МОТИВИ към ПРИСЪДА от 30.03.2022 г. по НЧХД № 509/2021 г. по
описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесена в съда тъжба от К.Я.Я., ЕГН **********, с която срещу подсъдимия Й.Д. Г.,
ЕГН **********, българин, български
гражданин, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 11.10.2020 г. около
13:00 часа в двора на кооперацията, находяща се в гр.
Б., публично казал нещо унизително за честта и достойнството
на К.Я.Я., ЕГН ********** в негово
присъствие, а именно, че е „мангал”, „изрод”, „палячо” и го напсувал с думите
„Тъ й ненормалния изрод” -
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
Със същата тъжба е повдигнато от К.Я.Я., ЕГН ********** и обвинение срещу подсъдимата Н.Й.Б.,
ЕГН **********, българка, българска гражданка, неосъждана, за
това, че на 11.10.2020 г. около 13:00 часа
в двора на кооперацията, находяща се в гр. Б., публично
казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Я.Я.,
ЕГН ********** в негово присъствие, а именно, че е „селяндур”, „тъпанар”,
„нещастник“, „палячо”, „жалък“ - престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
За претърпените от процесните престъпления неимуществени вреди тъжителят е
предявил граждански искове срещу двамата подсъдими, всеки от по 5000 лева, които съдът прие за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство.
Тъжителят, редовно уведомен, се
явява заедно с адв. Д.. Поддържа повдигнатите
обвинения, които счита за безспорно доказани с оглед събраните по делото
доказателства. Поддържа предявените граждански искове за претърпените неимуществени
вреди от престъпленията.
Защитникът на двамата подсъдими адв. М. пледира, че от събраните по делото доказателства не
се установява по категоричен и безспорен начин извършване на престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК от подсъдимите. Поддържа, че
причината за възникналия конфликт между двамата подсъдими и тъжителя, е
поведението на тъжителя, който умишлено е провокирал скандала. Отделно от това
сочи, че в случая следва да бъде приложен институтът на реторсията,
предвиден в чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 НК. На следващо място поддържа защитната теза, че
дори да се приеме, че извършеното от двамата подсъдими формално осъществява
състав на престъплението по чл. 146 НК,
не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като е малозначително и неговата обществена опасност е явно
незначителна. С тези доводи пледира двамата подсъдими да бъдат оправдани.
Подсъдимите Н.Й.Б. и Й.Д. Г. оспорват
повдигнатото срещу тях обвинение, не се признават за виновни и молят да бъдат
оправдани.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.Д. Г.,
ЕГН **********, е роден на *** ***,
българин, български
гражданин. Видно от приложена по делото справка за съдимост подсъдимият не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Подсъдимата Н.Й.Б., ЕГН **********, е
родена на *** ***, българка, българска гражданка. От справка за съдимост се
установява, че Б. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност.
Подсъдимият Й.Д. Г. е баща на
подсъдимата Н.Б., като двамата живеят заедно с тъжителя К.Я. в жилищна
кооперация, находяща се в гр. Б.. Отношенията между
двамата подсъдими и тъжителя били влошени в резултат на възникнали спорове
относно собствеността на земята, върху която била построена жилищната кооперация
и свързаното с нея право за ползване, с оглед паркиране на собствения на
тъжителя Я. лек автомобил. По повод съществуващите между подсъдимите и тъжителя
конфликти, били подавани жалби в Районна прокуратура – Б. както от подсъдимите
срещу тъжителя, така и обратно. Включително е било изискано и съдействие на
органите на МВР, които са посещавали кооперацията при възникнали спорове и са
взимали отношение по случаите, като са съставяли предвидените в Закона за МВР
документи (протоколи за полицейско предупреждение и др.)
На 11.10.2020 г. около 13 часа
подсъдимият Й.Д. Б. се намирал в постройка в двора на жилищната кооперация на
ул. „И.“ **, където почиствал замърсяване от отглежданите от него гълъби. В
същото време в двора на кооперацията бил и свидетелят И.Б.- съпруг на
подсъдимата Б., заедно с двете кучета, които отглеждал в дома си. Кучетата се
разхождали свободно из двора. Същевременно в двора слязъл и тъжителят К.Я..
Тъжителят отворил входната врата на двора, тъй като предстояло да тръгва с
паркирания в двора лек автомобил. Едновременно с това тъжителят настроил
мобилния си телефонен апарат на режим видео. Свидетелят Б. му направил
забележка да затвори вратата, тъй като има опасност кучетата да избягат навън.
