Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
гр. Сливен, 03. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми
май, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 65 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „ГЕС“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от у. Е.Д.Г., подадена против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-523-0339272 от
11.10.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на т.о.–б. „С.”, находящо
се в: гр. *****, стопанисван от „ГЕС“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: към момента на
издаване на оспорената заповед не е образувано административнонаказателно
производство, поради което е неизяснен въпросът за мотивите за налагане на ПАМ;
позовава се на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС; в заповедта липсват мотиви защо мярката
е наложена за срок от 14 дни; в оспорената заповед не са изложени конкретни
фактически основания; не отговаря на истината твърдението, че не е издаден
фискален бон от работещото в обекта фискално устройство. Моли оспорената
заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, не се представлява.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, счита, че оспорената заповед е законосъобразна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на административния орган и събраните
по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорената в настоящото
производство заповед е обжалвана по административен ред пред Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. С решение № ГДФК-123 от 28.10.2019 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, жалбата е отхвърлена. Предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2,
изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен
акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-523-0339272 от
11.10.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – б. „С.”, находящо се в: гр. *****,
стопанисван от „ГЕС“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп до него за срок от
14 дни.
В оспорената заповед е включено разпореждане за предварително
изпълнение на наложената ПАМ. От извършената служебно от съда проверка е
установено, че разпореждането за предварително изпълнение е оспорено от „ГЕС“
ООД. По това оспорване е образувано отделно съдебно производство–
административно дело № 399 / 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
На 02.10.2019 г. в хода на извършена проверка на
търговски обект – б. „С.”, находящо се в: гр. *****, стопанисван от жалбоподателя, е
установено, че при извършена контролна покупка на два броя кафе, един брой сок
„Капи” и един брой минерална вода на обща стойност 6,10 лева, заплатени в брой,
не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането
на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е
отпечатан дневен финансов отчет, видно от който горепосочената продажба не е
отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0339272
от 02.10.2019 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Въз основа на установените факти, административният
орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и което е
основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на
ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната
ПАМ.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната
самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на
нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност,
включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер
на 20,06 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във
ФУ.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Процесната заповед е издадена от Д. Д. К. – Н. С. „Г.
к.-п. п.” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, който съгласно Заповед № ЗЦУ-853 от
22.06.2018 г. на Г. с. на НАП, е определен да изпълнява длъжността Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, при отсъствие на т.
на длъжността Д.Т.В. и при отсъствие на Началника на Сектор „Мобилни групи“ –
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП – К. Н. К.. Видно от Болничен лист за временна
неработоспособност, издаден на 09.10.2019 г. от ******, Д.Т.В. е в отпуск от
09.10.2019 г. до 15.10.2019 г. Със Заповед № 10331 от 25.09.2019 г. на
Директора на Дирекция УЧР при НАП, на К. Н. К. е разрешено ползването на 7 работни
дни отпуск, считано от 10.10.2019 г. до 18.10.2019 г. включително. Оспорената
заповед е издадена на 11.10.2019 г. – на която дата Д. В. е бил в отпуск,
поради временна неработоспособност, а К. К.е ползвал разрешен отпуск, поради
което е било осъществено основанието за заместване по Заповед № ЗЦУ-853 от
22.06.2018 г. на Г. с. на НАП.
По изложените съображения, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити
- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредбата, фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като
лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка.
В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено,
че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от
дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Ето
защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален
бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че
е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална
касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения
протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола
доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този
вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен
ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото
в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда и начина за
отчитане продажбите в търговския обект.
Възражението за липса на мотиви на заповедта е неоснователно.
От една страна, такива са изложени в самия акт, а от друга - административният
орган изрично се е позовал на съставения ПИП.
Определеният срок на действие на принудителната
административна мярка- запечатване на обекта за срок от 14 дни, е мотивиран.
Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната
търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика между наличните
парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, както и с невъзможност за
проследяване на реализираните обороти.
Наред с изложеното съдът счита, че относно срока на
действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само
по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност,
като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед
продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с
целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да
определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за
този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените
интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за
нарушение поради постановяване на ПАМ преди издаване на наказателно
постановление. Липсва
обусловеност на налагането на ПАМ от осъществяването на
административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката– чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Възможността, регламентирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, не
игнорира директното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в случая, не е
обусловено от административното наказание, тъй като съгласно приложената норма
от специалния закон, този вид мярка се налага „независимо“ от предвидените
глоби или имуществени санкции. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ
правомощието за налагане на ПАМ, са и част от състав на
административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в
осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва
във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС/ и е с
правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху
законосъобразността на ЗНПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта
на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл.
22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При
налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа при
обвързана компетентност.
След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок
от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за
достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 4656 от 21.04.2020 г. по адм. дело № 13581/2019 г., I о.; Решение
№ 3536 от 09.03.2020 г. по адм. дело №
11448/2019 г., VIII о.; Решение № 2969 от
25.02.2020 г. по адм. дело № 10288/2019
г., I о.; Решение № 3131 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 10930/2019 г., I о.; Решение
№ 455 от 13.01.2020 г. на по адм. дело №
7204/2019 г., VIII о.; Решение № 13637 от
14.10.2019 г. по адм. дело № 6326/2019 г., I о.; Решение № 12620 от 26.09.2019
г. по адм. дело № 4641/2019 г., I о.; Решение № 8425 от 05.06.2019 г. по адм.
дело № 4110/2019 г., I о.; Решение № 6503 от 02.05.2019 г. по адм. дело №
14440/2018 г., VIII о.; Решение № 6316 от 24.04.2019 г. по адм. дело №
11835/2018 г., I о.; Решение № 6227 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 2403/2019
г., I о.; Решение № 6140 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 13444/2018 г., VIII
о.; Решение № 5863 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 13648/2018 г., VIII о.; Решение
№ 5707 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 786/2019 г., VIII о.; Решение № 4465 от 26.03.2019 г. по адм. дело №
15266/2018 г., I о.; Решение № 3108 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 14158/2018
г., I о.; Решение № 1424 от 04.02.2019г. по адм. дело № 9855/2018г., I о.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГЕС“ ООД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от у. Е.Д.Г., подадена
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-523-0339272
от 11.10.2019 г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на „ГЕС“ ООД, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка
с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – б. „С.”,
находящо се в: гр. *****, стопанисван от „ГЕС“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ГЕС“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от у. Е.Д.Г., да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: