Решение по дело №856/2019 на Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

13.08.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

На:    девети   юли

В публично заседание в следния състав:

втори въззивен граждански състав две хиляди и деветнадесета година

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 856 по описа за 2019 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК,

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „САШ-2005“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Средец, ул.“Странджа“ № 9, представлявано от управителя Мирослав Сунгов, подадена чрез пълномощник - адв.Владимир Господинов, против решение № 766/04.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 8925/2018 г. по описа на PC-Бургас, с което е „САШ-2005“ ЕООД е осъдено да заплати на В.Й.П. от ****, сумата от 9 500 лв., с която неоснователно се е обогатило за нейна сметка, поради внасянето й от името и за сметка на ответното дружество в периода от 20,04.2017 г. до

10.05.2017    г. в НАП за негови задължения, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 30.11.2018 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото съдебни разноски в размер на 1 380 лв.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Счита се за неправилен извода на съда, че между страните е имало заемно правоотношение, като се сочи, че договорът за заем е между физическите лица, а не между ищцата и ответното дружество, което е видно от исковата молба и от приложеното по делото решение № 935/16.05.2018 г. на БРС. В тази връзка се посочва, че правоотношението по настоящото дело в действителност е възникнало между счетоводното дружество „Валерия 2007“ ЕООД, чийто управител е ищцата П., и счетоводно обслужваното дружество „САШ-2005“ ЕООД, представлявано от Мирослав Сунгов, поради което обедняването в случая е в патримониума на счетоводната фирма „Валерия 2007“ ЕООД, а не за физическото лице В.П., тъй като дружеството и неговия управител са различни правни субекти. Според въззивника, неправдоподобно е да се приеме, че физическото лице П. е имала реална възможност да погасява задължения на ответното дружество със свои лични средства, тъй като, ако тя е била платежоспособна, не би взела над 12 000 лв. в заем от Мирослав Сунгов. Въззивникът счита също така, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка и без с оглед на служебното начало съдът да прояви очевидно нужната активност за изясняване на спора от фактическа страна. В тази връзка се сочи, че в определението си по чл.140 ГПК съдът е указал, че в тежест на ищцата е да докаже, че внесените от нея суми са нейна лична собственост, а в съдебно заседание е променил указанията си, като е обърнал доказателствената тежест относно обстоятелството чия
собственост е била сумата от 9500 лв., като по делото е бил разпитан само един свидетел, воден от ответника, който не е могъл да установи точно какви суми и кога са били давани, но било очевидно, че пари са били давани. В тази връзка, въззивникът прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване конкретно какви суми, кога и с каква цел е предавал на управителя на счетоводната фирма, за да ги внесе в НАП за задължения на „САШ-2005“ ЕООД. Искането е обосновано с обстоятелството, че за проведеното пред БРС заседание ответникът не е бил в състояние да осигури тези свидетели, тъй като те отсъствали за неопределено време, но сега са се върнали по местоживеенето си и могат да се явят.

В заключение, моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се направените разноски в двете инстанции.

Доказателственото искане в жалбата за допускане до разпит на свидетел не е уважено от въззивния съд, поради настъпила преклузия и поради липса на предпоставките по чл.266, ал.З ГПК, по изложените от БОС мотиви в определението по чл.267 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата В.Й.П., подаден чрез адв.Хайк и адв. Кожухарова, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Извършвайки анализ на доказателствата, въззиваемата излага подробни съображения за основателност на предявения от нея иск и изразява съгласие с приетите от районния съд правни изводи. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Направено е възражение по чл.78, ал.З ГПК за прекомерност на платеното от въззивното дружество адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Районният съд е сезиран с осъдителен иск по чл.59, ал.1 и чд.86, ал.1 ЗЗД, предявен от В.Й.П. против „САШ-2005“ ЕООД, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 9 500 лв., с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, поради внасянето й от ищцата от името и за сметка на ответното дружество в периода от 20.04.2017 г. до 10.05.2017 г. за негови задължения в НАП, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и управителят на ответното дружество е имало сключен договор за заем от 05.04.2017 г., съгласно който тя му дължала сумата от 12 105 лв., със срок за връщане от един месец. В рамките на договорения срок, по нареждане на Мирослав Сунгов - управител на ответното дружеството ищцата внесла по сметка на НАП в периода от 20.04.2007 г. до 10.05.2007 г. сумата от 9 500 лв. за заплащане на дължими от дружеството осигурителни вноски и данъци, като уговорката им била по този начин тя да погаси част от дължимата от нея главница по договора й за заем със Сунгов. Независимо от това, с влязло в сила решение по гр.д. № 559/2018 г. на БРС, образувано по иск на Мирослав Сунгов, било установено, че П. му дължи заетата сума по сключения между тях договор заем. Поради това, ищцата счита, че ответното дружество неоснователното се е обогатило за нейна сметка с платената от нея в НАП сума от 9 500 лв., поради което същата следва да й бъде върната, ведно със законната лихва върху сумата. Ангажирала е писмени доказателства.

В депозирания писмен отговор ответникът не е оспорил плащането от ищцата на сумата от 9500 лв. в НАП за задължения на ответното дружество, но е оспорил обстоятелството управителят Сунгов да е царрждал на ищцата като заемател да изпълни по този начин задължението си към него за връщане на заетата й сума. В тази връзка исковата претенция се счита за неоснователна и се сочи, че сумата е била платена от

 

 

ищцата по друго правоотношение, като се излагат твърдения, че П. в качеството си на управител на „Валерия 2007“ ЕООД е обслужвала счетоводно „САШ-2005“ ЕООД и именно във връзка с това управителят на ответното дружество й е давал парични суми, за да погасява задълженията на дружеството към фиска от негово име и за негова сметка*

Фактите по делото са следните:

Между страните не се спори, в периода от 20.04,2017 г. до 10.05.2017 г. ищцата е внесла в НАП-Бургас сумата от 9500 лв. за заплащане на дължими от „САШ-2005“ ЕООД осигурителни вноски и задължения за данъци, от името и за сметка на дружеството. Не се спори също, че в процесния период ищцата в качеството си на управител на „Валерия 2007“ ЕООД е извършвала счетоводно обслужване на ответното дружество “САШ-2005“ ЕООД. Безспорно е и обстоятелството, че между ищцата и управителят на ответното дружество, но като физически лица, е имало сключен договор за заем от 05.04.2017 г. в размер на 12 105 лв., като с влязло в сила решение по гр.д.Хе 559/2018 г. на БРС е признато за установено, че ищцата дължи на Мирослав Сунгов сумата от 9 500 лв., представляваща част от главницата по договора за заем.

Спорът по делото е за произхода на внесените от ищцата парични средства в НАП в размер на 9500 лв,, платени от нея за погасяване задълженията на ответното дружество към фиска. В тази връзка, ответникът е ангажирал гласни доказателства за установяване на насрещните си твърдения, че предварително е дал на ищцата като счетоводител сумата от 9500 лв. за внасяне на осигуровките. Така, в показанията си св.Петко Минчев е заявил, че е придружавал Мирослав Сунгов до гр.Бургас, тъй като последният носел в себе си значителни парични суми, като е бил свидетел как той е дал на ищцата над 12 000 лв. на заем. Свидетелят е заявил също, че от Сунгов знае, че той е давал на ищцата пари за някакви вноски към НАП, тъй като тя била счетоводител на фирмата, но не е присъствал на самото предаване на парите и не може да каже точно какви суми и кога са били давани.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото не е проведено пълно и главно доказване, възложено в тежест на ответника, като воденият от него свидетел не установява нито размери на предаваните суми, нито периода, в който са предавани и съответно внесени в НАП, за да може да се приеме, че в периода от

