№ 542
гр. Варна, 20.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Т.
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20223001000586 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С определения №446/15.06.2013г. и № 527/14.07.2023г. съдът е
подготвил въззивното производство по приета за разглеждане въззивна
жалба на „СЕС КОМЕРС" ООД - в несъстоятелност, ЕИК116575352,
представлявано от постоянния синдик Р. С. Т., чрез адв. Д. и адв. П. срещу
решение №14/22.07.2022г. по ТД32/2021г по описа на ОС-Разград, с което
са били отхвърлени евентуално съединени искове на въззивника, уточнени
пред въззивната инстанция като претенция на осн. чл. 45 ЗЗД за
обезщетяване на причинени на дружеството вреди от С. А., след
освобождаването му от длъжност управител, евентуално за връщане на
сборна сума, задържана от ответника без правно основание след прекратяване
на управителни функции, на осн. чл. 55 ал.1 т.1 ЗЗД.
В срока за поясняване и допълване на защита на ответника по
конкретизираните твърдения на ищеца е депозиран отговор вх.№
5186/14.07.2023г., с който въззиваемият ответник С. А., чрез особения
представител адв. Р. е възразил срещу допустимост на изменението на
иска(каквото счита че е предприел ищеца), евентуално е заявил оспорване на
твърденията, посочени като основание за претенцията за обща деликтна
отговорност на ответника, извън специалния управленски деликт. Направено
е и ново доказателствено искане. С това е изчерпана дадената на насрещните
страни възможност да съобразят защитата си с резултата от отстраняване на
процесуалното нарушение по предявяване на редовен иск и въззивният съд
може да довърши подготовката си за разглеждане на делото по същество.
Както съдът вече е обявил в предходните си определения, уточняването
на претенцията на ищеза се е изразило в премахване на противоречие между
общо описани от ищеца твърдения за вредоносно поведение на ответника по
време на осъществяване на функциите му като управител на търговското
дружество и действията му след това и еднозначно заявено искане за
ангажиране на отговорността му като трето лице, причинило вреди на
1
ищеца(общ деликт по чл. 45 ЗЗД), а не като действал от името на юридическо
лице управителен орган, увредил предоставеното му за управление
имущество (специален управителски деликт по чл.145 ТЗ). Това налага
изрично ограничаване на предмета на делото до съответните само на общия
деликт правопораждащи факти и изключване на всички други твърдения,
отнасящи се до лошо управление и последици от него, настъпили в периода
преди прекъсване на органовото правоотношение. Тъй като както ищеца, така
и ответника обаче продължават да се позовават на факти, посочени пред
първата инстанция и обсъждани в обжалваното решение, въззивният съд
следва да даде указания по относимите само към уточнената претенция
обстоятелства, за да могат страните да допълнят защита си с допустими
доказателства пред въззивния съд (т. 2 от ТРОСГТК1/2013 ВКС).
Междувременно, съдът преценява новото доказателствено искане на
ответника като неотносимо към предмета на делото. Ответникът е поискал от
дружеството да представи счетоводен отчет към края на 2015г. Този момент
обаче предшества значително датата на твърдяното увреждане и каквото и да
е съдържанието на подобен документ, то не би изяснило спора относно
фактическата наличност на парични суми в касата на дружеството шест
месеца по - късно. Искането не следва да се уважава.
По тези съображения, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на въззиваемия ответник за
изискване на писмен документ от насрещна страна, посочен в отговор вх.№
5186/14.07.2023г.
На осн. чл. 266 ал. 3 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на насрещните страни,
че:
1. Уточненият основен иск за обезщетяване на причинени на юридическо
лице (дружеството „СЕС КОМЕРС“ООД) имуществени вреди, чрез
противоправно поведение на трето лице (ответникът А.) се основава на
твърдения за обща гражданска отговорност при деликт, породена от
следния фактически състав: на 05.07.2016г. след прекратяване на
функциите му като управител, ответникът неправомерно задържа
съхранявана от него до този момент, в качеството му на орган на
дружеството сума от 2 012 882.87лв., представляваща осчетоводена
касова наличност на предприятието и така уврежда пряко дружеството,
чието имущество намалява с липсващата сума и се оказва лишено от
своя актив след напускане на управлението от ответника. Уточненият
евентуален иск се поддържа на извъндоговорно основание при същите
фактически твърдения с евентуална квалификация на поведението на
ответника като задържане на същата сума, получена като касова
наличност на дружеството, без каквото и да е основание от физическото
лице, което вече не е управител
2. Ответникът признава само факта на прекратяването на съществуващо
органово правоотношение с дружеството, но изрично оспорва факта на
наличие на заварени в предприятието към момента на напускането му
2
парични средства и съответно оспорва да е нарушавал задължението си
да предаде такъв актив на юридическото лице, евентуално да е получил
от дружеството и да е задържал без основание такава сума.
3. В тежест на ищеца е са докаже оспорените факти: наличие на парична
сума, която е била фактически съхранявана от управителя като касова
наличност на предприятието към момента на прекратяване на
правомощията му. Установяване на разминаване между „счетоводно“
отразена и фактическа наличност в каса на дружеството, както и
необосновано отчетени разходи в предприятието и натрупването на
липси по време на управлението на А. не е част от предмета на делото.
Доказателства за реална касова наличност и нейното фактическо
съхраняване (а не за предполагаема според отчетени или неотчетени в
предприятието в предходен период стопански операции) не са
ангажирани.
4. Оспорващият ответник би носил тежест да опровергава само
положително установен с обвързващи го доказателства факт на
съхранение на поверена му по време на управлението на дружеството
като „каса“ налична сума. Възражения, основани на други факти тази
страна не е обосновала и не следва за доказва.
5. Всяка от страните на осн. чл. 266 ал.3 ГПК може да посочи нови
доказателствени искания по така посочените подлежащи на доказване
спорни и относими към уточнените претенции факти в двуседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
Преписи от настоящото определение, както и от определение №
527/14.07.2023г. да се изпрати на пълномощници със съобщение,
представляващо Приложение № 9 към Наредба № 7 на МП, като към
съобщението до въззивника се приложи преписа от новия отговор вх.№
5186/14.07.2023г., а към съобщението до особения представител въззиваемия
се приложи препис от молба вх.№5067/11.07.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3