Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Бургас, 05.10.2020 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 9830 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД, гр.С, против Г.Д.Г. ***.
Ищецът твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5300/2019г. на БРС.
По него е била издадена такава за сумата от общо 1 037.54 лв., дъл-жима по
Договор
за потребителски кредит № PLUS-13760494 от 17.08.2016г., сключен с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени
от последното на дружеството – с Приложение 1/11.12.2018г. към Рамков
договор за про-дажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., в това число:
934.85 лв. – главница,
13.71 лв. – договорна лихва
за
периода 20.05.2018г. –
20.08.2018г.,
и 88.98 лв. – обезще-тение
за забавено плащане за времето от 21.05.2018г.
до
03.07.2019г.;
законната лихва върху главницата от последната дата до окончателното й изплащане, както и за дело-водните разноски. Твърди също, че заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е
било указано да предяви иск за взе-мането си. Предвид това, моли Съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Г., че същият
му дължи горните суми. Претендира разноски.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител – адв. В.В., ос-порва исковете по размер,
като излага и съображения, че цесията не е обявена надлеж-но на ответника,
поради което не е породила действие спрямо него. Иска от Съда да от-хвърли
претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против Г.Д.Г. за исковите суми по ч. гр. дело № 5300/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от
воденето на предяве-ните установителни искове.
На 17.08.2016г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Г. Димит-ров Г. е сключен
Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револ-виращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13760494, по силата на който дружеството му е
предоставило сумата от 5 000
лв., а той се е задъл-жил да я върне, ведно с възнаградителна лихва /ГЛП от 21.71
%/, както и да заплати 175 лв. – такса ангажимент и застрахователна премия от 672
лв. – общо 6 891 лв., на дваде-сет и четири равни месечни вноски, всяка от по
287.14 лв., в срок до 20.08.2018г., съоб-разно погасителния план.
“БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е регистрирано като финансова институ-ция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ в
публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ, т. е. то се явява кредитор – по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
От друга страна
отпуснатият заем на ответника – като физическо лице, представ-лява предоставяне
на финансова услуга съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има ка-чеството на
потребител – по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Предвид това,
следва да се приеме, че процесният договор е такъв за потереби-телски кредит,
чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на
по-требителите.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с
договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на чл.10
и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
до-говорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес – за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако стра-ната не се е позовала на
нарушаването им – в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР
№ 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
След като извърши служебна
проверка, относно действителността на процесния договор, Съдът констатира, че
той е в изискуемата писмена форма и отговаря на изиск-ванията на чл.11, ал.1,
т.1-9 и т.11 от ЗПК – съдържа дата и място на сключването, ин-дивидуализация на
страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването
му, размер на ГЛП и информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
Договорът обаче не отговаря на
част от изискванията по чл.10, ал.1 от ЗПК, как-то и на тези – по чл.11, ал.1,
т.10 и т.12 от ЗПК.
Посочен в него е годишният
процент на разходите, но само като абсолютна про-центна стойност – 28.63 %, без
взетите предвид допускания, използвани при изчислява-нето му по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възна-граждения от
всякакъв вид, в това число и дължимите на посредниците
за сключването на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кре-дит. Фактически, в случая липсва конкретизация за това как е формиран ГПР, което
во-ди и до неяснота, относно включените в него компоненти, т. е. нарушено е и едно
от ос-новните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по
ясен и раз-бираем начин.
На следващо място – в договора е
обективиран и погасителен план, който съдър-жа информация само относно
падежните дати на всяка от вноските, техния размер и то-зи – на оставащата
главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за
из-вършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дъл-жимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съ-държа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнител-ните разходи.
Предвид горното, следва да се
приеме, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за
потребителски кредит е недействителен.
Последиците от обявяването на
тази недействителност са регламентирани в раз-поредбата на чл.23 от ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чис-тата стойност на кредита
– в случая 5 000 лв., но не и на лихва или други разходи по не-го. В нея
не следва да бъдат включвани таксата ангажимент от 175 лв., както и посоче-ната
в договора застрахователна премия в размер на 672 лв., тъй като на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка
”Защита на плащанията”, а е поето от не-го задължение за заплащането й, като
част от месечните погасителни вноски.
В исковата молба се признава
обстоятелството, че Г. е платил във връзка с процесния договор за кредит общо
5 942.80 лв. Следователно задължението му е било погасено изцяло,
респективно – не е съществувало вземане, което да бъде прехвърлено от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на ищеца – цесията се явява
лишена от пред-мет, а обсъждането на възраженията на особения представител,
досежно съобщаването и действието й по отношение на ответника, не е необходимо.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира, че ”Агенция за събиране на
вземания”
EAД не разполага с активна материалноправна легитимация по
предявените установителни искове, поради което същите – като неоснователни,
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр.С, бул.” № , офис-сграда “”, ет., офис с ЕИК: *********, искове за
установяване по отношение на Г.Д.Г., с ЕГН: **********,***, че
същият дължи сумата от общо 1 037.54 лв. по Договор за потребителски кредит № PLUS-13760494/17.08.2016г., сключен с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, взе-манията по който са били прехвърлени
от последното на дружеството с Приложение № 1 от 11.12.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07. 2017г., в това число:
934.85 лв. – главница,
13.71 лв. – договорна лихва
за
периода 20. 05.2018г. –
20.08.2018г.,
и 88.98 лв. – обезщетение
за забавено плащане за времето от 21.05.2018г.
до
03.07.2019г., както и законната
лихва върху главницата – от последната дата до окончателното плащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5300/2019г. на РС Бургас, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярноа с оригинала: З.М.