Последвало размяна на реплики между Я. и Б., които били възприети от подсъдимия
Г.. По тази причина подсъдимият Г. излязъл от намиращата се в двора постройка и
се запътил към тъжителя, държейки в ръката си шпатула.
Тъжителят се доближил до подсъдимия Г. и започнал да го снима с телефона.
Подсъдимият Г. започнал да се кара на тъжителя да не отваря вратата на двора,
след което я затворил. Същевременно тъжителят отново я отворил и възникнал
конфликт между двамата. В това време в двора слезли и подсъдимата Н.Б. и
свидетелката К.Я.– съпруга на частния тъжител. Между двамата подсъдими и
тъжителя възникнали словесни нападки, като подсъдимият Й. Г. отправил към
тъжителя Я. думите „мангал”, „изрод”, „палячо” и го напсувал
с думите „Тъ й ненормалния изрод”. Подсъдимата Н.Б. също започнала да снима видео
на случващото се със своя мобилен телефон, като едновременно с това отправила
обидни реплики към Я., като го нарекла „селяндур”,
„тъпанар”, „нещастник“, „палячо” и „жалък“. От своя страна частният тъжител не
отвърнал с обидни думи по адрес на двамата подсъдими. Свидетелят И.Б.подал
сигнал на спешен телефон 112 и на място се отзовали полицейски служители.
По доказателствата:
В случая по делото са налични множество
доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу подсъдимите с частната тъжба
обвинение в настоящото производство. В тази връзка съдът не сподели изложената
от защитника теза за недоказаност на вината на подсъдимите. По делото са
събрани достатъчно доказателства, уличаващи подсъдимите в извършване на процесните деяния, които водят до единствен възможен и
безспорен извод, че подсъдимите Г. и Б. са извършили вменените им с настоящото
обвинение престъпления.
Приетата за установена от съда фактическа
обстановка на първо място се подкрепя от изготвена по делото техническа
експертиза на предоставен от частния тъжител видео запис на случилото се, между
подсъдимите и тъжителя на 11.10.2020 г. в двора на жилищната кооперация, находяща се в гр. Б.. В заключението вещото лице посочва,
че при анализа на предоставения запис, не се е установило записът да е бил
подложен на обработка с технически средства. От експертизата се установява, че
предоставеният за изследване видео запис е бил изготвен на 11.10.2020 г. около
13:20 часа. В заключението вещото лице е възпроизвело на хартиен носител
възприетото от него съдържание на записа. От експертизата категорично се
установява, че подсъдимият Й. Г. е изрекъл спрямо тъжителя Я. обидните изрази „мангал”,
„изрод”, „палячо” и „Тъ й ненормалния изрод”. Също така от експертизата се установяват и
изречените от подсъдимата Н.Б. обидни думи срещу Я., а именно „селяндур”,
„тъпанар”, „нещастник“, „палячо” и „жалък“.
Освен
от изготвената техническа експертиза, съдържанието на предоставения от тъжителя
видео запис лично е възприето от настоящия съдебен състав и от самото
възпроизвеждане на диска в съдебно заседание, при предявяването му на страните
чрез техническо средство (лаптоп). При преглеждането на видеото, което е
снабдено и със звук ясно се чуват и съответно възприемат слухово изречените от
двамата подсъдими срещу тъжителя обидни реплики, подробно описани като изречени
от мъж 2 (подсъдимия Г.) и жена (подсъдимата
Б.) в експертното заключение на вещото лице. Следователно съдът изцяло кредитира
техническата експертиза като компетентно и обективно изготвена, съдържаща
отговори на поставените за изследване въпроси.
На следващо място изложените факти се
установяват и от показанията на свидетелката К.Я.– съпруга на частния тъжител.
При обсъждане на показанията на свидетелката Я. съдът следва да съобрази
обстоятелството, че същата е съпруга на тъжителя и заинтересована от изхода на
делото, но това обстоятелство само по себе си не изключва достоверността на
нейните показания. За да се даде оценка дали съдът кредитира показанията й или
не, следва същите да бъдат съпоставени с целия събран по делото доказателствен материал. В настоящия случай свидетелката Я.
