Определение по адм. дело №243/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 176а АПК.

С Определение № 920 от 28.10.2025 г., постановено по адм. дело № 243/2025 г., Разградският административен съд е оставил без разглеждане жалбата на И. М. И. от [населено място], подадена чрез адв. Н. Х. от АК – [област], против мълчалив отказ на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да предостави достъп до обработваните от дружеството лични данни на жалбоподателя, прекратил е производството по делото и е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [ЕИК] да заплати на адв. Н. Х. от АК – [област] адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е изпратено по електронен път на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и е получено от юрисконсулт П. П. на 28.10.2025 г.

На 04.11.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване е подадена молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изменение на горното определение в частта му за разноските с искане да не бъде присъждан адвокатски хонорар или неговият размер да бъде намален до размера на юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на направеното искане.

Разградският административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, приема следното:

Искането за изменение на определението в частта за разноските е допустимо, но неоснователно. При решаване на въпроса за отговорността за разноските съдът е изложил подробни съображения и не намира основания за промяната им.

Неоснователно е възражението, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е дало повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79. Предоставяйки по делото исканите от лицето документи, съдържащи личните му данни, по същество дружеството в качеството си на администратор на лични данни е отменило мълчаливия си отказ да предостави достъп до тях. Производството е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК поради липса на правен интерес, който е бил налице към момента на завеждане на делото, но е отпаднал поради последващите действия на ответника.

Неоснователен е и доводът за недължимост на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като не било изпълнено условието по чл. 38, ал. 2, изр. 1 ЗА насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство. В конкретния случай разноски от жалбоподателя не са направени, съответно, не са присъдени в тежест на ответника, защото жалбоподателят е освободен от заплащането им с Определение № 726 от 27.08.2025 г.

Съдът не споделя тезата на молителя за вероятна злоупотреба с процесуални права и търсене на икономическа облага поради това, че през кратък период от време жалбоподателят е предявил множество искови претенции срещу него, по които е поискано възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Твърдяните факти не са доказани и доводът за злоупотреба е необоснован.

Претенцията за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на юрисконсултско възнаграждение е лишена от правно основание и не може да бъде уважена.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ искането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изменение на Определение № 920 от 28.10.2025 г. по адм. дело № 243/2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.