20.04.2017     г. до 10.05.2017 г. ответникът е предоставил на ищцата сумата от 9 500 лв. за погасяване на задължения на дружеството към НАП. При това и с оглед плащането на сумата от ищцата за задължения на ответника от негово име и за негова сметка, районния съд е приел, че ищцата действително е обедняла, а ответникът съответно се е обогатил чрез извършеното от нея плащане в размер на 9 500 лв., поради което тази сума следва да й бъде възстановена. По тези съображения, първоинстанционният съд е уважил предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД като основателен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на решението се проверява само по наведените в жалбата оплаквания. При тази служебна проверка. Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е вадидно и допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Съобразно събраните по делото доказателства и приложимия закон, БРС е формирал правилни и законосъобразни правни изводи за основателност на исковата претенция, които напълно се споделят от въззивната инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК Бургаският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че делото е било решено

 при неизяснена фактическа обстановка и без с оглед на служебното начало съдът да прояви нужната активност за изясняване на спора от фактическа страна. Единственото наведено от въззивника оплакване в тази връзка е за това, че той не е бил в състояние да осигури за съдебното заседание пред БРС свидетели, които били наясно с конкретните факти, поради отсъствието им за неопределено време, а воденият от него свидетел не е могъл да установи точно какви суми и кога са били давани. Тук следва да се отбележи, че в съответствие с правилно разпределената доказателствена тежест, районният съд е дал възможност на страните, в т.ч. и на въззивника, в хода на производството да сочат и представят доказателства в подкрепа на твърденията и на възраженията си, като същите са ангажирали доказателства за установяване на релевантните за спора факти, респ. ответникът е ангажирал свидетел, след изслушването на който изрично е заявил, че няма други доказателствени искания. Ако въззивникът е считал, че не е бил в състояние да осигури присъствието на исканите от него свидетели за съдебното заседание пред БРС, то същият е имал възможност да поиска отлагане на делото, за да ангажира гласните си доказателства, което обаче не е сторил, а както е посочено по-горе - процесуалният му представител изрично е заявил, че няма доказателствени искания. В тази връзка, не може да се приеме, че съдът не е проявил нужната активност за изясняване на делото от фактическа страна, след като е дал възможност на страните докажат твърденията си, като въпрос на тяхна преценка и процесуална активност е какви доказателства ще ангажират. По тази причина не е уважено и доказателственото искане в жалбата за разпит на нови свидетели, направено едва пред въззивния съд, поради настъпила преклузия и липса на предпоставките по чл.266 ГПК. Ето защо, в случая не може да се приеме, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради непроявена от районния съд активност, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.

Сред самостоятелна преценка на доказателствата по делото, ангажирани от страните, настоящият съд намира въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На първо място, въззивният съд намира, че предявеният иск правилно е квалифициран като такъв по чл.59, ал.1 ЗЗД - за връщане на сума, дължимостга на която ищцата свързва с неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество. С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като границите на отговорността, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. От значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Следователно, общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, имащ субсидиарен характер, съдържа следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване; липса на правно основание за имуществено разместване в отношенията между субектите.

Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват в увеличаване актива на имуществото на обогатилото се лице, в намаляване на неговите пасиви или в спестяване от обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловена. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г. на ВКС, IV г.о.

В настоящия случай по делото е безспорно, че ищцата е заплатила сумата от 9500 лв. за погасяване на задълженията на ответното дружество към НАП за осигурителни вноски и данъци, т.е. сумата е платена за изпълнение на чуждо задължение. Така извършеното плащане от ищцата води до обогатяване на ответника в качеството му на задължено лице към фиска. В случая, обогатяването на дружеството се съизмерява със спестените от него разходи в размер на 9500 лв., които същото е следвало да заплати, за да

 

изпълни публичните си задължения към държавата, като необходимостта от извършването на тези разходи е нормативно установена. Същевременно с това, изпълнението на чуждото задължение води и до обедняване на ищцата, платила сумата, от чийто патримониум са излезли паричните средства в размер на 9500 лв. Ето защо, в случая обедняването на ищцата е тъждествено по размер с обогатяването на ответното дружество. Налице е и връзка между обогатяването на „САШ-2005“ ЕООД и обедняването на П., тъй като се касае за разноски за изпълнение на публично задължение на ответника (дължими осигурителни вноски), които ищцата е заплатила вместо него и които са за негова сметка като задължено лице, като в този смисъл липсва и правно основание за обогатяването (спестяването на разходи) на ответното дружество.

Въззивният съд намира също, че с оглед твърдените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявения иск, нс би могло да се направи извод, че ищцата разполага с друг път за защита с цел възстановяване на имущественото равновесие в нейната правна сфера и тази на ответника до размера на обедняването й, поради което е изпълнено и изискването на чл.59, ал.2 ЗЗД за липса на друг иск, чрез който обеднелият да се защити. В тази връзка, БОС намира, че предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл.74 ЗЗД, тъй като тази хипотеза изисква твърдение и за наличие на правен интерес от изпълнението за лицето, което твърди, че е изпълнило чуждо задължение, каквото твърдение не се съдържа в исковата молба. Съдът взе предвид и трайната съдебна практика, изразена в Решение № 459/08.06.2010 г. по гр.д.№ 1238/2009 г. на ВКС, IV г.о., съгласно което - „Уредената в чл.74 ЗЗД законна суброгация, освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес се разбира като опасност от настъпване на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане“. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че мотивите, поради които П. е изпълнила задължението на ответника, мислейки си, че по този начин ще погаси свое задължение по сключения договор за заем с физическото лице Мирослав Сунгов, не сочат на правен интерес по смисъла на чл.74 ЗЗД от плащане на чуждото задължение (на ответното дружество), тъй като ищцата няма отношения с първоначалния кредитор (НАП) и неизпълнението не би довело до неблагоприятни имуществени последици в нейната правна сфера. В тази връзка, ирелевантни за спора са и отношенията между управляваното от ищцата „Валерия 2007“ ЕООД и ответното „САШ-2005“ ЕООД по повод договор за счетоводно обслужване, поради което изложените в този смисъл доводи във въззивната жалба са неотносими. ,

Следва да се има предвид също, че с ангажираните от ответника доказателства не е установено насрещното му твърдение, че процесната сума от 9500 лв. е била предоставена от него на ищцата за плащане на задълженията. Тези твърдения са останали недоказани от свидетелските показания, тъй като данни в този смисъл не са изнесени от св.Минчев, а други доказателства не са ангажирани от ответника, в чиято тежест е да докаже възраженията си. За установяване на тези обстоятелства доказателствената тежест е на ответника, който следва да докаже при условията на пряко и пълно доказване заявените от него възражения по релевантните за спора факти, пораждащи изгодни нему последици. В този смисъл, правилен е извода на районния съд, че ответникът не е провел нужното доказване на насрещните си твърдения и възражения. Ето защо, БОС намира, че по делото не е установено в случая да се касае до предварително получени от ищцата суми от ответника в размер на 9500 лв., които впоследствие тя е заплатила в НАП.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира за установено по делото, че ищцата е заплатила с лични средства сумата от 9500 лв., която ответното дружество е било задължено да плати към фиска, поради което същото се е обогатило с тази сума, спестявайки средства за сметка на имуществото на ищцата. Ето защо, предявеният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява основателен в пълния претендирай размер от 9500 лв., с оглед на което основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.

 

 

Предвид горното, въззивната жалба е неоснователна, а поради съвпадане изцяло на окончателните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и направените от двете страни искания за разноски, на въззивника „САШ-2005“ ЕООД такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. В тази връзка направеното от въззиваемата възражение по чл.78, ад.5 ГПК за прекомерност на платеното от дружеството адвокатско възнаграждение е безпредметно и съдът не следва да се произнася по него. На въззиваемата В.П. също не следва да й се присъждат разноски за настоящата инстанция, поради липсата на представени доказателства за направени по делото разходи.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 766/04.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 8925/2018 г. по описа на Районен съд - гр.Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „САШ-2005“ ЕООД и на В.Й.П. за присъждане на направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: