Р Е Ш Е Н И Е
№ 2589/11.6.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12115 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Т.Т."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.К.М. ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане към
ответника по заповед за изпълнение № 3189/11.05.2018г.
издадена по ч.гр.д. № 6610 по описа
на ВРС за 2018 г. за сумата в размер
на 2400,00 евро /две хиляди и
четиристотин евро/, представляваща неустойка по чл.3 договор от
10.11.2016г. за отпускане на парични средства във връзка с обучение подготовка
за работа в чужбина сключен между „Т.Т.” ООД, ЕИК:********* и М.К.М., ЕИК:**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Излага се в исковата молба, че между „Т.Т.” ООД и М.К.М. ЕГН ********** на 10.11.2016г. са сключени
едновременно договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина
и друг договор - за отпускане на парични
средства във връзка с обучението и подготовка за работа в чужбина. По силата на
договора за отпускане на парични средства ищцовото дружество е предоставило на
ответника сумата от 1200 евро за
покриване на разходите на лицето за периода на обучението му, който период
предхождащ отпътуването за работа в Г. Твърди че това станало на три равни
вноски, съответно на 14.12.2016 г., 13.01.2017 г. и на 14.02.2017 г., срещу
което ответникът е разписал и 3 бр. Запис на заповед. Твърди се, че срещу така
отпуснатата сума ответникът се е задължил да положи всички необходими усилия в
периода на обучение, след което да отпътува за Г., където да работи за
осигурения от дружеството работодател не по-малко от една година. Позовава се,
че в чл. 3 от договора за отпускане на парични средства страните са постигнали
съгласие в случай,че ответникът не изпълни задълженията си договора за
посредничество, да заплати двойния размер на получената по договора за парични
средства сума. Твърди се, че „Т.Т.” ООД е организирал
на ответника обучение по немски език. След завършване на курса ответникът е
започнал работа при работодател в Германия, но не е работил в определения от
страните 1- годишен срок, а е работил там съвсем малко време, след което
напуснал. С това си поведение ответникът е нарушил разпоредбата на чл.2, т. 3
от договора за предоставяне на парични средства, поради което се счита, че
същият дължи двойния размер на получената по договора сума.
Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6610/2018г., по описа на
ВРС, 39-ти състав. Издадената заповед за изпълнение била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и ищецът сезира съда с искане за установяване на
вземането му за горната сума. Претендира и направените по делото разноски.
Моли за постановяване на решение с което съдът да
уважи предявените искове, претендира разноски, както в настоящото, така и в
заповедното производства.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът, чрез особения си
представител депозира отговор на исковата молба, с който се оспорва иска
като неоснователен. Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника,
прави възражение за прекомерност на неустойката по
договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа
в чужбина.
Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК за установяване съществуване на оспорено вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение. Преклузивният срок по
чл. 422, ал.1 от ГПК е спазен.
Не е спорно, а и от представения договор за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 10.11.2016г. се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът „Т.Т.“ ООД е приел да
извършва действия по посредничество за осигуряване на работа на възложителя в Г.
Във връзка със сключването на трудов договор
между възложителя М.К.М. и осигурен от ищеца работодател между страните по
делото е подписано второ споразумение от същата дата - 10.11.2016г. Със същото
„Т.Т.“ ООД е предоставило на М.К.М. сумата от 1200 евро, която да покрие разходите му през
периода на обучение, предхождащ сключването на трудов договор в Г. и пътуването до там. Със същия контракт М. се
е задължил да положи необходимите усилия пред периода на обучение, да отпътува
за Германия и да работи при осигурения работодател не по-малко от една
календарна година /чл.2 от договора/. Предвидено е, че ако възложителят не
изпълни ангажиментите си по чл. 2 от договора, дължи двойния размер на
получената сума.
Не е повдиган спор по делото, че сумата от 2325
лева е заплатена в полза на възложителя по договора за посредничество. Същото
се установява от приложените на л. 17 – 19 от делото 3 бр. запис на заповед,
имащи характер на разписки за получени суми.
Между страните липсва спора, а и се
установява от представения по делото трудов договор / л.10/, че М.К.М. е
сключил срочен трудов договор с
дружеството Translogistik Walterdorf
за длъжността „монтьор“, считано от 27.02.2017г. при уговорен шестмесечен
изпитателен срок –чл.1 (3) от договора.
Не е повдиган спор относно твърденията на
ищеца, че трудовите отношения между ответника и дружеството Translogistik
Walterdorf са били прекратени преди изтичане срока на
договора.
Гореизложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Предявеният иск за неустойка за неизпълнение
предполага установяването от страна на ищеца при пълно и главно доказване
наличието на валидно облигационно отношение, задълженията по което са скрепени
с неустойка, както и осъществяване на фактите от състава на отговорността на
конкретното неизпълнение.
В случая уговорената в чл. 3 от договора
неустойка е за неизпълнение на задължението на
възложителя по договора по чл. 2
да работи за осигурения от посредника работодател не по-малко от една
година. Както се посочи по - горе няма спор, че задължението не е изпълнено.
Спорен е въпросът за причините, породили неизпълнението.
Неизпълнението представлява отклонение от
нормалното и очаквано развитие на облигационното правоотношение. Неизпълнението
е неприемлив за законодателната уредба факт, тъй като не погасява
облигационното правоотношение, а напротив - поражда неблагоприятни последици.
Тежестта от тези последици се уреждат съобразно причината за
неизпълнението. В случай, че виновното
неизпълнение се дължи на поведението на длъжника, то негова е отговорността за неблагоприятните
последици от неизпълнението (чл. 79 ЗЗД). Възможно е обаче неизпълнението да не
се дължи на поведението на длъжника. Когато липсата на изпълнение се дължи на
невиновна невъзможност на длъжника, на последния не може да се вмени
отговорността за вредите на кредитора- чл. 81, ал.1 от ЗЗД. В случай на
невиновна невъзможност изпълнението на задължението се прекратява по право,
съгл. чл.89, изр.1 от ЗЗД.
В случая невъзможността за изпълнение на
задълженията по чл.2 от договора е резултат от прекратяване на договорното правоотношение
с осигурения от посредника „Т.Т.“ ООД работодател.
Самото прекратяване на визираното трудово правоотношение безспорно е станало в
изпитателния срок, без да се установи по делото кога точно е станало това и
какво е основанието за прекратяване. По
тези съображения, съдът не може да приеме, че причината за прекратяване на
контракта се дължи на виновно поведение на работника. Поради това следва да се
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на основание, изключващо
вината на работника.
От съдържанието на договорната уредба между
страните може да се приеме, че ответникът е приел да отговаря и в случай на
невиновна невъзможност за неизпълнение в отклонение от диспозивното
правило на чл. 81, ал.1 от ЗЗД. Така в чл. 4 от контракта е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение по причина, която не се дължи на
поведението на работника преди изтичане на минимални срок от една година, по
страната дължи на посредника сума, пропорционална на неотработените месеци от
периода. Фактическият състав, от който възниква отговорността по чл. 4 от
договора за случай на невиновно
неизпълнение е различен от този по чл. 3 от договора, което иде да покаже, че
отговорността за неустойка по чл. 3 изисква виновно неизпълнение. Доколкото
такова не се установи, настоящия състав приема, че ищецът не съумя да установи
в сложилото се производство фактите, от които да възникне за ответника
отговорност за неустойка по чл. 3 от договора.
Ето защо претенцията по чл. 422, ал.1 от ГПК
следва да се отхвърли.
При този изход на спора разноски, вкл. за
заповедното производство, се следват на ответника, но тъй като липсват
доказателства за извършени такива, съдът не следва да ги присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Т.Т.” ООД,
ЕИК *********, със седалище *** срещу М.К.М. ЕГН **********,***, с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане към ответника по заповед за изпълнение № 3189/11.05.2018г. издадена по ч.гр.д. № 6610 по описа на ВРС за 2018
г. за сумата в размер на 2400,00 евро /две хиляди и
четиристотин евро/, представляваща неустойка по чл.3 договор от
10.11.2016г. за отпускане на парични средства във връзка с обучение подготовка
за работа в чужбина сключен между „Т.Т.” ООД, ЕИК:********* и М.К.М., ЕИК:**********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: