Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 1754
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 506449/11.10.2018 г., постановено по гр.
д. № 51987/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 33
състав, е отхвърлен иска, предявен от Р.С.Б. срещу „С.а.“ ЕАД с правно
основание чл.49 ЗЗД - за заплащане на сумата от 2 000 лв., ведно със законната
лихва от 04.07.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за вреди от деликт на 04.07.2015 г., при който ищцата е пътник в автобус № 83,
марка „Ман“, рег. № ******, а водачът та автобуса задействал рязко спирачките,
при което получила счупване на горната част на раменната кост. „С.а.“ ЕАД е
осъден да заплати на Р.С.Б. сумата от 2 000 лв., на основание чл.369 ТЗ вр. с
чл.42, ал.1 ЗАП, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2015 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за вреди от договор за превоз от
04.07.2015 г., при който ищцата е пътник в автобус № 83, марка „Ман“, рег. № ******,
а водачът та автобуса задействал рязко спирачките, при което получила счупване
на горната част на раменната кост, както и сумата от 850 лв. - сторени по
делото разноски. Решението е постановено при участието на трети лица -
помагачи: Г.С.Л. и З. „А.“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ответника – „С.А.“ АД.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Не е регистрирано събитието в
ежедневното сведение за работата на масовия градски транспорт, липсват данни за
водача, управлявал автобуса. Счита, че ищцата не е претърпяла заявените в
исковата молба вреди. По делото не е доказана и вината на водача на автобуса. Представената
с исковата молба медицинска документация не се отнася за описания в нея
инцидент. СРС не е съобразил обстоятелството, че изслушаната авто - техническа
експертиза е изготвена единствено въз основа на свидетелските показания.
Неправилно са кредитирани показанията на свидетелите на ищцата, но не и на
свидетелката А., която е диспечер в гараж „Землене“, съгласно които в деня на
процесиня инцидент не е постъпил сигнал от водач на автобус или пътник.
Поначало при наличие на пострадал пътник сигнал се подавал от водача на
превозното средство. При наличие на такъв инцидент автобусът спира и изчаква
контролните органи. Такъв инцидент на посочената в исковата молба дата, на която
свидетелката е била цял ден на работа, такъв сигнал не е постъпил. Поддържа
направеното възражение за изтекла давност по чл.328 ТЗ, която е специална
спрямо общата давност по чл.110 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди сторените
по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищцата – Р.С.Б., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Ищцата няма
задължение да участва при регистриране на настъпилата злополука. Счита, че е
без значение за спора обстоятелството, че инцидентът не е бил регистриран. По
делото са ангажирани доказателства, които доказват наличието на предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника, а на основание чл.45 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. В чл.328 ТЗ, на който се позовава
жалбоподателя, не е регламентиран специален давностен срок. Също така общият 5
- годишен давностен срок не е изтекъл. Моли съда да потвърди решението в
обжалвания срок.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирана насрещна
въззивна жалба от ищцата срещу горепосоченото съдебно решение, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Счита, че
неправилно СРС е приел, ч е налице кумулация на деликтна и договорна
отговорност. Наличието на сключен договор за превоз между страните не изключва
възможността за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Дори да се
възприемат изложените от съда мотиви, то това съставлява основание за частично
прекратяване на производството по делото, а не до отхвърляне на предявения иск.
С оглед на това смита, че решението в обжалваната част е нищожно, евентуално
недопустимо. Моли съда да прогласи за нищожно, да обезсили или отмени решението
в обжалваната част и да уважи предявения иск, като й присъди сторените по
делото разонски.
Ответникът не е депозирал отговор на насрещната
въззивна жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обектувно съединени в условията на
евентуалност искове съответно с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.369 ТЗ вр. с чл.42 ЗАП. Ищцата твърди, че на 04.07.2015 г. водачът, който е
работник на „С.а.“ ЕАД, по автобусна линия № 83, на автобус марка „Ман“, LIONS
SITY G, рег. № ******, собственост на ответника, е нарушил правилата за движение, като
непосредствено преди да спре на спирка „Красно село“ рязко набил спирачки. В
това време ищцата ставала от двойна седалка до прозореца обратно на движението,
във втората платформена част на автобуса, стъпвайки на пътеката, загубила
равновесие и паднала, поради рязкото спиране. Опитала се да се задържи за
седалката на стола, което се отказало невъзможно и паднала на пода върху кръглата
част на съчленяването на автобуса, върху лявата си ръка. В този момент изпитала
внезапна, остра болка в областта на лявото рамо, поради което не успяла да се
изправи. Помощ й оказала нейната сестра - В.С.И., както и останалите пътници. Пътниците
сигнализирали шофьора, той спрял автобуса и попитал дали ищцата имала претенции
към него, след което продължил. Оказана й била спешна медицинска помощ в МБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, където установили наличие на счупване на лява раменна кост в
областта на главичката. Предложили й оперативно и неоперативно лечение. Ищцата
избрала неоперативно лечение, поради което й поставили медицински ортопедичен
колан. Изпитвала остра болка, имало подуване, не можела да движи ръката си,
появил се хематом. Изпитвала затруднения при ежедневното си обслужване. След
седмица получила кожен обрив от ортопедичния колан. Настъпила мускулна атрофия.
Възстановителният период бил свързан с рехабилитация и възстановяване на
мускулатурата на увредения крайник. Твърди, че и към момента при всяка промяна
на времето изпитвала силна болка на мястото на счупването. Все още имала
затруднения при определени позиции на тялото. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, в качеството му на възложител на работата и
собственик на автобуса, в който е настъпило увреждането, да й заплати сумата от
2 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 04.07.2015 г. до окончателното изплащане, както и сторените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът са депозирали писмен
отговор, с който оспорват предявения иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Договорът за превоз на пътници се сключва в момента на
качването на ищцата в превозното средство. Ответникът предлага услугите, които
влизайки в превозното средство, ищцата се е съгласила да ползва при отнапред
определените от превозвача условия. Ищцата представя превозен документ, поради
което процесните вреди за в резултат на неизпълнение на задължения на
превозвача по договор за превоз. На основание чл.378, т.2 ТЗ искът за вреди,
причинени на пътници по такъв договор, при причинена смърт или телесна повреда,
се предявява в едногодишен срок от датата на настъпване на вредите или от
узнаването им, но не по - късно от 3 години.
Увреждането на ищцата е настъпило на 04.07.2015 г. и това е момента на
узнаване на настъпилите вреди. Погасителната давност за вземанията на ищцата от
полученото телесно увреждане е изтекла на 04.07.2016 г., а исковата молба е
депозирала н по - късен момент. След като ищцата разполага с иск на договорно
основание, това изключва възможността да предяви иск за вреди от деликт.
Независимо от това счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната му отговорност. Ищцата не е посочила лицето, което е управлявало
процесния автобус № 83. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Третите лица - помагачи на ответника Г.С.Л. и З. „А.“
АД, не са изразили становище по предявения иск.
С молба - уточнение вх. № 5014299/3001.2018 г. ищцата
е уточнила, че предпочита извъндоговорна отговорност на ответника, а в
условията на евентуалност предявява иск за ангажиране на договорната
отговорност.
На 14.07.2015 г. е съставен акт за транспортна
злополука по заявление от Р.С.Б., в което е посочила, че на 04.07.2015 г. е
пътувала в автобус № 83 в посока Зоопарк. При рязко спиране на автобусна на
спирка „Красна поляна“, опитвайки се да се хване за предпазна дръжка, не е
успяла, паднала е и се е ударила в областта на раменната става в ляво. Поради
силната болка е посетила МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил извършен преглед и
е направена снимка. При направена проверка е установено, че събитието не е
отразено в ежедневното сведение за работата на градския транспорт и СДВР. Дружеството - превозвач е сключило договор за
задължителна застраховка „Злополука“ със З. „А.“ АД. Актът за транспортна
злополука е издаден на основание чл.23 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за
задължителното застраховане на Р.С.Б., за да послужи пред З. „А.“ АД.
По делото е представена застрахователна полица №
11215000003238 за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за обществен
превоз“, подписана от застрахователя З. „А.“ АД и застрахования „С.а.“ ЕАД - АП
„Земляне“. Срокът на действие на договора е 1 година, считано от 01.03.2015 г.
до 29.02.2016 г. Застрахователната сума
за едно място е 128 000 лв. Застрахованите МПС са по списък с 22 389 брой
места.
С добавък № 4 към горепосочената застрахователна
полица към списъка на застрахованите МПС са включени 2 броя автобуси по
приложен списък с общ брой места 302. Добавъкът влиза в сила от 01.05.2015 г. Едно от двете МПС е автобус марка „Ман“ Lifon`s City G, рег. № ****** със 44+1 седящи места и 106
правостоящи места или общо 151 места.
По делото е представен и договор, сключен на
17.02.2015 г. между „С.а.“ ЕАД и З. „А.“ АД за имуществено застраховане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и „Каско“ на
сухопътни превозни средства, без релсови средства, покриваща всички рискове без
кражба.
С акт № РД-15-88/15.08.2017 г., въз основа на
предизвестие от работника и лична молба вх. № 1487/31.07.2017 г., на основание
чл.326, ал.1 КТ „С.А.“ ЕАД е прекратил трудовото правоотношение на Г.С.Л..
От заключението на вещото лице д-р М.Г., д. м. -
съдебен лекар, по изслушаната пред СРС съдебно - медицинска експертиза,
неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентно дадена, се
установява, че при падането в автобуса ищцата е получила счупване на горния
край на раменната кост. Проведено било консервативно, рехабилитационно и
физиотерпевтично лечение. При всяко счупване болките са силни и с висок
интензитет, както и са мъчителни при раздвижването. На същата ръка ищцата имала
счупване от 2005 г., съгласно представеното ЕР на ТЕЛК от 2012 г. През целия
възстановителен период от около 3-4 месеца ищцата е търпяла силни болки и
страдания. Интензитетът на болката и поносимостта й са строго индивидуални и
няма обективна скала, по която да се оценят. Вещото лице приема, че е напълно
възможно травмата да е получена при падане, включително при описания ви
исковата молба механизъм, защото при набиване на спирачките е възможно ищцата
да загуби равновесие и да се получи описаната фрактура. Вещото лице е
установило нарушена инервация в областта на раменния нервен сплит, което води
до мускулна слабост и чувство на изтръпване на ръката. Вещото лице приема, че е
възможно след счупване на кост дълго време да се изпитват болки при смяна на
атмосферните условия. При изследване на 25.08.2015 г. обема на движение след
второто счупване на ръката е било ограничено отвеждането на раменната става -
70 градуса и е била ограничена ротацията в тази става. В ЕР на ТЕЛК са описани
редица болестни органни увреждания, които не са резултат от инцидента с
автобуса, настъпил на 04.07.2015 г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел П.Ф.Д.се
установява, че е съсед на ищцата от 40 години. През лятото на 2015 г. срещнал
ищцата, която била с обездвижена ръка. Тя му разказала за настъпил инцидент
предния ден в автобус. Ищцата изпитвала болка, от физиономията й си личало, че
е била травмирана. Ищцата споделила, че изпитвала много силна болка, не можела
да се обслужва, а се грижила за своя съпруг, който бил на легло. За период от
месец - месец и половина свидетелят е помагал на ищцата. Ищцата се измъчвала.
Към момента движенията на ищцата с увредената ръка били ограничени. Също така
походката й се променила. Ищцата изпитвала страдание.
Пред СРС е разпитана свидетелката А.Х.О.. От
показанията й се установява, че на 04.07.2015 г. е пътувала в автобус № 83.
Било в края на работното време. Пътувала от бул. „Константин Величков“ към ж.
к. „Красно село“. В автобуса имало много хора. Качила се от трета врата, откъм
шофьора, застанала на вратата и се хванала с две ръце. Свидетелката трябвало да
слезе на спирка „Красно село“. Направила й впечатление ищцата, която седяла на
двойна седалка от страна на прозореца. Ищцата станала, минала през пътеката
между двойката седалки, била с гръб към шофьора, хванала се за дръжката на
седалката, която била от страната на пътеката и се обърнала, за да продължи. В
това време автобусът много рязко тръгнал и ищцата паднала на лявата си страна.
Свидетелката слязла от автобуса и оставила на ищцата лист, на който записала
адреса си, за да може да свидетелства. Около ищцата имало и други хора.
Свидетелката бързала и продължила нататък. Ищцата й се обадила през 2017 г. и
тя се съгласила да свидетелства по случая. Спирането било много рязко, много
силно. Свидетелката се държала с две ръце и за малко щяла да падне. . Ищцата се
държала с една ръка и паднала. Ищцата се държала здраво. Инцидентът станала
около 17.15 ч. - 17.40 ч.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Е.Г.А.
се установява, че работи при ответника, като заема длъжността „диспечер“, гараж
Земляне. При наличие на пострадал пътник получавали сигнал, че има инцидент.
Тогава се обаждали на ЦДП, откъдето изпращали линеен контро, КАТ и линейка, ако
има нужда от такава. Такъв бил редът. На 04.07.2015 г. свидетелката е била на
работа през целия ден, но не е имало подаден сигнал от автобус или пътник.
Целодневно се следяло движението на автобусите. При наличие на инцидент,
автобусът трябвало да спре и да изчака контролните органи да го посетят.
Движението на автобусите се следяло от GPS. Виждало се на екран закъсненията, аванс, всички
линии.
Пред СРС е изслушана авто - техническа експертиза,
изготвена от инж. Й.Й.. От експертното заключение се установява, че съгласно
ангажираните по делото свидетелски показания механизмът на произшествието е
следният: на 04.07.2015 г., около 17.15 ч. - 17.40 ч., автобус по линия № 83 се
е движил с посока от бул. „Константин
Величков“ към ж. к. „Красно село“. Пътничката Р.Б. , стояща на двойна седалка,
се изправя и започва движение по пътеката между седалките с гръб спрямо посоката
на ориентация на превозното средство. Пътничката се хваща с една ръка за
обособено за целта място - дръжка на седалката, обръща се и в този момент
водачът на автобуса предприема рязко спиране. Вследствие на инерционните сили,
действащи върху пътниците, ищцата полита с лявата си страна към предната част
на автобуса.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Изхождат от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбите са основателни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.
Предвид обстоятелството, че
насрещната въззивна жалба е депозирана срещу постановеното съдебно решение, с
което е отхвърлен главния иск, което е послужило като основание за разглеждане
на евентуалния, първо следва да се разгледа насрещната въззивна жалба, с оглед
извършване на преценка дали се е сбъднало вътрешното процесуално условие за
разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
Жалбоподателката поддържа,
че неправилно решаващият съд е приел, че наличието на сключен договор за превоз
изключва ангажирането на деликтната отговорност на ответника.
При преценка релевираните
доводи следва да се съобразят разясненията, дадени с актуалната съдебна
практика - решение № 1361 от 24.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2007 г., ГК,
IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че въпросът за
конкуренцията между договорната и деликтната отговорност в хипотезите, когато
неизпълнението на договорно задължение същевременно представлява и непозволено
увреждане, е дискусионен в правната доктрина и в съдебната практика.
Практическият аспект на разграничението между двата вида отговорност се свързва
най - вече с обема на подлежащите на обезщетяване вреди и по - конкретно с
възможността да се търси обезщетение за неимуществени вреди на договорно
основание (спорът се преодоля с постановеното ТР № 2/ 05.02.2015 г. по т. д. №
4/2012 г. на ВКС, ОСГК). Право на пострадалия пътник е да прецени кой начин на
защита ще избере, в зависимост от това с какви доказателства разполага, за да
проведе успешно доказване на правопораждащото основание. В тази насока е и определение
№ 857 от 13.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4546/2019 г., ГК, III ГО и др.
В разглеждания случай искът
с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД е предявен като предпочитан от
ищцата – за ангажиране на деликтната отговорност на ответника в качеството му
на възложител на работата. Неговата отговорност е свързана с виновното и
противоправно действие и бездействие на други лица, на които са възложили
определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази
работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица,
а не произтича от вината на възложителя на работата.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от
него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен
предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от
сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени на ищците от лице, на
което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът или
служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено
увреждане.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че 04.07.2015 г. ищцата е пострадала при пътуване в
автобус № 83 в посока Зоопарка, при рязко спиране на автобуса на спирка „Красна
поляна“, като се е опитвала да се хване за предпазна дръжка, при което е
паднала, ударила се е в областта на раменната става в ляво и не е наложило
оказване на спешна медицинска помощ. Във връзка с настъпилия инцидент и по
повод депозирано от ищцата заявление при ответника е съставен акт за
транспортна злополука. Без значение за отговорността на ответника е
обстоятелството дали водачът е подал сигнал за настъпилия инцидент или не,
както и дали същият е регистриран в ежедневното сведение за работа на масовия
градски транспорт. В тежест на ищцата е да докаже механизма на настъпване на
инцидента, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК, като не е налице изискване
това да се извърши с конкретни доказателства и доказателствени средства. Ищцата
е изпълнила доказателствената си тежест, като с ангажираните писмени и гласни
доказателства, както и изслушаните експертни заключения е установено осъществяването
на процесния инцидент и настъпилите в резултат от него вреди.
Неоснователен е довода на
жалбоподателя – ответник, че по делото не е установена причинната връзка между
претърпените от ищцата вреди и процесния инцидент. Вещото лице по изслушаната
пред СРС съдебно – медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, е установило
наличието на пряка причинна връзка между тях.
Установено е също така, че
вредите са причинени от лице, на което ответникът е възложил работа –
управление на автобус линия № 83. Не е необходимо ищцата да посочи името на
водача, а за редовността на предявения иск е достатъчно да се позове на
възлагане на работата от ответника на негов служител. Ето защо доводите в тази
насока на жалбоподателя – ответник са неоснователни. Обстоятелството, че в
последващ момент трудовото правоотношение с водача на автобуса е прекратено
няма отношение към предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника, тъй като правно релевантен е момента на увреждането, към който
момент водачът на автобус № 83 е служител на ответника.
По изложените съображения и
доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина не е
оборена по делото, следва да се приеме, че са налице предпоставките за
ангажиране на гаранционно – обезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД вр. с
чл.45 ЗЗД.
Страните спорят и относно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва
да се съобрази вида и тежестта на получените от ищцата травматични увреждания –
счупване на горния край на раменната кост, наложило оказването на спешна
медицинска помощ, както и провеждането на консервативно, рехабилитационно и
физиотерапевтично лечение. Продължителен е възстановителния период: 3-4 месеца,
през които ищцата е търпяла силни болки и страдания, както и и болки при смяна
на атмосферните условия. Налице е ограничено отвеждане в раменната става и
ограничена ротация в тази става. Имобилизацията на ръката е създала неудобства
в ежедневието. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на деликта, както и задължителните указания, дадени с
ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 7 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за
претърпените от нея болки и страдания във връзка с настъпилите при процесния
инцидент травматични
увреждания.
По изложените съображения
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции не съвпадат, решението в частта, с която е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД следва да се отмени, като
искът следва да се уважи в предявения размер от 2 000 лв., с оглед
установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес.
Тъй
като не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на
предявеният в условията на евентуалност иск за ангажиране на договорната
отговорност на ответника, постановеното съдебно решение по отношение на този
иск се явява процесуално недопустимо, поради което следва да се обезсили в тази
му част. Предвид обстоятелството, че съединеният в условията на евентуалност
иск е процесуално допустим, но не са налице предпоставките за неговото
разглеждане по същество поради уважаване на предпочитания иск, не е налице
основание за прекратяване на производството по делото по евентуалния иск.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателката – ищца следва да се
присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 40 лв. – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и 600 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид
обстоятелството, че защитата на жалбоподателката в настоящото производство се
изразява в депозиране на въззивна жалба и отговор на въззивната жалба на
насрещната страна и с оглед установените в нормата на чл.7, ал.2, т.2 и чл.9,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв. е под
установения минимален размер от 670 лв. Ето защо възражението за прекомерност
се явява неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 506449/11.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 51987/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, В
ЧАСТТА, с която „С.А.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, е осъден да заплати на Р.С.Б. ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.П.Д., сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на основание чл.369 ТЗ вр. с чл.42, ал.1
ЗАП, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2015 г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за вреди от договор за превоз от
04.07.2015 г., при който ищцата е пътник в автобус № 83, марка „Ман“, рег. № ******,
а водачът на автобуса задействал рязко спирачките, при което получила счупване
на горната част на раменната кост, като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 506449/11.10.2018 г., постановено по гр. д.
№ 51987/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска, предявен от Р.С.Б., ЕГН **********, с
адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.П.Д.,
срещу „С.А.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, с правно основание чл.49 ЗЗД
- за заплащане на сумата от 2 000
(две хиляди) лв., ведно със законната
лихва от 04.07.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за вреди от деликт на 04.07.2015 г., при който ищцата е пътник в автобус № 83,
марка „Ман“, рег. № ******, а водачът та автобуса задействал рязко спирачките,
при което получила счупване на горната част на раменната кост, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.А.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати на Р.С.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.П.Д., на основание
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 2 000
(две хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
във връзка с инцидент, настъпил на 04.07.2015 г., в автобус № 83, марка „Ман“,
рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2015 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 640 (шестстотин и четиридесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трети лица –
помагачи: Г.С.Л., ЕГН **********, с адрес *** и З. „А.“ АД, ЕИК ******, с адрес
***.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.