П Р О Т О К О Л
Гр. П.,
12.12.2019 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на
дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Иван Даскалов, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Милена Рангелова в.ч.н.д. № 606 по опИ. за 2019 година.
На именното повикване в
10.31 часа в залата се явиха:
Производството е по
реда на чл. 64, ал. 7 и ал. 8 НПК.
Образувано е по две
частни жалби - на адв. Т., защитник на обв. С.М., и на адв. В., защитник на
обв. Г.К., срещу определението на Окръжен съд П. по ЧНД № 2270/2019 г., с което
по отношение на всеки от двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Обвиняемият С.Н.М. се явява лично и с адв. О.Т.,
редовно упълномощен от по-рано.
Обвиняемият Г.Д.К. се явява лично и с адв. В.,
редовно упълномощен от по-рано.
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик Милена Рангелова.
На страните се разясниха правата
им по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам отводи към състава на съда. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. Т. – Поддържам жалбата. Нямаме основание за отводи и доказателствени искания.
Адв. В. – Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда. Представям и моля
да приемете като писмени доказателства трудов договор на моя подзащитен К., от
който е видно, че същият е назначен като експерт „Връзки с обществеността“ и
длъжностна характеристика във връзка с трудовия договор.
Прокурорът – Да се приемат.
Съдът
прие, че доказателственото искане е допустимо и очевидно се отнася към
обстоятелства, които следва да бъдат изяснени по реда на настоящото
производство.
Ето
защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените два документа.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените определението на Окръжен съд
П., с което е определена най-тежката мярка за неотклонение по отношение на моя подзащитен С.М., тъй като считам и
приемам същото за незаконосъобразно и неправилно. По мое виждане, с оглед
доказателствата по делото, не е налице нито една от задължителните предпоставки
по чл. 63 ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Досежно обосновано
предположение за извършеното деяние – същото, макар и в изключително ранния
стадий на разследване, е най-малкото спорно. По делото има разпитани двама
свидетели, които са служители на „КП“, които е ясно, че са ангажирани за
случая. Това разследване е било няколко месеца преди това. Ангажирани са
дотолкова, че са следели, имало е външно наблюдение, аз говоря за моя
подзащитен, но очевидно такова е имало и за другия задържан, и те са обвързани
със разследването. Не казвам, че нямат право да бъдат разпитвани като
свидетели. Набавена е и една експертна справка, от която е видно, че част от
монетите са неистински, т.е., обвинението не може да бъде в този обем.
Странно е, че един
свидетел или обвиняем, става дума за Г., за който има данни, че и срещу него
имало разследване, а доколкото знам е бил задържан за 24 часа, не е разпитван?
Няма категорични доказателства за второто и по-тежко обвинение по чл. 278а НК
по отношение на М.. Какви са доказателствата за отчуждаване на 296 бр. монети.
Подзащитният ми е категоричен, че той не е докосвал тази чанта, в която са
намерени монетите и никога не е била в негово притежание. И няма други
доказателства за това, няма доказателства, които са в противовес на това. Да,
външното наблюдение констатира, че той ходи в дома си, хвърля някаква чанта в
кофите за боклук и се среща с обвиняемия К., но досежно отчуждаването на
монетите няма такива данни. А и нещо най-съществено според мен - представих
доказателства, които бяха приети от окръжния съд, че на 22.11 по отношение на
М. е извършвано претърсване и изземване в автомобила му и личен обиск. На тази
дата не са намерени доказателства, които го уличават в престъпление по чл.278 и
чл.278 а. Т.е., може да се направи обосновано предположение, че към този момент
той не е притежавал монети.
Може да се направи
предположение също така на базата на тези доказателства, че монетите са
придобити в един по-късен момент. Не мога да не задам въпроса - защо е лишен от
възможността, която му дава ал.1 на чл.278 от НК? Имам предвид, че в 7-дневен
срок той може да предаде монетите в съответните инстанции и няма да има
престъпление. Тази законова възможност не му е дадена. В случая не е ясно и
няма доказателства по делото кога са придобити монетите. И пак, не мога да не
поставя въпроса – защо той е лишен от тази възможност? Неговото становище е
„Моето намерение беше да ги предам“. С какво се опровергава това? Тогава няма
да има престъпление.
На следващо място, няма
да се спирам на реалната опасност да се укрие, защото първоинстанционният съд
приема, че такава не е налице.
Приема
обаче, че съществува реална опасност същият да извърши престъпление. Тази
възможност обаче е хипотетична, а не реална, защото аз не виждам такива
доказателства по делото. Доказателствата според първоинстанционния съд са, че
обвинението е за тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода. От тази абсурдна логика следва неминуемо изводът, че по всяко
престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, без значение
дали е 1 или 20 години, съществува реална опасност съответният обвиняем да
извърши престъпление, като не е необходимо да има доказателства за това.
Логиката на закона, смисълът на закона е да има доказателства. Аз не чух нито
едно такова и не виждам такива по делото. Подзащитният ми не е осъждан. Би
могло да се направи евентуален извод, ако е осъждан, че съществува такава
реална опасност. Семеен, с малко дете, за което безспорно се грижи, има такива
данни. Макар че най-мразя да говоря за здравословно състояние, но е факт по
делото, не като основна причина да измените мярката, но като допълнителна такава,
здравословното състояние на майка му. Същата е претърпяла инсулт и инфаркт и се
нуждае от някакви грижи, не ежедневни и не непрестанни. Може да се възрази, че
той живее в П., а тя в А., но разстоянието между двата града е толкова малко,
че той се грижи, интересува и посещава майка си, има такива данни. Но не това е
основното.
Основното е, че за мен
няма реални, събрани по законоустановения начин и ред по НПК, доказателства, от
които би могло да се направи наистина предположение за реална опасност този човек
да извърши престъпление. Не може, не бива едно задържане под стража да се
превръща в непостановена по законния ред присъда лишаване от свобода, защото
точно това ще се получи, ако вие потвърдите мярката за неотклонение.
Едва ли
трябва да ви обяснявам на вас колко тежки и колко бавни са
археологико-историческите експертизи, защото по делото няма какво друго да се
прави. Най-много да бъде разпитан Г., който се обработва да бъде свидетел и да
се чака експертизата. Това ще се прави по делото, а в същото време тези двама
мъже ще стоят в ареста. Същността на мярката за неотклонение е да бъде осигурен
обвиняемият да присъства на всички процесуално-следствени действия, които са
свързани с него. Кое би попречило, ако той е с по-лека мярка за неотклонение и
защо този човек следва да бъде лишен от евентуалната възможност след това по
делото по същество да поиска и да получи наказание, свързано с приложението на
чл.66 НК, защото прекрасно знаете, че ако останат още 8 месеца, защото повече
няма как да останат в ареста, ще получат наказание 8 месеца реално. Това е
реалността по това дело и ако това е целта на прокуратурата, аз изразявам
известно съжаление.
Моля да постановите друга
по-лека мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“, която, според
мен, ще отговаря на доказателствата по делото, наистина събрани на този ранен
етап, и най-вече, на личността на задържания. Аз виждам такава мярка за
неотклонение като най-подходяща „Парична гаранция“, с която той ще може да се
грижи за детето си и майка си и да осъществява трудовата си дейност.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обв. С.М. – Желая по-лека мярка за неотклонение от тази, която ми е наложена в
момента, не за друго, но понеже съпругата ми работи като управител на аптека и
две съботи и недели в месеца е на работа, а детето ни е първи клас, аз го водя
на училище, аз го взимам, аз се грижа основно за него. Част от тези монети бяха
в мен. С колегата К. ние сме сътрудници на музея, това ни беше идеята - искахме
да предадем на музея това, което е ценно за музея.
На миналото дело съдът
изтъкна, че съм бил задържан за такива неща - да, бях задържан за такива неща
преди. Вкъщи бяха намерени неща, свързани с античността, които впоследствие ги
опИ.ха като неисторически ценности. Това беше преди 10 години. С тези монети
сега се сдобихме по не много законен начин.
Искам мярка за
неотклонение, различна от сегашната.
Адв. В. – Уважаеми апелативни съдии, г-н прокурор, ще бъда по-кратък от колегата,
той изчерпи почти всички възможности на защита по този казус.
Също ще моля да уважите
жалбата на моя подзащитен и да отмените атакуваното определение на окръжния
съд, като измените мярката на К. в по-лека.
В тази връзка дали е
налице обосновано предположение моят подзащитен да е извършил престъпление?
Видно от процесуалното му поведение до този момент, видно и от самата жалба,
ние споделяме изводите на съда, че по отношение на същия е налице такова
обосновано предположение, най-малкото видно е от признанието му за вина при
привличането му и дадените частични обяснения по повдигнатите обвинения.
Не сме съгласни обаче с
извода на съда, че са налице другите две предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК –
наличието на реалната опасност същият да се укрие или да извърши друго
престъпление.
По делото не са налице доказателства,
както и колегата Т. каза, които да сочат за тази реална опасност от укриване и
извършване на престъпление. Бих казал, че по отношение предпоставките да се
извърши престъпление първоинстанционният съд много схематично и образно се е
мотивирал – видно от самото определение, с големия брой археологически обекти,
което е факт, установени са по делото. Този факт обаче не сочи на реална
опасност да извършат друго престъпление. На следващо място, изключително
хипотетично твърдение е залегнало в изводите и в мотивите на ПОС, че двамата са
осъществявали отдавна такава престъпна дейност, организацията им била стройна и
планирана. Аз не видях доказателства в подкрепа на този извод в делото, макар
че това е ранен етап на разследването. Дори и да е ранен етапът, то започва с
докладна, че са получили данни през м. април М.и другото лице да са
осъществявали някаква дейност. Моят подзащитен в тази докладна не фигурира. От
тази дата до момента на задържането им за моя подзащитен няма никакви данни за
извършени процесуални действия, оперативни сведения дори и необяснимо за мен е от къде идва
изводът за така нар. стройна и планирана дейност. Той се появява в този казус
едва в момента на задържането, до този момент няма никакви данни да е участник
в някаква дейност.
С оглед на това считам,
че изводът на съда за реална опасност за извършване на престъпление не
съществува, още повече, че съдебната практика се ориентира да извежда подобен
извод се извежда от предходни осъждания, каквито няма, видно от свидетелството
за съдимост. Няма криминални регистрации, няма образувани висящи дела срещу
него. Не следва да се подминава и процесуалното му поведение към момента. Той
осъзнава съпричастността си към престъпленията, за които са му повдигнати
обвинения, критичен е, съдейства на разследващите, като е дал и обяснения в
тази насока.
Що се касае за другата
предпоставка, а именно да има реална опасност от укриването му -
първоинстанционният съд направи извод за наличието на тази предпоставка
единствено от наличието на множество, около 30 пъти, напускане на страната. За
мен бих казал, а и от съдебната практика следва, че напускането на границите на
страната независимо от периода не би могло да се тълкува като реална опасност
обвиняемият да се укрие. Живеем в динамичен свят и всеки пътува, напуска
страната по различни поводи – лични или служебни. Като доказателство за това
твърдение са представените трудови договори и характеристика, от които е видно,
че той работи във фирмата, която е цитирана, като специалист връзки с
обществеността. В трудовата му характеристика е запИ.но, че тази дейност същият
изпълнява както в страната ни, така и в центровете в чужбина. Няма как да
изпълнява служебните си задължения без да напуска страната, това е факт. В този
смисъл несъстоятелно според мен е обстоятелството, че той би могъл да напусне
страната и да се укрие в този момент. В подкрепа на това, че няма как да се
укрие е, че същият има постоянен адрес в С., където живее със семейството си.
Видно е, че е трудово ангажиран и това обуславя извода за липсата на тази
предпоставка.
Ще маркирам само и това,
че не следва да се подценява и поведението на К. във връзка с, така да го
нарека, интереса му към археологията. По делото са представени доказателства,
от които е видно, че нееднократно е извършвал дарения на ценни предмети на
Националния исторически музеи, което не е без значение във връзка с изследване
личността на подзащитния ми.
В тази връзка ви моля
действително да постановите мярка за неотклонение различна от тази. Мисля, че
наистина, както и колегата Т. сподели, най-адекватна мярка е „Парична
гаранция“.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обв. Г.К. – Работата ми е в IT сектора, който и е публична и международна
компания, една от най-големите в света, между другото. В нашия сектор клиентите
ни са повечето чужденци, в България пазарът е много малък. Наши клиенти са Д.,
И., Е.. Означава това, че аз отивам при клиентите ни. Аз пътувам извън
страната, пътувам и по работа, предвид длъжностната характеристика, която
представи адв. В., пътувам и по лични случаи. Работата ми е да се срещам с
клиенти.
Не съм участвал в такава
сделка с М..
Ще започна отзад напред
за притежание на забранени неща. Аз признавам вината си за намерените неща в
мен, те са мои, найлоновата торба с монетите е моя. Сдобих се с нея, като аз
тръгнах на нумизматичен клуб в неделя. Сдобих се с нея по нелегален начин, по
начин, с който М. няма нищо общо, чрез едно момче, което идва на клуб,
направихме среща и се сдобих с тази торба. Известен съм с това, че имам добри
контакти с музея, събираме по-ценните неща, те в бъдеще ще станат ясно колко и
на каква стойност са, те няма да са никак малко. С него от много време на шега
започнахме да пишем един нумизматичен труд, видно е по делото и от всички
събрани материали, че ние имаме вълнение към това нещо, имаме трепет такъв. Аз
също се оглеждам за наистина културни ценности, така че да бъдат спасени и да
бъдат предадени в музея.
Претендирам за по-лека
мярка за неотклонение по ваша преценка.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, смятам че и двете жалби са
неоснователни, поради което ще ви моля да ги оставите без уважение и да
потвърдите определението на първоинстанционния съд за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Колкото и внимателно да слушах
колегите мисля, че трябва да се обединим около едно, няма спор по факта, че има
достатъчно доказателства за извършено престъпление.
Пледоарията на адв. Т.
започна с лошите свидетели от полицията и липсата на качество към настоящия
момент на лицето Г..
За свидетелите от
полицията, разбирам, че не ви е приятно, но ако ме убедите, че полицаите са по
някакъв начин заинтересовани от показанията си в този процес, ако допуснем, че
те много мразят вашите подзащитни или искат да направят нещо друго, има други
начини да не се ценят показанията им, ама аз не виждам такива. Те си вършат
работата и не можем да ги държим виновни, че си вършат работата. Имаме
свидетелски показания на двама човека, които са очевидци на сделката, и не е
вярно това, което се говори за тези чанти, за хвърлянето на чантите в кош за
боклук и т.н. И двамата свидетели полицаи свидетелстват, че същата чанта, която
е била в М., е отишла после в К.. Какъв спор има тук? Някой може да е сменил
съдържанието на чантата по пътя от ул. О.до автомобила, няма как да стане!
А за този прословут Г. се
обръщам към защитниците и към обвиняемите, че качеството на този човек зависи
от много неща, вкл. и от вас. Той може да бъде свидетел, може да бъде и
обвиняем, но няма как да бъде обвиняем, ако нямаме доказателства за това. Това
е разликата между едните и другите, в едните е намерено нещо, в другия – не.
Защо се опитвате да вадите дивиденти от това, че той не е обвиняем към момента.
Ако в него имаше нещо, той също щеше да бъде обвиняем. Но дали ще бъде, или не
- зависи отчасти от поведението на подзащитните ви.
Като изключим
обоснованото предположение за извършено престъпление, което за мен е безспорно,
трябва да обърнем по-голямо внимание на другите предпоставки и дали те са
налице.
Никой не е твърдял в
определението на окръжния съд, че има някаква основателна опасност обвиняемите
да се укрият. Само за единия, да – предвид многобройните влизания и излизания,
аз не поддържам това, не поддържам тази част от мотивите на първоинстанционния
съд, но не и останалата. Дали от събраните до момента доказателства следва, че
ако мярката за неотклонение бъде различна от задържане под стража, ще е налице
основателна опасност те да извършат престъпление. Моят отговор е да. Да,
най-вече заради количеството на първо място. В Окръжна прокуратура П. през
миналата година сигурно има водени 10-15 ДП, с аналогични обвинения, и по нито
едно не сме поискали Задържане под стража, е, не сме го поискали заради
количеството, а в този случай затова сме го поискали.
Има и още едно доказателство,
което моля да вземете предвид за К. – два месеца преди извършване на деянието е
направил опит да премине митницата, за което има издаден акт от Митница Б., пак
с такива неща. Колкото и да не ми се ще да го кажа, идеята и усещането ми е, че
тези хора се занимават с това нещо по занятие. И оттук идва изводът за това -
биха ли те извършили друго престъпление или не биха? Поради тези причини ще
моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд.
Адв. Т. /реплика/ - Никога не съм си позволявал да наричам лоши някои
свидетели, просто казах, че тези хора са ангажирани с това дело. Прекрасно
разбирам, че не мога да ги отхвърля и нямат право да бъдат свидетели, но те
дотолкова са ангажирани, че няма какво друго да кажат. Но досежно твърдението
им, че торбата е минавала от ръце в ръце, това не е вярно. Вярно е, че го
твърдят, но това не са фактите по делото.
На следващо място. Казах,
че няма обосновано предположение по чл. 278а НК досежно М.. За първото
обвинение по чл. 278 НК казах, че е лишен от възможността да ползва или не
първа алинея и вие не взехте становище и това не е случайно, г-н прокурор. И се
позовахме на доказателства по делото.
Дотук свърших с
обоснованото предположение.
Броят на монетите, да,
наистина е впечатляващ, но нека да видим
справката, че част от тях са фалшиви, каква, не мога да кажа. Но не може това
да не се има предвид, това е експертно мнение. Ако предположим, че голяма част
от тези монети са неистински? Да, начален етап е на разследване, да, начален -
начален, ама тези двамата са в ареста. Като е начален, нека да са си вкъщи със
съответна мярка за неотклонение. Не говоря за реалната опасност да се укрият,
първо беше оттеглено по отношение на другия, по отношение на моя доверител няма
такова твърдение. Реална опасност да извършат престъпление? Винаги съществува
такава опасност, обаче само хипотетична. Трябва да има доказателства.
Твърдението на прокурора, че това им е занятието е най-малкото спорно. От кои
доказателства по делото може да се направи този извод по отношение на М., преди
10 години имал такъв проблем. Обаче проблемът е свършил с липса на престъпление
и този извод не е мой или негов, а на съответните компетентни органи. Е този човек от преди 10 години няма
престъпление, макар, че е бил задържан за нещо подобно, което не се оказва
престъпление, 10 години не върши престъпление, пък вие твърдите, че това му
занятието. Няма как да се съглася, защото това е една хипотеза, която е
подплатена. Аз имам интерес към футбол и към жени, но нито едното не ми е по
занятие, но имам огромен интерес към двете неща, които казах, но не са ми
занятие. Те казаха, че имат интерес към това, но това не е занятие.
