Р Е Ш Е Н И Е
№
392
гр. Нови пазар, 28.12.2016 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №504 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба, съдържаща обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „Енерго-Про Продажби“ – АД – гр. В., представлявано от Б.М., Б.П., П.С. и Яна Маринова Димитрова, с процесуален представител по делото юрисконсулт М. М. против ответника Е.М.С. ***.
В исковата молба ищцовата страна твърди, че ответницата е била клиент на ищцовото дружество във връзка с продажбата на електрическа енергия. Обектът на потребление се намирал в с. В., обл. В., с клиентски номер **********, абонатен №**********. Отношенията между страните се регламентирали от Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца и на „Е.ОН България Продажби” – АД. Съгласно чл.17,т.2 от общите условия ответницата била длъжна да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимата сума. Към момента на подаване на исковата молба ответницата дължала за консумирана ел. енергия в периода 28.03.2015 г. до 15.05.2015 г., главница в размер на 865,12 лв., по фактура, издадена на 03.09.2015г. Дължала и мораторна лихва в размер на 44,05 лв. за периода от падежа на посочената фактура на 23.09.2015 г. до 24.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 01.04.2016 г. до окончателното плащане, както и направените разноски. Ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК и в НпРС било образувано ч.гр.д. №323/2016 г. Съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение №158 от 25.04.2016 г. за претендираните суми. Длъжницата обаче подала възражение срещу заповедта в дадения от съда срок и това била причина да се инициира настоящото установително производство. Затова ищцовото дружество моли, съдът да признае за установено, че ответницата му дължи сумите по издадената заповед №158/2016 г., както и да присъди направените в заповедното производство разноски и тези в настоящото установително производство.
В срока за отговор ответницата, чрез процесуалния представител адв. Пл. П. от АК – В. оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди, че тя няма облигационно отношение с ищцовата страна – не е подавала заявление за снабдяване с ел. енергия, не е подписвала договор в качеството на клиент на ищеца. Посочва че имотът – обект на потребление е продаден и има нов собственик, като според ответницата именно той следва да дължи претендираните от ищеца суми. Ответницата оспорва, че до обекта й е била реално доставяна ел. енергия. Твърди, че претендираната сума е за енергия, която е начислена служебно въз основа на едностранна корекция, извършена без основание. Оспорва годността на средството за търговско измерване в обекта, твърди, че то не е от одобрен тип, съобразно изискванията на Закона за измерванията. Предвид тези съображения, ответницата, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира да и бъдат заплатени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна
следното: По делото от страна на ищеца са представени следните документи: справка
за потреблението от 31.05.2016 г. за кл. №**********, извлечение от сметка към
24.03.2016 г., извлечение от фактури и плащания кл. №**********, фактура
/копие/ №********** от 03.09.2015 г., договор за снабдяване и разпределение на
електрическа енергия; общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Е.ОН България Продажби” – АД, общи условия на „Енерго Про Мрежи“
АД, решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
№ОУ-05/21.07.2014 г., и №ОУ-06/21.07.2014 г. В хода на делото е представено заявление №52215 от 07.04.2010 г. за
снабдяване и разпределение на ел. енергия.
От така представените от ищцовата страна документи се установява безспорно, че ищцовото дружество и ответницата са били в договорно отношение за продажба на ел. енергия, в процесния период 28.03.2015 г. - 15.05.2015 г., за обект в с. В., обл. В., с клиентски номер **********, абонатен №**********. Този факт е доказан категорично от горепосоченото заявление за снабдяване с ел. енергия, подадено от самата ищца. Не е спорно между страните и се установява от представената по делото справка от Служба по вписванията – В., че ответницата на 08.04.2015 г. се е разпоредила с недвижимия имот, до който е доставяна ел. енергия. Тук следва да се отбележи, че това обстоятелство /продажбата на имота и въобще прехвърлянето му по какъвто и да е начин и промяната на собственика/ не е основание за прекратяване на облигационното отношение между ответницата и ищцовата страна. Облигационното отношение между тях продължава да съществува и договорът за доставка на ел. енергия продължава да има обвързваща сила за страните по него. По делото съдът приема за установено, че новият собственик на имота е изпълнил задължението си да декларира на свое име промяната на партидата, като е подал заявление пред ищеца в тази насока. Такива са твърденията на ищцовата страна и те не се спорят от ответницата. Доказателства кога точно е подадено заявлението и кога е осъществена промяната на партидата с нов титуляр /купувача/ не са представени на съда. Твърди се от ищцовата страна, че до 15.05.2015 г. задължението за заплащане на консумираната ел. енергия е на ответницата и съдът приема това обстоятелство за установено, доколкото няма данни облигационното отношение между страните по делото да е прекратено преди това.
По делото е назначена
съдебно-електротехническа експертиза. От заключението на експертизата се
установява следното: Средството за търговско измерване на доставеното
количество ел.енергия до абонатния обект на ответницата в периода 28.03.2015
г. - 15.05.2015 г. е било електромер
№7977912. Същият обаче следва да се счита за метрологично негоден, тъй
като не е бил от одобрен тип и няма данни да е преминал първоначална или
последваща проверка. Начислената от ищцовата страна ел. енергия за посочения
период е от редовен отчет, а не вследствие корекционна сметка. Следователно,
предвид констатираната метрологична негодност на средството за измерване,
ищцовото дружество не е в състояние да докаже факта на доставката на ел. енергия в посочения
във фактура №********** от 03.09.2015 г. период от 28.03.2015 г. - 15.05.2015
г. за цитирания обект, нито количеството на доставената ел. енергия. Това е така, понеже средството,
с което е направен опит да бъде измерена се оказва технически негодно за това.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявените установителни претенции на ищцовата страна, както за главница, така и за лихва, са неоснователни и недоказани и намира, че като такива същите следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на ответницата направените по делото разноски от 380 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 865,12 лв. /осемстотин шестдесет и пет лева и дванадесет стотинки/ и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 44,05 лв. /четиридесет и четири лева и пет стотинки/ от страна на ищеца “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул.“**”, В. *** №258, представлявано от Управителите Б.М., Б.П. и П.С., по делото с юрисконсулт М.М. против ответника Е.М.С. с ЕГН ********** *** №15, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В. 9009, район ***, бул.“***”, В. *** №258, представлявано от Управителите Б.М., Б.П. и П.С., по делото с юрисконсулт М.М., да заплати на Е.М.С. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 380 /триста и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /