Определение по дело №314/2021 на Административен съд - Кюстендил

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

29.11.2021 г.

 

Номер   590                                                2 0 2 1 година                         гр. Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд

на двадесет и девети ноември                                                            2 0 2 1 година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

Секретар:

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 314 по описа на КнАдмС  за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Съдебният акт е постановен на основание чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК.

            С Определение № 496/06.10.2021 г. съдът е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което е проведено на 17.11.2021 г. Даден е ход по съществото на спора и след изслушване на страните съдът е обявил, че ще произнесе с решение в едномесечен срок. В хода на висящност на делото, след запознаване с практиката на ВАС по сходни или идентични правни казуси, съдът установява недопустимост на оспорването в хипотезата на чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 196 от АПК – оспорващият няма правен интерес от оспорването. Съображенията за това са следните:

            Делото е образувано по жалба от адв. И.Г.Й. от ПзАК като пълномощник на Фондация „Гринберг“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Райко Даскалов“ № 53, ет. 1, офис 1, със законен представител управителя Г. И.Й., срещу Наредба за хората с трайни увреждания на територията на Община Бобошево, приета с Решение № 541 по Протокол № 46/27.09.2018 г. на ОбС – Бобошево. Оспорващият претендира съществено нарушение на процедурата по приемане на Наредбата поради нарушаване на изискването по чл. 8 т. 3 от ЗИХУ /отм./ и чл. 8 т. 4 от ЗХУ за участие и даване на задължително становище на Агенцията за хората с увреждания при изготвяне на проекта за Наредба. Моли за отмяна на Наредбата и присъждане на деловодни разноски.

            Фондацията обосновава правния си интерес от оспорване на общинската Наредба, изхождайки от вида си като организация по §1 т. 12 от ДР на Закона за хората с увреждания, на която законът предоставя възможност за поемане на застъпническа роля от името на хора с увреждания, което представлява по същество защита на чужди права и интереси и от регистрираните цели и средства за тяхното постигане. Счита се, че оспорената Наредба като подзаконов нормативен акт засяга или най - малкото създава възможност от такова засягане на права, свободи и законни интереси на хората с увреждания, които са безспорен адресат на акта, а Фондацията по смисъла на закона има признато право да поема застъпническа роля от тяхно име. Освен това счита, че правото на оспорване произтича от действие на ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т.д. № 4/2009 г. и ТР № 1/18.01.2021 г. на ВАС по т.д. № 5/2019 г. предвид регистрираните цели и предмет на дейност, обявени в ТРРЮЛНЦ. В този смисъл интересът се завява като личен /Фондацията има интерес да не допусне съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове/, правен /предвид целите на регистрация/ и пряк /отмяната ще доведе до удовлетворяване на законен интерес на Фондацията по отстраняване на незаконосъобразен подзаконов нормативен акт/. Фондацията се позовава и на съдебната практика на ВАС, която признава правния интерес по аналогични оспорвания.

            Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на представляващия Фондацията относно заявения в жалбата правен интерес от оспорването.

В съдебната практика на III о. на ВАС по идентични или сходни правни казуси се застъпва тезата, че предметът на дейност и целите на Фондацията сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват правния интерес, така както същият е дефиниран в нормата на чл. 186 ал. 1 от АПК и по смисъла на ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т.д. № 4/2009 г., на което се позовава жалбоподателя. Съставите на ВАС сочат, че наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването, освен с предмета на дейност и целите на Фондацията, следва да се преценява и с оглед сферата, в която се проявяват правните последици на оспорените нормативни разпоредби от общинската Наредба и дали от тази гледна точка може да се приеме, че са засегнати лични права и законни интереси на оспорващия или на неговите членове.

За коректност на мотивите съдът отбелязва наличие и на обратна съдебна практика на VI о. и VII о. на ВАС, формирана по идентични или сходни правни казуси, която е по-многобройна. Според тази съдебна практика, регистрираните предмет на дейност и цели на Фондацията по предоставяне на правна помощ и съдебно оспорване на подзаконови нормативни актове са  достатъчни за съществуване на правен интерес от оспорването.

В случая по делото, съдът намира, че задължителните указания в ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т.д. № 4/2009 г. следва да се прилагат във връзка със задължителното тълкуване в т. II на решение № 5/17.04.2007 г. на КС по к.д. № 11/2006 г. Според мотивите на КС:

„Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120 ал. 2 от Конституцията и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. Именно възможността за въвеждане на actio popularis би влязла в противоречие с изискванията на чл. 120 ал. 2 от Конституцията и би следвало да се обяви за противоконституционна.

В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правнозащитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи защитата на законността произтича от мандата, възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в Конституцията и законите.

Те защитават правата на всички, без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си, произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други граждани“.

Коментираният от КС обхват на прилагане на правилото по чл. 186 ал. 1 от АПК за правото на жалба на Фондацията налага при преценката дали е налице правен интерес от оспорването да се вземе предвид сферата, в която се проявяват правните последици на оспорените текстове от общинската Наредба. Наименованието и съдържанието на оспорената общинска Наредба определя сфера на действие по отношение на хората с увреждания, а не на самата Фондация, която е юридическо лице за постигане на нестопански цели и при която учредителите нямат качеството на нейни членове. Изложеното изключва правен интерес предвид правните последици от действието на общинската Наредба.

Независимо от горното, по мнение на съда, правният интерес не може да се обоснове и от факта на регистрираните в ТР цели и средства за тяхното постигане. Вярно е, че една от целите на регистрацията е предоставяне на правна помощ на и за хора с увреждания и поемане на застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им, като е заявено постигането й посредством съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях – отнасящи се за хората с увреждания, издавани от общинските съвети и органите на изпълнителната власт, образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно признати права на хора с увреждания /виж лист 5 от делото/. Също така обаче е вярно и обстоятелството, че регистрацията на Фондацията е извършена в качеството й на организация по §1 т. 12 от ДР на ЗХУ. Посоченото в §1 т. 12 от ДР на ЗХУ право на Фондацията да предоставя услуги на и за хората с увреждания и да поема застъпническа роля от името на хората с увреждания не може да се тълкува разширително като предявяване на техни права от името на Фондацията. Следва да се има предвид, че Фондацията е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано по ЗЮЛНЦ, което го определя като организация по см. на §1 т. 2 от ДР на АПК. Мотивите в ТР № 2/12.02.2010 г. на ВАС по т.д. № 4/2009 г. държат сметка на свободата при определяне на целите на ЮЛНЦ в нормата на чл. 2 ал.1 от ЗЮЛНЦ и правилото на чл. 6 ал. 3 от ЗЮЛНЦ за правосубектност, еднаква с тези на физическите лица, извън естествените качествата на последните. В случая обаче, правото на фондацията свободно да определя целите си и средствата за тяхното постигане по чл. 2 , ал. 1 и чл. 3 ал. 1 от ЗЮЛНЦ следва да се определя в рамките на законово предвиденото ограничение по чл. 3 ал. 2 от ЗЮЛНЦ, проявяващо се в дефиницията за съществуване на организацията по §1 т. 12 от ДР на ЗХУ. Фондацията е регистрирана като „организация за хора с увреждания“. Създадена на основанието по §1 т. 12 от ДР на ЗХУ, Фондацията не може да докаже аспектите на интереса по чл. 186 ал. 1 от АПК. Интересът е възможно да бъде мислим като пряк, т.к. с претендираната отмяна на оспорените текстове от общинската Наредбата се цели отстраняване, респ. предотвратяване настъпването на щети от тяхното действие. Отсъстват обаче изискванията интересът да бъде непосредствен и личен. Правото на фондацията да предоставя услуги на и за хора с увреждания и да поема застъпническа роля от името на същите тези хора по смисъла на ЗХУ не предпоставя съдебно оспорване пред съд. Регистрацията на фондацията в ТР досежно посочените цели и средства за тяхното постигне, в частта за предоставяне на правна помощ посредством оспорване, образуване и водене на дела, разширява необосновано законовата рамка за съществуване на организацията по специалната регламентация на ЗХУ. Няма спор, че регистрацията в ТР има съответното правно действие по отношение на Фондацията и третите лица, но въпросът е за това, че аспектите на правосубектността  по делото не покриват смисъла на съществуване и целта на създаване на организацията по ЗХУ, тъй като законовата рамка в §1 т. 12 от ДР на ЗХУ не включва дейност и цели, свързани с възможност за самостоятелно оспорване на подзаконови нормативни актове, чието проявлението е единствено в сферата на отделните физически индивиди. Целта за сдружаване на гражданите в чл. 12 ал. 1 от Конституцията на Република България /за задоволяване и защита на техни интереси/ следва да се осъществява в съответствие с нормата на чл. 120 ал. 2 от Конституцията. Друг би бил извода, ако жалбоподателят е регистриран като организация по §1 т. 11 от ДР на ЗХУ, т.е. като „организация на хора с увреждания“, тъй като в този случай предмета и целите на учредяване на тази организация предполагат засягане на права, респективно пораждане на задължения на членуващите в нея лица по смисъла на посоченото ТР на ВАС.

Правото на оспорване на Фондацията в конкретния случай не произтича и от регламентацията в Раздел V „Достъп до правосъдие и правна защита“ към Глава четвърта „Подкрепа за социално приобщаване“ от ЗХУ. Правната подкрепа в посочените норми от ЗХУ е с адресат личността на хората с увреждания, а не техните организационно признати сдружения. От друга страна, уредените в ЗХУ форми на подкрепа за социално приобщаване не съдържат специален ред за процесуална защита пред съд, който е различен от общия в АПК /по арг. от чл. 2 ал. 1 от АПК/.

По мнение на съда, възможностите на Фондацията за реализиране на дейностите, обосноваващи нейното съществуване от §1 т. 12 от ДР на ЗУХ могат да се осъществят посредством сезиране на съответната Окръжна прокуратура с предложение за отмяна на оспорената Наредба във вр. с възможността по чл. 186 ал. 2 от АПК или чрез подаване на предложение за отмяна на Наредбата по реда на Глава осма /чл. 107 -118/ от АПК до ОбС – Бобошево.

Изложеното налага отмяна на дадения ход по същество на делото, оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

Поради изхода от спора, оспорващият няма право на деловодни разноски.

 

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ дадения на 17.11.2021 г. ход по същество по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Гринберг“ /с посочени данни/ срещу Наредба за хората с трайни увреждания на територията на Община Бобошево, приета с Решение № 541 по Протокол № 46/27.09.2018 г. на ОбС – Бобошево.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 314/2021 г. по описа на КнАдмС.

Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7 - дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Определението да се съобщи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

       2.