Адв. В. /реплика/ – По повод на цитираната справка от прокурора за наличие на
митническо нарушение, изводът е доказан. Моят подзащитен декларира, че се
интересува от тази материя и моля да забележите, че става дума за внос, което
означава, че той се опитва да съхранява такива ценности.
Прокурорът /дуплика/ – Към обоснованото предположение нещо да кажа. Не че нещо,
но моля да обърнете внимание по време на обиските извършени и на двамата - в
кой какви пари са намерени. В джобовете на този, който е давал, според нашата
теза, има една доста тлъста сума, а в джобовете на онзи, който е купувал,
според нашата теза, е имало 200 лв. Такива са доказателствата. В джобовете на
М. има повече, отколкото в тези на К.. А силно трудово ангажираният човек е К.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
Обв. С.М. – Искам по-лека мярка. Плюс това знам, че не са точно така нещата, както
ги представят от Криминална полиция
Обв. Г.К. – Уважаеми апелативни съдии, аз искам да кажа, че се намираме в
навечерието на най-християнския празник, който вярва силно в прошката и във
второто начало, а именно символиката, рождението на Христос. Ако ние загубим
този път да вярваме във второто начало и да поддържаме мнението на обвинението,
което е субективно, дали ще тръгнем по правилния или неправилния път, който на
този етап няма предпоставки, поне към мен, и ако ние като общество загубим
вярата в тези неща, нищо добро не чака това наше общество и не бива да сме
толкова големи песимисти, тъй като всичко това се прехвърля върху цялото това
общество. Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след
съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че искането за определяне на мерки
за неотклонение, различни от задържане под стража, е основателно.
Споделят се съображенията на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща
се от показания на свидетели, частични самопризнания на обвиняемия К.,
протоколи за огледи и изземвания на вещи, веществени доказателства, експертна
справка и химическа експертиза, обосновава според изискванията на закона
предположение за причастност на всеки от обвиняемите към инкриминираната
наказуема с лишаване от свобода дейност. В тази връзка ПОС е направил коректен
доказателствен анализ, като правилно е акцентирал на показанията на
полицейските служители, които са наблюдавали лично поведението на обвиняемите
на 01.12.19 г. и са видели предаването на торбата, в която са намерени част от
инкриминираните предмети, от единия обвиняем (М.) на другия обвиняем (К.),
съответстващи на съдържанието на съответния протокол за изземване на
съдържанието на торбата. Обърнато е внимание и на резултата от обиска на обв.
М., при който също са намерени антични монети, освен това пари в големи
размери. Що се отнася до държането на наркотични вещества от страна на обв. К.,
то се установява от протокола за изземването им от неговия дом в гр. С. и от
експертното им изследване. Действително, в обитаваните от обв. М. жилища не са
намерени други културни ценности, но обвинителната теза касае единствено
инкриминираните, опИ.ни в протоколите за обиск и изземване от 01.12.19г., така
че за съда не е разбираемо защо адв. Т. черпи аргументи от въпросната липса.
Впрочем идеята на защитата за недостатъчна доказателствена подкрепа на
обвинението не държи сметка, че обоснованото предположение се изследва в
производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се
приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на
въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал.2 НПК – за
доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна
присъда. Още повече че се касае за повдигнато преди дни обвинение, респ. за
съвсем начален етап на разследване.
Споделят се и изводите за реална опасност от извършване на престъпление.
Правилно в тази връзка е наблегнато на високата степен на обществена опасност и
морална укоримост на посегателствата, респ. на факта, че обв. К. е извършил и
успоредно престъпление, свързано с наркотици.
Прокуратурата се позовава и на акт за установяване на митническо
нарушение (по чл. 233 ЗМ), представляващо внасяне на културни ценности от
страна на обв. К. без знанието и разрешението на митническите органи през 2016
г., но става дума по-скоро за проект на акт, доколкото е приложен между кориците на делото без подписи
и печати, така че няма сигурност, че действително е издаден, т.е. официализиран
по съответния ред. Има и други данни за извършване на предходна дейност с
аналогичен характер от страна на двамата обвиняеми, но с чисто оперативен
характер. Ето защо тези данни не предоставят валидна доказателствена информация,
на която да е допустимо да се базира извод за реализиране на престъплението „по
занаят“.
Ако и да сочи на опасност от извършване на аналогични престъпления,
споменатата голяма тежест на инкриминираните деяния не е достатъчна, сама по
себе си, за вземане на най-тежките мерки за неотклонение. Това е така,
доколкото опасността, очертана единствено от особеностите на конкретните
посегателства, не разкрива нужния висок интензитет. Още повече, че според
експертната справка част от иззетите монети не представляват културна ценност,
като понастоящем не е уточнена въпросната част. Според ПАС действителната
опасност за извършване на престъпление от вида на инкриминираните може с успех
да бъде препятствана посредством задържане на всеки от двамата жалбоподатели в
домовете им. Още повече, че всеки от тях е с установен социален и семеен
статус, чисто съдебно минало, а и полага грижи за болни или непълнолетни
членове на семейството си. Обв. К. пък е имал и морално похвална проява в
миналото, като е извършил дарение на национален музей на голяма културна
ценност (видно от приложените по ДП акт за приемане на дарение и грамота).
Прокурорът от АП-П. не поддържа аргументацията, свързана с наличието на
някаква опасност от укриване на обв. К.. ПАС също счита, че подобна опасност не
е налице. ПОС се е позовал само на един източник на доказателства за
съществуването ѝ – справката за негови интензивни задгранични пътувания.
Днес обаче защитата представи доказателства, от които следва, че този обвиняем
пътува в чужбина включително в изпълнение на своите трудови задължения.
В обобщение: към настоящия
процесуален момент обвинителната теза има нужната доказателствена защитеност, а
опасността за извършване на престъпления не е хипотетична, но и не е достатъчно
сериозна за претендираните от прокуратурата мерки за неотклонение. Тази
опасност би могла да бъде неутрализирана посредством следващите по тежест мерки
за неотклонение, а именно домашен арест. Според въззивната инстанция именно
тези мерки за процесуална принуда отговарят на обстоятелствата по чл. 56, ал. 3
и биха изпълнили целите по чл. 57 НПК, поради което се явяват оптималните.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ протоколно определение №
1330/05.12.2019 г. по ЧНД № 2270/2019 г. по описа на Окръжен съд П., като
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по ДП №
144/19г. по описа на отдел КП – П. С.Н.М.,
с ЕГН: **********, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека
такава, а именно „Домашен арест“, с адрес на изпълнение: гр. П., ул. И. № 40,
ет. 1, ап. 1
На
основание чл. 62, ал. 4, вр. ал. 5 НПК за взетата спрямо обвиняемия С.Н.М.
мярка за неотклонение „Домашен арест“, следва да бъде незабавно уведомен
директорът на ОД на МВР П., с оглед осъществяване на контрола по чл. 62, ал. 5 НПК, и
ИЗМЕНЯ взетата спрямо обвиняемия по ДП №
144/19 г. по описа на отдел КП – П. Г.Д.К.,
с ЕГН: **********, мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, а именно в „Домашен
арест“, с адрес на изпълнение: гр. С., ул. Б.№ 6, ет. 3, ап. 2 в района на 04
РУ СДВР.
На
основание чл. 62, ал. 4, вр. ал. 5 НПК за взетата спрямо обвиняемия Г.Д.
К.мярка за неотклонение „Домашен арест“ следва да бъде незабавно уведомен
директорът на СДВР, с оглед осъществяване на контрола по чл. 62, ал. 5 НПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11.25 часа.
Председател:
Членове:
Секретар: