 на ВРС-
ХIVс-в, унищожено след изтичането на срока /л.133 и сл.-I/, от които е видно, че
производството се е развило по предявен ревандикационен иск срещу ПК“Възраждане“,
която е била осъдена да предаде на множеството ищци-наследници на Коста Каркаленджев,
по отношение на които е постановената другата част от решението от 17.07.1997г по
адм.дело 1295/1995, коментирано по-горе/ владението върху едноетажен магазин на
бетонова основа с площ от 82кв.м., състоящ се от търговска зала, склад и коридор, както и
едноетажен магазин на бетонова основа със застроена площ от 137кв.м., състоящ се от
търговска зала, склад и коридор, и двата намиращи се в ПИ № 391 в кв.39 по ЗРП на
кв.“Виница“ с площ от 1500кв.м.
Постановените съдебни актове и по двете производства нямат касателство към спора
между настоящите страни.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
С чл.68 ЗС владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Според чл.79 ал.1 ЗС, за да се
трансформира фактическото владение в право на собственост, е необходимо същото да е
била упражнявано в продължение на не по-малко от 10 години поС.но и непрекъснато /т.е.
да няма случаен характер, а да е израз на воля да се държи вещта трайно и така че да
препятства евентуалното владение от други лица за период по-дълъг от 6м/; да е спокойно
/т.е. да не е установено с насилие или по скрит начин/; да е явно /да се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че
владелецът държи вещта и че я държи за себе си/.
От данните по делото се установява, че процесната постройка очевидно не е
съществувала към момента на отчуждаването на имота през 1967г, описан в оценителния
10
протокол като празно дворно място, и такава не е била нанесена в действалия към него
момент РП от 1966г за с.Виница.
Въз основа на заключението на в.л. по СТЕ се приема, в РП от 1981г същата е била
отразена като паянтова жилищна сграда, а в КП от 1983г са нанесени „паянтова сграда”,
„навес” и „паянтова жилищна сграда”, фигуриращи и в последващия РП от 1985г, както и в
одобрената със Заповед от 1995г КК.
Към него момент, както и към 1990-1991г, при настъпилите през съществени
изменения в политическото устройство на Държавата имотът - дворното място с
постройките са били със заварен статут на държавни съгласно нормата на чл.6 ЗС в
редакцията, обн.в ДВ бр.31/1990.
С §6 от ПЗР на ЗМСМА, обн.ДВ бр.77/17.09.1991г, в сила от 17.09.1991г, е изменен
чл.6 от ЗС, както следва: „Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията
и законите за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя придобива“.
Изрично е изброено в точки 1-8 кое имущество е общинска собственост, като в т.8 е
посочено „прехвърлено в собственост на общините съгласно преходните разпоредби на този
закон." Така с разпоредбата на §7 от ПЗР на ЗМСМА /обн.ДВ бр.77/1991/ екс леге, т.е. по
силата на закона преминават в собственост на общините лимитативно изброените в
държавни имоти, сред които са тези по т.6 - обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за
здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване;
Следователно, от 17.09.1991г, по силата на закона, дворното място с намиращата се в
него постройки са преминали от патримониума на Държавата в този на Община В..
След като с реституционното решение от 1997г е бил прието, че мероприятието, за
което е бил отчужден имотът, не е било изпълнено, и намиращите се в него павилиони били
преместваеми, се налага извод, че дори в имота да е имало заварени обекти, то те не са били
трайно прикрепени към земята. Така до влизането на решението в сила през 1997г земята е
имала статут на общинска затова Община В. е била в правомощието си да отдава под наем
намиращите се върху нея преместваеми обекти. В потвърждение на това са показанията на
ищцовия свид.Г.Г., който излага, че за периода от м.09.1992г до 1998г помещенията от
процесната сграда били отдавани под наем от Общината, за което наемателите заплащали
съответния наемна цена. В тази посока са показанията на ищцовите свидетели Г.Г. и Р..
Свид.Г.Г. излага, че след като била преустановена търговската дейност, той лично предал на
К. К.в ключовете от помещенията /очевидно през 1997-98г/ . Това се потвърждава и от
казаното от свид.Р., който също, след като преустановил търговската си дейност, върнал
ключовете на К. К.в чрез първия свидетел. Горното се потвърждава и от показанията на
ответниковите свидетели П. Т. /Председател на ПК„Възраждане” от м.03.1992г до
м.06.2013г и член на ПК от създаването й/, който излага, че в периода от 1995-1997г един
човек продавал семки пред обекта, и че след приключване на реституционното производство
през 1999г Г. Г. /очевидно се има предвид горепосочения свидетел/ освободил процесната
11
постройка и тя за дълъг период от време останала неизползваема и затова К. К.в започнал са
я ползва. Свид.Мих.Г. като Председател на РПК„Наркооп” /с променено наименование ПК
„Напредък”/ от 1975г до 1988г, а после - на ПК„Възраждане” от 1992г до 2014г и
понастоящем, сочи, че от 1975г до 1992г обектът не бил използван и не функционирал. През
1992г разбрал от тогавашния председател на Кооперацията /свид.П.Тодоов/, че се бил
договорил с К. К.в за ползването на обекта. Същият свидетел признава, че обектът не е бил
заприходен като актив в ПК„Възраждане” и Кооперацията никога не го била ползвала
обекта понеже изгубила делото за земята.
В подкрепа на горното са и данните по делото, от които се изяснява, че
ПК“Възраждане“ /регистрирана на 27.03.1989 и обнар.в ДВ бр.33/28.04.1989г/, за която,
дори да се приеме, че е била правоприемник на част от активите и пасивите на
РПК„Наркооп“, преименувана по–късно в ПК“Напредък“ с решение на ИК на ОНС-В. от
27.03.1986г, липсват доказателства, които да установяват, че в полза на РПК„Наркооп“,
респ.ПК“Напредък“, е имало издадено разрешение за строеж. Твърдения за издаден
позволителен билет за строеж върху държавна земя са били наведени от ПК“Възраждане“
още в производството по гр.д.№ 16755/2017. Както там, така и в настоящото такива
доказателства не са представени. Тъкмо обратното. От съдържанието на писмо, изходящо от
Варн.ГНС до РПК“Наркооп“от 30.07.1973г /л.151 от гр.д.№ 16755/2017/ е видно, че е било
дадено съгласие РПК да бъдат монтирани ……/не се чете/ броя железни павилиони върху
държавно дворно място, находящо се в с.Виница в кв.39, отредено за битов комбинат и
кооперативен пазар.
Последното налага извода, ПК“Възраждане“ очевидно само е била ползвател на
павилионите, които е държала за друг – първо за Държавата, а след това – за Общината.
Съществуващата понастоящем постройка, трайно прикрепена към земята, като
самостоятелен обект е възникнала в един много по-късен момент след реституционното
решение от 1997г, т.е. след 2004г предвид показанията на свидетелите, констатациите на
в.лице, че сградата е построена без разрешение за строеж и отправената от К. К.в покана до
ПК“Възраждане“ от 2004г за освобождаване на терена от поставените от Кооперацията
павилиони. Това се подкрепя и от показанията на свид.Г.Г., който казва, че след като предал
ключовете от бараката на К. К.в, последният заедно с негов приятел започнали да я
ремонтират - подменили вратите и разширили помещенията и че ремонтът бил прекъснат
поради смъртта на С.. Впоследствие К. К.в ползвал постройката до смъртта си /10.11.2016г/
като склад, съхранявайки в нея материали. Последното е било констатирано и след смъртта
неговата при отварянето на обекта, за който факт е бил съставен нарочен протокол от
14.09.2017г, което било сторено след снабдяването на ПК“Възраждане“ с НА №
10/10.01.2017г за сграда № 6 с идентиф.№ **********. Така съставеният протокол
обективира опита на Кооперацията за първи път да установи фактическата власт върху
обекта, който по думите на тогавашния й Председател– свид.Мих.Г., бил неуспешен, тъй
като още на следващия ден патронът на вратата било отново подменен от наследниците на
К. К.в - факт, неоспорен и от отв.дружество.
12
Изложеното налага извода, че поради настъпилата промяна в правото на собственост
върху земята и при липсата на надлежно разрешение да се строи в чужд имот в полза на
ПК“Възраждане“ като праводател на отв.дружество, се налага извод, че по силата на
приращението, визирано в чл.92 ЗС, масивната постройка следва статута на земята.
Така настоящите ищци са осъществявали фактическата власт върху нея със
съзнанието, че я своят за себе си след смъртта на техния наследодател К. К.в през 2016г, а
преди това и от самия него още от 2004г, чиято воля изрично е била обективирана в
отправената до ПК“Възраждане“ телеграма-покана. Фактическата власт не е била изгубвана
в нито един момент, нито е била прекъсвана за период повече от шест месеца, и е
осъществявана до подаването на настоящата ИМ. Затова в този смисъл следва да се
възприема и изявлението им, обективирано в протокола от с.з. на 13.07.2018г по гр.д.№
16755/2017 - л.155, респ.л.38 от Iинст.д., че обектът /предмет на настоящия спор/ се намирал
в тяхно държане. Последното пък е обусловило правния им интерес от търсената защита
чрез предявения в настоящото производство установителен иск за собственост, а не чрез
ревандикационен такъв. Така
Неоснователни са доводите на ответната страна, че процесният случай попадал в
приложното поле на разпоредбата на §26 от ПЗР към ЗИД на Закона за кооперациите /ДВ
бр.41/2007г/, съгласно която сградите и постройките на кооперативните организации, чието
строителство е било извършено със свои средства до 13.07.1991г, имат право да предявят
искане за деактуването им и на прилежащите към тях терени пред държавата или общината.
Искането се предявява пред съответния областен управител или кмет на община в срок до
31.12.2007г. При наличие на посочените обстоятелства имотът се деактува и се предава във
владение на кооперацията или на кооперативния съюз. Към момента на влизането в сила на
посочената разпоредба поземленият имот, върху който е изградена постройката, е бил вече
реституиран, т.е. същият не е имал статута на държавен или общински. Затова нито
ПК“Възраждане“, нито нейният частен правоприемник „Орион инвестмънт“ООД би могъл
да се ползва от сочената разпоредба.
Като краен се налага изводът, че щом като праводателят ПК „Възраждане” не е
придобил собствеността върху спорната сграда, то и вещно - транслативният ефект на
договора за покупко–продажба от 30.06.2020г., обективиран в НА № 114/30.062020г, не е
настъпил и не може да легитимира купувача „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД като носител
на вещното право на собственост върху процесната сграда с идентиф.№ **********.
Ето защо предявените искове по чл.124 ал.1 ГПК следва да бъдат уважени в обема на
правата, заявени от тримата ищци, легитимиращи се с равни квоти в съсобствеността. При
това положение подадената въззивна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение и постановеното от ВРС - да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора в настоящото производство, разноските за първата инстанция
следва да останат така, както са присъдени на ищците от ВРС.
13
За въззивната инстанция следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600лв -
заплатен адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, по отношение размер на което не е
направено възражение то насрещната страна.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XXIVс-в № 261048/24.03.2021г по гр.д. №
7776/2020г, с което е уважен положителният установителен иск за собственост, като е
прието за установено по отношение на ответното дружество, че всеки от ищците В. Й. К.
ЕГН ********** от гр.В. ул.”Л.П.” № 1, М. К. Н. ЕГН ********** от гр.В. ул.”Л.П.” № 1, и
Н. К. Н. ЕГН **********, гр. В., ул.”Л.П.” № 1, е собственик на 1/3ид.ч. от СКЛАД с
идентиф.№ 10135.2575.1659.6 с площ от 16кв.м. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД–
18–92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, находящ се в гр.В., район „Приморски“
ул.“Ц.Б. III“ № 34 А, разположен в ПИ с идентиф.№ 10135.2575.1659, състоящ се от едно
помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, а съобразно
заключението на СТЕ, изготвена от в.л.Дим.Куртева – представляващо сграда с площ от
18кв.м., състояща се от три помещения, както следва: помещение № 1 със застроена площ от
5,3кв.м., в което е монтирана мивка с отвор, обособен за врата от помещение № 2;
помещение № 2 с площ от 8,7кв.м. с вход откъм ул.”Ц.Б. III”, чиято западна стена е
изградена от метални пана, и помещение № 3 с вход откъм ул.”Ц.Б. III” със застроена площ
от 4,5кв.м. с отвор, обособен за врата от помещение № 2, придобито по давностно владение,
осъществено в периода от 11.11.2016г до подаването на ИМ на 8.07.2020г, присъединявайки
владението на наследодателя К. К.в, поч.на 10.11.2016г, за периода от 1999г до смъртта му,
на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е дружеството-ответник „ОРИОН
ИНВЕСТМЪНТ“ООД ЕИК ********* – гр.В. да заплати на тримата ищци общо сумата от
795лв - сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ОРИОН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД ЕИК ********* гр.В., да заплати на В.
Й. К. ЕГН **********, М. К. Н. ЕГН ********** и Н. К. Н. ЕГН **********, тримата с
адрес: гр.В. ул.”Л.П.” № 1, сумата от 600лв. /шестстотин лева/ - сторени по делото съдебно–
деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, на осн.чл.280 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15