посочва, че е чула подсъдимата Б. да нарича тъжителя „селяндур”,
„тъпанар”, „нещастник“, „палячо” и „жалък“, а подсъдимият да изрича по адрес на частния
тъжител думите „палячо“ и „изрод“. Тези показания на Я. изцяло се подкрепят от
заключението на техническата експертиза и от съдържанието на видео записа,
предоставен от тъжителя, лично възприето от съда. Показанията на Я. напълно
кореспондират на съдържанието на видео записа, приложен по делото. Ето защо
настоящият състав изцяло дава вяра на показанията на свидетелката Я. относно
обстоятелствата на изречените от двамата подсъдими обидни думи, изложени от
свидетелката в разпита.
За да оборят изложените в тъжбата твърдения подсъдимите
ангажират устни доказателствени средства – показанията на свидетелите Й. А.Н.и И.Б.–
съпруг на подсъдимата Б.. От разпита на свидетеля Н. става ясно, че същият
живее в съседна жилищна кооперация, която има изглед към двора на кооперацията,
в която живеят подсъдимите и частният тъжител. Свидетелят посочва, че е бил на
терасата на своя дом, когато първо е чул разговора между свидетеля Б. и тъжителя
Я., като впоследствие е възприел и възникналия конфликт между двамата подсъдими
и Я.. Свидетелят Н. сочи, че не е чул двамата подсъдими да отправят обидни думи
към тъжителя и свидетелства, че тъжителят е отправял неприлични жестове (среден
пръст) спрямо тях. Съдът не кредитира така изложените от свидетеля Н.
показания. Същите остават изолирани от събрания доказателствен
материал. Нещо повече показанията му, че двамата подсъдими не са обиждали
тъжителя с думите „мангал“, „селяндур“, „тъпанар“, „палячо“, „изрод“ изцяло се
опровергават от приобщения по надлежния ред видео запис на случилото се. В показанията си свидетелят Н. посочва, че
тъжителят е показал спрямо двамата подсъдими обиден жест (среден пръст), като
тези твърдения не намират опора в доказателствата по делото. Няма събрано по
делото нито едно доказателство, което да подкрепя така изложеното от свидетеля Н.
обстоятелство. Включително такива твърдения не се съдържат и в показанията на
свидетеля И.Б.– съпруг на подсъдимата, който е присъствал по време на
възникналия конфликт между двамата подсъдими и тъжителя в двора на жилищната
кооперация. Свидетелят Б. се е намирал в близост до двамата подсъдими и
най-логично би било да се заключи, че ако тъжителят е показал неприличен жест
срещу подсъдимите, свидетелят Б. е щял да възприеме този факт. В показанията си
обаче свидетелят Б. категорично посочва, че не е чул подсъдимият да изрича
обидни реплики срещу подсъдимите, както и не е видял Я. да отправя неприлични
жестове срещу тях. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. в
частта, в която свидетелства, че частният тъжител е показвал неприличен жест
(среден пръст) по отношение на двамата подсъдими.
В подкрепа на защитната теза на подсъдимите за
тяхната невиновност по делото са дадените от тях обяснения. Обясненията на
подсъдимите освен доказателствено средство са и средство на
защита срещу повдигнатото обвинение, като при анализа
на доказателствената им стойност следва
да се има
предвид, че подсъдимите не носят наказателна отговорност за изложени в обясненията неистини. Подсъдимият Г. категорично отрича да е отправял
обидни реплики срещу тъжителя. Тези негови обяснения изцяло се опровергават от
съдържанието на представения по делото видео запис, от който ясно се възприема,
че подсъдимият изрича срещу Я. думите „мангал”, „изрод”, „палячо” и „Тъ й ненормалния изрод”. Ето защо
съдът не кредитира обясненията на Г. в тази им част. От своя страна подсъдимата
Б. в дадените обяснения по делото прави частично признание, като посочва, че си
спомня, че е изрекла думата „селяндур“, но за друго няма спомен. В тази част
обясненията й подкрепят повдигнатото срещу нея обвинение.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява и от приобщените по
реда на НПК писмени доказателства, които заедно с гласните допринасят за
обективното изясняване на релевантните за делото факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият Й. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата Н.Б. е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението
по чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК.
От фактическа страна безспорно
по делото се установи, че на посочената в тъжбата дата (11.10.2020 г.) при възникнал конфликт между двамата подсъдими и
частния тъжител в двора на жилищна кооперация, находяща
се в гр. Б., ул. „И.“ 52, подсъдимите Г. и Б. са изрекли срещу тъжителя Я.
обидни думи и изрази. От събраните доказателства се установява категорично, че
подсъдимият е нарекъл тъжителят Я. „мангал”, „изрод”, „палячо” и го напсувал
с думите „Тъ й ненормалния изрод”. От доказателствения
материал безспорно се установява, че подсъдимата Б. е обидила тъжителя Я., като
го е нарекла „селяндур”, „тъпанар”,
„нещастник“, „палячо”, „жалък“. Настоящият съдебен
състав счита, че всяка една от посочените думи от
двамата подсъдими, изречени по адрес на тъжителя, са унизителни за честта и
достойнството на личността на тъжителя. Изречените от двамата подсъдими думи като
обръщение към някого безспорно се възприемат от обществото като такива с
отрицателна оценка за личността на този, срещу когото се изричат. Безспорно
отправените от двамата подсъдими обидни реплики срещу тъжителя („мангал”, „изрод”, „палячо”, „Тъ й ненормалния изрод”, „селяндур”, „тъпанар”,
„нещастник“, „палячо” и „жалък“) са израз на отрицателни човешки качества и са
унизителни според общоприетите морал и етика. Използвайки тези обидни изрази
спрямо тъжителя, подсъдимите са изразили своето отрицателно мнение за
достойнството и личността на тъжителя. Няма никакво съмнение за съда, че
изречените от двамата подсъдими реплики („мангал”,
„изрод”, „палячо”, „Тъ й ненормалния изрод”, „селяндур”, „тъпанар”,
„нещастник“, „палячо” и „жалък“) срещу частния тъжител се възприемат от обществото
като обидни и използването им има за цел да засегне честта и достойнството на
адресата.
Безспорно посочените по-горе думи са
използвани от подсъдимите в нарушение
на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и
достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с
отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и са обидни за това лице.
С използването на посочените по-горе обидни изрази спрямо тъжителя,
подсъдимите са излезли извън допустимите граници, до които се простира
свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и
достойнството другиму.
Настоящият съдебен
състав счита, че е осъществен и следващият елемент от обективната страна на деянията – обидата да е отправена в присъствието на пострадалия. Обидните изрази са били изречени от подсъдимите
срещу тъжителя Я. в негово присъствие, той лично ги е възприел и това е довело
до унижаване на личното му достойнство. В тази насока са показанията на
свидетелите Я. и К., които твърдят, че тъжителят се засегнал от думите на
подсъдимите, изпитал унижение и срам от случилото се.
На
следващо място е налице и следващият обективен елемент на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК – обидата да е нанесена публично. От събраните
доказателства (видео запис, изготвена техническа експертиза на записа,
показанията на свидетелите Н., Я., Б.) се установява, че конфликтът между
подсъдимите и тъжителя е възникнал във вътрешен двор на жилищна кооперация, в
присъствието на други лица, които да възприемат изречените обидни думи.
Налице е и субективната страна
на инкриминираните деяния. Подсъдимите Г. и Б. безспорно са съзнавали, че думите им („мангал”, „изрод”, „палячо”, „Тъ й ненормалния изрод”, „селяндур”, „тъпанар”,
„нещастник“, „палячо” и „жалък“) са унизителни за честта и достойнството
на тъжителя Я.. Може да се направи извод,
че подсъдимите са използвали тези думи именно с това
съзнание и с цел да засегнат честта и
достойнството на тъжителя Я.. Както се посочи по-горе
използваните думи са неприемливи с оглед господстващите морални норми в обществото, поради което подсъдимите като част от обществото
са съзнавали този техен характер. Двамата подсъдими са съзнавали, че чрез тях дават отрицателна
оценка за тъжителя. Безспорно
подсъдимите
са целяли думите да бъдат
възприети от пострадалия,
или най-малкото са се отнасяли безразлично към тази възможност. Ето защо настоящият
съдебен състав достигна до краен
извод, че деянията са били извършени и откъм субективната
им страна.
По изложените съображения съдът призна подсъдимите Г. и Б. за виновни в извършване
на престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, като в тази връзка намери за неоснователно
наведеното от защитата възражение за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно цитираната норма
не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено
в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. С оглед наличните данни по делото съдът
счита, че извършените
от подсъдимите деяния не
се определят като
такива без обществена опасност или с явно незначителна обществена опасност. Напротив степента на засягането на
обекта на посегателство на извършените
от подсъдимите престъпления по
чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК, а именно отношенията,
които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство, положителната
оценка, която всеки има за себе си, не
е незначителна. Подсъдимите Г. и Б. са изрекли спрямо тъжителя повече на брой обидни думи,
като по този начин категорично са изразили в негово присъствие отрицателната им
оценка за личността на тъжителя и неговото достойнство. Подсъдимата Б. го е
нарекла „селяндур”, „тъпанар”, „нещастник“, „палячо” и „жалък“, а подсъдимият Г. го е нарекъл „мангал”, „изрод”, „палячо”, „Тъ й ненормалния изрод”. По тази причина няма как да
се приеме, че деянията, извършени от
подсъдимите не са общественоопасни или
са с незначителна обществена опасност.
На следващо място съдът намери за
неоснователно и възражението на защитата за приложението на чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 НК. За да се приложи институтът на реторсията в разпоредбата на чл.146, ал. 2 НК е предвидено,
че обиденият трябва веднага да е отвърнал с обида. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че частният тъжител Я. не е отправял обидни реплики
срещу подсъдимите Г. и Б.. Съдът не споделя тезата на защитата, че тъжителят се
е държал провокативно спрямо двамата подсъдими и по тази причина те са били
провокирани да отправят срещу него обидни реплики, поради което подсъдимите
следва да бъдат освободени от наказание. В действителност от данните по делото се
установява, че тъжителят е снимал със своя мобилен телефон възникналия между
него и двамата подсъдими конфликт на 11.10.2020 г., но от прегледа на записа
става ясно, че между двамата подсъдими и тъжителя се води диалог, който
директно навежда за наличие на конфликт между тях, но съдът не установи
отправени конкретни обидни фрази или жестове от частния тъжител спрямо двамата
подсъдими. Установява се, че тъжителят отвръща със смях на повечето реплики на
подсъдимите, но това негово поведение не може да се определи като обидно. Ето
защо съдът намери, че не са налице предпоставките на чл. 148, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 2 НК и не приложи института на реторсията.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието
съдът взе предвид, че за
извършеното престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 НК се предвижда наказание „глоба“ от 3 000 лв. до 10 000 лв. и наказание „обществено порицание“. От приложената
по делото справки за съдимост на двамата подсъдими се установява,
че подсъдимите
Г. и Б. не са осъждани за престъпление
от общ характер
и не са освобождавани от
наказателна отговорност по реда на
Глава VIII от Общата част на
НК. От извършените
от подсъдимите престъпления не са причинени имуществени вреди. С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния характер на разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът счете, че
подсъдимите Г. и Б. следва да бъдат освободени от
наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба”.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. №
4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването
от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите
на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя.
В така
очертаните рамки при
индивидуализацията на размера на наказанието съдът прие, че наказанието на двамата подсъдими следва да бъде „глоба” в
минимално предвидения в чл. 78, ал. 1 от НК размер от 1000 лв. Подсъдимите са с
необременено съдебно минало, обществената опасност на извършеното от тях не е
висока, както и самите подсъдими следва да се определят като лица с ниска
степен на обществена опасност. Така наложените наказания в пълнота ще изпълнят
и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като въздействат възпитателно върху
подсъдимите и обществото.
По гражданските искове:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва
да бъде уважен
искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна
връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От фактическа страна по делото се
установи, че подсъдимите Г. и Б. са нанесли публично обида на тъжителя като го
нарекли („мангал”, „изрод”, „палячо”, „Тъ й ненормалния изрод”, „селяндур”, „тъпанар”,
„нещастник“, „палячо” и „жалък. Частният тъжител Я. лично е възприел тези думи, които са накърнили
достойнството му, поради което безспорно тъжителят е претърпял неимуществени
вреди. Деянието е извършено от подсъдимите виновно. От показанията на
свидетелите Я. – съпруга на тъжителя и
Стоян К. - негов колега, се установява, че тъжителят се е засегнал от думите на
подсъдимите, станало му е неприятно, изпитал е унижение и срам. Отправените
обидни реплики срещу тъжителя от двамата подсъдими се отразили и на ежедневието
му, като тъжителят станал изнервен, страдал от безсъние. Настоящият състав уважи
предявените срещу подсъдимите граждански искове за обезщетение за претърпените
от престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
146, ал. 1 НК от тъжителя неимуществени вреди всеки от по 5000 лева до размера от по
1000 лева, като отхвърли исковете до пълния предявен размер от 5000 лева.
Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и прие, че сумите от по 1000 лв. се
явяват съразмерни, съответни на претърпените от тъжителя неимуществени вреди,
поради което са и справедливи.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимите
за виновни на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от тях да
плати на тъжителя половината от направените деловодни разноски, както и всеки
един беше осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса за уважената част
от гражданските искове.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: