№ 5
гр. Ивайловград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Х.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20225650100013 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.
23 от ЗПК.
В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от Е. Х. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „******“ № 10, чрез процесуален
представител адв. В. Н. от САК против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов
Николчев. С иска се претендира сумата в размер на 25.00 лв., представляваща
частичен иск от сумата в р-р на 806.46 лв. - недължимо платена сума по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.Впоследствие с протоколно определение от 29.11.2022 г., съдът е
допуснал увеличение на иска до сумата от 747.06 лв.
В исковата молба се сочи, че на 07.05.2020 г. Е. Х. К. е сключила
договор за потребителски кредит с „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД. В договора било
посочено, че потребителят се задължава в срок до 5 дни, от датата на
сключване на договора да представи в полза на кредитора банкова гаранция в
р-р на сумата по договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора или поръчителство от две физически
лица, които следвало да представят служебна бележка от работодателя си за
нетен осигурителен доход в р-р на над 1000 лв., да работят по трудов договор
без определен срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови
1
институции или ако имат такива – кредитната им история в Централен
кредитен регистър една година назад да е със статус не по– лош от редовен и
да подпишат договор за поръчителство.
В чл. 3, ал.2 от процесния договор било посочено, че при неизпълнение
на задължението да - предостави обезпечение в посочения срок, потребителят
дължи на кредитора неустойка в размер на 459.96 лева, която се заплаща от
него разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
вноските се добавя сума в размер на 76.66 лева. По такъв начин на ищцата
била начислена неустойка в размер на 459.96 лева, тъй като същата не била
представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор. Ищцата Е. Х. К. била погасила
изцяло сумата по сключения договор.
Счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Не
била спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.
Счита, че договора е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Счита, че клаузата, с която е уговорено, че се дължи неустойка в размер
на 459.96 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок от
пет дни от датата на сключване на договора, на обезпечение чрез
поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия,
или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от
директивата цел, транспонирана в ЗПК. Неустойката за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди била типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва /ГЛП/ била нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната
лихва водела до нищожност и на целия договор.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не би посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
2
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Налице била разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищцата
реално е върнала на ответното дружество.
Клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки
и не позволявали потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора.
Налице били явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации и ответното дружество реално било получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 806.46 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на близо 50 %. Това обстоятелство явно не съответства на
пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне
на заема.
Ответното дружество било отпуснало на ищцата заем в размер на
1000.00 лева, като впоследствие същата е погасила и превела единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1806.46 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване
на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата от 806.46 лева,
предявен като частичен иск за сумата от 25.00 лева - разликата между
заплатената от ищцата на ответното дружество сума (1806.46 лева) и
получената от нея сума (1000.00 лева).
Моли съда да ги призове на съд и след доказване на твърденията в
исковата молба, включително относно нищожността, на процесния договор,
или евентуално нищожността на отделните клаузи от последния, да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден на основание чл. 23 вр. чл. 22 от
ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, да
заплати на Е. Х. К., сумата в размер на 25.00 лв. частичен иск от сумата в
размер на 806.46 лв. Впоследствие исковата претенция е изменена на 747.06
лв. – пълен и окончателен размер на иска, представляваща недължимо
платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Прилага като доказателства: Неподписана Преддоговорна информация
/стандартен европейски формуляр/ към Договор за потребителски кредит №
296599 от 07.05.2020 г.; Неподписани общи условия към Договор за
3
потребителски кредит № 296599 от 07.05.2020 г.
Моли съда, на основание чл. 190 от ГПК да задължи ответното
дружество да представи в оригинал всички налични документи, свързани с
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 296599 от 07.05.2020 г.,
включително, но не само Договора, а и свързания с него Стандартен
европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските
кредити /Преддоговорна информация/, Погасителен план към него и Общите
условия към последния, както и да задължи ответното дружество да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания /в
това число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки,
извадка от счетоводните книги/, от страна на лицето Е. Х. К. по договор за
потребителски кредит № 296599/07.05.2020 г.
Моли съда, на основание чл. 192 от ГПК да задължи трето неучастващо
в делото лице - „Обединена Българска Банка“ АД, да представи официална
справка за извършени плащания от лицето Е. Х. К. към ответното дружество
за периода от 10.02.2020 г. до подаване на исковата молба.
Моли да бъде назначена съдебно – счетоводна експертиза, с конкретни
въпроси.
В законоустановения срок, от ответната страна е получен отговор. В
отговора на исковата молба се излагат съображения, както следва:
Прави се възражение за подсъдност и се моли делото да се прекрати,
като документите по него се препратят на родово и местно компетентния съд,
по седалище на ответника, а именно РС – София.
По допустимостта – исковата молба била недопустима, поради липса на
правен интерес.
По основателността – исковата молба била неоснователна.
По повод твърдението, че е налице нищожност на клауза от договор за
кредит, то не се доказало и наличие на договор за кредит:
Ищецът бил приложил неподписан и бланков договор за кредит, който
не установявал наличието на договорно правоотношение. Без да се докажело
наличието на валидни волеизявления за сключване на договора, същият не
можело да бъде прогласен за нищожен. Ищецът трябвало да докаже
сключването на договора за кредит при пълно и главно доказване. Моли
съдът да отхвърли исковата молба като недоказана.
Излагат се пространни аргументи в насока, че искът е неоснователен и
недоказан.
Моли се:
На основание чл. 105 от ГПК съдът да прекрати делото и да го
препрати на компетентния съд —PC София.
Съдът да не разглежда искът като недопустим, поради липса на правен
интерес, а в случай, че разгледа исковата молба, моли същата да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Съдът да редуцира исковата претенция с оглед размера на
задължението и плащанията по него.
4
На основание чл. 78, ал. 2, евентуално ал. 3 от ГПК, да осъди ищеца да
заплати направените от ответната страна разноски в настоящото
производство включително. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да осъди ищеца
да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
По доказателствените искания на ищеца се дава следното становище:
По искането по чл. 190 от ГПК да се предоставят договори за кредит -
по делото липсвали индиции, че договор има, за да се правят подобни
искания. Освен преки, липсвали и косвени доказателства, че било налице
правоотношение.
По повод искането за справка от посочената банка - по делото липсват
платежни. Лице направило плащане пред банка, може да се снабди свободно с
екземпляр от платежните от банката. Разкриване на банкова тайна, без дори
индиции, че има плащане относимо към твърдения договор било
недопустимо. Това поставяло под риск „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД чрез
неоснователното разкриване на парични потоци на дружеството.
По повод искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза
се изразява становище, че без да се предоставят косвени доказателства, че
има плащания и договор, то неоснователно се искало разкриване на данни
пред трето лице.
Моли, на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ищеца да
предостави договора за кредит, за който твърди, че обвързва страните, като от
него да са видни волеизявленията за сключването предоставени и от двете
страни, като излага аргумент, че е в негова тежест е да си докаже твърдението
Моли, на основание чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ищеца да
предостави платежните нареждания, за плащанията, за които твърди, че са
направени.
Моли, да бъдат допълнени въпросите към поисканата съдебно -
счетоводна експертиза, евентуално при недопускането й да се назначи такава,
която да отговори на следният въпрос: Кое вземане по договора за кредит е
погасено с претендираната сума в размер на 25.00 лв.?
Прилага: Препис от отговора и доказателствата за ищеца; Пълномощно
на представляващ „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД;
Съдът не споделя възражението за подсъдност на ответната страна,
доколкото всеки съд сам преценя дали делото му е подсъдно, а в конкретния
случай е налице хипотезата на чл. 113 от ГПК, която норма представлява
изключение от правилото за обща местна подсъдност по чл. 105 от ГПК и по
делото съществуват данни, че ищцата е страна по договор в качеството си на
потребител на финансова услуга.
Съдът не споделя и възражението, че липса правен интерес от
предявения иск, тъй като всяка страна по един договор, има интерес да
установи нищожността на негова клауза, без ограничение във времето.
Надлежните страни в производството се определят от изложените в исковата
молба твърдения, относно това между кои страни съществува спор. Вече в
хода на производството следва да бъдат доказани твърденията на страните,
5
като доказването на определени твърдения респ. тяхното недоказване имат
значение за основателността на иска.
Представените от страните писмени и гласни доказателства са
допустими.
На осн. чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК, съдът е указал на страните, че
спорните факти, които са от значение за решаване на делото и връзките
между тях подлежат на доказване и, че всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Приобщени доказателства:
Преддоговорна информация / стандартен европейски формуляр/ -
неподписан; Неподписани общи условия към Договор за потребителски
кредит № 296599 от 07.05.2020 г., Пълномощно от Е. Х. К. с Рег. № 1101 от
10.09.2021 г. , както и представения към отговора на исковата молба –
Пълномощно от Борислав Иванов Николчев, в качеството на управител на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД от 29.03.2022 г. с рег. № 6548; Молба от Е. Х. К.
чрез процесуалния представител адв. Г.Ч. с вх. № 1204 от 13.05.2022 г.,
Становище от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, чрез юрк. Алексанадър Г., ведно със
счетоводна справка за получени суми и списък за разноски по чл. 80 от
ГПК; Становище от Е. Х. К. чрез процесуалния представител адв. Г.Ч. с вх. №
2666 от 03.10.2022 г. ведно със списък за разноски по чл. 80 от ГПК; Договор
за правна защита и съдействие /пълномощно от Е. Х. К. от 16.06.2022 г.;
Молба с вх. № 2780 от 11.10.2022 г., ведно с платежно нареждане за внесен
депозит в размер на 250.00 лв. за изготвяне на ССчЕ; Писмо от ОББ –АД,
клон – Ивайловград с вх. № 2800 от 12.10.2022г., ведно с официална справка
за извършени плащания за периода от 07.05.2020 г. – 16.02.2022 г. от Е. Х. К.;
Молба – становище от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД чрез юрк. А. Г. с вх. № 3008 /
28.10.2022 г., ведно със списък за разноски по чл. 80 от ГПК; Становище с
вх. № 3044 от 01.11.2022 г., от Е. Х. К. чрез процесуалния представител адв.
Г.Ч., ведно със списък за разноски по чл. 80 от ГПК; Заявление от М. Д. А. с
вх. № 3076 от 2.11.2022 г.; както и представените по ел. поща Заключение и
Справка – декларация; Становище от вещото лице М. А.; Становище с вх.
№ 3369 от 28.11.2022 г., от Е. Х. К. чрез процесуалния представител адв.
Г.Ч.; Молба от Е. Х. К. чрез процесуалния представител адв. Г.Ч., както и
получено по ел. поща писмо с вх. № 3694 от 22.12.2022 г. , ведно със
Становище от Е. Х. К. чрез процесуалния представител адв. Г. Ч.; получено
по ел. поща писмо с вх. № 191 от 20.01.2023 г., ведно със Становище от Е.
Х. К. чрез процесуалния представител адв. Г. Ч. и Становище от „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД чрез юрк. А. Г. с вх. № 217/ 24.01.2023 г. Молба за
изплащане на пътни разходи на вещото лице, с приложени копия от
документи – копие от касов бон за заредено гориво, копие от „малък талон“
на автомобила, технически характеристики на автомобила и изчисляване на
маршрут.
По делото по искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
6
Установена фактическа обстановка и правни изводи:
Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се
представляват. Представят писмени бележки.
От представените по делото документи и от назначената съдебно –
счетоводна експертиза, заключението на която съдът приема като обективно,
безпристрастно и непротиворечиво, както и от устното допълнение към
експертизата в о.с.з. се установява:
От представена от ответното дружество счетоводна справка, ответното
дружество е получило сумата от 1747.06 лв.
От представеното банково извлечение от ОББ за движението на
парични средства по сметката на ищцата се установява едно извършено
плащане от ищцата към ответното дружество в р-р на 154.71 лв. Установени
са още 4 плащания към дружества със сходни имена, но различни от
ответното дружеството – „Финанс“ ЕООД и „Изи Кредит“. Поради тази
причина експертизата приема за безспорно само плащането в р-р на 154.71
лв.
От приложената справка от ответното дружество е видно, че се касае за
рефинансиране на предишен кредит на ищцата, но доколкото не е
представена справка каква е била остатъчната сума от предишния кредит,
експертизата констатира само постъпването на сумите от ищцата в ответната
дружество. По делото не се представя от страните нито копие от договора за
кредит, нито погасителен план. Без тези данни, вещото лице не може да
определи с точност как е разпределен кредита и да изчисли ГПР, съобразно
компонентите на кредита.
Въпреки, че съдът е указал на ищцовата страна да представи в
оригинал или заверени копия договора за кредит, за който твърди, че
обвързва страните, както и да предостави платежните нареждания, за
плащанията, за които твърди, че са направени, не са представени нито
договора нито каквато и да е била индиция за осъществени плащания. Ето
защо, съдът счита, че ищцовата страна не доказа своите твърдения в насока
нищожност на определени договорни клаузи или нищожност на целия
договор, поради противоречие с „добрите нрави“, неравноправни клаузи и др.,
а оттам и наличието на недължимо платени суми по процесния договор за
потребителски кредит. Нещо повече, не доказа и наличието на Договор №
296599 от 07.05.2020 г., сключен между страните, твърдян в исковата молба.
Поради тази причина съдът счита, че искът е допустим, тъй като
безспорно се установяват някакви облигационни отношения между страните,
но неоснователен, тъй като не бе недоказан - както по основание, така и по
размер и следва да бъде отхвърлен
По отношение на разноските, при този изход на спора ответникът има
право на разноски. В отговора на исковата молба и представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК се претендира юрисконсултско възнаграждение
в р-р на 300 лв.
7
Ищцовата страна моли да не се присъждат разноски на ответника „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД, позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 16.07.2022 г.
по преюдициални запитвания от Първоинстанционен съд № 17, Палма де
Майорка, Испания и от Първоинстанционен съд и следствие, Сеута, Испания
по съединени дела С- 224/ 19 и С – 259/19 с което българските съдилища
следва да се съобразяват, съгласно разпоредбите на чл. 633 от ГПК, а именно,
че отговорността за разноски при предявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на потребител срещу кредитодател –
финансовата институция, не следва да бъде разпределена съобразно уредбата
на чл.78, ал.3 от ГПК, тъй като противоречи на правото на Европейския съюз
- Определение № 366 от 16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/ 2022г. по описа на
ВКС, I ТО /.
Прави и възражение за недължимост и прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответното
дружество, доколкото не са представени доказателства (първични финансови
документи) за реално заплащане.
Настоящият съдебен състав не споделя горните възражения на
ищцовата страна, като счита, че настоящия казус не попада в хипотезата,
намерила отговор в Решение от 16.07.2022 г. на СЕС. Както е посочено в
цитираното по – горе Определение на І ТО на ВКС, СЕС е решил, че чл. 6, §1
и чл. 7 §1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от
процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие
на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
й характер. Това е логично и закономерно, защото за установяването на
размера на претенциите и на обстоятелството в полза на кое лице са
постъпили платените суми е необходимо ангажирането на експертни знания,
с които ищцата очевидно не разполага. За да не бъдат присъдени част от
разноските на ищеца – потребител, обаче следва съдът да е установил
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, какъвто
не е настоящия случай. Ето защо съдът, счита, че при този изход на спора,
ответникът има право на разноски.
Що се отнася до възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че същото не е основателно.
Размерът на претендираното възнаграждение не надхвърля максималния
размер и е в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, според която за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Х. К. с ЕГН **********, с адрес гр.
8
Ивайловград, ул. „******“ № 10, чрез процесуален представител адв. В. Н. от
САК против „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ №
17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев осъдителен иск на
осн. чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца Е. Х. К. сумата от 747.06 лв. – пълен и
окончателен размер на иска, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ищцата Е. Х. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Ивайловград,
ул. „******“ № 10, да заплати на ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов
Николчев, сумата от 300 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
9