№ 21
гр. К. , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на петнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20205100100164 по описа за 2020 година
Производството по настоящия търговски спор е образувано по предявена от ИВ. В. К.
от гр. К. искова молба, с която против Г. СТ. П. от гр. К., е предявен установителен иск с
правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.538 от ТЗ, с който се
цели да бъде установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца в
размер на 44 150 лв., представляващо незаплатено задължение по Запис на заповед, издаден
на 21.04.2016 г. с падеж 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до
окончателното й заплащане, за която сума е издадена Заповед № 119/15.05.2020 г. по ч.гр.д.
№*55/2020 г. по описа на К.йския районен съд.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 21.04.2016 г. ответникът П., като издател,
издал в негова полза Запис на заповед, с който се задължил неотменимо, безусловно, без
протест и разноски да му заплати, в качеството му на поемател, сумата в размер от 44 150
лева на падежа - 31.12.2018г. в мястото на плащане -гр. К.. Твърди също, че на посочения в
Записа на заповед падеж, ответникът не изпълнил поетото от него задължение. Поради
забавеното изпълнение на паричното задължение отправил към ответника писмена покана,
която му била връчена на 22.07.2019 г. Въпреки това, ответникът не предприел никакви
действия във връзка с дължимото плащане. С оглед наличието на изискуемо, но непогасено
парично вземане ищецът, през месец май 2020 г., подал до Pайонен съд - К. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. №*55/2020 г. по описа на Районен съд - К. и му били издадени Заповед № 119 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.05.2020
г. и изпълнителен лист от 18.05.2020 г. Ищецът твърди, че въз основа на така издадения му
изпълнителен титул завел изпълнително дело № 20207410402088 по описа на ЧСИ Х.П., с
рег. № 714 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - К.. Ответникът възразил срещу така
издадената заповед за изпълнение, поради което с определение № 769/29.07.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№*55/2020 г., Pайонен съд – К. разпоредил спиране на
принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело и дал указания за
предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Ищецът твърди, че в дадения му
срок и в изпълнение на дадените му указания предявил настоящия иск. Ищецът претендира
присъждане на разноски и за заповедното, и за настоящото исково производство.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът депозирал отговор на исковата молба, с
който намира иска за неоснователен. Изтъква наличие на каузална сделка в основата на
процесната абстрактна такава. Твърди, че процесният Запис на заповед от 21.04.2016 г. бил
издаден, като обезпечение, което да гарантира уговорено под условие вземане на ищеца при
1
продажбата на собствените му дялове в „Г.Г.” ООД, гр.К., с ЕИК*. В този аспект изтъква,
че страните били съдружници в това дружество, като всеки от тях притежавал по 5 дяла от
капитала му. През 2015 - 2016г., дружеството изпаднало в затруднено финансово
положение, поради което на 15.04.2016 г., в гр. К. било проведено общо събрание на
съдружниците, на което било отхвърлено предложението за внасяне на парични вноски от
по 10 000 лв. за всеки от тях и било взето решение дялове да бъдат прехвърляни между
съдружниците свободно. Ищецът заявил на ответника, че желае да прекрати участието си в
дружеството, който пък му заявил, че делът на всеки съдружник към последния баланс бил
отрицателна величина в размер на - 15 400 лв. Тогава ищецът му предложил да му
прехвърли дружествените си дялове по номинал, общо за сумата от 850 лв. при условия, че
ако през финансовата 2016 г. дружеството успее да покрие натрупаната загуба от предишни
периоди, ответникът ще му изплати допълнително сумата от 44 150 лв., за което като
гаранция за дължимо плащане, ответникът бил принуден, защото в дружеството работели
всички членове на неговото семейство, лично да се задължи с подписването на процесния
запис на заповед.
С отговора ответникът прави и възражение, че процесният запис на заповед е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 от ЗЗД, като
издаден в противоречие с добрите нрави- защото ответникът бил принуден от финансовите
обстоятелствата да го подпише, и поради привидността му, защото привидно издателят поел
задължение за плащане на посочената в записа на заповед сума, но същата била уговорена
като равностойност на дял от капитала на ООД-то, под условие, че дружеството през 2016 г.
погаси загубите си от предходни периоди и реализира печалба.
В откритото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата си претенция. Прилага на основание чл.80 от ГПК списък на разноските,
присъждането на които претендира.
В откритото съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция. Претендира присъждане на разноски, за които
прилага и списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като
първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните
състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено
следното :
Предявената искова претенция съставлява обективно съединени установителен по своя
характер иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.4 от ГПК, във вр. с чл.538 от ТЗ
и такъв с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Относно допустимостта на така предявените искове, съдът съобрази следното:
Положителните процесуални предпоставки за завеждането им в това производство са
налице- депозирано от ищеца К. до компетентния К.йски районен съд на 11.05.2020 г.
заявление по чл.417 от ГПК; образувано ч.гр.д. №*55/2020 г. по описа на съда; издадена
Заповед № 119/15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК за търсеното и в настоящото производство вземане; депозирано в срок от
длъжника П. срещу издадената заповед, възражение с правно основание чл.414 от ГПК; и
предявен на 28.08.2020 г., в предписания по реда на чл.422 от ГПК едномесечен срок, течащ
от 10.08.2020 г., установителен иск.
Относно основателността на предявената искова претенция, съдът съобрази следното:
От прочита на издадената по приобщеното в препис ч.гр.д. №*55/2020 г. по описа на
К.йския районен съд, Заповед № 119/15.05.2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, се установява, че заповедният съд е разпоредил
длъжникът-ответник Г. СТ. П., в личното му качество на физическо лице, да заплати на
заявителя- ищец ИВ. В. К., в личното му качество на физическо лице, сумата от 44 150 лв.,
представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 21.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 11.05.2020
г. до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски
за ДТ в размер на 883 лв. За сумите е бил издаден и изпълнителен лист от 18.05.2020 г.
2
В заповедното производство е бил представен в оригинал и документът по чл.417 от
ГПК, в частност посочения в т.10, предл.1 от същия член, запис на заповед без протест. От
прочита му се установява, че с издаването му/подписването му ответникът Г. СТ. П., като
издател, безусловно се е задължил да заплати на поемателя по същия – ищеца ИВ. В. К.,
сумата в размер на 44 150 лв., на падежа 31.12.2018 г. и в мястото на плащане - гр. К..
Записът на заповед носи дата на издаване – 21.04.2016 г. и е с посочено място на издаване –
гр. К..
Представен в настоящото исково производство е Договор за покупко- продажба на
дялове от 22.04.2016г. с нотариална заверка с рег.№ 4912/22.04.2016 г. на нотариус с рег.№
251 на НК, установяващ обстоятелството, че ищецът- съдружник ИВ. В. К. е продал на
ответника- съдружник Г. СТ. П. собствените си 5 дяла от капитала на „Г.Г.” ООД на
номиналната им стойност от 850 лв. От извършената в ТРРЮЛНС служебна проверка, съдът
установи, че считано от 03.05.2016г., взаимоотношенията на ищеца- съдружник К. с
дружеството са прекратени, съгласно изискването на чл.129, ал.2 от ТЗ, а считано от
17.05.2016 г. дружеството е със съдружници- ответника Г. СТ. П., разпитания в
производството свидетел-негов син С. Г. П. и дъщеря му Хр. Г. П..
Съобразявайки изложеното, съдът изгради своето становище. Намира предявеният иск
за основателен. Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се
поставят строги изисквания за форма и за наличие на определени реквизити на акта, за
съдържанието на които законът съдържа императивни норми. Всъщност в производството
не е спорно, че приложеният към заявлението с правно основание чл.417 от ГПК от
11.05.2020 г. процесен документ, съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на
чл. 535 от ТЗ, поради което и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.536, ал.1 от
ТЗ, той определено съставлява изискуемият се от т.10 на чл.417 от ГПК, запис на заповед.
Ответникът П. не оспорва и, че е издател на ценната книга, поради което, като частен
диспозитивен документ, носещ подписа на лицето, което се сочи за негов издател, същият се
ползва и с формална доказателствена сила.
Както беше посочено вече, записът на заповед е формална, абстрактна, едностранна
правна сделка, като основанието за задължаването по нея, не е елемент от фактическия й
състав. Формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да
служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални
правоотношения. Но абстрактният характер на записа на заповед като правна сделка,
разбира се, не следва да се абсолютизира, особено в едно установителното производство по
чл.422 от ГПК, каквото е настоящото. Съобразявайки приетото в т.17 на ТР № 4/18.06.2014
г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС становище, настоящият съд счита,
че следва да изчерпа в производството въведените от ответника възражения, основани на
твърдяно наличие на каузална сделка, във връзка с която съществувала и процесната
абстрактна сделка – записа на заповед. При тази рамка на дължимото произнасяне, съдът
следва да установи, дали процесният запис на заповед от 21.04.2016 г., е бил издаден под
натиск, като обезпечение на уговорено вземане на ищеца при продажбата на собствените му
дялове в „Г.Г.” ООД, гр. К., под условието, че дружеството през финансовата 2016г., успее
да покрие натрупаната загуба от предишни периоди и изплати задълженията си. С отговора
си ответникът прави и възражения за нищожност на процесния запис на заповед на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.2,предл.5 от ЗЗД – като
издаден в противоречие с добрите нрави и поради привидността му, които обуславяли
реалното несъществуване на паричното вземане по същия като поето привидно и в
противоречие с добрите нрави.
От анализа на събраните писмени и гласни доказателства, в производството се
установява, че въз основа на покана от ответника, в качеството му на управител на „Г.Г.”
ООД, е свикано ОСС на дружеството с дневен ред от шест точки, последната от които
предвижда обсъждане статута на съдружниците с оглед финансовото съС.ие на
дружеството; че е проведено на 15.04.2016 г. свиканото ОСС, с прието по цитираната т.6
решение, че при свободното прехвърляне на дяловете между съдружниците, прехвърлянето
ще се извършва чрез споразумение на страните по индивидуални договори за покупко-
продажба с нотариална заверка; че е проведено и на 22.04.2016 г. ОСС, по т.2 от дневния ред
на което, е взето изрично решение да бъде дадено съгласие съдружникът-ищец И.К. да
прехвърли на съдружника –ответник Г.П., притежаваните от него 5 дяла от капитала на
3
дружеството по номиналната им стойност. Установено по делото от приетото заключение,
изготвено по назначена Съдебно-счетоводна експертиза, е лошото финансово съС.ие на
дружеството към онзи момент /31.03.2016г./, както и че най- голямото задължение на
дружеството от 227 353 лв. е към „П.БМК“ ООД, за която св. С. П. установява, че е семейна
фирма- създадена от ответника-негов баща и майка му. Свидетелят, който в онзи период бил
едновременно счетоводител на „П.БМК“ ООД и главен счетоводител на „Г.Г.” ООД,
твърди, че не знае кой е изготвил процесния запис на заповед, но същият бил подписан
лично от баща му, защото това било условието съдружниците да излязат от дружеството,
като по негово лично мнение, баща му направил това по принуда, защото в противен случай
дружеството щяло да фалира. От снетите по делото показания на разпитания св.Д.С., се
установява, че на проведеното на 15.04.2016 г. общо събрание било поискано от
съдружниците К., Н. и С.С. да предоставят поредните допълнителни финансови средства за
укрепване на дружеството, като след техния отказ да направят това, било поискано от тях да
продадат дяловете си. Свидетелят твърди, че както процесният запис на заповед, така и
подобни други записи на заповед, били предоставени от ответника и подписани лично от
него, както на ищеца, така и на останалите напускащи съдружници, и че тях ответникът
издал, като поет от него личен ангажимент към съдружниците, вкл. и към ищеца, за това, че
ги е накарал да се откажат от участие в дружеството, което след тези им откази, останало да
съществува като семейна фирма, и като имуществена компенсация за предоставяните от тях
в годините многократно парични средства и имуществени обезпечения. Св. С. установява и
че на това проведено първо общо събрание на съдружниците се уговаряли именно тези
параметри на напускането. Снетите показания на св. Д. Н., също установяват, че на
проведено ОС от 15.04.2016 г., на съдружниците било предложено да платят парични вноски
за подпомагане финансовото съС.ие на дружеството, за да може същото да плати
задълженията си към контрагенти, от които задължения най-голямото било към семейната
фирма на ответника П., и тъй като същите вече били правили такива вноски безрезултатно,
отказали, поради което последният настоял съдружниците да напуснат. Записите на заповед,
вкл. и процесният били изготвени и подписани лично от ответника и с тях били изчистени
всички заеми и имуществени обезпечения, давани през годините на ответника П., който в
тези години имал пълномощия и сам управлявал дружеството.
Или, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, в производството не се
доказа основният, изложен от ответника защитен довод, че процесният запис на заповед от
21.04.2016 г., е издаден под натиск, като обезпечение на уговорено вземане на ищеца при
продажбата на собствените му дялове в „Г.Г.” ООД, гр. К., под условието, че дружеството
през финансовата 2016г. успее да покрие натрупаната загуба от предишни периоди и
изплати задълженията си. В този смисъл недоказани останаха и направените от ответника
възражения за нищожност на процесния запис на заповед на основание чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД и на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД – като издаден в противоречие с добрите
нрави и поради привидността му, които обуславяли реалното несъществуване на паричното
вземане по същия като поето привидно и в противоречие с добрите нрави. При
разпределената му доказателствена тежест, ответникът определено не установи при
условията на пълно доказване, че с извършеното от него подписване на процесния запис на
заповед са били нарушени конкретни морални норми, които законът да е въздигнал в
критерий за оценка на сделката, както и че подписвайки процесния запис на заповед той не
е желаел правното му действие, защото е била налице между страните друга, прикрита
сделка, чиито правни последици страните са целели. В този смисъл съдът не приема за
основателен твърдения от ответника довод, че бил принуден да подпише процесния запис на
заповед, защото в противен случай останалите съдружници не биха напуснали и от това
обстоятелство дружеството би изпаднало във фалит. И това е така, защото сумата отразена в
процесния запис на заповед, според разпитаните незаинтересовани свидетели С. и Н., не е
била посочена еднолично от ищеца, а е била установена на проведено ОСС. И защото
дружеството е можело да се развива успешно при добър мениджмънт и без да е било
необходимо на всяка цена съдружниците да напуснат дружеството и да продадат на
ответника дяловете си. В този аспект, при условията на евентуалност съдът намира за
необходимо да посочи и следното, при така обсъдените вече доказателства, дори да се
приеме, че процесната абстрактна сделка от 21.04.2016 г., е сключена от ответника като
гаранция за продажбата от ищеца на собствените му дялове в „Г.Г.” ООД, гр. К., то със
сключването на цитирания Договор за покупко- продажба на дялове от 22.04.2016г. с
нотариална заверка с рег.№ 22.04.2016 г. на нотариус с рег.№ 251 на НК, фактът на
продажбата е осъществен. Т.е. дори процесният запис на заповед да е имал твърдяната роля
4
да обезпечи извършването на продажбата на дяловете на съдружника-ищец от капитала на
дружеството, то след 22.04.2016 г., тази му роля е отпаднала, и към настоящия момент
същият е носител само на менителничния си ефект и определено няма твърдяната от
ответника обезпечителна или гаранционна функция.
В производството ответникът е оспорил и истинността на процесния Запис на заповед
досежно съдържанието му, с което издателят му извършил едностранно волеизявление във
вид на абстрактна сделка, както по отношение на правопораждащия това изявление факт,
така и относно произтичащото от него и претендирано от ищеца по делото материално
право да получи процесната сума. От обсъдените в предходните абзаци писмени и гласни
доказателства, се следва извод, че откритото реда на чл.193 от ГПК производство по
оспорване истинността на Запис на заповед от 21.04.2016 г., определено е останало
недоказано.
Или, казано в заключение следва предявената искова претенция да бъде уважена, като
бъде призната по отношение на ответника дължимостта на търсената в това производство
сума.
Съдът, като съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 на
цитираното вече по делото ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, намери, че следва с оглед изхода на спора в производството да се произнесе
и с осъдителен диспозитив за дължимостта на направените, както в настоящото исково
/съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК/, така и в заповедното производство, разноски.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. СТ. П., с ЕГН **********, от гр.
К., ул.”П.” №*, че съществува вземането на ИВ. В. К., с ЕГН **********, от гр.К., кв. „Г.“,
ул. „С. Т.“ №*, в размер на 44 150 лв., представляваща неизплатено парично задължение по
запис на заповед от 21.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 119/15.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№*55/2020г. по описа на Районен съд - К..
ОСЪЖДА Г. СТ. П., с ЕГН **********, от гр. К., ул.”П.” №*, да заплати на ИВ. В. К.,
с ЕГН **********, от гр.К., кв. „Г.“, ул. „С. Т.“ №*, сумата в размер на 883 лв.,
представляваща разноски за ДТ в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. СТ. П., с ЕГН **********, от гр. К., ул.”П.” №*, да заплати на ИВ. В. К.,
с ЕГН **********, от гр.К., кв. „Г.“, ул. „С. Т.“ №*, сумата в размер на 2 883 лв.,
представляваща направени в настоящото исково производство разноски, от която сумата в
размер на 883 лв. за държавна такса и 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
5