А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н С Ъ Д -
Д О Б Р И Ч
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ /08.10.2019 г., гр. Добрич
Административен съд - Добрич, в закрито съдебно
заседание, на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 564/ 2019 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 88,
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по частна жалба вх. № 2424/
30.08.2019 г. от С.М.Ч. *** срещу Решение № 08 – РД06 – 0011/ 19.08.2019 г. на
Директора на РДСП – Добрич, с което на основание чл. 88, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалба с вх. № 08 – 94С
– 00 – 0618/ 07.08.2019 г., подадена от С.М.Ч., срещу Заповед № 0805 – РД – 01
– 0018/ 19.07.2019 г. на Директора на ДСП – Тервел като процесуално недопустима
и е прекратено административното производство.
Жалбоподателката иска да бъде отменено Решението
на административния орган, като настоява, че неправилно същият е възприел
становището, че липсва правен интерес за нея да обжалва Заповедта, с която е
прекратено настаняването на конкретното дете при нея като приемен родител.
Сочи, че тя е адресат на Заповедта, поради което няма как да няма правен
интерес от нейното обжалване. Същевременно се позовава на обстоятелството, че с
предходна Заповед на Директора на ДСП - Тервел е било прекратено настаняването
на детето, но тази Заповед е била отменена от съда с влязло в сила съдебно
решение, поради което новата Заповед е недопустима. Иска да бъде отменено
оспореното Решение и да бъде разпоредено на административния орган да се
произнесе по същество на подадената жалба. Претендира съдебно – деловодни
разноски.
При изпращане на преписката по издаване на
оспорения акт, Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр.
Добрич, чрез старши юрисконсулт Филиз Шабанова, процесуален представител въз основа
на пълномощно № 08 – РД05 – 0290/ 11.04.2019 г., представя Отговор по частната
жалба, с който изразява становище за неоснователност на същата. Като съдебна
практика в подкрепа на становището си посочва Определение № 193/ 25.03.2011 г.
по гр. дело № 355/ 2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново; Определение № 402
от 04.12.2008 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2020/ 2008 г., ІV г.о.; Определение № 46
от 03.02.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2016/ 2008 г. Според ответника с оспорения
акт не са накърнени правата и законните интереси на жалбоподателката, като тя
не попада в кръга на лицата, които имат пряк интерес от обжалване на Заповедта
на Директора на ДСП – Тервел. Добавя, че от Директора на ДСП – гр. Тервел е
издадена Заповед № ЗД/ТХ – 090/ 20.08.2019 г., с която е наредено прекратяване
настаняването на детето Е.Л.С.в новото (последващо след това на
жалбоподателката) приемно семейство и връщане на детето при биологичните му
родители, като по повод на това е депозирана на 19.09.2019 г. в Районен съд –
Добрич искова молба с изх. № СЛ/Д – ТХ – Т/ 215 – 003 за прекратяване на
настаняването по съдебен ред, предписан в чл. 30 от Закона за закрила на
детето. Иска отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по допустимостта и
основателността на жалбата, съдът приема от фактическа страна следното:
Жалбоподателката е професионален приемен
родител, съгласно Заповед № 08ЗД-ЗД-0014/ 06.06.2016 г., издадена от Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Добрич. В семейството ѝ
от 26.07.2017 г. е настанено детето Е.Е.Р., ЕГН **********, със Заповед
№ЗД/Д-ТХ-Т-016 на Директора на ДСП гр. Тервел. Настаняването е потвърдено със
съдебно решение № 94/ 25.08.2017 г., постановено по гр.д. № 443 по описа за
2017 г. на РС - Тервел. Същото е за срок от една година, считано от 26.07.2017
г.
Със Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/26.07.2018 г. на
Директора на Дирекция „СП“ - Тервел е продължено временно настаняването на
детето Е.Е.Р.в семейството на приемния родител С.Ч..
Със Заповед № ЗД/ Д-ТХ-Т-007 от 03.08.2018 г.,
издадена от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Тервел, е променена
мярката за закрила на детето Е.Е.Р., като е прекратено настаняването му в
професионалното приемно семейство на С.М.Ч. и е наредено временното му
настаняване в професионалното приемно семейство на Д.И.Н.до произнасянето на
съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. С Решение по адм. дело
№ 577/ 2018 г. от състав на АдмС – Добрич, по жалба на С.М.Ч., е отменена
Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-007 от 03.08.2018 г., издадена от Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – Тервел. С Решение на ВАС № 9610/ 21.06.2019 г. по адм. дело № 2153/
2019 г. на Шесто отделение е оставено в сила първоинстанционното решение.
На 19.07.2019 г. Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Тервел, след като взел предвид и обобщил цялата
налична и събрана информация и документация във връзка с чл. 29, т. 9 от Закона
за закрила на детето в нейната цялост и в изпълнение на цитираното по – горе
Решение на ВАС, приел, че са налице важни и относими промени в обстоятелствата
по смисъла на чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето, които предпоставят
предприемане на друга подходяща мярка, с оглед на което е издал Заповед № 0805
– РД 01 – 0018, с която е прекратил настаняването на детето Е.Л.С.в семейството
на професионалния приемен родител – С.М.Ч. и настанил детето в семейството на
приемния родител Д.И.Н.
В Заповедта са указани лицата, на които да се
връчи Заповедта, като между тях е и жалбоподателката.
На 07.08.2019 г. е регистрирана жалба от г-жа Ч.
срещу Заповед № 0805 – РД 01 – 0018/ 19.07.2019 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Тервел, с която се настоява, че не е налице промяна в
обстоятелствата и се иска тази Заповед да бъде отменена.
Директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич е счел жалбата за недопустима поради липса на правен
интерес и я е оставил без разглеждане с Решение № 08 – РД06 – 0011/ 19.08.2019
г., като е прекратил производството по делото.
Горното Решение е съобщено на г-жа Ч. на
21.08.2019 г.
Частната жалба срещу Решението е подадена на
28.08.2019 г., поради което същата се явява подадена в срок, от легитимирано да
обжалва Решението лице, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от Закона
за закрила на детето, актовете на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" се издават и обжалват по реда на АПК.
Предмет на обжалване е Решение № 08 – РД06 –
0011/ 19.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“
– Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата на С.М.Ч. срещу Заповед №
0805 – РД 01 – 0018/ 19.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Тервел, съгласно чл. 88, ал. 3 от АПК.
Според настоящия състав правилен и
законосъобразен е изводът на горестоящия административен орган, че жалбоподателката
не е от кръга на лицата, които могат да имат качеството на засегната страна от
административен акт с правно основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на
детето, поради което за нея липсва правен интерес от обжалване на процесната
заповед.
Процесната Заповед засяга интересите на детето,
а не тези на жалбоподателката, поради което тя няма процесуалното право на
жалба срещу административен акт, касаещ именно интересите на детето.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката
за наличие на правен интерес, считайки се за адресат на акта. Касае се за
особени правила, поради което обстоятелството, че е указано да бъде съобщена
Заповедта на жалбоподателката, не води до прекия извод, че тя е адресат на
акта.
Неоснователно е и твърдението, че последващата
Заповед, поради наличието на влязло в сила съдебно Решение спрямо предходната
подобна, е недопустима. В случая в диспозитива на съдебното решение, с което е
отменена предходната, липсва връщане на преписката за ново произнасяне. В този
смисъл отмяната на оспорената Заповед не влече след себе си преразглеждане на
спора и отмяна на последващото настаняване на детето. Обратното би било в
противоречие с нормите, уреждащи временното
настаняване на дете, разписани със Закона за закрила на детето и Правилника за
прилагането му. С разпоредбата на чл. 29 от Закона за закрила на детето са
разписани предпоставките за прекратяване на настаняването на детето, сред които
няма такива при отмяна по съдебен ред на Заповедта за прекратяване и
настаняване. В една и съща Заповед са били включени както прекратяването, така
и последващото настаняване, но в случая предмет на обсъждане е било единствено
и само прекратяване на настаняването. По отношение последващото, макар и
съдържащо се в същия акт, разпореждане за настаняване, обсъждане няма, а поради
отмяната на Заповедта като цяло административният орган е бил длъжен да уреди и
юридически положението на детето, което към момента на отмяната на Заповедта е
в следващото приемно семейство, за да защити интересите на детето. Именно
интересите на детето са тези, които се цели да бъдат защитени и административният
орган е в обвързана компетентност спрямо тези интереси. Административният
орган, съобразявайки, че през този период е последвало припознаване на детето
от биологичния му баща, който съжителства с майката на детето, че детето е
прекъснало връзката с първоначалния приемен родител и е създало психо –
емоционална връзка с последващия, е счел, че е налице промяна в
обстоятелствата. В този смисъл правилно на основание чл. 29, т. 9 ЗЗД е издал
Заповедта за прекратяване, като е счел жалбата срещу нея за недопустима,
доколкото жалбоподателката не е биологичен родител на детето.
Към датата на подаване на частната жалба срещу
Решението е налице вече и Заповед № ЗД/Д – ТХ – 090/ 20.08.2019 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е прекратено и
последващото настаняване на детето и е указано, че същото ще се отглежда и
възпитава от биологичните си родители. Подадена е и искова молба до Районен съд
– Тервел с изх. № СЛ/Д – ТХ – Т/215-003/ 19.09.2019 г. от Агенция за социално
подпомагане и Дирекция „Социално подпомагане“ – Тервел, с правно основание чл.
30, ал. 1 във връзка с чл. 29, т. 6, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона
за закрила на детето.(л. 40)
Служебна справка в деловодството на Районен съд
– Тервел установява, че с Решение от 07.10.2019 г. по гр. дело № 356 по описа
на РС – Тервел за 2019 г. е прекратена определената мярка за закрила на
малолетната Е.Л.С.в дома на професионалния родител Д. Н., като детето бъде
интегрирано в семейството на биологичните му родители, като е постановено
незабавно изпълнението на съдебното Решение.
При тези данни по делото, както и поради
обстоятелството, че г-жа Ч. е предявила жалбата от свое име, същата не се явява
изразител на волята на законните представители на детето (същите не са лишени
от родителски права), а тя лично не е засегната от издадения административен
акт, поради което за нея правилно е счетено, че липсва правен интерес от
обжалване.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното
Решение се явява законосъобразен акт, поради което частната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 235 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по частна жалба вх. № 2424/
30.08.2019 г. от С.М.Ч. *** срещу Решение № 08 – РД06 – 0011/ 19.08.2019 г. на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: