№ 1556
гр. Варна, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500819 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ВЛ. Х. АЛ., роден на **********г., гражданин на
Руската Федерация, чрез пълномощник адв. Т.Т., срещу Решение № 320 от 14.02.2022г.,
постановено по гр.д.№ 6432/2021г. по описа на ВРС, с което ОСЪЖДА ВЛ. Х. АЛ., роден на
********** г. в СССР, гражданин на Руска федерация, Булстат *********, с адрес: с. ***, Е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „АЛФА ЛОНГ БИЙЧ“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №255, следните суми, дължими по
сключен между страните договор за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за
поръчка/, а именно: 7852,68 лева, представляваща главница – сбор от дължими суми за
поддръжка, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
1570,54 лева – неустойка за забава, в размер на 20 % от главното задължение, начислена на
основание чл.13 от договора за изработка от 17.06.2013 г. /именуван договор за поръчка/.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано,
немотивирано, незаконосъобразно и явно несправедливо. На първо място, се настоява, че е
налице нарушение на чл.12 от ГПК във вр.чл. 32 от ГПК вр.чл.43, ал.3 от ЗАдв, тъй като ИМ
изхожда от адвокат, който е давал съвети на другата страна през 2017г. На следващо място
се възразява, че претенцията се основава на договор за поддръжка на имот, който е сключен
преди придобиване на собствеността, както и за различен от този, чийто собственик е
ответникът, доколкото касае такъв на площ от 92.94 кв.м., а този на ответника е с площ от
81.23 кв. и 5.3293% ид.части от общите части на сградата. Оспорва се извода на съда, че
1
сградите в комплекса не се намират в етажна собственост, съответно особения режим на
управление на общите части, въведен с разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС е неприложим, а
отношенията между страните се регулират от разпоредбите на ЗЗД, касаещи договора за
изработка. Поддържа се възражението за нищожност на договора по смисъла на чл.9 и чл.26
от ЗЗД поради противоречието му със закона – ЗУЕС и с добрите нрави поради
ограничаване на стопанската свобода, тъй като съгл. чл.6 и чл.16 от договора, същият е на
практика „вечен договор“. Поддържа се оспорването, че договорът е прекратен поради
системно неизпълнение на задълженията за повече от 5 години. Твърди се, че дори и да
осъществявано изпълнение, то изпълнителят е действал изцяло в свой собствен интерес, тъй
като е собственик на земята и сгради, построени в имота, в който се намира жилището на
ответника, обособени и ползвани от него като хотел. В тази връзка липсват доказателства за
взето решение от етажните собственици за назначаване на лица по поддръжката, съотв. за
закупуване на консумативи. Поддържа се възражението за прихващане.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго при
отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „Алфа Лонг Бийч“ ООД ЕИК *********
гр.Варна, чрез пълномощник адв. О.А., депозира писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба с подробни мотиви, обосноващи неоснователност на въведените
възражения, и настоява за нейното отхвърляне и присъждане на разноски.
По доказателствата : Въззивникът представя в заверен препис пълномощно, с което
предоставя на трето лице права за представителство пред „Алфа Лонг Бийч“ ООД, както и
др.институции, с рег. № 4034 от 03.04.2018г. на Нотариус с рег. № 480 на НК, с което да
удостовери участие чрез пълномощник в инициативната група през 2017г.
Въззиваемият настоява да бъдат приети като доказателства справка площообразуване
на жилищна сграда №2 в ПИ 10 масив 16 с.Шкорпиловци и приемопредавателни протоколи
от 30.01.2014г.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК във въззивното производство страните
не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли
да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
В настоящия случай пълномощното е съставено още през 2018г. и страната, дори и да
не е разполагала физически с него, е била длъжна да го посочи пред съда като
доказателство, което счита за относимо към предмета на доказване.
Възражението на ответника, че притежава имот със определена застроена площ, която
се разминава с посочената в процесния договор, се съдържа в ОИМ, което сочи, че ищецът е
имал възможност да ангажира пред исковия съд схемата за площообразуване, съставена на
24.03.2010г.
Доколкото въведените едва с въззивната жалба възражения, които не са били поставяни
на разглеждане пред исковия съд, не подлежат на разглеждане, поради което и
представените от въззиваемия приемо-предавателни протоколи не са необходими по
2
делото.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ВЛ. Х. АЛ., роден на **********г.,
гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощник адв. Т.Т., срещу Решение № 320 от
14.02.2022г., постановено по гр.д.№ 6432/2021г. по описа на ВРС, с което ОСЪЖДА ВЛ. Х.
АЛ., роден на ********** г. в СССР, гражданин на Руска федерация, Булстат *********, с
адрес: с. ***, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на „АЛФА ЛОНГ БИЙЧ“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №255, следните суми,
дължими по сключен между страните договор за изработка от 17.06.2013 г. /именуван
договор за поръчка/, а именно: 7852,68 лева, представляваща главница – сбор от дължими
суми за поддръжка, начислена за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и 1570,54 лева – неустойка за забава, в размер на 20 % от главното
задължение, начислена на основание чл.13 от договора за изработка от 17.06.2013 г.
/именуван договор за поръчка/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане на пълномощно с
рег. № 4034 от 03.04.2018г. на Нотариус с рег. № 480 на НК и искането на въззиваемия за
приемане на схема площообразуване от 24.03.2010г. и приемо-предавателни протоколи от
30.01.2014г.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 819/2022 год. на ВОС за
11.05.2022г. от 14.00 часа , за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4