РЕШЕНИЕ
Номер 261074 29.10.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията дело номер 8923 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от Е.И.Ц. ЕГН; ********** - майка и законен
представител на Д.М.К. ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес ***, ***** ПРОТИВ: М.Д.К. ЕГН: ********** и с адрес ***
С Решение № 10/15.01.2018г, постановено по гр.
дело № 391/17г. по описа на П. апелативен съд - I гр.с. и влязло в законна
сила на 27.02.2018г., ответникът е осъден да заплаща на сина си Д.М.К., роден
на ***г., месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от 27.02.2018г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от
падежа до окончателното й изплащане.
Понастоящем този размер на издръжка се
явявал крайно недостатъчен за отглеждането на детето, имайки предвид
икономическата ситуация в страна, както и нарасналите му нужди. Животът
значително поскъпнал, увеличили се цените на основните хранителни продукти и
стоките от първа необходимост. Предвид настъпващите физиологични промени, детето
бързо израствало и имало нужда от нови дрехи и обувки.
Детето посещавало детска градина и
занимания по народни танци, което водило до допълнителни разходи. През м.
септември 2020г. щял да бъде в предучилищна група. Осигуряването на
необходимите средства за издръжката му представлявали голяма трудност, тъй като
понастоящем майката на детето не била трудово ангажирана и била студентка в ***** - специалност ***** - ***
курс. Имала и друго дете, за което се грижила също сама и което било с 50% степен
на увреждане. Ответникът напълно се бил дезинтересирал от отглеждането и
възпитанието на сина си и не е търсил контакт с него от години. Помощ в грижите
получавала единствено от баща си, който бил пенсионер.
Същевременно счита, че ответникът е в състояние
да заплаща месечна издръжка от порядъка на 220 /двеста и двадесет/ лева за
детето. Увеличен е и размерът на минималната работна заплата за страната в
сравнение с 2018г.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 220 /двеста и
двадесет/ лева за Д.М.К., платима в брой или по банкова сметка *** - то число
на текущия месец, считано от датата на завеждане на настоящия иск –
22.07.2020г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й
издължаване.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
е
депозиран такъв от ответника М.Д.К., ЕГН **********
През 2006 г. след
прекарана остра вирусна инфекция драстично му се намалило зрението на
лявото око. От тогава до сега ответникът с това
око не виждал. Поради тази причина не можел да си намери и работа.
Освен това бил неграмотен. И в момента не работил. Нямал собствено жилище и кола. Живиел в къщата на родителите си в с.П. За него се грижили майка му За. Г. К. и баща му Д.М.К., който бил пенсионер по болест. От години издръжката на сина му Д. се плащала от пенсията на бащата на ответника.
Родителите му също не били добре здравословно - баща му бил с 50 %
нетрудоспособност, а майка му има белодробно заболяване, претърпяла операция, имала и хипертония.
За него издръжка в размер на 220лв. било непосилно да плаща.
Пловдивският районен съд, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че Д.М.К. ЕГН ********** е
дете на Е. И.Ц., ЕГН ********** и М.Д.К., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 10/15.01.2018г. на Апелативен
съд П., І граждански
състав, постановено по в.гр.д. № 391/2017г.,
влязло в законна сила на 27.02.2018г. М.Д.К.,
ЕГН **********
бил осъден да изплаща на детето си Д.М.К. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Е. И.Ц., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 115 лева.
От
разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна И. Д. Ц., **** на ищеца по майчина линия, става ясно, че свидетелят живее в едно домакинство с дъщеря си
Е. и двамата му внука И. и Д.. За Д. основно грижи
полагала дъщеря му Е., като и свидетелят също полагал грижи. Е. в момента не работила,
защото учила. Доколкото знае М. редовно плаща
издръжка на сина си. Не поддържали контакт баща и син. Средства извън
издръжката ответникът не бил давал за
детето. Въпреки, че
свидетелят бил пенсионер, помагал на дъщеря си, защото тя не
би се справила. Другата му дъщеря имала
ТЕЛК-ово решение, 150 лв.-250 лв. ѝ били доходите и на нея помагал, защото живеели заедно. Към момента детето – ищец в производството било в подготвителна
група в детската градина. Майката му купувала обичайно дрехи,
храни, учебни помагала, които му трябват. Горе-долу предполага, че
около 200 лв. отиват на месец за детето. Дъщеря му имала
и друго дете, което също имало нужда от грижи. Тя се грижи
за децата, но финансово пак била на пенсията на свидетеля. Жилището,
където живеели било съсобствено на свидетеля и
дъщерите му. Имали и две мансардни жилища в П., но не ги давали
под наем. Не били обитавани. За да
плаща обучението си в университета майката на детето взимала пари
от свидетеля. Детето не боледувало
често. Но като се азболеело детето 50-60 лева
отивали за лечение.
Другият му
внук имал 50% ТЕЛК-ово решение със специални образователни
способности. Ходил в Комплекса за социални услуги на ***** при детски психолог, социален работник и логопед, защото имал
проблеми.
От разпитана допуснатия свидетел на
ответната страна Д.М.К., *** на ответника, става ясно, че синът му не контактува с
детето, защото майката искала да ходят
в полицията да го виждат, във **** районно, а на него в полицията не му се ходило
да вижда внука си. Контакти по телефона били имали.
Издръжката на детето я плащал свидетеля от пенсията. Синът му живеел при него. Имал още един син и дъщеря, самотна майка с дете. Имал
и съпруга. М. нямал негово жилище, нямал имоти, нямал
кола. Не работил, защото бил неграмотен и не го искали
никъде. Болен бил - с едното око недовиждал. Имал
перде, мисл, че на лявото око. Наскоро ходил на очен преглед
и му изписали лекарства, капки, мехлем. Детето на дъщеря му било на **** години и го издържал
свидетеля. Свидетелят бил с два инфаркта, стендове, с пружини.
Съпругата му била с белодробна операция. Издръжката я плащали
от пенсията и се принуждавали да ходят за гъби, за шипки,
от гората каквото изкарали- това било. При тях било борба за оцеляване. Те за пари и богатство не можели
да мислят, единствено борбата при тях
била
за прехрана. М. нямал други деца. Работил бил ответника
М.
преди
10 години, в ***** бил, били го взели по
заетостта. М. не можел да работи тежка физическа работа заради окото. Ако
работил тежък физически труд започвало да му пречи да
вижда.
От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно ищеца в производството става ясно, че по информация от Е.Ц., тя и М.К. са живели на семейни
начала. Разделили се преди раждането на сина им. С решение на Апелативе съд – П. г-н К. е осъден да изпраща месечна
издръжка па сина си в размер па 115 лв. По думи на майката, бащата не изплаща
редовно издръжката, не изпраща подаръци на
детето по повод рожден ден, Коледа. Г-жа Ц. споделя, че определеният размер на
издръжката е недостатъчен за отглеждането на детето, имайки предвид нарасналите
му нужди. Предвид настъпващите физиологични промени в развитието му, момчето
бързо израства и има нужда от нови дрехи и обувки. Детето посещава детска градина
и през настоящата учебна година с в предучилищна група. Е.Ц. съобщава, че
месечната такса за детската градина е 50 лв. освен това се налага да закупува допълнително консумативи за
предучилищната подготовка — учебни тетрадки, помагала, книжки. Д. посещавал допълнителни дейности в детската градина - курс по
народни танци, който се заплащал, като
таксата на тримесечие била 68 лв. Освен това
периодично посещавал детско кино, куклен
театър. Майката споделила, че бащата на Д. е
престанал да се интересува от неговото развитие и от година не се среща с него.
Разговарят по телефона, обещава, че ще дойде да вземе сина си, но не спазва обещанието си. Дядото по
бащина линия също разговаря с детето по телефона, но двамата не са се виждали. В грижите си за сина си, г-жа Ц. получава
помощ единствено от баща си, който е пенсионер
по възраст. Е.Ц. има по -голям син И. Р. Ш., роден по време на брака й с г-н Р. Ш..
Бракът с г-н Ш. е прекратен с влязло в сила на 22.11.2014г. решение на ПРС. Детето И. Ш. е ученик в **** клас в ОУ ****. Освидетелствано е от ТЕЛК с 50 % степен на увреждане
с диагноза: *****. Е.Ц. разказа, че сама се грижи за двете си
деца. Към момента живее при баща си и двамата взаимно си помагат. Р. Ш. и М.К.
не се интересуват от децата си и не поддържат контакт с тях. За детето Д.М.К. основни грижи полага
майката - Е.И.Ц.. По нейни данни и наблюдения на социалния работник, тя полага
адекватни грижи за отглеждането на ****
дете, като се старае да осигури всичко
необходимо за посрещане на неговите потребности. В грижите си за детето тя
получава подкрепа от баща си И. Ц. и сестра си. Към момента Е.Ц. живее с двете си деца - Д. и И. в
жилище, намиращо се на бул. *****.
Съжителства с баща си и сестра си. Жилището е голямо /100 кв. м./ и просторно,
с изглед към намиращия се наблизо парк. То се състои от две спални, 2 тоалетни, баня, хол и
трапезария, кухня. В него се поддържа добра хигиена. Д. спи на детско легло в
трапезарията, която е преходна с хола. Е. и по-голямото дете И. спят в хола. В
него са разположени вещи и играчки на децата. Майката успява да гарантира
спокойна и сигурна среда за двете деца. Е.Ц. не работи. Студентка е в *****, специалност ***** - задочна форма на обучение. Г-жа
Ц. има регистрация в ТД "БТ", но не получава обезщетение. За детето И.,
получава помощ по ЗХУ , получава и детски добавки за две деца, като общата сума
на получаваните помощи е 395 лв. За Д. получава издръжка от 115 лв. За И. има
присъдена издръжка от бащата 85 лв. Детето
се чувства спокойно в сигурна и стабилна социална среда. Роднините на г-жа Ц.-
баща й, сестра й, баба и дядо -контактуват с него и
са част от живота му. Д.М.К.
е на **** години. Физическото и психическото
развитие му развитие отговарят на календарната възраст. По време на срещата е с
добър външен вид, облечен с чисти и подходящи за сезона дрехи. Момчето е много
контактно и е интегрирано в заобикалящата го социална среда. Посещава детска
градина ****. Личен лекар на детето с д-р ***** с адрес на практиката в *****. Детето е здраво. Майката редовно го води
на профилактични прегледи. Направени са всички задължителни имунизации за
възрастта. Детето има изграден дневен режим, които майката държи да се спазва. Между майката и детето е изградена
емоционална връзка. Такава връзка има изградена и между детето и неговия
по-голям брат И.. По данни на г-жа Е.Ц., М.Д.К.
не се интересува от сина си и нс поддържа контакт с него.
За бащата на детето съобразно приетата по
делото справка от НАП
– П. става ясно, че за лицето М.Д.К..
ЕГН ********** няма данни за декларирани имоти и МПС-та, Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 и 2019г. Освен това лицето е безработно, не получава социални помощи.
Същият е неграмотен, не езавършил първи
клас видно от представеното
удостоверение от *****. От представената
епикриза от 2006 година е видно,
че лицето след остра вирусна
инфекция е с намалено зрение на
ляво око. Не съществуват доказателства за актуалното здравословно състояние на лицето.
За майката
на ищеца – Е.И.Ц. с ЕГН ********** *** е, че: Няма регистрация като едноличен
търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в
търговски дружества. Няма данни за регистрирани трудови
договори от работодатели за периода ог 01.01.2018 г. до 11.09.2020 г. Няма данни за осигуряването на лицето по ЕГН за период от 01.01.2018 г.
до настоящия момент. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетна 2018 г. и 2019 г. По информация от
централизирана база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма
данни за изплатени суми от фирми за отчетна 2018 г. и отчетна 2019 г. Няма данни за декларирано движимо имущество. Притежава идеални части от три недвижими имота в гр. П. и два в с. Н. Майката на ищеца
видно от събраните доказателства
е ****
курс струдентка задочно обучение
В ***** като заплаща семестриална
такса в размер на 650 лева. Същата получава 350 лева помощи за
другото си дете, което има 50 % степен на увреждане и 45 лева надбавки за детето Д..
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди около 3 години. За изминалия период от време е налице
промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените преди 3 години средства
от 115 лева- издръжката, която
ответникът е осъден да плаща.
Понастоящем минималната издръжка за едно дете месечно е в размер на 152.50
лева, от което е видно, че
присъдената понастоящем
издръжка за детето е под
минимума. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. От
друга страна няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи
за други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно или
непълнолетно дете. Следва да се посочи, че съдът приема, че бащата е здрав и
трудоспособен, предвид факта, че липсват актуални данни за здравословното му
състояние относно наведеното твърдение за липса на зрение с
ляво око, което не се потвърждава от
представените документи, които впрочем
са били актуални и към момента на постановяване на предходната издръжка и са взети предвид от състава на
съда, постановил решението, така че в този смисъл не представляват
новонастъпили обстоятелства по делото, които да мотивират съда да не
увеличава издръжката на детето. Освен
това ответникът е бил неграмотен и при предходното определяне
на издръжката и това не е ново обстоятелство
за настоящия състав на съда.
Съдът приема, че бащата на детето е
млад, здрав и в трудоспособна възраст и
е на мнение, че същият е в състояние да
реализира месечен доход над
размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на детето, и становището на съда е, че издръжката,
която в момента заплаща бащата на
детето е ниска, не само заради изминалия период от време и нарасналите нужди
на детето, но и заради факта, че към
момента минималната издръжка за
едно дете е в размер на 152.50 лева.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 290 лв - за храна, дрехи, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете
на неговата възраст, за училищни пособия и материалии, и задоволяване на други текущи нужди, включително и
такива, необходими за правилното
интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословните проблеми и необходимите за това лекарства. При разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 170 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 170 лева месечно за детето Д., начиная от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този
размер.
За сумата над
уважения до пълния претендиран размер
от 220 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Не
се доказа детето Д. да има
други, различни от неговите
връстници разходи средномесечно.
Следва изрично да се посочи, че издръжката се дължи до 10-то число на месеца
за който се отнася, за да има
стабилност в отношенията между
страните, а и средствата са
необходими месечно за детето.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 79.20 лева
(седемдесет и девет лева и двадесет
стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на издръжката /55 лв. х 36
месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в
настоящето производство, а и има
доказателства за направени такива. Представен е
списък с разноски, видно от който
направените в производството разноски от
страна на ищеца са в размер на 300 лева. Внесена е държавна
такса за образуване на производството,
която не се дължи като такава по искове
за увеличаване на издръжка и в този смисъл не може да бъде
вменено на ответната страна да я заплати. Така разноските, които ответникът дължи на ищцовата страна са в размер на 157.14 лева
/сто, петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, съобразно с уважената част от иска. Предвид изхода на спора, ответникът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство,
има право да получи заплащане на сторените от него такива съразмерно на неуважената /отхърлена/ част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от ответната
страна и те да са в размер на 300 лева – заплатен адвокатски хонорар за един
адвокат. Следва ищецът да бъде
осъден да заплати сумата от 142.86 лева /сто, четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ на ответника,
направени от последния разноски
съобразно с отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 10/15.01.2018г. на Апелативен
съд П., І
граждански състав, постановено
по в.гр.д. № 391/2017г.,
влязло в законна сила на 27.02.2018г., месечна издръжка,
дължима от М.Д.К., ЕГН ********** на малолетното
дете Д.М.К. ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Е. И.Ц., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 115 лева /сто и петнадесет лева/ на 170 лева (сто
и седемдесет лева) месечно, считано от 22.07.2020г. до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 170 лева до
пълния претендиран от 220 лева.
ПОСТАНОВЯВА издръжката да се заплаща до 10-то число на месеца за който се отнася.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 79.20 лева (седемдесет и девет лева и двадесет стотинки)– държавна такса върху
увеличения размер на издръжката /55 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА М.Д.К.,
ЕГН **********
да заплати на малолетното дете Д.М.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Е. И.Ц., ЕГН ********** сумата от 157.14 лева
/сто, петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/- направени разноски в
производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат, съобразно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Д.М.К. ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Е. И.Ц., ЕГН ********** да заплати на М.Д.К., ЕГН ********** направените
от последния разноски в производството в размер на 142.86 лева /сто,
четиридесет и два лева и осемдесет и
шест стотинки/ - заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно с отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ
допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.