РЕШЕНИЕ
№ 21271
гр. София, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110142203 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от М. О. Д., ЕГН: **********, като майка и законен
представител на О. И. Д., ЕГН: **********, с която се търси защита от домашно насилие
срещу И. Д. Д., ЕГН: ********** /негов баща/. В молбата се съдържат твърдения, че
ответникът е упражнил физическо насилие върху детето О. Д. на 17.07.2023 г. около 23:30 ч.
в „Гранд Хотел Банско“, гр. Банско, като го изритал в задните части, при което детето
залитнало и се ударило във вратата на асансьора, след което бащата ударил детето зад врата
с плесница, както и че на 18.07.2023 г., около 01:00 – 01:30 ч. в гр. Банкя е упражнил
психическо насилие върху детето, като в негово присъствие е заплюл майката М. Д..
В молбата са изложени твърдения, че М. Д. и И. Д. са в граждански брак от 31.05.2008
г., като към датата на завеждане на исковата молба е образувано производство за
прекратяване на брака с развод. По брачното производство са определени привременни
мерки, съобразно които децата живеят при майката, а на бащата е определен режим на
лични отношения с тях. Твърди, че на 17.07.2023 г. към 10:00 ч. И. Д. дошъл на адреса на
децата в гр. Банкя, ул. ....., за да ги вземе. Въпреки многото увещания от страна на майката
М. Д., детето И.н Д. категорично отказало да тръгна с баща си. О. Д. е тръгнал с баща си, за
да прекара с него няколко дни. И. Д. е завел детето първо в Рилския манастир, а след това - в
гр. Банско, където са се настанили в „Гранд Хотел Банско“ към 15.00 часа, откъдето детето
1
се е обадило на майка си. След настаняването бащата И. Д. завел детето на фитнес. Вечерта
към 22.45 часа О. Д. написал съобщение на майка си, че е много гладен, тъй като цял ден не
е ял, а за вечеря баща му му е дал да яда салата с парче риба и малко ориз. Тъй като той не
обича риба, е хапнал само малко ориз със салата. Майката казала на детето да помоли баща
си да отиде в ресторанта и да му вземе нещо за ядене, за да не стой гладно, или бащата да
намери нещо друга за ядене. Детето помолило баща си да му вземе нещо за ядене, но бащата
е заявил, че вечерята е приключила. По разказа на детето след като бащата му отказва да му
вземе нещо за ядене, то изявило желание на другия ден да се върне при майката. Бащата И.
Д. се ядосал много от това негово желание и казал, че веднага ще го прибере при майка му и
събрал багажа им. Към 23.30 часа двамата са напуснали хотелската стая и се качили в
асансьора на хотела. В асансьора И. Д. е застанал зад О. и в един момент изритал О. с крак
по задните части. В следствие на ритника детето е залитнало напред и си ударило главата
във вратата на асансьора. По разказа на детето, от този удар го е заболяло и се е обърнало
към баща си, за да го попита защо го рита. В този момент И. Д. ударил плесница по врата на
детето. О. се уплашил и не е посмял да попита нищо повече баща си, като по неговите думи
бащата му го е гледал „нервно“ и „гнусно“. И. Д. предал детето па М. Д. към 01.00 - 01.30
часа на 18.07. 2023 г. пред къщата им в гр. Банкя, като в яда си пред детето е заплюл
майката. О. си легнал много разстроен. През деня на 18.07.2023 г. той разказва на майка си
какво се е случило и как е бил ритан и удрят от баща си в асансьора, като на разказа
присъствала и сестра му И.н. При този разговор и двете деца споделили с М., че това да
бъдат ритани и удряни от бащата не се случва за първи път, но ги е било страх да споделят,
като тези действия на бащата не им харесват. О. споделя също, че по пътя за Банско И. Д. е
говорил против майката и родителите на майката, което не е било приятно на детето и то му
е направило забележка. О. споделил също, че и при пристигането в Банско преди случая в
асансьора баща му го е ритнал няколко пъти и го е удрял зад врата, но по - леко, но въпреки
това на детето тези неща не са му приятни. Детето е споделило още, че при предни срещи И.
Д. на няколко пъти му е казвал, че е дебел и О. предполага, че за това му е позволил да яде
само салата и ориз в Банско. След инцидента в асансьора О. не желае де вижда баща си и да
прекарва време с него, като причината която изтъква е, че той го рита и удря.
Ответникът И. Д. оспорва изцяло твърденията за извършен акт на домашно насилие.
Поддържа, че завеждането на настоящото дело е поредната злоупотреба на бившата му
съпруга със ЗЗДН и че тя превратно поднася твърдения, които не отговарят на фактическата
обстановка. По отношение на събитията на 17.07.2023 г. посочва, че съгласно определените
привременни мерки е следвало да вземе децата за две седмици през лятото, като дъщеря му
– И.н Д. е отказала да тръгне с него, а сина му О. се съгласил. Ответникът предварително
бил организирал пътуване и забавления, които знаел, че детето обича. Детето било
изключително щастлИ. да види баща си, но ответникът веднага забелязал и притеснение у
него, детето изпитвало вина, че тръгва с него. От момента, в който ответникът взел детето,
започнали обаждания по телефона и писане на съобщения от майка му и сестра му, които
продължили през целия ден. Разговорите били изцяло в посока чувства ли се добре, гладен
ли е, скучно ли му е, казвали му, че не е бил длъжен да тръгва с баща си. Тези обаждания се
2
отразявали на детето и видимо му пречели да се наслади на организираните от бащата
забавления. То споделило на баща си, че малко се притеснява как ще се държат с него у
дома, когато се прибере. За да му спести тези притеснения, бащата предложил да го върне, за
да преспи в дома си и да го вземе отново на следващия ден. Бащата оставил О. в дома му и
се уговорили за следващия ден. Останал много учуден, когато на следващия ден получил
съобщение от детето, че го е ударил. Поддържа, че от съдържанието на последващите
съобщения на детето към него е показателно и твърди, че О. и И.н са въвлечени в тежък
конфликт на лоялност от страна на майка си, която съзнателно се опитва да ги отчужди от
бащата.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза
(л.159-179) детето е преживяло описаните ситуации на 17.07.2023 г. около 23.30 ч. в
асансьора в „Гранд хотел Банско“ с натрупаната тревожност от разпадането на семейната
цялост, от носталгията да е заедно с всички членове на семейството, както е било преди
развода. Преживяната ситуация се е отразила на психиката на детето, като го е отдалечила
още повече от бащата, а емоционалното състояние на детето се е влошило. То е станало още
по-емоционално, преживява негативни емоции, понижило се е самочувствието му.
Обстоятелството, че детето взема страна в конфликта между родителите си, поради това, че
детската психика е незряла и не може да разбере и да достигне до истинските причини за
ситуацията и за взаимоотношенията, води до загуба на самостоятелно мислене, до
разстроени емоции. При детето О. е налице психологическа травма от развода на родителите
и от актуалните им взаимоотношения. Детето не може да приеме, че може да съществува и
друга ситуация, освен тази на семейната цялост, в която е израснало. Същата семейна
ситуация включва като членове: майката, бащата, сестрата, бабата и дядото по майчина
линия, лелята по майчина линия. Всяка друга ситуация не може да бъде понесена от
детската психика и бива отхвърляна, като това отхвърляне се изразява по начина, по който
детето реагира и възприема общуването с бащата: всяко действие на човек, който не е вече
член на по-горе опоменатата семейна цялост, дори това да е бащата, се приема като
прекомерно, бива отхвърляно, възприемано като лошо и неправилно, като вредно. Детето не
възприема и не познава друг „свят“ освен този, в който е израснало. Експертизата не
открива данни детето да е бил жертва на емоционално, физическо и/или психическо
насилие. Поради описания по-горе механизма на възприятия и на преживявания на детето,
интеракцията между него и бащата бива възприемана като проява на насилие. Налице е
начална степен на синдрома на отчуждение на О. от бащата. Въвличането на детето в
конфликтите между всички възрастни: майката, бащата, бабата и дядото по майчина линия,
принуждава детската психика (за да оцелее в интрапсихичен план) да вземе страна, което
води след себе си и отчуждение. Налице е у детето конфликт на лоялност спрямо майката и
3
спрямо нейните родители. Експертизата допуска у детето О. склонност към поддаване на
манипулации, преиначаване на факти и изопачаване на истината, поради наранената
емоционалност и несправянето в емоционален план с настоящите промени. През детската
психика, особено, когато е травмирана и наранена всеки детайл или проблем бива
максимизиран. Деца в подобна ситуация вземат страна, като по този начин несъзнавано се
опитват да оцелеят в психоемоционален план. Детето има доверителна, топла и
емоционална връзка с майката. С бащата е налице емоционална връзка, която е засегната,
намалено е доверието от страна на детето към бащата.
Съгласно изготвения за целите на настоящето производство социален доклад (л.33-34)
и по информация, получена от разговор с детето О., същото споделя, че бащата го е взел за
почивка в гр. Банско. По пътя към Банско, бащата непрекъснато е говорел на детето лоши
неща за майката и нейните родители. По думи на детето, в хотела при всяко влизане и
излизане от асансьора, бащата го е ритал и удрял по врата. О. е убеден, че не е било шега,
защото е бил ритан и удрян силно. Детето споделя, че бащата го е ограничавал в храната и
той винаги е бил гладен. Когато О. е пожелал да си тръгнат от Банско, бащата отново го е
ритнал и ударил силно по врата, той е залитнал и си е ударил главата във вратата на
асансьора. Момчето споделя, че когато са пристигнали в Банкя, бащата е наплюл майката и е
станал скандал. О. и И.н казват, че бащата е удрял и двамата и друг път. Двамата твърдят, че
бащата повече бие О.-много силно зад врата. Ударите са зачестили особено след раздялата
на родителите. Децата твърдят, че бащата ги бие, за да се чувства майката лошо. При
разговор с бащата И. същият споделя, че случилото се в гр. Банско не е такова, каквото го
представят майката и детето и не отговаря на истината. По негови думи, той и О. винаги си
играят "по мъжки" и по този начин - леко ритане и леко удряне зад врата. Два дни след като
са се върнали О. е казал съвсем друго на майката. Счита, че точно това е използвала
майката, за да продължава да го злепоставя пред децата и той да се чувства унизен. Бащата
казва, че никога не би си позволил да употребява физически тормоз над децата си. Според
него, майката води дело, чрез детето, за отмъщение, от злоба и за пари. Майката знае, че
децата са всичко за г-н Д.. По негови думи, отношенията му с двете деца са се влошили, под
давление на майката. Смята, че майката настройва децата срещу него - казвала им е, че той е
лош, има друга жена и ще има друго дете. Бащата смята, че такива изказвания пред децата
са недопустими и ненормални.
В показанията си свидетелката Д. Х., баба на молителя, дадени в открито съдебно
заседание, проведено на 07.11.2023 г. /протокол на л.185-190/, твърди, че на 17.07.2023 г.
бащата И. Д. е взел детето О., като сестра му И.н не искала да отиде с тях. Двамата пътували
към Банско, като посетили и Рилския манастир. По разказ на детето бащата през целия път
говорил лоши неща на детето за майката. В хотела в гр. Банско посетили фитнеса, къпали се
в басейна, разхождали се из хотела. Детето споделило на баба си, че през целия ден не е яло
нищо, само сутринта закусило вкъщи. Когато вечеряли, бащата не позволил на О. да се
храни с това, което иска, а хапвал риба, салата и ориз. Когато се качили в стаята, О. казал на
баща си, че е гладен. Обадил се на сестра си, която по това време била в дома на
4
свидетелката, която от своя страна се обадила на майка им. Майката М. Д. позвънила на О. и
разбрала, че нещо не е наред. Детето предложило на баща си да си тръгнат на следващия
ден, но бащата ядосан и афектиран, му казал да си събира багажа. Когато се качили в
асансьора, О. бил с лице към вратата на асансьора и баща му много силно го изритал, при
което детето залитнало и си ударило главата. Детето споделило на баба си, че при удара
много го е заболяло. Когато детето се обърнало и погледнало баща си, видяло, че той много
злобно го гледа и го ударил силно зад врата. Свидетелката твърди, че след новината за
проблем между брат и баща й, сестрата на О. – И.н помолила баба си да я закара вкъщи.
Детето О. споделило, че през целия път обратно бащата е говорил против майката, че тя е
лоша, обиждал я е, като обиждал и детето. През цялото време по пътя към Банкя детето се
опитвало да спи, за да не чува бащата му какво говори. При пристигането на детето
свидетелката не видяла следи от насилие върху него, но видимо детето било уплашено и
стресирано, и когато видяло майка си, я прегърнало. Бащата започнал да говори нещо през
зъби на майката и я наплюл отвън на тротоара. Детето влезнало в двора на къщата и гледало
надолу, по думите на свидетелката не било себе си, изпитвало някакъв страх, било много
разстроено емоционално. След тази случка децата многократно споделяли на свидетелката,
че ги е страх от баща им, от физически тормоз, от удари, от бой, от говорене на лоши неща
за майка им. Сестрата на О. – И.н още преди развода на майката и бащата, споделила на
баба си, че баща им ги е обиждал и ги е удрял. Веднъж свидетелката забелязала синини по
О., но той си замълчал и нищо не й казал.
Съгласно показанията на свидетелката А. Р. П.-Р., дадени в открито съдебно заседание,
проведено на 07.11.2023 г. /протокол на л.185-190/, съседка на семейството в гр. Банкя,
бащата И. от около една година не живее там. Свидетелката казва, че е виждала бащата И. с
децата му и те винаги са били спокойни и усмихнати. Свидетелката не е виждала лошо или
обидно поведение от страна на бащата към децата и не мисли, че те са били бити или
обиждани. По думите на свидетелката бащата е нормален и възпитан родител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Между страните не се спори, че същите са баща и син, поради което подадената молба
за защита от домашно насилие се явява допустима съгласно чл. 3, т. 4 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права, извършен
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 2 за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В настоящия случай, от твърденията на детето, че в асансьора на „Гранд Хотел
Банско“ бащата го е ритнал и ударил зад врата, заявени както пред вещото лице по делото,
така и пред социалните работници, и от заявеното от бащата при изготвянето на социалния
5
доклад, че той и О. винаги си играят "по мъжки" и по този начин - леко ритане и леко
удряне зад врата, съдът приема за установено, че ответникът И. Д. е извършил твърдения
акт на физическо насилие спрямо детето О. Д., изразяващ се в ритник и удар с плесница зад
врата. Факта, че спрямо детето е упражненото физическо насилие от страна на баща му се
потвърждава по косвен път и от обстоятелството, че пред вещото лице и пред социалните
работници и двете деца са заявили, че многократно са били удряни и обиждани от бащата,
както и от показанията на свидетелката Д. Х., че след прибирането си от Банско детето е
било силно емоционално разстроено и не на себе си. В тази връзка съдът не кредитира
заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза в частта, в
който се твърди, че не са открити данни детето О. да е било жертва на емоционално,
физическо и/или психическо насилие, тъй като то приемало всяко взаимодействие с бащата
като насилие поради това, че той вече не е член на семейната цялост. Това е така поради
обстоятелството, че заключението в тази му част протИ.речи на всички събрани по делото
доказателства.
От показанията на свидетелката Д. Х., които съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, че
при връщане на детето от гр. Банско ответникът И. Д. е заплюл в лицето майката на
молителя, и от заявеното от детето О. в присъствието на експерта по делото и бащата, че
при връщането му от Банско последният е наплюл майка му (л.170), съдът приема за
установено, че бащата И. Д. е извършил и акт на психическо насилие спрямо детето О.,
изразяващ се в упражнено от бащата спрямо майката насилие в присъствието на детето.
Предвид изложеното, особеностите на конкретния случай, съдът намира, че спрямо
ответника следва да бъде взета мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН, а именно: задължение да се
въздържа от извършване на домашно насилие, като на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН му бъде
наложена глоба в размер на 800 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителя сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие (л.15), както и сумата от 400 лв. депозит за изготвяне
на съдебно-психологическа експертиза (л.151), или общо 1 200 лв.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу И. Д. Д., ЕГН:
**********, като:
6
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Д. Д., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на О. И. Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН И. Д. Д., ЕГН: **********, да плати ГЛОБА
в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН И. Д. Д., ЕГН: **********, да плати
по БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лв. –
ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН да плати на молителя О. И. Д., ЕГН:
********** чрез неговата майка и законен представител М. О. Д., ЕГН: **********, сумата
от 1 200 лв. разноски в настоящото производство.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на 9-то РУ на СДВР, за връчване на ответника.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН на И. Д. Д., ЕГН: **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото от
31.07.2023г. спира да се прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като
ИЗДАДЕНАТА ДНЕС ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3 ЗЗДН, независимо от обжалването , за което да се
уведоми и 09 РУ СДВР.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд
в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7