№ 58
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е
образувано по жалба на упълномощения защитник на осъдената ЦВ. ИЛ. Г.,
ЕГН **********, срещу определение №46 от 07.02.2022 г. по НЧД№
448/2021г. на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата
на осъдената за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено й с определение №46
от 23.08.2021г. за одобряване на споразумение по НОХД№850/20221г. на
Окръжен съд-Бургас.
В жалбата се твърди, че въпреки становището на затворническата
администрация, осъдената е дала доказателства за своето поправяне, а
изводът на СлОС за необходимост от продължаване на поправителното
въздействие на наказанието е неправилен. От друга страна се поддържа, че
осъдената не е могла да покаже в пълна степента на поправянето си пред
затворническата администрация, защото по-голямата част от престоят й е
преминал в условията на арест в Затвора-Бургас, а след преместването й в
Затвора - Сливен, провежданата с нея корекционна работа често е била
прекъсвана, заради участието й в съдебни заседания и заболяване.
Отправеното е искане за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново от въззивната инстанция, с което осъдената да бъде
условно предсрочно освободена.
Депозирано е писмено становище от Началника на Затвора-Сливен,
1
в което са изложени конкретни доводи срещу аргументите, съдържащи се в
жалбата, като се акцентира върху липсата на доказателства осъдената да се е
поправила.
В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за
необходимост от продължаване на корекционната работа с лишената от
свобода, липса на промяна в конкретните проблемни зони, което се оценя
като неприключил процес на превъзпитаване и непостигната съзнателна и
цялостна положителна промяна в поведението на лишената от свобода. Като
се споделя преценката на СлОС, предлага се въззивният съд да потвърди
обжалваното съдебно определение като обосновано и законосъобразно,
поради отсъствие на втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с материалите по
делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
С определение №46 от 23.08.2021г., постановено по
НОХД№850/2021г., Окръжен съд-Бургас е одобрил споразумение, с което за
извършено в периода от14.01.2021г.до 20.02.2021г. престъпление по
чл.354а,ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК на Ц.Г. е определено наказание лишаване от
свобода за срок от единадесет месеца. С ново определение №497 от
16.09.2021г. по същото дело, съдът е привел в изпълнение на основание чл.68
от НК отложеното за изпитателен срок от три години наказание три години
лишаване от свобода, наложено по НОХД№ 4041/2020 г. по описа БРС. Със
същото определение е постановил двете отделни наказания да се търпят при
първоначален общ режим. Г. е задържана под стража на 26.02.2021г. в ареста
при Затвора –Бургас. Приведеното наказание осъдената е изтърпяла до
26.05.2021г., откогато е започнала да търпи наказанието по
НОХД№850/2021г. на БОС. В Затвора-Сливен е постъпила на 01.09.2021г.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 07.02.2022 г.,
2
остатъкът за изтърпяване се равнява на два месеца и шестнадесет дни,
следователно е налице първата от предвидените по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК
предпоставки - осъдената да е изтърпяла не по-малко от половината от
наложеното й наказание. По отношение изпълнението на тази формална
предпоставка между страните в производството не се спори.
По делото е спорен въпросът дали осъдената е дала доказателства за
поправянето си. Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на
този въпрос. Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на
първия съд за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща
поправянето на осъдения. Този извод се основава на фактите, установени от
приложените по делото доказателства, той е правилен и подробно
аргументиран от окръжния съд. В допълнение доводите, съдържащи се в
обжалвания съдебен акт, настоящият състав намира за необходимо да посочи
следното:
Законодателят ясно е конкретизирал в чл. 439а от НПК доказателствата
за поправяне на осъдения(всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви), както и източниците за
установяването им - от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата
по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия
закон, както и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Първоначалната оценка на риска от рецидив при постъпването в
затвора е отчела средни стойности от 76т. Като проблемни зони са откроени:
образование, обучение и трудова заетост; начин на живот и обкръжение;
употреба на наркотици; емоционално равновесие; умения за мислене и
нагласи. Втората оценка преповтаря без никаква промяна резултати от
първоначалната. Липсата на промяна в стойностният израз на оценката за
рецидив, не може да доведе до несъмнен извод за реални доказателства за
поправяне, за отстраняване на рисковите фактори, за корекция в
наблюдаваните проблемните зони в осъдената Ц.Г..
Индивидуалният план за изпълнение на присъдата на лишената от
3
свобода Г. е от 15.11.2021г. и е насочен към въздействие в трите зони:
образование, обучение и трудова заетост; начин на живот и обкръжение;
мислене и поведение, предвидени са съответните цели, задачи и форми на
участие за реализацията им, посочени са и критериите за измеримост на
постигнатото.
При проследяване на изпълнението на така поставените задачи, не се
установяват доказателства, които да удостоверят положително въздействие
за ресоциализация на осъденото лице. Участието й в трудовата дейност,
каквато цел е заложена за въздействие в първата зона, е реализирано чрез
доброволен труд за почистване на двора през декември 2021г. , но е в рамките
на 8 часа, а пред януари 2022г. - 1час. Администрацията на затвора определя
трудовата й активност като нередовна, с минимално старание и усърдие.
Предвиденият в индивидуалния план за изпълнение на присъдата
критерий за измерване на промените в зоната за мислене и поведение е
недопускане на дисциплинарни нарушения. Лишената от свобода Г. не е била
наказвана до 14.01.2022 г., когато й е наложено дисциплинарно наказание
„Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от
седем дни“, защото месец и половина след изготвяне на плана по чл.156 от
ЗИНЗС - на 30.12.2021 г., съзнателно е предоставила на друго лишено от
свобода лице лекарствен медикамент от назначена медикаментозна терапия, с
което е създадена опасност за здравето на това лице. Следователно,
обстоятелствата по изпълнението на поставените цели и задачи в тези две от
трите зони за въздействие, заложени в индивидуалния план за изпълнение на
присъдата, също не допринася за преценка за настъпил реален процес на
поправяне и превъзпитание.
Участието на осъдената в образователни, културни и
общественополезни дейности, програми и прояви е ограничено.
Регистрирано е било участие в планирано мероприятие за отбелязване на
празника „Св. Петка“. Участието й в специализирана програма „Умения за
мислене“ е било редовно, но е преустановено, поради наличие на
заболеваемост от КОВИД-19. Останалите активности са проявени след
подаването на молбата й по чл.437, ал.2 от НПК-19.11.2021г. - през месец
декември 2021г. се е включила в изработка на коледни изделия за украса на
вътрешния интериор в ЗООТ Сливен, а през следващия месец януари 2022 г. е
4
посещавала беседи с астрономическа тематика в клуб „Звездите говорят“.
Настоящият състав няма как да се съгласи с възражението в частната
жалба, че не следвало СлОС да взема предвид становището на Началника на
Затвора-Сливен, защото по-голямата част от престоят на осъдената е
преминал в условията на арест в Затвора-Бургас, а след преместването й в
Затвора –Сливен, често е участието й в съдебни заседания в гр.Бургас и е
боледувала. Това е така, защото становището на Началника на Затвора –
Сливен намира пълна подкрепа не само в резултатите от оценка на риска и
плана за изпълнението на присъдата, но и в наличните доказателства,
съдържащи се в затворническото досие на осъдената, а така също и в
справката на инспектора ИСДВР на ЗООТ, всички те обсъдени в обжалваното
определение на СлОС. Преценката на затворническата администрация не
може да се игнорира още и затова, защото именно тази администрация
активно участва в реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК и
осъществява прякото наблюдение над поведението на лишените от свобода,
т.е пряко възприема наличието или отсъствието на онези конкретни прояви,
посочени в чл.439а,ал.1 от НПК като обстоятелства, доказващи поправянето и
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Изискването на чл.70, ал.1 от НК е осъденото лице да е дало
достатъчно доказателства за своето поправяне. Последното означава, че тези
доказателства следва трябва да бъдат обективирани, показани, явни, за да
бъдат възприети и анализирани. По делото липсват достатъчно доказателства,
от които могат да се изведат от данни за поправяне на осъдената.
Всичко изложено, обосновава извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъдената, в
нейните характер и поведение, които да сочат, че Г. се е превъзпитала и
поправила. Следователно все още не са изпълнени посочените в чл. 36 от НК
цели на наказанието, поради което не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК. Към настоящия момент е
необходимо продължаването на работата в условията на пенитенциарното
заведение за постигане на реални гаранции за настъпване на положителна
промяна и поправяне на осъдената ЦВ. ИЛ. Г..
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд Бургас
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №46 от 07.02.2022 г. по НЧД №
448/2021г. по описа на Окръжен съд, гр.Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6