РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Галин Гавраилов
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601723 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
С Решение № 28/25.01.2021 г., постановено по АНД № 8042/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с. обв. Е.Ф.М. е признат за
ВИНОВЕН за извършено на 13.01.2020 г. в гр. Б., област Пловдив
престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК – затова, че на 13.01.2020 г. в 14:46 ч. е
предал по телефон, от технологичен телефонен пост в пощенска станция на
„Български пощи“ ЕАД със стационарен номер ***, невярно повикване за
тревога на стационарен телефон с номер ***, а именно – съобщил, че е
поставил взривно устройство – бомба в УМБАЛ „***“ ЕООД в гр. Пловдив,
ул. „***“ № ***, за което на основание чл. 78А, ал. 1 от НК е ОСВОБОДЕН
от наказателна отговорност и му е НАЛОЖЕНО административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Съдът е разпоредил приложените като веществени доказателства по
1
делото – 2 бр. CD дискове, квитанция от „Български пощи“ ЕАД, както и
хартиено листче с три телефонни номера на Централата на УМБАЛ „***“ ДА
ОСТАНАТ по делото до унищожаването му.
С обжалваното решение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
обвиняемия е възложено заплащането на направените по делото разноски в
хода на досъдебното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
защитника на обвиняемия М. – адв. С.К., с която се прави искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново, изцяло
оправдателно решение. В жалбата се излагат твърдения за допуснато
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание, поради несъответствието му със
степента на обществена опасност на деянието и данните за личността на
обвиняемия.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че
въззивната жалба е неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. В този аспект, сочи, че
единственото спорно обстоятелство в конкретния казус е – могъл ли е обв. М.
към момента на извършване на вмененото му във вина престъпление, да
разбира смисъла и значението на извършеното и запазени
ли са били способностите му да ръководи постъпките си. Според прокурора,
отговорът на този въпрос е положителен и се установява както от събраните в
хода на разследването доказателства и доказателствени средства, така и от
проверените във въззивното съдебно следствие – становището на експертите,
дали заключение по назначената комплексна съдебно психиатрична –
психологична експертиза. С тези аргументи, от въззивната инстанция се иска
да потвърди атакуваното решение.
Обвиняемият не участва във въззивното производство, въпреки
редовното си уведомяване за датата и часа на провеждане на съдебното
заседание.
Защитникът му поддържа направеното искане във въззивната жалба и
моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Поддържа
становището, че психичното заболяване на обвиняемия – умствената му
недоразвитост не му позволява да разбира свойството и значението на
2
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което незаконосъобразна е
преценката на първоинстанционния съд, че може да бъде ангажирана
административната му отговорност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия си състав, след като
обсъди приложените към делото доказателства и доказателствени
средства, в контекста на становището на страните и в съответствие с
правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, счете депозираната въззивна
жалба за процесуално допустима, подадена от процесуално легитимирано
лице, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК,
въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които да
представляват самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
е резултат на анализа на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, в съответствие с изискванията на
чл. 378, ал. 2, пр. 1 от НПК. Според нея:
Обвиняемият Е.Ф.М. е роден на *** г. в гр.К.. Живее в гр. ***, ул. „***“
№ ***, вх.***, ет. ***, ап. ***. Той е б., български гражданин. Има завършено
основно образование. Не е женен и не работи, пенсионер по болест е. Не е
осъждан.
Обвиняемият М. страда от хронична бъбречна недостатъчност и от
07.06.2016 г. е включен в програма за диализно лечение на УМБАЛ „***“ –
Пловдив. Медицинските процедури от Програмата се провеждали три пъти
седмично по предварително изготвен график в дните понеделник, сряда и
петък. За целта, обвиняемият ползвал и специализиран транспорт на
болничното заведение от гр. *** до гр. Пловдив и обратно. В изготвения на
07.01.2020г. график били предвидени различни дни за провеждане на
процедурите – вторник, четвъртък и събота и различен начален час - 13,00 ч.,
в сравнение с тези от последните повече от три години.
3
Извършената промяна създала сериозно недоволство у обвиняемия, тъй
като щяла да му попречи да гледа футболни мачове по телевизията. Затова,
решил да изрази несъгласието си като подаде сигнал за поставена бомба в
УМБАЛ „***“. Снабдил се с телефонни номера на болницата от бележка с
размери 3 х 3,3 см., която взел от регистратурата.
За целта, на 10.01.2020 г. обвиняемият Е.М. отишъл в пощенската
станция на гр. ***. Имал намерение да използва телефонен пост в пощенската
станция, от който да подаде сигнал за бомба. Телефонните кабини не
работели, което му попречило да изпълни намерението си. Това обаче не го
отказало и на следващия ден, след като се върнал в гр. *** от поредната
процедура от диализното лечение, поискал от дете, което видял да си играе в
центъра на града, да ползва мобилния му апарат. Получил отказ, а след това
не успял да се снабди и с фонокарта, посредством която да проведе
телефонен разговор.
Тези неудачни опити да реализира намерението си, мотивирали
обвиняемия М. да отиде на следващия ден – 13.01.2020 г. до пощенската
станция в гр. ***. За целта, се придвижил с автобус от гр.***до гр. ***, а след
това се качил на автобус с направление – гр.Пловдив, който преминавал през
гр. ***. Слязъл на автогарата и пеш се отправил към намиращата се в близост,
на ул. „***“ № ***, пощенска станция. Към този момент на работа в офиса
били свидетелките П.В. и Е.Ч.. От двете стационарни телефонни кабинки в
пощенската станция, обвиняемият избрал кабинка № 1 и получил подаден от
свид. Ч. сигнал от касата.
В 14:45:22 ч. от номер *** обв. М. набрал телефонен номер ***. Тъй
като никой не отговорил на повикването, в 14:46:44 ч. обвиняемият позвънил
на следващия номер, посочен в бележката, която взел от регистратурата на
УМБАЛ „***“ – ***. На повикването му се отзовала свид. Н.Л. –
администратор на регистратурата в блок 2, която се представила на
обвиняемия веднага след приемане на повикването. От своя страна, обв. М.
казал, че е сложил бомба в мазето на болницата и веднага след това
прекъснал връзката. Заплатил дължимата такса от 0,48 лв. на свид. Ч., която
му издала и квитанция, приложена като веществено доказателство по делото.
Напускайки пощенската станция, обв. М. се качил в 15,00 ч. на автобус
за гр. *** откъдето се прехвърлил на автобус за гр. ***. Пил кафе на центъра
4
в града и след това се отправил към дома си, където съхранил бележката с
телефонните номера на болницата на лавица с книги, иззета при извършените
неотложни процесуални действия – претърсване и изземване в дома му.
Междувременно, веднага след като приела обаждането на обв.М., свид.
Л. уведомила медицинския директор на болницата – свид. И.Д. за подадения
сигнал за бомба, а след това подала сигнал на спешен номер 112. На място
бил изпратен екип на служители от Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив в
състав – свидетелите Ш. и М.. Заедно с тях, на място пристигнали екипи на
„Криминална полиция“ и ТС „БОП“, които започнали проверка с технически
средства за откриване на експлозиви и участвали в евакуирането на персонала
и пациентите на болницата. Проверката продължила до около 16,30 ч. и не
установила взривни вещества и експлозиви, поради което достъпът до
болницата бил възстановен.
Предприетите действия за издирване на лицето, подало сигнала, чрез
установяване на телефонния номер, от който е проведен разговора със
служителката на УМБАЛ „***“, довели до установяване най-напред на
мястото, а след това и на самоличността на обв. М.. В резултат на
предприетите процесуално следствени действия в дома му била открита и
бележката с телефонните номера на УМБАЛ „***“.
Описаната фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния
съд след обстоен и обективен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства. Вътрешното
убеждение на съда относно фактите, включени в предмета по чл. 102 от НПК,
е формирано при спазване на принципите, регламентирани в чл. 13, чл. 14 и
чл. 107, ал. 5 от НПК. Въззивната инстанция напълно споделя изводите в
обжалваното решение относно липсата не само на противоречия, а и на
незначителни несъответствия в информацията, съдържаща се във всички
събрани в хода на разследването, при спазване изискванията на НПК,
доказателства и доказателствени средства. В този аспект, законосъобразно и в
съответствие със стандарта на доказване, регламентиран в разпоредбата на чл.
378, ал. 2, пр. първо от НПК, заслужено внимание първоинстанционния съд е
отделил и на обясненията на обвиняемия, кредитирайки ги с доверие, като
правилно е отчел двойствената им същност – източник на пряко
доказателствено средство за фактите, включени в предмета на доказване и
5
едновременно с това средство за защита в наказателния процес. Тези изводи,
не се и оспорват от защитата и в хода на въззивното производство.
Обосновано с доверие са кредитирани и експертните изводи в
заключението на Комплексната съдебно психиатрична – психологична
експертиза като обективно, компетентно и изготвено в съответствие не само с
писмените данни за здравословния статус на обвиняемия, но и въз основа на
анализа на резултатите от проведените психологично и психиатрично
изследване, непосредствено след започване на наказателното преследване. В
този аспект, и според настоящия съдебен състав, не съществува основание за
съмнение в експертния извод относно вменяемостта на обвиняемия не само
към момента на извършване на инкриминираното престъпление, но и към
момента на участието му в проведените процесуално следствени действия в
хода на разследването. Спазено е и задължителното изискване на чл. 94, ал. 1
т. 2 от НПК като е осигурено участието на защитник – адвокат, който е
обезпечил упражняването на правото на защита на обвиняемия в обема,
гарантиран му от процесуалните норми на НПК, от момента, в който спрямо
него са предприети процесуално следствени действия.
Що се касае до възраженията на защитата, за неправилно приложение на
материалния закон с оглед липсата на доказателства, установяващи
процесуалната дееспособност на обвиняемия предвид данните за
констатирания и от експертите в хода на разследването „***“, предпоставящ
слаби способности за преценка на реалните последици от деянието,
въззивната инстанция намира същите за неоснователни.
При изслушването на вещите лица във въззивното производство,
категорично беше уточнено, че при лица с установена лека умствена
изостаналост, какъвто е и обвиняемият М., е налице емоционална лабилност и
импулсивност, по-лесно изпадане в състояние на афект, които обаче не му
пречи да извършва обичайните дейности в ежедневието си, за да задоволява
потребностите си, включително и да е критичен към извършваното. По
отношение на тези му способности, експертите поставиха акцент на
последователността на действията, извършени от обвиняемия, за да се
реализира съставомерния вредоносен резултат от неправомерното му
поведение.
В този аспект, категорично е установено от информацията, съдържаща
6
се в събраните гласни доказателствени средства, преценени в контекста и на
писмените и веществени доказателства, че намерението да подаде невярно
повикване за тревога за поставено взривно устройство – бомба в УМБАЛ
„***“ обвиняемият М. е реализирал чрез множеството последователни,
логични и активни действия в няколко поредни дни до реалното постигане на
престъпния резултат. Изключително целенасочено той се е възползвал от:
1) информацията, предоставяна на всички пациенти и ползващи
услугите на здравното заведение, в което провежда хемодиализното си
лечение, за телефонните номера, на които могат да осъществят контакт с лице
от регистратурата – позвънил е последователно на два от посочените номера
в инкриминирания ден – 13.01.2020 г. докато осъществи контакт със свид.
Н.Л.;
2) взел е решение да използва телефонен номер, от който да подаде
сигнала, различен от този, който използва за задоволяване на личните си
потребности;
3) посетил е последователно - два различни пощенски клона, в различни
населени места, в различни дни – в гр. *** и в гр. *** – докато реализира
намеренията си;
4) търсил е помощ, възползвайки се и случайно срещнато малолетно
дете, от което е поискал да му предостави, ползван от него мобилен апарат,
чрез който да подаде неверния сигнал за бомба;
5) не се е отказал от намеренията си дори и когато се е наложило да
пътува до населено място извън родния му град, съобразявайки се с
графиците на автобуси, пътуващи по различни направления, въпреки че е
останал недоволен от новия график на провежданото периодично диализно
лечение, наложило се заради ползван специализиран транспорт на
болничното заведение.
Тези категорично установени фактически обстоятелства, при които е
осъществено инкриминираното деяние, неотречени и в обясненията на
обвиняемия, са послужили като основание на експертите, изготвили
заключението, да направят извод, че поведението на обвиняемия Е.М. към
инкриминирания период въпреки констатирания интелектуален дефицит е
било предварително съзнателно обмислено и планирано и достатъчно добре
подредено, така че не само да реализира съставомерните вредни последици на
7
вмененото му във вина престъпление, но и да затрудни разкриването на
самоличността му.
От съществено значение за извода на вещите лица, че обвиняемият М.
независимо от интелектуалните си дефицити е процесуално дееспособен и
следва да носи наказателна отговорност за инкриминираното деяние, е
констатираният запазен спомен за случилото се и последователното
хронологично възпроизвеждане на конкретно предприетите от него действия
при проведените месец по-късно психиатрично и психологично изследване.
Категорично е и становището на експертите, че провежданото
периодично хемодиализно лечение няма отношение към субективните
възможности на обвиняемия да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си, доколкото в конкретния казус
категорично е установено, че действията му не са се ограничили единствено в
деня на приложената терапия, а са продължили и в следващите дни до
окончателното реализиране на престъпното намерение.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е приложил правилно и материалния закон,
приемайки, че с поведението си на 13.01.2020 г. в гр. ***, област Пловдив, в
14:46 ч. обвиняемият Е.Ф.М. е осъществил съставомерните елементи на
вмененото му във вина престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК – предал е по
телефон от технологичен телефонен пост в Пощенска станция на „Български
пощи“ ЕАД със стационарен телефонен номер *** – невярно повикване за
тревога на стационарен номер *** като съобщил, че е поставил взривно
устройство – бомба в УМБАЛ „***“ ЕООД в гр. Пловдив.
Законосъобразно е и становището на съда относно наличието на
материално правните основания за прилагане на разпоредбата на чл. 78А, ал.
1 от НК. В този конктекст, съдът не споделя съображенията на защитата, че
наложеното в минималния, предвиден от закона размер, административно
наказание – ГЛОБА от 1 000 (хиляда) лева е несъответно на данните за
личността на обвиняемия и конкретната степен на обществена опасност на
деянието.
Безспорно по делото е установено, че обвиняемият е с намалена
трудоспособност и не полага обществено полезен труд по трудово
правоотношение, но тези факти, преценени в контекста на реално
8
настъпилите вредоносни последици от неправомерното му поведение, които
обуславят значително по-високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние, не дават основание на настоящата инстанция да приеме
за основателни възраженията на защитата за несъразмерност на приложената
наказателна репресия.
В този аспект, въпреки че не е направено искане от защитата за
прилагане на общата норма на чл. 9, ал. 2 от НК, въззивната инстанция счете,
че същата е неприложима именно поради значителните неправомерни
последици в следствие на създадената опасност за здравето и живота на
пациентите, лекуващи се в здравното заведение, някои от които към момента
на наложилата се евакуация, нуждаещи се и от спешно оперативно лечение,
временно прекъснато докато се извърши специализираната проверка от
служителите на МВР за наличие на взривни устройства. Не по-маловажно
значение за конкретната степен на обществена опасност на извършеното
деяние от обвиняемия има и създаденото затруднение в организацията на
работа на медицинските екипи, наложено от необходимостта от спешна
евакуация на лежащоболни и трудноподвижни пациенти.
Въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения при
разпореждането на съда с приложените към делото веществени доказателства
и възлагането на направените разноски в хода на разследването. В тежест на
обвиняемия М., на основание чл. 189, ал.3 от НПК, следва да се възложи и
заплащането на направените разноски и във въззивното производство –
възнаграждението на експертите, изготвили заключението на комплексната
съдебно психиатрична психологична експертиза.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 във вр. чл.334, т.
6 във вр. чл. 338 от НПК, настоящият въззивен състав на Пловдивския
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/25.01.2021 г., постановено по АНД №
8042/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н.с.
ОСЪЖДА Е.Ф.М., със снета по делото самоличност, да заплати в полза
9
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата
от 100 (сто) лева, направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ДА СЕ СЪОБЩИ Решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10