Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на девети март две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря
Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 383 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М.“ ЕООД ЕИК *********, подадена
чрез адв. Й.А. ***-0000738 от 11.12.2019год. на
началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на
основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване на същата разпоредба.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че ЮЛ изобщо не можело да бъде
субект на адм.нарушение включващо изпълнително
деяние под формата на допустителство. Навежда твърдения, за допуснати съществени
нарушения на правила (налице било разминаване между изложените фактически
основания на нарушението и дадената правна квалификация, сочи че не било ясно
какво точно правило за поведение било нарушено), излага становище и за
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите
отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно на основанията изложени в жалбата.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище, че нарушението е безспорно доказано.
Заявява, че пробни мотиви е изложил в писмено становище към преписката.
Претендира присъждане на разноски за ю.к. възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Въззивното дружество притежавало
лиценз на Общността за международен обществен превоз на товари №
2934/12.06.2009год.. През месец октомври 2019год. св. Й. ***, извършил проверка
на транспортната документация на въззивното дружество при която било
констатирано, че на 21.01.2019год. въззивното дружество като превозвач е
допуснало водача Любомир Андреев Андреев ЕГН **********
да управлява превозно средство категория N2, марка „Мерцедес” с рег.№ СВ5950АВ, собственост на
„М. ЕООД ***, оборудвано с аналогов тахограф, с което бил извършен превоз за
собствена сметка на товари на основание Заповед № 13/21.01.2019год. като
водачът не отговарял на изискванията на чл. 7а, ал.2пр.3 от ЗАвтП – не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност издадено по реда на
наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДП. Установено било, че водачът е придобил
УПГ на 15.03.2019год.
За констатираното нарушение на
15.10.2019год. св. Й. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 266723 в
който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на
надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество лице.
Срещу АУАН не постъпило писмено възражение
в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 11.12.2019год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показание е дал актосъставителя Й.Й., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта
ИТС, справка за нарушител, Заповед №13/21.01.2019год. на ръководител транспорт
в транспортното предприятие, тахографски лист от 21.01.2019год., Заповед №
15/27.02.2019год. на ръководител транспорт в транспортното предприятие,
тахографски лист от 27.02.2019год., СРМПС част 1, справка от регистър на
психологическите изследвания на водачите, справка за сключване, изменение или
прекратяване на ТД и уведомления за промяна на
за работодател, пълномощно изходящо от Мирослав Благоев Ангелов към Иван
Георгиев Тошев, протокол от контролна проверка на тахограф, разпечатка от инф. система на ИА „АА“, покана
до въззивното дружество за представяне на документи, приемо-предавателен
протокол констативен протокол за извършена комплексна проверка.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са непротиворечи,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда
изцяло.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
обстоятелствените части на същите нарушението е описано в достатъчна степен за
да може санкционирания субект да разбере вида и характера на вмененото му
нарушение. Макар и твърде лаконични в
обстоятелствените части се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Посочени
са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единствено
между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на въззивника адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за
да може същият да узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП ясно е посочено извършеното
от въззивното дружество нарушение като са изложени конкретни фактически данни,
относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за
издадения му лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване
на нарушението и мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното
неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил МПС кат
N2, с който е извършен
превоз на товари за собствена сметка от водач, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно
удостоверение за такава годност. Посочена е заповедта въз основа на която е бил
извършен превоза. Както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно данни, в
това число и на кои изисквания съгласно нормата на чл.7а, ал.2 от ЗДвП не
отговаря водачът (за психологическа годност), както и къде са разписани тези
изисквания в наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП, които дават яснота и
пълнота относно съставомерните признаци на административното
нарушение за което е ангажирана отговорността на въззивника, а именно затова,
че на 21.01.2019год. е допуснат превоз за собствена сметка без водачът да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл
същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Безспорно нормата на чл.7а, ал.2
от ЗАвтП има препращаш характер, но той касае изискванията на които следва да
отговаря водача и няма отношение към превозвача. По отношение на последния
нормата вменява конкретно правило за поведение, а именно да не допусне водач да управлява МПС без да отговаря на
изискванията за психологическа отговорност. В контекста на изложеното по-горе
Уредбата към която нормата препраща е ирелевантна в
конкретния случай и не следва да се съобразява от АНО.
В случая посочената като
нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и диспозиция
(правило за поведение) и е норма от материалното право като
фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото
обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да
стане и по конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено
на въззивника. Отделен е въпроса, че е
защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им
квалификация. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от
правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на
това нарушение изисква деецът да допусне водач който не отговаря на някое от
изискванията определени в ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно
отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение
е за това че въззивникът като превозвач е допуснал конкретно определен водач да
управлява МПС и да извършва превоз на товари за собствена сметка като водачът
не отговарял на изискванията в чл. 7а, ал.2, от ЗАвтП. Съгласно посочената
норма лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа
годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,
ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния
случай обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
По делото няма спор, че
въззивника притежава качеството на превозвач.
От друга страна по категоричен
начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, в това
число и такива изходящи от въззивника и представени в хода на извършената му
проверка, се установява, че водачът упоменат в НП на 21.01.2019год. е извършил
превоз за собствена на въззивника сметка. В горната насока са приложените към
АНП справка за сключване, изменение или прекратяване на ТД, Заповед №
13/21.01.2019год. и тахографски лист от същата дата. От друга страна по
категоричен начин от приложените към АНП справки от регистъра на
психологическите изследвания на водачите
е видно, че към 21.01.2019год. водачът Любомир Андреев Андреев не е притежавал валидно УПГ. Същият е придобил
такова едва на 15.03.2019 (почти два месеца след датата на превоза за който е
повдигнато обвинение). При това положение няма спор, че на 21.01.2019год.
въззивникът е допуснал водачът Любомир Андреев Андреев
да извърши превоз за собствена сметка без последният да отговаря на
изискванията на ЗАвтП – без да притежава УПГ, поради което и състава на
нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП е осъществен от обективна страна.
Що се касае до изразеното в
жалбата становище, че в случая ЮЛ не можело да носи отговорност за допустителство, тъй като такава отговорност можело да носи
само ФЛ съобразно нормата на чл. 24, ал.2 от ЗАНН, то не се споделя от съда
доколкото в случая отговорността на въззивника е ангажирана съобразно нормата
на чл.83 от ЗАНН. Съгласно тази норма в предвидените в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на
юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. В случая се касае за неизпълнение на задължение към държавата
при осъществяване дейността на въззивника и самият закон (ЗАвтП) предвижда
възможност за налагане на адм. наказание имуществена
санкция.
Правилно е било определена от
АНО и датата на извършване на нарушението 21.01.2019год. доколкото от
доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че точна на тази
дата е бил извършен въпросния превоз чийто водач не е разполагал с УПГ. В случая
съдът намира за нужно да отбележи, че нито в акта нито в НП е посочена дата на
нарушение различна от посочената по-горе. Действително в тях фигурира датата
15.10.2019год. както е посочено в жалбата, но съдържанието на акта и НП не
оставят никакво съмнение, че тази дата е посочена като дата на констатиране на
нарушението.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от
приложените тахографски листи приложени към АНП същият водач е извършвал и друг
превоз без да притежава УПГ, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не
представлява маловажен случай. Отделен е въпроса, че видно от приложената към
АНП справка за нарушител въззивното дружество е било многократно санкционирано
преди датата на нарушението, за което е повдигнато обвинение. В тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че не споделя становището на защитата, че
общественоопасните последици не били настъпили доколкото, в случая се касае за
формално нарушение и тези последици настъпват веднага, в момента на довършване
на деянието. Не се изисква настъпването на някакви други вреди било то
имуществени или не имуществени.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото
в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания размер
от 3000лв.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото (НП не е отменено) и отправеното във фазана по същество искане от страна на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и делото не е с фактическа или правна сложност съдът счете, че следва да присъди възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000738 от
11.12.2019год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ“ Варна, с което на „М.” ЕООД
ЕИК ********* е било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн. чл.
96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Областен отдел „Автомобилна
администрация ” в ГД „АИ“- гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: