№ 237
гр. Монтана, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630201105 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 008336/30.09.2025г. на Началник
Териториален отдел (ТО) за областите В., М. и В. със седалище М. към главна
дирекция „КП“ при Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП), е наложена
на ,,Б.“ ООД, ЕИК *********, гр.С., представлявано от управителя Б. Б. Б.,
чрез адв.Д. Г. от САК, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл.194, ал.1 от Закона за туризма (ЗТ), за
административно нарушение по чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗТ.
Недоволно от Наказателното постановление (НП), ,,Б.“ ООД, ЕИК
*********, гр.С., представлявано от управителя Б. Б. Б., чрез адв.Д. Г. от САК,
моли да бъде отменено като незаконосъобразно, поради материалноправна
незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения. Претендират се
разноски. С молба, подадена чрез ел. поща на МРС, подписана с КЕП, адв.Г. от
САК, поддържа жалбата, и представя договор за правна защита и съдействие и
списък – разноски.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО) -
Началник териториален отдел (ТО) за областите В., М. и В. със седалище М.
към главна дирекция „КП“ при Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП),
чрез ст. юрисконсулт С. П., пледира за оставяне без уважение на жалбата и
потвърждаване на НП, в т.ч. чрез изложени доводи в писмено становище.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
При извършена проверка на 10.06.2025г. с Констативен протокол № К-
2767053 в обект - офис в гр.М., бул.Т. М. ХХХ, стопанисван от туроператора
,,Б.“ ООД, е установено следното:
На 30.01.2025г. търговецът ,,Б.“ ООД, в качеството му на туроператор е
сключил в стопанисван от него офис в гр.М. Договор № ********** за
туристически пакет по резервация № 905899256232 с лицето Т.И.А. от името
и за сметка на 44 пътуващи по програма: И. - група от гр.К. и група от гр.Л.,
който е прието, че не съдържа задължителна информация, съобразно
изискванията на ЗТ, а именно: по чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗТ:
за категорията на средството за превоз и по чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1,
б.“з“ от ЗТ: дали пътуването или ваканцията като цяло са подходящи за лица с
ограничена подвижност.
Във връзка с постъпил сигнал вх. № Ц-03-3447/25.04.2025г., изпратен по
компетентност на КЗП от Министерство на туризма (относно
нерагламентирана дейност на физически лица по организиране на
туристически пътувания), на 10.06.2025г. от служитЕ. на ТО - М. е извършена
проверка с Констативен протокол № К-2767053 в горепосочения офис в гр.М.
на туроператора „Б.“ ООД. По време на която със съставения констативен
протокол № К-2767053 са изискани следните документи: сключените два
договора по програма: И. - за групата от гр.К. и групата от гр.Л. за периода с
начална дата 10.04.2025г. и крайна дата 13.04.2025г., с всички придружаващи
ги документи; Платежните документи за преведените суми по договорите;
Сключеният договор с превозвача „М. Т.“, посочен като такъв в договорите за
туристически пакет; Документи за превозвача, осъществил трансфера на
групата от гр.Л. до гр.К..
На 19.06.2025г. на електронната поща на КЗП - М. туроператорът ,,Б.“
ООД е изпратил горепосочените два броя договора и становище, приети с вх.
№ М-03-326/19.06.2025 г. В становището си същият е посочил, че в двата
договора по програма: И. - група от гр.К. и група от гр.Л. е посочен превозвач
„М. Т.“ ЕООД, но превозът е осъществен от „С.“ ООД, като е приложен и
договорът, сключен с реалния превозвач и платежното нареждане за сумата,
която му е преведена. В този договор от 10.03.2025г. между „Б.“ ООД гр.С. и
„С.“ ООД гр.К., изрично е било посочено, че транспорта на пътниците ще се
осъществи с нов автобус М. И. 2016г., ЕВРО 6/55+1+1, местен с рег. № ХХХХ,
категория три звезди, 2-ма шофьори.
Съгласно Договор № ********** с 44 бр. потребитЕ. по програма: И. -
група от гр.К. и група от гр.Л. с начална дата 10.04.2025г. и крайна дата
13.04.2025г., включва следните услуги:
транспорт с комфортен туристически автобус (климатик,
видеосистема, минибар);
Превозвач: „М. Т.“ ЕООД;
Транспорт с комфортен туристически автобус (климатик,
видеосистема, минибар);
3 нощувки със закуски в хотел *** в И.;
Посещение на О., Посещение на магазин-производител на сладки издЕ.я
(баклава, локум и др.);
Застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ с асистанс и лимит на
отговорност 10 000 евро на застрахователна компания “Е.“;
2
Посещение на фабрика-магазин за производство на кожени издЕ.я,
посещение с местен екскурзовод на двореца „Т. К.“ и музея „Св. С.“- (Св.С. се
посещава само отвън ), водач от Б.. Посещение на парка „Е.“.
След преглед на договора е прието, че същият не съдържа цялата
задължителна информация, съгласно изискванията на ЗТ, а именно:
- за категорията на средството за превоз по чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗТ и
дали пътуването или ваканцията като цяло са подходящи за лица с ограничена
подвижност по чл.82, ал.1, т.1, б.,,з“ от ЗТ.
За туристическия пакет по програма: И. - група от гр.К. и група от гр.Л.
начална дата 10.04.2025г. и крайна дата 13.04.2025г. търговецът е предоставил
и Договор № **********, сключен от същото лице в качеството му на
възложител от името и за сметка на трима пътуващи, при прегледа на който се
установявало, че в него също липсва горепосочената задължителна
информация. В последно цитирания договор също е посочено: транспорт с
комфортен туристически автобус (климатик, видеосистема, минибар).
За установените административни нарушения по чл.84, ал.1 вр. с чл.82,
ал.1, т.1, б.„б“ от ЗТ: за категорията на средството за превоз и по чл.84, ал.1 вр.
с чл.82, ал.1, т.1, б.“з“ от ЗТ, св.Р. П. И. (актосъставител) съставила АУАН №
008336/04.09.2025г. в присъствието на В. Б. Ц. (свидетел при съставяне на
АУАН) и св.Е. Н. Б. (свидетел при съставяне на АУАН), връчен на 04.09.2025г.
на упълномощено лице, а впоследствие било издадено на основание чл.194,
ал.1 от ЗТ обжалваното НП с налагане на имуществена санкция при
минимално предвидения размер. Във връзка така съставения АУАН, на
11.09.2025г. постъпило писмено възражение от туроператора „Б.“ ООД, чрез
адв.Г. от САК, което било прието като неоснователно в частта на
приложението на чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗТ.
Във връзка с посоченото в АУАН нарушение по чл.84, ал.1 вр. с чл.82,
ал.1, т.1, б.“з“ от ЗТ, че договорът не съдържа информация, дали пътуването
или ваканцията като цяло са подходящи за лица с ограничена подвижност,
АНО след като разгледал фактическата обстановка и приложените
доказателства, в конкретност Договор № **********/30.01.2025г., установил,
че са налице предпоставки за прекратяване на административнонаказателното
производство, на основание чл.54, ал.1 от ЗАНН. Доказателствата са
представени на АНО преди издаване на наказателното постановление, което
давало основание да се приложи чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН (когато деянието,
описано в акта за установяване на административно нарушение, не е
извършено), както било е в конкретния случай по чл.82, ал.1, т.1, б. „з“ от ЗТ, и
АНП е прекратено.
В хода на съдебното следствие се събраха писмени и гласни
доказателства в лицето на св.Р. П. И. и св.Е. Н. Б..
Съдът като обсъди всички гласни и писмени доказателства, в контекста
на разпоредбите на чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ и чл.194, ал.1 от ЗТ,
намира, че нарушението НЕ е доказано за извършено и не правилно са били
съставен АУАН и издадено НП. Съдът намира, че не е безспорно доказано
нарушението по чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗТ. Твърденията на
жалбоподателя – туроператор, се подкрепят от доказателствата по делото.
Настоящият съд споделя доводите на жалбоподателя, изложени чрез адв.Д. Г.
от САК, за материална незаконосъобразност на НП.
В случая Дружеството е предоставило в Раздел 9 на двата договора
(страница 6 в Договор № **********, (л.48 от делото) и страница 2 в Договор
№ **********, л.58 от делото) изчерпателно описание на използваното
транспортно средство, а именно: „комфортен туристически автобус
3
(климатик, видеосистема и минибар)“, не са посочени само „звездите“ на
МПС. От процесните договорите е видно, че Дружеството е посочило видът
на превозното средство - автобус; категорията на превозното средство -
туристически; както и характеристиките му - климатик, видеосистема и
минибар. Следователно твърдението на АНО за пълна липса на каквато и да е
индикация за „категорията на средството за превоз“ е невярно и противоречи
на писмените доказателства, които са предоставени на органа при поискване.
В приложения договор от 10.03.2025г. между „Б.“ ООД гр.С. и „С.“ ООД гр.К.
(л.68 от делото), е налице пълно описание на категорията, средство за превоз.
От изложените обстоятелства в АУАН и НП, се налага извод, че АНО е
приел, че разминаването между превозвача, посочен в двата договора, и
превозвача, който фактически е осъществил превоза на туристите по
програмата, означава че в договорите не е посочена категорията на превозното
средство. По същество органът е приел за еквивалентни две различни
категории информация - 1. категория на превозното средство и
2.наименование на конкретното дружество превозвач. От тук АНО е направил
извод, че промяната на превозвача, означава липса на посочване на
категорията на превозното средство, или поне така се разбира. Извършеното
тълкуване на разпоредбата на чл.82, ал.1, т.1, б.,,б” от ЗТ е неправилно.
Конкретното наименование на дружеството превозвач не е от значение за
категорията на превозното средство. Конкретното наименование на
дружеството превозвач не е сред задължителните реквизити на договора за
туристически пакет и на предварителната информация по чл.82 от ЗТ.
Цитираната разпоредба предвижда задължение за туроператора да посочи
единствено основните белези на превозното средство - вид, характеристики и
категория. В процесните два договора Дружеството е посочило конкретно
наименование на превозвач с цел да осигури допълнителна информация за
своите клиенти, т.е. да предостави данни, които надхвърлят императивните
изисквания на закона. В такива случаи обаче, когато причини от
икономически, технически или организационен характер налагат промяна на
превозвача, туроператорът е свободен да направи тази промяна с цел да
обезпечи провеждането на пътуването, предмет на договора. Разпоредбата на
чл.82, ал.1, т.1, б.„б” ЗТ, не въвежда изискване за посочване наименованието
на конкретното дружество превозвач, поради което наименованието на същия
не е задължителен реквизит на договора за туристически пакет и не е „основна
характеристика на туристическите услуги” по смисъла на чл.82, ал.1 ЗТ. От
тук следва, че туроператорът може да промени превозвача, стига тази промяна
да не доведе до изменение на обещаните вид, характеристики и категории на
средствата за превоз, които представляват „основна характеристика на
туристическите услуги“ по смисъла на чл.82, ал.1 ЗТ.
Разминаването между дружеството превозвач, посочено в договорите, и
дружеството, което фактически е изпълнило превоза, по никакъв начин не е
свързано с характеристиката „категория на превозното средство. По силата на
сключените два договора туроператорът носи задължение да осигури на
туристите превозно средство, което е описателно определено в договорите по
своите характеристики и удобства, т.е. предмет на престацията е заместима
вещ. Заместими са такива вещи, които в граждански оборот се третират като
равностойни по отношение на други такива вещи, които притежават същите
качества. Вещта, посочена в двата договора – комфортен туристически
автобус, снабден с климатик, видеосистема и минибар, е заместима вещ,
защото в гражданския оборот съществуват множество автобуси с посочените
характеристики. Независимо кое дружество превозвач е осигурило
съответното превозно средство, задължението на туроператора да предостави
автобус с посочените качествени характеристики е изпълнено. В този смисъл
4
е спазена целта на закона и на конкретната разпоредба - потребителят да бъде
информиран относно очаквания стандарт на пътуването и да му бъде
предоставена достоверна информация за вида, нивото на комфорт и
техническото оборудване на превозното средство.
В процесния случай туроператорът е информирал пътуващите относно
средството за превоз - неговия вид, характеристики и удобствата, които
предлага. Туристите по никакъв начин не са въведени в заблуждение относно
транспортната услуга, включена в пакета. Напротив, туроператорът е
осведомил пътуващите за характеристиките на транспорта, от които обичайно
те се интересуват. В допълнение пътуването е проведено абсолютно
безпроблемно, като няма никакви рекламации от страна на туристи по
програмата във връзка с транспорта. От тук следва, че не са налице конкретни
вредни последици от деянието.
За прегледност следва да се посочи, че в хода на административно
наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, които са ограчинили правото на защита на
жалбоподателя, нарушител в АНП, в т.ч. такива по смисъла на 52, ал.4 от
ЗАНН, чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В действителност в договор № ********** и
договор № **********, не е посочено, че пътуването ще се извърши с автобус
три звезди, както е уточнено в договора от 10.03.2025г., л.68 от делото,
съгласно системата за международна класификация на автобусите за туризъм
на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU), цитирана в
писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна,
като АНО, ст. юрисконсулт П., но това изискване, не е цитирано нито в АУАН,
нито в НП. Когато едно нарушение е извършено под формата на бездействие,
е било необхоД. да се посочи в АУАН и НП дължимото законно действие, а в
случая Т. посочване липсва, т.е. допуснато е съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното ЮЛ туроператор, защото винаги когато не са посочени
изчерпателно обстоятелствата на нарушението, е налице съществено
нарушение на процесуалните правила.
Нарушението по чл.84, ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗТ НЕ е
доказано по несъмнен начин, а НП е издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. При условията на чл.194, ал.1 от ЗТ, НЕ правилно е
наложена имуществена санкция на юридическо лице туроператор, което не е
доказано да е извършило административно нарушение по смисъла на чл.84,
ал.1 вр. с чл.82, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗТ. Настоящият съд не споделя доводите на
процесуалния представител на въззиваемата страна, като АНО, ст.
юрисконсулт С. П.. Представените доказателства – съставени 2 бр. други
АУАН, 1 бр. споразумение и 1 бр. друго НП, с писмо вх. № 14775/19.11.2025г.
по описа на регистратурата на МРС, към сигнал вх. № Ц-03-3447/25.04.2025г.
от МТ, който съдът е изискал защото е цитиран в процесните АУАН и НП, а не
беше приложен към АНП, изпратена на МРС (този сигнал, само е станал
повод да се извърши процесната проверка, няма нищо общо с установеното
„нарушение“), не касаят процесното дело, и затова съдът намира за
безпредметно да ги обсъжда.
Тъй като нарушението не е доказано за извършено и според настоящия
съд е нарушен материалния и процесуалния закон при съставяне на процесния
АУАН и издаване на НП, не следва да се излагат доводи за това дали е
следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Подобен анализ се изисква при
доказано за извършено административно нарушение, което в случая не е така.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените
искания от страните за присъждане на разноски.
5
Искането на АНО, направено чрез ст. юрисконсулт С. П. за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто, петдесет) лева,
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя „Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., съгласно
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.Д. Г. от САК,
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Въззиваемата страна, като АНО, чрез процесуалния си
представител е направила възражение за прекомерност. Настоящият съд
относно разноските следва да се съобразява разпоредбите на чл.63д, ал.1 и сл.
от ЗАНН и Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.). Поисканите разноски от адв.Г. от САК, са в
размер на 480 (четиристотин, осемдесет) лева, съгласно списък – разноски,
като тази сума, ведно с дължимото ДДС, е посочена и в договор за правна
помощ на л.96 от делото, които следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд не установява прекомерност. Като размер поисканите разноски
са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 и § 2а от ДР от Наредбата, изм. ДВ,
бр.88/04.11.22г. и ДВ, бр.14/18.02.2025г.), поради което следва съобразявайки
посочените разпоредби, да се присъди поисканата сума в размер на 480
(четиристотин, осемдесет) лева. Предвид изложеното, настоящия съд намира,
че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя
„Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявано от управителя Б. Б. Б., чрез адв.Д. Г. от САК, с посочен
съдебен адрес в гр.С., на сумата 480 (четиристотин, осемдесет) лева, разноски
за адвокатско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 008336/30.09.2025г. на
Началник Териториален отдел (ТО) за областите В., М. и В. със седалище М.
към главна дирекция „КП“ при Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП), с
което на ,,Б.“ ООД, ЕИК *********, гр.С., представлявано от управителя Б. Б.
Б., чрез адв.Д. Г. от САК, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 500 (петстотин) лева, на основание чл.194, ал.1 от ЗТ.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребитЕ.те, към което ЮЛ, че числи
Териториален отдел (ТО) за областите В., М. и В. със седалище М., да заплати
на жалбоподателя „Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявано от управителя Б. Б. Б., чрез адв.Д. Г. от САК,
с посочен съдебен адрес в гр.С., сумата 480 (четиристотин, осемдесет) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, ведно с
ДДС, пред въззивната инстанция по настоящето АНД № 1105/25г. по описа
6
на МРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началник Териториален отдел
(ТО) за областите В., М. и В. със седалище М. към главна дирекция „КП“ при
Комисията за защита на потребитЕ.те (КЗП), направено чрез ст. юрисконсулт
С. П. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто,
петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред АС – М. в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7