Решение по дело №2534/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. с чл.144, ал.1, вр. с чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на Р. М. П. от [населено място], чрез адв. Б., против Акт за установяване на задължения /АУЗД/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № М.-АУ-35-1/31.01.2023г., издаден от старши инспектор КРД в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, в частта с която са установени публични задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021г. и 2022г. за имоти, както следва : имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „**, местност „**“ № **; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „**, местност „**“ № **; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район **., местност „**“ № **, ет.** и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „А., местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „**, местност „**“ № ****ет.** и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „**“ № **, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „**, местност „**“ № **, ет.*и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „***, местност „**“ № **, ет.** и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „****, местност „**“ № **, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор], в размер на 3 560,30 лева главница и 336,53 лихви, описани от ред 5 до ред 40 в таблицата на стр. 3-6 от процесния АУЗД.

Моли да бъде отменен като незаконосъобразен обжалвания АУЗД, а в условията на евентуалност да бъде обявена нищожността му. Сочи се, че в края на 2017 г. П. предприела действия за снабдяване с констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка за няколко имота находящи се в [населено място], район „**“, местност „**“. Твърди се, че поради напредналата си възраст тя била упълномощила внука си да извърша от нейно име действия свързани със снабдяването с нотариалните актове, но се оказало , че стопанисваните имоти не били идентични с тези, които били декларирани с декларации по чл. 14 от ЗМДТ от 21.12.2017 г. , поради което П. подала молба да бъдат закрити съответните партиди, но Дирекцията отказала. Излагат се доводи, че основание за начисляването на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци представлява наличието в патримониума на данъчно задълженото лице на вещно право върху недвижим имот, каквото в случая липсвало, поради което липсвало и основание за облагане с данък и такса.

В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата като уточнява, че оспорва единствено основанието за дължимост на установените публичните задължения за всички имоти (9 бр.), находящи се в [населено място], [жк], местност „*“, като няма спор по отношение на определения размера на ДНИ и ТБО. Претендира присъждане на разноски по делото, а с представената писмена защита с.д. 6147/25.04.2024 г. единствено иска оспореният АУЗД да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. и с представената писмена защита с.д. 6257/29.04.2024 г. , оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното :

По делото са приложени пълномощно с рег. № 7931 от 07.12.2017г. за удостоверяване на подпис и с рег. № 7932, том 4, дело № 115 за удостоверяване на съдържание, заверени от нотариус П. П., с което жалбоподателката е упълномощила А. З. С. да я представлява пред Община Варна, Областна администрация - Варна, нотариуси и всякакви други физически и юридически лица, институции и длъжностни лица, във връзка с извършване на всички и всякакви процедури и издаване на всички и всякакви актове и документи, които са необходими за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, включително да подписва, подава и получава всички необходими и изискуеми от закона документи за снабдяването  с констативен нотариален акт досежно следните имоти: имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор]; имот с [идентификатор], всички находящи се в [населено място], район "*", местност "*". Със същото пълномощно, на С. изрично са дадени пълномощия от името на упълномощителя да подава всякакви данъчни декларации по ЗМДТ относно посочените имоти, да подава заявления и да получава удостоверения за данъчна оценка на същите и др. във връзка с признаване правото на собственост върху посочените 9 имота. Указано е, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения.

По делото са приети 9 броя декларации по чл.14 от ЗМДТ, подадени от упълномощеното лице в О. В. на 21.12.2017г., с които са декларирани изчерпателно изброените по-горе имоти, а именно: с декларация вх.№**********/21.12.2017г. – недвижим имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *с партиден номер 5305Н266934 ; с декларация № **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор] , находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *с партиден номер №5305Н266938 ; с декларация № **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден № 5305Н266942 ; с декларация № **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден № 5305Н266946 ; декларация с вх.№ **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор] , находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден № 5305Н266953 ; декларация с вх.№ **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден № 5305Н266956 ; декларация вх.№ **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден № 5305Н266975 ; декларация с вх.№ **********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден № 5305Н266978 ; декларация с вх.№**********/21.12.2017г. - имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.*и жилищна сграда с [идентификатор] с партиден номер 5305Н266981.

Във всички декларации, на страница 2, т. 4 „начин на придобиване“, упълномощеното лице е посочило, че имотите са придобити по давност от 2008г. Към декларациите са приложени извадки от кадастралния регистър на недвижимите имоти, в колона 10 на които е посочено, че собственикът на горепосочените имоти е неидентифициран.

С молба рег.№ М.-Т20004592ВН/16.07.2020г. до директора на дирекция „М.“, жалбоподателката е посочила, че с подадените декларации по чл.14 ЗМДТ погрешно е декларирала посочените в тях имоти вместо стопанисваните от нея, поради което е направила искане партидите открити във връзка с тях и установените задължения за данъци и такси да бъдат премахнати. Приложила е и удостоверение от Агенция по вписванията за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата й до 28.02.2020г.

С писмо рег.№ М.-Т20004592ВН_001/13.08.2020г., жалбоподателката е уведомена, че имотите са декларирани с декларации по чл.14 ЗМДТ, с начин на придобиване давностно владение. Изложено е, че давността е способ за придобиване на право на собственост /чл.77 ЗС/ и предвид това, че липсват надлежни доказателства удостоверяващи обстоятелството, че не владее имотите, не може да бъде удовлетворена молбата за закриване на партидите. Писмото е връчено на 17.09.2020г. на пълномощника на Р. П..

На 28.02.2018г. е издаден процесният АУЗД № М.-АУ-35-1/31.01.2023г., с който на жалбоподателката са установени публични задължения в общ размер от 4939,41 лв., от които 4 512,82 лева главница за дължим данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса „Битови отпадъци“ /ТБО/, и лихва върху нея в размер на 426,59 лева. С него са установени задължения за 2021г. и 2022г. както за декларираните от пълномощника 9 имота, находящи се в [населено място], район *, местност „*“, така и за имота по декларация с вх. № **********/28.07.2017г., подадена от Р. П. в качеството на ползвател : земя с идентификатор с площ 41.88 кв.м. и жилище - апартамент с [идентификатор]. Задълженията във връзка с последния имот не се оспорват от жалбоподателката, поради което същите са извън предметния обхват на настоящото съдебно производство. Предмет на оспорване са задълженията /ДНИ и ТБО/ за 2021г и 2022г. досежно имотите (9 бр.), находящи се в [населено място], район *, местност „*“, в размер на 3 560,30 лева главница и 336,53 лихви, описани от ред 5 до ред 40 в таблицата на процесния АУЗД.

В хода на съдебното производство по делото е представена от ответната страна справка за начина на изчисляване на ДНИ и ТБО по оспорения акт.

От Заповеди № 3689/15.10.20г. и № 3446/15.10.21г. на кмета на община Варна се установява, че са определени границите на районите, в които през 2021г. и 2022г. Община Варна организира услуги по събиране и извозване на битови отпадъци ; обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като местност „*“, Район „*“ е обхваната изцяло. Съгласно представените актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, протоколи и фактури се установява, че за процесните периоди Община Варна е извършвала услугите, за които е начислена ТБО. Съгласно действащите Наредби на ОбС-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна за процесните периоди размерът на данъка върху недвижимите имоти е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

По допустимостта на жалбата :

Съгласно препращането по чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закон за местните данъци и такси ЗМДТ/, редът по който се издават и оспорват актовете за установяване на задължения по декларация е този по ДОПК.

Видно от известие за доставяне № ИД PS 9000 944JM2 E, оспореният АУЗД № М.-АУ-35-1/31.01.2023г. е съобщен на пълномощника на Р. П. на 04.07.2023г. Извършено е повторно връчване на обжалвания акт на 06.07.2023г. Жалбата до директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна срещу акта е постъпила в Община Варна на 13.07.2023г. с рег. № М.-Т23006418ВН, т.е. в законоустановения 14-дневен срок, като е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. По силата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. Следователно, последният ден за произнасяне на органа в срок е бил 20.09.2023г. – сряда. Т. произнасяне на органа липсва в посоченият 60-дневен срок. Относно този извод на съда между страните липсва спор. Предвид тези установявания, правилно в жалбата е посочено, че е налице мълчаливо потвърждаване на процесния АУЗД – аргумент по чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Срокът за оспорване на мълчаливо потвърдени актове от рода на процесния е уреден в чл. 156, ал. 5 от ДОПК и е 30 – дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. Следователно подадената на 05.10.2023г. жалба до съда срещу въпросния АУЗД се явява подадена в срок.

С оглед изложеното по-горе, жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и подадена от лице с правен интерес, доколкото с процесния АУЗД са установени задължения по ЗМДТ, с което се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя Р. М. П..

По основателността на жалбата :

По отношение на изложените в жалбата доводи за нищожност. Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт. Нищожния акт не поражда и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването нищожността на акт няма конститутивно значение, защото нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда съществува , когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, въпреки че притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти е вид местен данък, постъпващ в общинския бюджет. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти като според предвиденото в ал. 3 изключение, когато върху имота е учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Придобиването на собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по местонахождението на имота с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Тъй като общинската администрация не разполага с компетентност да изследва действителността на придобивното основание, наличието на правна връзка между обекта на облагане и задължения субект се установява от нея въз основа на данните от подадената декларация. Нормата на чл. 6, ал. 1 б. "а" от ЗМДТ определя таксата за битови отпадъци като вид местна такса, която се събира от общините.

По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК, задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, поради което на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването им е подчинено на реда и се извършва от органа, определен в съответния закон /за тях това е ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като според ал. 3 на същия член, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ регламентира като правомощие на кмета на общината да определи със заповед служителите по ал. 3. Относно местните такси, каквато е и таксата за битови отпадъци, чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че тяхното установяване, обезпечаване и събиране се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 – 5, т. е. по приложимия за местните данъци ред.

От документите по административната преписка се установява, че оспореният в настоящото производство АУЗД № М.-АУ-35-1/31.01.2023г. е издаден от лицето Р. М. Д., заемащо длъжност старши инспектор "Контролно-ревизионна дейност" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна.

На основание чл.44, ал.1, т.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, същата е определена от кмета на община Варна с приложената по делото Заповед № 2888/15.07.2019г. за орган по приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ на територията на общината. Заповед № 2888 от 15.07.2019г. не е издадена от кмета на Община Варна, който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл.4 ал.4 от ЗМДТ да определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по приходите, а е издадена от заместник- кмета на Община Варна въз основа на Заповед № К-045 от 12.07.2019г., т.е. в хипотезата на заместване. Съгласно Заповед № К-045/12.07.2019г. , на осн. чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА, кметът на община Варна е наредил на 15.07.2019г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник- кмета на общината П. Х. П., с всички произтичащи от това права и задължения. Съгласно чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, кмета на общината, съответно кмета на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. При заместването, функциите на титуляра се изпълняват от лице натоварено да ги осъществява, като това заместване може да се изпълнява само в случай, когато е налице хипотезата на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, т. е. отсъствие на титуляра. В цитираната Заповед № К-045/2019г. на кмета на Община Варна са посочени както фактическото, така и правното основание въз основа на които кметът е разпоредил неговото заместване за един работен ден – на основание чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с ползването на платен годишен отпуск. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, „Заместването се извършва в случаите, когато лицето титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.“ Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическия състав на „заместването“ , следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции от титуляря на длъжността. Съществуването на първия елемент се установи по несъмнен начин. По делото са представени доказателства и за наличието на втората предпоставка – дневник-извлечение от софтуера за работните заплати на Община Варна, за ползване на платен годишен отпуск по чл. 43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

При така представените доказателства, съдът приема, че е налице надлежно оправомощаване на Р. М. Д. да издава актове за установяване на задължения за местни данъци и такси битови отпадъци, поради което обжалваният АУЗД представлява валиден адм. акт.

Оспореният акт е издаден в императивно изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. В съдържанието му са посочени точно и ясно размера на задълженията, данъчните периоди и недвижимите имоти, за които те се отнасят, посочен е адресатът на акта, поради което настоящият състав на съда намира, че материализираното в него волеизявление на административния орган е достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици. Това сочи на отсъствието на основанието за оспорване по чл. 146, т. 2 от АПК.

По делото не се установиха данни за издаване на акта при наличието на толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи целените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 107 от ДОПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ относно реда за установяване на местните данъци, а по отношение на местните такси приложима съгласно препращащата норма на чл. 9б от ЗМДТ, когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в предвидения в съответния закон срок. Съгласно ал. 3 на чл. 107 от ДОПК, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт за установяването му. Именно това е направено в случая, поради което актът отсъства основанието за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, поради нарушения на материалния закон.

Действащата към момента на депозиране на деветте декларации (21.12.2017 г.) редакция на чл. 14, ал.1 ЗМДТ предвижда за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, да уведомява за настъпилото обстоятелство писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. За данъчни цели, лицето което счита, че е придобило право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот, има законовото задължение да подаде декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като съгласно чл. 99, ал. 5 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация. Данъчният служител няма право да откаже да приеме данъчна декларация, защото счита, че дадено лице не е собственик. Това налага извод, че за нуждите на данъчното облагане правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е презумпция за собственост, тъй като данъчната администрация не извършва проверка на придобивното основание. Въз основа на същата тази презумпция се поражда и правната връзка между обекта на облагане и съответния декларатор, като последният придобива качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 ЗМДТ. В този смисъл са мотивите на Решение № 4061 от 28.04.2022 г. по адм. дело № 7053/2021 г. на ВАС и Решение № 4596/12.04.2024г. по адм. дело № 9881/2023г. на ВАС между същите страни, които дела са били с предмет твърдяна нищожност на АУЗД за предходни години, установяващи ДНИ и ТБО за същите имоти по настоящото дело.

В конкретния случай описаната презумпция за съществуващи (придобити по давност) права на собственост в полза на Р. П. върху процесните имоти се е породила в резултат на подадените от нея през 2017г. девет декларации по чл.14 ЗМДТ, които обвързват данъчната администрация. Като част от административната преписка е представено искане с рег.№ М.-Т20004592ВН/16.07.2020г. за заличаване на партидите за деветте декларирани имота в местност „**“, Район „*“. С писмо с рег.№ М.-Т20004592ВН_001/13.08.2020 г. от директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, Р. П. е уведомена, че искането няма да бъде удовлетворено, тъй като липсват доказателства, че не владее имотите. Писмото обективира отказ за закриване на партидите и представлява властническо волеизявление на данъчния орган да извърши исканото заличаване, поради което на основание чл.21, ал.4 АПК има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване по реда на глава Х от АПК. По делото липсват данни посоченият отказ да е обжалван и отменен, респективно да е установена по друг начин промяна в декларираното обстоятелство, поради което съдът приема, че е налице влязъл в законна сила административен акт. /В този смисъл Решение № 3392 от 11.04.2022 г. по адм. дело № 12244/2021 г. на ВАС/.

Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. В случай, че настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок /чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ в редакцията към момента на подаване на декларациите, съответно чл. 14, ал. 5 към процесните данъчни периоди/. По делото липсват данни, след постановения отказ с рег.№ М.-Т20004592ВН_001/13.08.2020 г., да е подадена коригираща декларация. Следователно, не са налице основания съдът да приеме, че е налице изменение на обстоятелствата.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че попълнените от пълномощника декларации по чл.14 от ЗМДТ, съвпадат с имотите описани и в пълномощно рег. № 7932/07.12.2017г., с което оспорващата Р. П. е упълномощила А. З. С. да я представлява пред всички органи и да извършва от нейно име всички правни действия в производството по чл.587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В пълномощното имотите са описани с всички индивидуализиращи ги белези – кадастрален идентификационен номер по КК на [населено място], вид собственост, вид територия, начин на трайно ползване и площ на имота, включително и идентификационните номера на всички съседни имоти. Предвид това настоящият състав на съда счита, че тезата на оспорващата, че посочените в декларациите по чл.14 от ЗМДТ номера на недвижими имоти са погрешно посочени, единствено цели да я освободи от заплащане на установените с АУЗД задължения досежно същите имоти. П. не е представила на съда доказателства кои други имоти е владяла, съответно е имала предвид при откриване на процедурата по чл.587 от ГПК. Това сочи, че изложените в жалбата доводи са голословни, неподкрепени с доказателства и противоречат на останалите доказателства по делото.

От представените в хода на съдебното производство доказателства за извършване на услугите, за които се дължи ТБО в процесните имоти и при липса на свързани с непредоставянето на процесните услуги доводи , настоящият състав намира, че имотите попадат в обхвата на заповедите, в които е определено извършване на дейностите по трите компонента за определяне на ТБО. Таксата е определена за всяка от процесните години в съответствие с приложимите Наредби на Общински съвет - Варна за определяне на местни данъци и такси на територията на Община Варна, като видно от изявленията на процесуалния представител на жалбоподателката размерите на ДНИ и ТБО не се оспорват.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото , разноски на жалбоподателката не се дължат, а предвид направеното от ответника искане, съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК вр. с чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно общия спорен материален интерес от 3896,83 лв. , на ЮЛ Община Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 689,68 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р. М. П., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № М.-АУ-35-1/31.01.2023г., издаден от старши инспектор КРД в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, в частта му , с която са установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2021г. и 2022г. в общ размер на 3 560,30 лева главница и 336,53 лихви за имотите описани в ред 5 - 40 от таблицата на стр.3-6 от акта , както следва : имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „**, местност „*“ № *; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.*и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № 17, ет.1 и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор]; имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], Район „*, местност „*“ № *, ет.* и жилищна сграда с [идентификатор].

ОСЪЖДА Р. М. П., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Община Варна сумата от 689,68 /шестстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.