Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
Гр. Перник,
26.01.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД №
204 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***“ № 42, с ЕИК: ***,
представлявано от А.М., чрез процесуалния представител А.Б.М. срещу Решение №
260019 от 04.03.2021 година на Районен съд Радомир, постановено по АНД № 337 по
описа за 2020 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 501449-F515193/
26.03.2020 година, издадено от началник сектор „Оперативни дейности“- София в
ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2, във връзка чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл. 39, ал. 5 от
Наредба Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите, както
и срещу Определение от 14.06.2021 година, с което дружеството е осъдено да
заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Касаторът
твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като
същият не сочи конкретни касационни основания за отмяна по реда на чл. 348, ал.
1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени решението
на Районен съд Радомир, с което е било потвърдено наказателното постановление,
като по отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП
моли съда да го отмени, алтернативно да го намали в минимален размер.
В
проведеното открито съдебно заседание на 19.01.2022 година касаторът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В
проведеното открито съдебно заседание на 19.01.2022 година, ответникът по
касационната жалба Централно управление на НАП, редовно призован се
представлява от юрисконсулт П.П., който моли съда да остави в сила решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно, както и претендира
юрисконсултско възнаграждение
В
проведеното открито съдебно заседание на 19.01.2022 година Окръжна прокуратура
Перник, редовно призована се представлява от прокурор Моника Любомирова, която
прави заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и
следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и
доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната
жалба се явява допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от
правно легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна.
С
Наказателно постановление № 501449- F515193
от 26.03.2020 година, издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ София
в Централно управление на НАП е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева /петстотин/ лева на „***“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр. София, бул. „***“ №
42, представлявано от Б.Р.С. на основание чл. 185, ал. 2, във връзка чл. 185, ал.
1 от ЗДДС за нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства
на Министерство на финансите. Административното нарушение, което е установено с
АУАН № F515193 от 10.10.2019 година се изразява в
това, че на 12.08.2019 година, в 12:55 часа е извършена проверка на търговски
обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС – Бензиностанция Б123, находяща се в гр. ***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***.
При проверката е било установено, че дружеството е такова по смисъла на чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, а именно, че същото използва ЕСФП, като е
констатирано, че същото не съхранява отчетите по ал. 1 на чл. 39 от №
Н-18/13.12.2006 година в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга
за дневните финансови отчети за календарната 2019 година, водена в единствен
екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен ден, за
фискално устройство, модел KONTO BENZ QR (D), Datecs FP 200, с ИН на ФУ DT791784 и ФП 02791784, с потвърждение № 426455/ 20.06.2019г. Със съдебно решение №
260019 от 04.03.2021 година, постановено по АНД № 337 по описа за 2020 година,
Районен съд Радомир е потвърдил процесното наказателно постановление.
Според
настоящият съдебен състав, постановеното от Районен съд Радомир решение е
правилно.
Районният
съд правилно приема, че в случая с деянието е била нарушена
административнонаказателната разпоредба на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 година, във връзка чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Този извод се споделя и от настоящият съдебен състав, като трябва да бъде
направено едно уточнение, че макар в решението на районен съд Радомир
първоначално съдът да говори за разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година като основание за налагане на административното
наказание, то в последствие става ясно, че се касае за разпоредбата на ал. 5. В
случая настоящият съдебен състав намира, че е допусната техническа грешка,
която не води до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя. Освен
това, трябва да се подчертае че същата е била допълнена с ЗИД, който е бил
обнародван в Държавен вестник на 24.09.2019 година, с което се добавя израза
„при продажба на течни горива“, т.е. същата разпоредба е съществувала и преди
постановяването на наказателното постановление. В тази връзка доводите на
жалбоподателя, че чл. 39, ал. 3 от Наредбата не е съществувал към момента на
извършване на деянието са несъстоятелни, защото първоинстанционния съд в своите
мотиви не се позовава на тази разпоредба. Правилно и изчерпателно районен съд
Радомир е дал тълкуване на съдържанието на горецитираните разпоредби.
На
следващо място настоящият съдебен състав изцяло се придържа с направените от
районния съд изводи, че както актът за установяване на административно
нарушение и издаденото, въз основа на него наказателно постановление са
правилни и законосъобразни. Същите са издадени от компетентен орган, в рамките
на техните правомощия, не са допуснати съществени процесуални нарушения при
тяхното издаване, които да доведат до засягане на правото на защита на жалбоподателя.
В тази връзка настоящият съдебен състав не се солидаризира и с доводите,
депозирани чрез подадената касационна жалба относно нарушаване на изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаеща формата и реквизитите /по – конкретно
датата на извършване на административното нарушение/. Съдът счита, че в случая
се касае за едно продължено нарушение, а същото ще бъде довършено в момента на
неговото прекратяване, респективно от момента в което същото бъде констатирано
от органите по приходите, т.е. това е датата, на която е била извършена
проверката, а именно 12.08.2019 година. Наистина изясняването на точната дата
на извършване на нарушението е от особено важно значение. Съдебната практика
обаче приема, че липсата на същата ще бъде нарушение, което е от естество да
доведе до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, но само
при положение, че не е посочен период, от който да става ясно, че дружеството е
имало задължение за предприемане на определено действие, което се изисква от
закона. В случая това не е така, защото в наказателното постановление изрично
се посочва, че се касае за липса на прошнурована книга за дневните финансови
отчети за календарната 2019 година, обхващаща периода от 01.01.2019 година до
31.01.2019 година. От тук става ясно, че не е налице липса на ясно и конкретно
определяне на датата на извършване на деянието, т.е. началната дата, от която
дружеството е било в нарушение. В съответствие с това, следва да се приеме, че
органите по приходите не са допуснали съществено процесуално нарушение, което
да е довело до ограничаване правото на защита на наказаното дружество.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство
да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
С оглед на горното касационни основания
за отмяна на обжалваното съдебно решение не се установиха. Постановеният от
Районен съд Радомир е законосъобразен, валиден и допустим и същият следва да
бъде оставен в сила, както и по отношение на присъдените разноски в полза на
НАП.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във връзка ал. 1 от ЗАНН основателно е искането
на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последвана норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и
че защитата в настоящото производство се изразява в устно становище, заявено в
хода по същество в откритото съдебно заседание относно законосъобразността на
наказателното постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че
в полза на ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
диапазон, в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260019 от 04.03.2021 година, постановено по АНД № 337 от 2020 година на Районен съд Радомир.
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение
от 14.06.2021 година, постановено по АНД № 337 от 2020 година на Районен съд
Радомир.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес гр. София, ул. „***“ №42, представлявано от А.М. да заплати на Централно управление на НАП София сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в настоящото съдебно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕ:/п /
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/