РАЗПОРЕЖДАНЕ №245
гр.Силистра,
13.04.2020г.
Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание
на тринадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:съдия
Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова,разгледа постъпилото адм.дело
№43 по описа на съда за 2020г. и установи, че жалбата с която е
сезиран е нередовна, поради което не дължи извършване, а и не могат да бъдат
извършени действията по чл.54, чл.63 и сл. АПК.
Съгласно чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена
информация, актовете на задължения орган по чл.3 ЗДОИ се обжалват пред
съответния административен съд,по реда на АПК, което означава,че жалбата следва
да отговаря на всички изисквания от чл.150 и чл.151 АПК,вкл. по отношение на
заплащането на дължимата държавна такса /чл.151 т.3 АПК/. Последното няма
връзка с чл.20 ЗДОИ, който регулира правоотношенията преди съдебното обжалване.
Освен това, самата жалба страда от порок по смисъла на
чл.150 ал.1 т.2 АПК, обсъден в контекста на чл.158 ал.1 АПК,но доколкото е
подписана от Р.Д. на 05.03.2020г. /визуализиран сканиран документ/,а от
материалите по административната преписка е установимо, че той именно е страна
в производството по ЗДОИ, съдът приема,че е сезиран от Р.К.Д. *** /Вж.Заявление
за предоставяне на достъп до обществена информация от 17.02.2020г. на л.21/.
Жалбоподателят, обаче, следва изрично да посочи в жалбата до съда, адрес за
призоваване,респ. телефон; електронен адрес, ако има такъв, съгласно
изискването на чл.150 ал.1 т.2 АПК.
Отделно от горното,жалбата е насочена срещу Решение
изх.№20015045/ 17.02.20г.,каквото няма представено по преписката.В последната
се намира Решение изх.№20009474/19.02.2020г. /л.17-л.19/, връчено лично на
жалбоподателя на 21. 02.2020г. /“Известие за доставяне“ на л.20/,но същото не е
посочено като оспорено, съгласно регулацията от чл.150 ал.1 т.5 АПК. Последното
сочи на друг порок на съдебното сезиране, който следва да бъде отстранен,тъй
като само жалбоподателят може и е задължен да означи обжалвания административен
акт.
Представената в съда жалба със съпроводително писмо изх.№20013600/10.03.
2020г. на ИАГИТ гр.София, очевидно е била подадена по електронен път, вероятно
сканирана, защото съдържа някакъв ръкописен подпис на автора, което обаче, е в
нарушение на изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /Загл.изм.ДВ,бр.85/2017г/, приложим от препращането на чл.18а
ал.3 АПК. Текстът на жалбата не представлява електронно изявление, което би
попълнило характеристиката на „електронен документ“ съгласно дефиницията от чл.3
т.35 от Регламент (ЕС) №910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23.07.14г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/ 93/ЕО, каквото е изричното изискване на чл.18а ал.3 АПК,във връзка с
чл.3-чл.5 ЗЕДЕУУ. Последното налага на оспорващия да бъдат дадени указания за
отстраняване на така обсъдения тежък порок /родеещ се с липса на жалба/, което
следва да стане или с фактическото ѝ саморъчно подписване от
жалбоподателя,или посредством подаването ѝ като електронен
документ,подписан с квалифициран електронен подпис, който по аргумент от чл.13
ЗЕДЕУУ, има същата правна сила като саморъчния подпис. В противен случай, като
неподписана, жалбата ще бъде оставена без разглеждане по аргумент от чл.150
ал.1 т.8 АПК,във вр.с чл.158 ал.3 АПК.Отделен е въпроса, че административният
орган е приел за допустимо обжалването /той не разполага и с правомощия да
оставя без движение жалби по чл.40 ал.1 ЗДОИ,до колкото последната разпоредба
изрично препраща към реда по АПК,където няма уредена такава нормативна
възможност за органа /арг.чл.152 АПК/,т.е. като подадено в срока от чл.149
ал.1АПК.Жалбата е заведена с вх.№20019868 на 05.03.2020г. на ИАГИТ /л.5/, а
оспореният акт е връчен на 21.02.2020г., както се посочи по-горе, което говори
за спазен срок /евентуално/,въпреки другите нередовности на сезирането.
Изложеното до тук сочи на пречки по движение на делото,
подлежащи на отстраняване, воден от което и на основание чл.158 ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ без движение жалба, изпратена в АС гр.Силистра от ИА“Главна
инспекция по труда“ гр.София, след визуализация на сканиран документ, на който
е виден подпис,положен за неговия автор - Р.Д., без посочен адрес, против Решение
№20015045/17.02.2020г. по описа на ИАГИТ,по повод на която е образувано
настоящото съдебно производство.
УКАЗВА
на жалбоподателя, с посочен адрес в Заявлението по чл.24 ЗДОИ,че следва в
7-дневен срок от съобщаването на настоящото разпореждане, да представи по
делото:
- платежен документ за внесена държавна такса, в
размер на 10.00 лева по сметка на Административен съд гр.Силистра;
- да подпише саморъчно представената на л.6-л.12 от
делото Жалба или да я подаде съгласно чл.18а ал.3 АПК във връзка със ЗЕДЕУУ;
- с писмена молба да посочи адрес за призоваване,
телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв, съгласно чл.150 ал.1 т.2 АПК;
- с писмена молба да посочи - означение на обжалвания
административен акт и указание в какво се състои неговата незаконосъобразност,
по аргумент от чл.150 ал.1 т.5 и т.6 АПК.
В противен
случай производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.158 ал.3 АПК.
С цел постигане на процесуална икономия и въпреки
установените по-горе нередовности на оспорването,
ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото разпореждане на изпълнителния директор на ИА“Главна
инспекция по труда“ с административен адрес: гр.София, бул. “Княз Дондуков“ №3,
след получаването на който, следва да представи по делото,в 7-дневен срок от съобщението,
следните документи:
- пълния текст на Заявлението за предоставяне на
достъп до обществена информация съгласно ЗДОИ, подадено от оспорващия, защото
по делото е представена само първата му страница /без дата, подпис и т.н./ и
пространно Уточнение към същото заявление от 18.02.2020г. състоящо се от 24
страници;
-представена е Заповед №ЧР-63/14.02.2020г. за
заместване на органа,но следва да бъде удостоверена и причината за това
заместване - отсъствие на изпълнителния директор за периода на заместване,
поради командировка,разрешен платен или неплатен отпуск; отпуск поради временна
неработоспособност или друга причина;
- оспореното Решение е с изх.№20015045/17.02.2020г.,
съгласно жалбата на Р.Д., а ако под същия номер по преписката съществува друг
документ - да бъде представен. Установява се, че Заявлението по чл.24 ЗДОИ на
оспорващия е заведено с вх.№ идентичен /в цифровия си състав/ с посочения такъв
за атакуваното решение на органа по чл.3 ЗДОИ, но входящите и изходящите
регистри не са пречка да бъдат поставяни други поредни номера на издаваните
административни актове в ответната администрация. Горното има значение за
правилното определяне на предмета на съдебния контрол.
Разпореждането
е по движение на делото не подлежи на самостоятелно обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя
и на издателя на атакуваното решение по чл.28 ал.2 ЗДОИ, по реда на чл.137 АПК.
СЪДИЯ: