Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/19 .10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Ана Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4339 по описа за 2020 година на Варненския районен съд,
, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба от Р.Д.П., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ
адв.С.М.И. – АК Шумен срещу „Б.ч.“ ООД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове за осъждане ответното дружество да заплати на
ищцата следните суми:
610 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
610 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. март 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
91,50 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 03.04.2020г. включително, на
основание чл.128, т.2 КТ;
58,10 лв., представляваща обезщетение за 2
дни неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ;
610 лв., представляваща обезщетение дължимо
при прекратяван на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа,
на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
В
исковата молба
се твърди, че страните били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 89, сключен на 07.10.2019г. за заемане на длъжността „Общ работник“ с
място на работа гр.Долни чифлик, ЗПЗ, цех за дървопреработване и производство
на въглища при 8 часов работен ден и основано месечно трудово възнаграждение в
размер на 560 лева, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6%, дължимо до 25-то число на
следващия месец и за неопределен срок. Ответното дружество не заплатило на
ищцата дължимото месечно трудово възнаграждение за месеците февруари, март и
април 2020г. На 06.04.2020г. на ищцата била връчена заповед № 71/01.04.2020г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, поради
което за ищеца възникнало право на получаване на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ
и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни, както и
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, всички дължими към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищецът моли за уважаване на предявените
искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът поддържа така предявените искове. Настоява за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на иска. Ангажираните
писмени доказателства установяват валидно възникнало между страните по делото
трудиво правоотношение. Ответникът, чиято е доказателствената тежест в
производстовото не се позова и не ангажира доказателства за погасяване на
процесните задължения.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, определено съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Варна,
сумата от 250.00 лева, представляващи
дължима държавна такса за разглеждане на производството, определена по
правилата на чл. 72, а л. 1 ГПК, вр. с
чл. 1 ТДТССГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Д.П.,
с ЕГН ********** и адрес ***, сумите, както следва:
610 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
610 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. март 2020г., на основание чл.128, т.2 КТ;
91,50 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до 03.04.2020г. включително, на
основание чл.128, т.2 КТ;
58,10 лв., представляваща обезщетение за 2
дни неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ;
610 лв., представляваща обезщетение дължимо
при прекратяван на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работа,
на основание чл.222, ал.1 вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат С.М.И. ***, със служебен адрес: гр. Варна,
бул. „Генерал Колев“ № 92 (вход „Курортно строителство“), ет. 3, офис 32,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38 ЗА.
ОСЪЖДА „Б.Ч.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, банкова
сметка *** ***, BIC ***, банка „Първа
инвестиционна банка” АД, клон Варна, държавна такса, в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: