О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр.
Шумен, 16.11.2018 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1. Йордан Димов
2. Ненка
Цветанкова
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Ненка Цветанкова в.ч.гр.дело № 399 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 274
ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4
от ГПК
Образувано е по жалба с вх. № 16061/ 16.10.2018 год. от М.Х.А., ЕГН ********** *** чрез
пълномощник- адв. Г.М. от ВАК срещу
разпореждане №
3820/04.10.2018г., постановено
по ч. гр. дело № 2844/2018 г. по описа на Районен съд Шумен, с което е отхвърлено депозираното от
М.Х.А.
заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист срещу С.А.А. ЕГН **********
от гр. Шумен, кв. „Дивдядово“, ул.“... №22 за заплащане на сумата от 5000 лева - главница по запис на заповед с падеж 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 02.10.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че представеният запис на
заповед съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити.
Поддържа се, че
посочената дата на издаване на документа- 25.05.2016 г. не е неясна, както е приел
съдът. В аргумент на това, че именно 25.05.2016 г. е коректната дата на
издаване, твърди, че ясно е определена датата на падежа- 20.06.2016 г., поради
което датата му на издаване не може да е след датата на падежа. Твърди, че
действително цифрата, сочеща месеца на издаването на записа на заповед, е
удебелена и поправена, но се касае за техническа грешка. В резултат на
корекцията за дата на издаване следва да се счита 25.05.2016 г., а не
25.06.2016 г. Сочи, че от начина, по който са изписани текстово датите в
документа, може да се направи извод, че става въпрос за месец май 2016 г.
Поради това счита за неправилен извода на съда за нередовен от външна страна
запис на заповед. Моли въззивният съд да
отмени обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на приложения към заявлението запис на заповед.
Частната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Производството по ч. гр. дело № 2844/2018 г. по описа на Районен съд Шумен е образувано по повод заявление с вх.
№15254/02.10.2018 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от М.Х.А. срещу С.А.А. за заплащане на сумата от 5000 лева - главница по
запис на заповед с
падеж 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението на
02.10.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането.
Към заявлението е приложен
документ по чл. 417, т. 9 ГПК - запис на заповед с падеж 20.06.2016 г., по силата на който С.А.А.се е задължил безусловно да плати на М.Х.А. сумата от 5000 лв. Падежът на задължението е уговорен на определен ден- 20.06.2016 г. В
текста на документа е посочено, че уговорката „без протест“ освобождава
приносителя от извършването на предявяване за приемане или за плащане след
датата на падежа. В самия запис на заповед фигурира и следното изречение „Предявен
на 25.05.2016 г.”, под което е изписано името на издателя и е положен негов
подпис.
Видно
от съдържанието на документа, в цифровото изписване на датата на издаването месецът
е преправен, като цифрата е удебелена, но не е ясно дали е „05“ или „06“. В текстовото
изписване на датата е посочено „двадесет и пети две хиляди и шестнадесета“ като
не е изписан месецът, за да може въз основа на текстовата част да се направи
извод за правилната цифра в изписването, респ. да се приеме за месец май или
юни.
С обжалваното разпореждане Шуменският районен съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че
в записа
на заповед липсва дата на издаване, което води до наличие на нередовност от
външна страна на ценната книга.
Записът
на заповед е вид правна сделка - едностранно волеизявление с абстрактен
характер, насочено към пораждане на определени правни последици. Той е
регламентиран от закона, облечен е в законоустановена писмена форма за
действителност и със задължително определено законово съдържание, което е
условие за валидност на менителничната сделка /чл. 535 от ТЗ/. Съгласно тази
разпоредба записът на заповед трябва да съдържа наименованието „запис на
заповед” в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на
плащането; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място на издаването и подпис на
издателя.Тези реквизити са част от формата на ценните книги и липсата на един
от тях /с изключение на т.нар. заместващи реквизити по чл. 536, ал.2, ал.3 и
ал.4 от ТЗ/ води до нищожност на менителничната сделка поради неспазване на
формата за действителност.
Видно
от процесната ценна книга, налице е поправка на датата на издаването,
изразяваща се в удебеляване в цифрата за месеца без изрично изявление и
подписи, удостоверяващи евентуалната корекция. Направената поправка засяга
задължителния реквизит по чл.535, ал.1, т.6 от ТЗ. Датата на издаване на
ценната книга е въздигната от законодателя като задължителен, а не презумптивен
реквизит и документ, в който не е посочена датата на издаване
не е запис на заповед, дори да са налице всички останали реквизити. Последващо
датиране или антидатиране на документа не позволява да се направи еднозначен
извод за датата на издаването му.
Доколкото
в настоящия случай в самия запис на заповед се съдържат две дати на издаване-
25.05.2016 г., респ. 25.06.2016 г., и от текстовото изписване на датата, също
не може да се установи месецът, следва да се приеме, че не е налице предвиденият
по т.6 на чл.535 ТЗ реквизит и действителната дата на съставяне на документа е
неизвестна. Поради това и на основание чл.536, ал.1 от ТЗ не може да се приеме,
че така представеният документ е запис на заповед и въз основа на него е
възникнало менителнично задължение за заплащане на посочената в съдържането му сума.
За
пълнота следва да се отбележи, че от съдържанието на документа се установява от
една страна падеж на определен ден- 20.06.2016 г. От друга страна, направеното
уточнение относно уговорката „без протест“, както и изречението „Предявен на
25.05.2016 г.”, сочат за наличието на падеж, определен по друг от предвидените
в чл. 486 от ТЗ начини. За да е редовен
записът на заповед, трябва да съдържа падеж или на определена дата, или на предявяване,
но не едновременно да има два падежа. От цялостното
съдържание на документа съдът не може да направи категоричен извод относно
начина, по който е определен падежа съгласно изискванията на чл.537 във връзка
с чл.486, ал.1 от ТЗ, за да прецени и дали е настъпила изискуемост на
процесното вземане. Строго формалният режим за
валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне
на падежа, налагат извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен
ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно
тълкуване.
Така изложеното налага извода, че заявителят
не е представил редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 9 ГПК, който
да удостоверява обстоятелства досежно валидно възникнало менителнично
задължение на длъжника като предпоставка за издаването на заповед за незабавно изпълнение.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции разпореждане № 3820/04.10.2018 г. постановено по ч. гр. дело № 2844/2018 г. по описа на Районен съд Шумен,
с което е отхвърлено заявление от М.Х.А. за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК
и изпълнителен лист срещу С.А.А. следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д
Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3820/04.10.2018 г. постановено
по ч. гр. дело № 2844/2018 г. по описа на Районен съд Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.